| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Makri nods. The mist is now thicker than ever. I can't see more than a few feet in front of my face, but every so often I'm certain I can hear a soft footfall behind us. As we pass the next alleyway Makri disappears into it completely silently, while I carry on. | Макри кимва. Мъглата е по-гъста от вяскога. Не мога да видя на повече от няколко стъпки пред лицето си, но съм напълно сигурен, че чувам меки стъпки зад нас. Докато минаваме покрай една пресечка Макри тихо изчезва в нея, докато аз продължавам напред. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
I keep talking, as if she's still beside me. | Продължавам да говоря, все едно още е с мен. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"You're right, Makri. I was heroic on the battlefield last month. I expect the city will erect a statue in my honour. This city's been looking for a good man to lead it for a long time now. I wouldn't be surprised if they drafted me into the senate. Just fit me into a toga and I'd sort things out." | – Права си, Макри. Бях истински герой на бойното поле миналия месец. Очаквам града да издигне статуя в моя чест. Този град отдавна търси добър човек който да го поведе. Не бих се изненадал, дори ако ме поканят в сената. Прост ще ме загърнат в тога и аз ще оправя нещата. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
If our pursuer hasn't noticed that Makri went into the alleyway, he should now be between us. I turn round and retrace my steps. | Ако преследвачат ни не е забелязал как Макри се скри в уличката сега трябва да е между двама ни. Обръщам се и тръгвам обратно. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"Makri," says a voice, quite clearly through the fog. I can't see anything. I walk quicker. I hear Makri's voice replying. | – Макри? – казва някакъв глас, съвсем ясно от мъглата. Не мога да видя нищо. Забързвам се назад. Чувам Макри да казва. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"Marizaz." | – Маризаз! Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
At the sound of the Orcish name I start to run, fearing that Makri has encountered an invasion force, but when I arrive on the scene I find her face to face with a lone Orc. Not tall, by Orcish standards, but very broad. He's carrying a sword in each hand and wearing a cloak and hood which might have got him through the foggy streets undetected. The Orc glances at me as I arrive. | Като чувам оркското име се затичвам, уплашен, че Макри се е натъкнала на нахлулите орки, но когато пристигам на място се озовавам лице в лице със самотен орк. Нисък, за оркските стандарти, но много широкоплещ. Държи по един меч във всяка ръка загърнат е с наметало с качулка което явно му е позволило да се промъкне по мъгливите улици незабелязано. Оркът ми хвърля един поглед когато пристигам. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"Who is this?" | – Кой е този? Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"A friend of mine," says Makri. | – Мой приятел – отвръща му Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"You have Human friends now?" | – Сега имаш човешки приятели? Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"Yes." | – Да. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
The Orc looks at me contemptuously. It's obvious I haven't made a great impression on him. I take out my sword. Perhaps that will help. | Сега вече оркът ме гледа презрително. Явно не съм му направил добро впечатление. Изваждам мече си. Все едно това ще помогне. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
"We heard tales you'd joined the Humans," says the Orc. "But I didn't believe it till now." | – Носеха се слухове, че си се присъединила към хората – казва оркът, - но досега не вярвах в тях. Вилорп 10.11.17 в 16:13 | |
They're talking in common Orcish, which I can also speak. | Говорят си на общия орски език, който и аз поназнайвам. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"Are you old friends?" I ask Makri, who's sheathed her axe and now holds a sword in each hand. | – Старо приятелче ли е? - питам Макри, която е окачила брадвата си и сега държи по меч във всяка ръка. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"This is Marizaz," replies Makri. "Number two gladiator in the Orcish arena." | – Това е Маризаз, – отговаря ми тя. - Вторият по сила гладиатор от орската арена. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"Now number one." | – Вече съм първия. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"Only because I left." | – Само защото аз напуснах. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"I'd have killed you soon enough," says Marizaz. | – Мога да те убия достатъчно бързо – подмята Маризаз. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"What are you doing here?" asks Makri. | – Какво правиш тук? - пита го Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"I'm here to kill your Sorcerer chief." | – Тук съм, за да убия водача на вашите магове. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"That's not likely to happen," I say. | – Това няма да стане – казвам. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"I'd have killed her already had she not fled her household." | – Вече да съм я убил, ако не беше избягала от дома си. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
