| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"She is. But Chiaraxi is in Tanrose's room." | – Така е. Но Чааракси сега е в стаята на Танроуз. Вилорп 10.11.17 в 16:10 | |
"What do you mean?" | – Какво имаш в предвид? Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"She got sick." | – Тя се разболя. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
I gape at Dandelion, as does Makri. | С Макри зяпваме Глухарче. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Dandelion, don't babble. She can't get sick, she's the healer." | – Глухарче, какви ги плещиш? Тя неможе да се разболее, тя е лечителка. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Well she did," replies Dandelion, placidly. "This afternoon. Just fell over when she was making potions. So we had to put her in Tanrose's room. I'm going to make up potions for everyone later, she gave me the recipe. We'll all have to work extra hard to look after people now the healer is sick." | – Ми, направи го – отговаря Глухарче спокойно. - Този следобед. Докато правеше отвори просто се строполи. Затова трябваше да я сложим в стаята на Танроуз. После ще отида да вземе всички отвари за които тя ми даде рецепта. Всички ще трябва да работим усилено и да се грижим за хората след като и лечителката е болна. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
I'm practically speechless and Makri isn't looking too pleased either. | Оставам безмълвен. Макри също не изглежда доволна то тази ситуация. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Well, this seems bad," she says. "Rather shakes my confidence in Chiaraxi." | – Това изглежда зле – казва тя. - Освен това доста разклаща доверието ми в Чааракси. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Mine too. The least you could expect from a healer is not to get ill." | – Моето също. Най-малкото което можеш да очакваш от лечител е той да не се разболява. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Damn them all! Can't they get sick somewhere else?" says Makri. | – Майната им на всички! Не можаха ли да се разболеят някъде другаде? - ругае Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"You were the one who encouraged them all to hang around." | – Ти беше онази, заради която всички се мотаят наоколо. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"I did not," retorts Makri. "Apart from Lisutaris. And maybe Hanama. I don't like this at all, Thraxas. Everyone's getting sick. Is it some sort of spell?" | – Не е вярно – отвърща Макри. - Освен за Лузитания. И може би Ханама. Не ми харесва това Траксас. Всички се разболяват. Дали не е замесена магия? Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
Makri seems quite disconcerted by the whole thing. It's unusual for her to show signs of nervousness in any circumstances. I guess she really doesn't like the idea of becoming ill. | Макри изглежда доста разочарована от стечението на събитията. Необичайно е за нея да показва признаци на изнервяне при каквито и да било събития. Предполагам, че наистина не й харесва идеята да се разболее. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Relax. If you catch it you'll get better." | – Спокойно де. Ако я прихванеш, ще се излекуваш. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"I'm not taking potions to anyone," she says. | – Аз не приемам отвари от никой – контрира тя. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"We all have to pull together," says Dandelion. | – Ние всички трябва да се обединим заедно – казва Глухарче. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Damn them all," says Makri again. | – Майната им на всички! – ругае отново Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
All thoughts of the winter malady are banished next moment when Captain Rallee, accompanied by four excited-looking Civil Guards, rushes into the tavern. He bangs his fist on the table for silence then shouts out to everyone in the room. | Всички мисли за Зимна треска в следващият момент когато капитан Рали, заедно с четирима разтревожени стражи от Градската стража, нахлува в таверната. Удря с юмрук по масата, за да привлече вниманието и после заповядва на всички в помещението: Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"There's a report of Orcs in Twelve Seas! Down by the church. Everyone with a sword follow me!" | – Имаме донесения за орки в Дванайсет морета! Надолу от църквата. Всеки с меч да ме последва незабавно! Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
There's a mass scramble for weapons. Viriggax and his mercenaries leap to their feet, hastily grab their swords and make for the door. Gurd appears from behind the bar, axe in hand, and runs after them. Meanwhile I'm moving as fast as I can in the same direction. If the Orcs have somehow arrived in Twelve Seas undetected the city might be about to fall a lot sooner than anyone expected. Makri disappears up the stairs to fetch her weapons and is so quick that's she's coming down the steps from my office to the street outside by the time I get there. We hurry along after the mercenaries and the Captain, towards the church. Unfortunately, by this time the wind has dropped and the mist that came in earlier has now enveloped Twelve Seas in thick white gloom. The Captain and his men have already disappeared from view, and those who are trying to keep up with him find themselves crashing into passers-by attempting to make their way home through the gloom. The city's lamplighters have already lit the torches that stand on most street corners, but their light barely cuts through the mist, making it almost impossible to see where I'm going. | Настава масово вадена на оръжия. Виригакс и наемниците му скачат на крака, набързо взимат мечовете си и тръгват към вратата. Гурд се появява зад бара с брадва в ръка и тръгва след тях. Аз също тръгвам възможно най-бърза в тази посока. Ако орките някак си са проникнали в Дванайсет морета неохранявания град вероятно ще падне много по-рано отколкото някой е очаквал. Макри хуква нагоре да вземе оръжията си и е толкова бърза, че вече слиза по стъпалата от офиса ми към улицата преди аз още да съм стигнал до там. Бързаме след наемниците и капитанът към църквата. За жалост вятърът е спрял и мъглата която се появи по-рано вече обгръща Дванайсет морета в дебел бял сумрак. Капитанът и хората му вече са изчезнали от погледа ми, а онези които се опитват да го следват тромаво се блъскат по минувачите опитващи се да се приберат вкъщи през сумрака. Градските фенерджии вече са запалили факлите седящи по повечето улични ъгли, но светлината им едва си пробива път през мъглата, което прави почти невъзможно да разбереш накъде отиваш. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
