Английски оригинал | Перевод на български | |
---|---|---|
"What?" | – Какво? Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"Round up everyone that's healthy and attack." | – Да заберем всеки достатъчно здрав и да атакуваме. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"The city's too weak." | – Градът е твърде слаб. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
Makri doesn't like hanging round waiting for the Orcs. She'd rather gather up everyone in Turai who can carry a sword and go out and confront them. I point out that we don't even know where they are, but Makri thinks she'd find them if she had to. And she doesn't care how many of them there are. I don't scoff at her idea. I've been in campaigns which have been won by the smaller force taking swift decisive action. But General Pomius, head of the Turanian army, is quite a cautious man. Far too cautious to march out and confront an enemy of unknown size. | На Макри не й се нрави да седи със скръстени ръце и просто да чака орките. Предпочита да събере всички в Тюрай, годни да носят оръжие, да излезе от града и да ги помете. Изтъквам, че дори незнаме къде са те, но Макри смята, че ще ги намери ако се наложи. Освен това не й пука с каква численост са. Не усмивам идеята й. Участвал съм в кампании спечелени от по малобройните сили, който предприемат бързи и решителни действия. Но генерал Помис, главнокомандващ на тюрайската войска е доста предпазлив човек. Твърде предпазлив, за да излезе и да се изправи срещу враг с неизвестна численост. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"Amrag doesn't have that big a force," says Makri. "He beat us because he took us by surprise. We ought to try doing the same to him." | – Амраг няма толкова голяма войска – казва Макри. - Победи ни, защото ни изненада. Ние трябва да опитаме да направим същото. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"We don't know what's going on out there. He might have a larger army by now." | – Не знаем какво става отвън. Може вече да се е сдобил с подкрепления. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"More reason to attack him quickly," says Makri. "I'd get in a chariot and head right for him. Cut off Amrag's head and his army would melt away." | – Това е още една причина да го атакуваме бързо – продължава Макри. - Ще се кача на бойна колесница и ще се насоча право към него. Отрежа ли главата на Амраг, армията му ще се разбяга. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"We'll make it through all right till reinforcements arrive in the spring." | – Ще го направим и всичко ще е наред щом пристигнат подкрепленията напролет. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
Makri doubts that they will. The gossip round the markets is that the western forces will hold the line on the Simnian border, leaving Turai to its fate. It might be true. | Макри изпитва съмнения в това. По пазара се насели слухове, че западните сили щели да се укрепят на симниянската граница, изоставяйки Тюрай на съдбата му. Струва ми се вероятно. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"Fine," says Makri. "We just wait here till the Orcs overwhelm us. I never get my diploma from college. I never get to go to the university. I never see what my hair looks like yellow and I never hear from my Elf again." | – Добре де – казва Макри. - Просто ще си чакаме докато орките ни разбият. Аз никога няма да получа диплома от колежа. Никога няма да отида в университета. Никога няма да разбера как ще изглеждам с руса коса и никога няма да се видя с моя елф отново. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"Are you still going on about that Elf?" | – Все още ли ти е мъка за тоя елф? Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"No." | – Не. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
Makri scowls. She had a brief romance with an Elf when we visited the southern islands. It's a continual disappointment to her that he hasn't been in touch since. | Макри се въси. Тя имаше кратка романтична авантюра с един елф, когато посетихме южните острови. Продължава да е разочарована, че от тогава той не се е свързвал с нея. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"You're lucky," she says. | – Късметлия си – казва тя. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"Lucky? How?" | – Късметлия? Защо? Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
"You don't have any ambitions left." | – Нямаш никакви амбиции. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
It's true enough. Though I did always feel I might one day go through the card at the Turai memorial chariot races and pick every winner. | Истина е. Макар че винаги съм чествал, че един ден ще ми потръгне я на карти я на състезанията с колесници и ще познавам победителя всеки път. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
Turai's morale isn't helped by the fruitless hunt in Twelve Seas. Next day the story is all over the city that Orcs were inside the walls and somehow escaped. In fact, Makri and I were the only people who did meet an Orc, and he was a lone Assassin, not an invasion force. I inform Lisutaris, but she's still so sick I'm not certain that she takes it in properly. I sent a message to Cicerius outlining what happened, and another message to Captain Rallee. The Captain picked up the body before anyone found it, preventing the city's population from panicking even more. | Безрезултатното лутане из Дванайсет морета не се отразява благотворно на тюрайският морал. На следващия ден историята твърди, че орките са прехвърлили стените и после са успели да се измъкнат. Истината е, че единствено ние с Макри попаднахме на орки, а и той беше самотен убиец, а не инвазия. Докладвах на Лузитания, но тя все още е толкова болна, че не знам дали въобще ме е разбрала какво й казах. Изпратих вест на Цизерий описвайки му случилото се и писмо до капитан Рали. Капитанът вдигна тялото, преди някой друг да го е открил, като така предотврати инжектиране на допълнителната доза паника в града. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
The citizenry are in a bad enough state of mind already, struggling under siege and illness. It isn't helped by news of the Ocean Storm leaking out. Soon the whole of Turai is aware that there's a sorcerous weapon capable of battering down our sea walls and letting the Orcish fleet sail in, and no one knows where it is. The Renowned and Truthful Chronicle runs an article on the affair; questions are asked in the senate. Deputy Consul Cicerius is forced to assure the senators that he has matters in hand. He sends more troops to the south of the city, along with Sorcerers to strengthen our protection. This carries some risk as it means leaving the other parts of the city less well guarded than they should be, though we still have enough Sorcerers in Turai to maintain our defensive spells. In reply to some harsh questioning from Senator Lodius, Cicerius assures him that Lisutaris, Mistress of the Sky, has our defences well in hand. As Lisutaris is currently lying ill in the Avenging Axe, this is not strictly true. | Гражданите и без това са в достатъчно лошо състояние опитвайки се да се справят с обсадата и болестите. Ни помага и изтичането на информацията за Океанската буря. Съвсем скоро цял Тюрай ще знае за съществуването на супер-оръжие, с което могат да се разбият морските защити на града и да позволи нахлуването на оркския флот, което никой не знае къде е. В „Прославена и достоверна хроника” даже има статия по въпроса, като съдържа въпроси отправени към сената. Заместник консулът Цизерий е принуден да обяснява на сенаторите, че държи нещата под контрол. Той пренасочва още войски на южните окрепления задено с магьосници за подсилване на защитата. Това носи риск кът като оголваме останалите части от града повече от необходимото, но все паки маме достатъчно магьосници в Тюрай, които да поддържат защитните заклинания. В отговор на някой остри питания от страна на сенатор Лодий, Цизерий го уверява, че Лузитания, Небесната господарка, е подставена под най-добрата защита. Понеже в момента Лузитания лежи болна във Възмездяващата секира, строго погледнато това не е съвсем истина. Вилорп 10.11.17 в 16:17 | |
Lisutaris seems to be making a very slow recovery. She's taken the malady badly. I'm quite certain I got over it a lot quicker than our head of the Sorcerers Guild. Of course, I've always been strong. "Thraxas the Ox," they used to call me in my younger days. I was famous for my feats of strength. Ask anyone, they'll remember. | Лузитания се възстановява изключително бавно. Понася болестта много зле. Сигурен съм, че аз я преодолях много по-бързо от ръководителката на Магьосническата гилдия. Разбира се, аз винаги съм бил силен. На младини даже ми викаха Траксас Волът. Бях известен с изключителната си сила. Попитайте някой и ще си припомни. Вилорп 10.11.17 в 16:17 |