At the news that this Orcish Assassin has already visited Lisutaris's villa, I start to worry. I'm presuming he didn't just walk into Turai and wander round Thamlin without some help. | Новината, че този оркски убиец вече е бил в имението на Лузитания определено ме притестнява. Предполагам, че не е влязъл в Тюрай и си е правил разходка из Тамлин без помощ от някъде. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"How did you get into the city?" I demand. | – Как влезе в града? - питам. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"As easily as Amrag will, very soon," he replies, which isn't a lot of help really. | – Лесно, както ще влезе и за Амраг съвсем скоро – ми отговаря той, което всъщност не ми е много полезно. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
From the way Marizaz and Makri are staring at each other, I'd say they'd never been friends in the arena. | От начина по който се гледат Маризаз и Макри си вадя заключението, че никога не са били приятели на арената. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"You should have remained a gladiator," says Makri. "Assassination doesn't suit you." | – Трябваше да си останеш гладиатор – казва Макри. - Убиването не ти е сила. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"It suits me well enough. Killing you will be a fine bonus." | – Напротив, доста ме бива. А това да убия и теб ще е страхотен бонус. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"Maybe you've forgotten the way I fight?" | – Ти май си забравил как се бия? Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
Marizaz sneers. | Маризаз се резсмива. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"They gave you easy opponents because you were a woman." | – Даваха ти лесни противници, защото беше жена. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
Makri's expression is grim. I've rarely seen her so offended, and I've insulted her plenty of times. She turns her head towards me. | Макри се навъсва. Рядко съм я виждал толкова оскърбена, а съм я обиждал много пъти. Тя обръща глава към мен. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"Thraxas. Don't interfere." | – Траксас. Не се намесвай! Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
Back when Makri was training a young Elf to fight on Avula, she once explained to me two different modes of combat she'd learned in the gladiator pits. One, the Way of the Gaxeen, seemed to involve being as insanely aggressive as possible and hacking your opponent to death no matter what the cost. The other, the Way of Sarazu, was more contemplative. Something to do with being at one with the water and the sky. I never quite understood it. It seemed like an overcomplicated way of thinking about fighting, though as the end result was killing your opponent, and Makri is always very good at that, I'm not going to criticise her for it. As she confronts Marizaz, I'd say there is more Sarazu going on than Gaxeen. She doesn't charge in aggressively; in fact they don't engage at all at first, but circle round each other warily looking for an opening. Finally Makri halts, and stands quite motionless, her eyes fixed on her opponent, her swords raised, not moving a muscle. Marizaz does the same. Makri withdraws her twin swords, holding one above her head with the point facing her opponent, and the other in front of her body, slanted sideways. It's an unusual posture, not one I've ever seen before. Marizaz does something similar, and stands in front of her as solidly as an oak tree. | Навремето, когато Макри тренираше младия елф за да се бие на сторов Авула тя ми обясни за два различни метода за бой, които беше научила в гладиаторските ями. Единия, Пътят на Гаксин, изглежда се стоеше в това да си възможно най-агресивен и да опиташ да накълцаш опонента си на парчета независимо от цената. Другият, Пътят на Саразу, беше по съзерцателен. Нещо от рода на това че се идно цяло с водата и небето. Никога не съм го разбирал напълно. Изглежда ми като твърде сложен начин да мислиш за боя, макар че крайната ти цел е пак убиването на противника ти, а Макри винаги е била много добра в това, затова и не смятам да критикувам методите й. Докато се изправя срещу Маризаз, ми се струва че в нея има повече Саразу отколкото Гаксин. Тя не се нахвърля агресивно, всъщност никой от тях не предприема атака, само се обикалят един друг дебнейки разкритие. Накрая Макри спира и застава неподвижно, очите й са се впили в противника й, мечовете й се надигат без да е мръднала и мускулче. Маризаз прави същото. Макри раздалечава своите мечове близнаци, застава с рамо към противника и вдига единия от тях над главата си с връх насочен към него, а другия изпъва пред себе си, като леко пренася тежестта на задния си крак, плъзгайки другия напред. Това е странан поза за бой, до сега не съм виждал такава. Маризаз заема подобна поза и остава стабилно пред нея, като двеста годищен дъб. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