Thick winter fogs are not that uncommon in Turai but I'm not certain whether this is completely natural. If the Orcs are indeed attacking, then sending in a sorcerous blanket of freezing mist as cover wouldn't be a bad idea. Controlling the weather by means of magic is extremely difficult, but everything we've learned about the Orcish Sorcerers in the past few years seems to indicate that they're growing stronger. | Дебелите зимни мъгли не са толкова необичайни за Тюрай, но не съм сигурен дали тази конкретно е естествена. Ако орките наистина аткуват, тогава изпращане на магическо одеяло от ледена мъгла, като прикритие, въобще няма да е лоша идея. Контролирането на времето с магия е изключително трудно, но всичко което научихме за оркските магьосници през последните години сочи към това, че те стават все по силни. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
By the time I'm close to the church I've lost sight of everyone, including Makri. Somewhere ahead of me I can hear Viriggax bellowing at his mercenary company, ordering them to form up and advance behind him. I can't hear the clash of weapons but there's a lot of shouting coming from all directions, and several people crash into me from behind, rushing to the scene as word spreads that the Orcs are in the city. Suddenly the great bell at the harbour starts booming out a warning. | По времето когато най-сетни стигам близо до църквата вече не виждам никой, ключително Макри. Somewhere ahead of me I can hearНякъде пред мен чувам Виригакс ревейки на дружината си наемници да се строят и да напредват зад него. Не мога да чуя звън на оръжие, но има много викове идещи от всички посоки. Няколко души се блъскат в гърба ми втурнали се насам докато слухът, че има орки в града се разпространява. Внезапно, голямата камбана на пристанището започва да бие за тревога. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Orcish ships!" screams someone, though from where we are, we can't see the sea. But the cry is taken up and soon the whole area around the church is a mass of people rushing blindly about in the mist, brandishing weapons and screaming that the Orcs are coming. I can't see more than a sword's length in front of me, and the way things are going I'm expecting to be run through by an overexcited mercenary before I come to grips with the enemy. I actually bump into Captain Rallee between the church and the harbour. He's lost all his men and he's sweating with the exertion of running around Twelve Seas. | – Оркски кораби! - вика някой, но то мястото къде сме няма как да се види морето. Но викът е подет и скоро цялата зона около църквата се изпълва с хора лутащи се сляпо в мъглата, размахвайки оръжие и крещейки че орките идват. Не мога да видя на повече от един меч разстояние пред себе си и както са тръгнали нещата очаквам да ме нападне превъзбуден наемник преди да срещна какъвто и да е враг. Всъщност се натъквам на капитан Рали между църквата и пристанището. Той е загубил всичките си хора и се е попотил докато се е въртял из Дванайсет морета. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Have you seen anything?" he barks at me. I shake my head and he hurries off, blowing a whistle to rally his men, which isn't going to work in this confusion. Bells, whistles, shouts and screams rend the air from every direction. Having failed to locate any Orcs around the church, I'm making my way down towards the harbour, ready to repel invaders. It's slow progress. I give up running and pick my way carefully along. I know every inch of these streets but the torches haven't carried away any of the mist and visibility is almost zero. Inevitably, I find myself trampling over beggars and comatose dwa addicts, lying in front of alleyways, impervious to the excitement. I'm continually jostled by soldiers, Civil Guards, mercenaries, not to mention Twelve Seas civilians carrying whatever weapons they can find. I march round a corner with a sword in my hand and nearly decapitate a funeral party, two men in black cloaks and hoods, and a veiled woman, all treading slowly homewards, heads solemnly bowed. I cast a swift suspicious glance at their concealed faces—you wouldn't expect Orcs to invade the city disguised as a funeral party, but who knows what they might be up to these days—but they're Human, not Orcs. I can always sense the presence of Orcs. A useful talent that's stayed with me from my days as a Sorcerer's apprentice. As it happens, I do see one of their faces, when I tread on someone's toes and he lifts his hood to give me an angry scowl. | – Видя ли нещо? - излайва ми. Поклащам глава и той хуква надувайки свирка в опит да събере хората си. Това няма да му помогне в тази какафония. Камбани, свирки, викове и крясаципронизват въздуха от всички посоки. Тъй като не успявам да намеря орки около църквата, се насочвам към пристанището, готов да отблъсна нашествениците. Става бавно. Отказвам се да търча и внимателно подбирам пътя си. Познавам всеки инч от тези улици, но факлите почти не осветяват през мъглата и видимостта е близка до нула. Неизбежно, откривам че газя по просяци и изпаднали в коматоза дуа зависими, проснали се насред улицата, недосегаеми за нищо от случващото се. Непрекъснато съм блъскан от войници, стражари, наемници, и въобще не броя цивилните от Дванайсет морета грабнали какво оръжие са успели да намерят. Свивам зад ъгъла с изваден меч в ръка и почти обезглавявам погребална процесия, двама мъже с черни наметала с качулки и забулена жена, вървят бавно към града и почтително се покланят. Хвърлям бърз подозрителен поглед към скритите им мица — не очаквам орките да опитат да проникнат в града маскирани като погребална процесия, но кой ги знае какво би им хрумнало в наши дни, тези обаче са хора, не орки. Винаги мога да усетя близостта на орки. Един полезен талант останал ми от дните когато чиракувах като магьосник. Докато се опитвам да видя лицата им случайно настъпвам по пръстите един от тях, който надига качулката си ядосано. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Watch where you're going," he barks. | – Гледай къде вървиш бе – врясва насреща ми. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Possible Orcish invasion," I mutter back, by way of explanation, and plunge back into the mist. | – Вероятна оркско нападение – промърморвам някакво извинение и отново потъвам в мъглата. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
When I'm almost at the harbour I bump right into Makri. She's carrying her black Orcish sword in one hand and a medium-sized axe in the other. Her Elvish sword is slung over her back. | Малко преди да стигна пристанището налитам на Макри. Тя държи новия си черен оркски меч в едната ръка и едноръчна бойна брадва в другата. Елфският й меч е запасан на гърба й. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Have you seen the Orcs?" she cries. | – Видя ли някъде орките? - подвиква ми тя. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"No. Have you?" | – Не. А ти? Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
She shakes her head. | Поклаща главата си. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"No sign of them. Though I've bumped into most other people in Twelve Seas." | – Няма следа от тях. Но пък се блъсках с повечето от хората в Дванайсет морета. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"Me too." | – Аз също. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
We stand in silence for a moment, as the chaos continues all around. | За момент стоим мълчаливо докато хаосът продължава наоколо. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"We must have covered a fair bit of ground between us," says Makri. "You think we'd have come across an Orc by now." | – От вкъщи до тук сме обиколили сравнително голяма площ – казва Макри. - Мислех че досега ще срещна поне някакви орки. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
She looks disappointed. | Изглежда разочарована. Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
"You think it might be a false alarm?" | – Мислиш ли, че ще се окаже фалшива тревога? Вилорп 10.11.17 в 16:11 | |
I nod. | Кимам. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"It's starting to look that way." | – На такава започва да ми прилича. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
The great bell at the harbour has stopped ringing, though there's still a lot of confused shouting in the distance. Makri shivers. She ran out of the Avenging Axe wearing only her chainmail bikini, and now that the excitement is wearing off she's noticing that it's not an appropriate garment for walking around in a freezing fog. | Голямата пристанищна камбана престава да звъни, макар че от далечината все още пристигат множество объркани викове. Макри потреперва. Тя изскочи от Възмездяващата секира само по нейната препаска от халки и сега, когато вълнението намалява тя осъзнава, че това не е най-подходящото облекло да се шляеш из ледената мъгла. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"I need a beer. I'm going back to the Axe." | – Нуждая се от бира. Връщам се в секирата. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
Makri hesitates. She likes to fight and she likes to kill Orcs. She's disappointed not to get the chance. | Макри се колебае. Тя обича да се бие и да убива орки. Разочарована е, че няма шанс за нито едно от двете. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"Maybe they're hiding somewhere." | – Може би се спотайват някъде? Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
By now other people are starting to leave the area, looming in twos and threes out of the mist, muttering to each other about being called from the warmth of their homes to fight enemies that weren't there. | Вече и други хора започват да напускат района, изплувайки по двама трима от мъглата и мърморейки помежду си как са били измъкнати от топлината на домовете си, за да се бият с врагове, които дори не са там. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"I doubt it. Orcs aren't that good at hiding. We'd have found them by now. It's a false alarm." | – Съмнявам се. Орките не са толкова добри в криенето. Вече щяхме да сме ги намерили. Това си беше фалшива тревога. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
We walk on up the street, through the mist. I pause, then walk on, then pause again. | Вървим по улицата през мъглата. Спирам, пак тръгвам и отново спирам. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"What's wrong?" says Makri. | – Какво не е наред? - пита Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"Nothing," I reply, but as we carry on along the road I lean over to whisper in her ear. | – Нищо – отговарям й, но докато вървим аз се привеждам към нея да й прошепна в ухото. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"I think someone's following us." | – Мисля, че някой ни следи. Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
Makri raises her eyebrows, but carries on walking, careful not to let whoever might be behind us know that we've noticed. I whisper to her again. | Макри повдига въпросително вежда, но продължава да ходи внимавайки да не позволи на всеки който може да върви след нас да забележи, че сме го забелязали Прошепвай й отново: Вилорп 10.11.17 в 16:12 | |
"We better sort this out before we reach the tavern. Don't want to lead anyone to Lisutaris." | – По добре да се разправим с това преди да сме стигнали до кръчмата. Не искам да видим никого до Лузитания. Вилорп 10.11.17 в 16:12 |