For the first time in a long time, I feel a flicker of worry about Makri's skills. I was never a gladiator, but I've fought all over the world, and in my younger days I won the sword-fighting championship in far-off Samsarina. You get to recognise a good opponent by the way he carries himself. I'd say that Marizaz is a very good opponent. He has to be, to have survived the Orcish gladiator pits. He's got a lot of weight advantage, and studying his posture, I don't see any flaws in his defence. He's a little taller than Makri and he has a longer reach. I leave my hand on my sword pommel, ready to help out if necessary. | За пръв път от много време, изпитвам тревода дали Макри е достатъчно умела. Не съм бил гладиатор, но съм се бил по целия свят, а на младини дори спечелиш шампионата по фектовка далечната Самсарина. Можеш да разпознаеш силния противник по начина, по който се движи. Бих казал, че Маризаз е много силен противник. А и така трябва да е, за да оцелее в орските гладиаторски ями. Той има голямо предимство в тегло и, като оглеждам позицията му, не виждам никакви пропуски в защита му. Много по-висок е от Макри и има по-голям обсег. Слагам ръката си върху меча, готов да помогна ако се наложи. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
They stare at each other for a long time. Far too long for my liking. I'm not used to contemplating an opponent. I've never seen Makri take such a long time to get down to business. Usually when confronted by an enemy she just charges in and kills him. | Те се оглеждат много дълго време. Прекалено дълго за да ми хареса. Не съм свикнал да се заглеждам по противниците си. Никога не съм виждал Макри да и е трябвало толкова дълго време въобще, за да се разправи с противник. Обикновено когато се сблъска с враг тя просто му налита и го убива. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
Finally Marizaz moves, and he attacks so quickly it's hard to tell exactly what happens. He leaps forward in one smooth but explosive movement, his twin swords flashing towards Makri faster than the eye can follow. Makri, nimble as she is, doesn't move her feet. Her own swords descend, there's a clash of steel on steel, and a sudden sharp cry. Marizaz falls to the ground, still clutching his swords, blood pumping from a fatal wound in his neck. Makri watches him carefully, her swords now back in their defensive guard. As far as I could see she deflected both of his blades with her black Orcish sword then slashed his neck with her silver Elvish blade, although to be honest it all happened so quickly it's hard to be sure. | Изведнъж Маризаз помръдна и атакува толкова бързо че е трудно да се каже какво точно стана. Той подскочи с едно гладко, но експлозивно движение, а двата му меча проблеснаха към Макри по бързо отколкото окото може да проследи. Макри, колкото и да е пъргава, дори не помръдна краката си. Нейния собствен меч се спусна надолу, чу си стържене на стомана в стомана и внезапен остър писък. Маризаз пада на земята все още държейки мечовете си, от раната на врата му блика кръв. Макри го наблюдава внимателно, а оръжията й се връщат в защитна позиция. Както ми се стори, тя отклони удара с черния си орксики меч след което преряза врата му със сребърното елфическо острие, макар че, ако трябва да съм честен, всичко стана толкова бързо, че не съм съвсем сигурен. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
Marizaz dies quickly, expiring in seconds from his fatal wound. Makri regards his body quite calmly, finally lowering her guard. | Маризаз издъхва бързо, кръвта му спира да блика от раната на врата. Макри гледа тялото му спокойно и накрая сваля гарда си. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"Congratulations," I say. | – Поздравления – казвам аз. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
Makri nods. | Макри кима. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"He was a good fighter. He should have stayed at home." | – Той беше добър боец. Трябваше да си остане у дома. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
I drag the body into a an alleyway and pull some tattered fragments of sailcloth over it. | Издърпвам тялото в една уличка и и хъврлям върху него някалко разкъсани парчета платно. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"I'll send a message to the Guards when we reach the Axe." | – Ще изпратя съобщение на стражата, като стигнем в секирата. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
We start to walk away. | Тръгваме си. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"I hate Orcs," says Makri. | – Мразя орките – казва Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
She shivers. | Тя трепери. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"Give me your cloak," she says. | – Дай ми наметалото си – казва тя. Вилорп 10.11.17 в 16:14 | |
"My cloak? I need it." | – Моето наметало? Трябва си ми. Вилорп 10.11.17 в 16:15 | |
"I'm only wearing this bikini." | – Аз съм само по тези препаски. Вилорп 10.11.17 в 16:15 |