| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Eleven | Единадесета глава Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
Hanama, third in command in the Assassins Guild, slumbers on my couch. I look at her with distaste, and for the fiftieth time contemplate picking her up and slinging her out. Whoever made it taboo to abuse a sick house guest never had to put up with this sort of thing. I'm still not entirely convinced it isn't all some plot on her part. If she were to suddenly leap up and assassinate someone, I wouldn't be all that surprised. | Ханама, третата по старшинство в Гилдията на убийците, лежи на дивана ми. Гледам я с отвръщение и за петдесети път днес обмислям варианта да я изхвърля. Който и да е измислил табуто относно грижата за болен гост в дома ти никога не е трябвало да се примирява с това. Все още не съм сигурен, дали таза забрана важи и за нея. Ако тя изведнъж скочи и бастише някого няма да се изненадам и грам. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
I settle down at my desk and open a book about Turai's naval history which I borrowed without asking from Makri's room. She has a lot more books and scrolls in her room these days. They're expensive items, mostly out of her budget, but she's managed to fool Samanatius and his cronies into thinking she's a worthwhile student and they've been lending her more. | Сядам зад бюрото си и отварям книга за морската история на Тюрай, която съм взел от стаята на Макри без да я питам. В днешно време стаята й е претъпкана от книги и двитъци. Това са скъпи неща, недостъпни с бюджета й, но тя е успяла някак да заблуди Самантиас и неговите приятели, та да решат, че тя е ценен студент и да й заемат повечето от тях. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
I peer at the book, frowning at the smallness of the writing and the dullness of the text. The historian manages to make some epic battles sound like very dull affairs indeed, and he has an annoying habit of quoting sources from all over the place, as if anyone really cares. I'm wading through the chapter on the Battle of Dead Dragon Island, hoping to pick up something which might help me locate Tanrose's mother's buried gold. I'm now fairly certain there's nothing in the vicinity of the harbour which could be referred to as a whale, but who knows, maybe these sailors used "whale" as a name for something else. | Разглеждайки книгата съм разочарован от дребнавия и постен стил на текста. Историкът успява да покаже някой епични битки като бах и тъпите стечения на обстоятелства и освен това непрекъснато цитира дати и източници на информация, като че ли някой настина го е еня за тях. Прелиствам набързо до глава за битката при островът Бездиханния дракон, с надеждата да попадна на нещо, което да ми помогне, за да открия заровеното злато на майката на Танроуз. Вече съм напълно обеден, че няма нищо в околностите на пристанището, което може да се нарече кит, н кой знае, може би моряците използват „кит” за нещо друго. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
There's an oil lamp on the desk and I've got my illuminated staff cranked up to full power, but it's still not easy reading the endless pages of tedious facts. I realise why I never read a history book before. They're dreadfully dull. Soon I hate everyone involved, and I'm hoping they're all dead by the end of the chapter. | Имам маслена лампа на бюрото и моят светещ жезъл е пуснат на пълна мощност, но въпреки това не ми е лесно да чета безкрайни страници с досадни факти. Разбирам защо не съм чел исторически книги преди. Те са ужасно скучни. Съвсем скоро почвам да мразя всички действащи лица и се надявам че ще умрат до края на главата. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
There's a knock at the door. Before I can answer it Makri strolls in. I glare at her. | Някой чука на вратата. Преди още да отговоря Макри нахлува. Правя й забележка. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"What?" she says. "I knocked." | – Какво? - роптае тя. - Нали почуках. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"You're supposed to wait till I answer it." | – Трябваше да изчакаш да ти отговоря. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"You're never satisfied, are you? Maybe I should send a message saying I'm coming." | – Ти никога не си доволен, нали? Може би трябва да ти пращам съобщение, че ще идвам. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
Makri glances at the book on my desk and looks surprised. | Макри хвърля око на книгата на бюрото и изглежда изненадана. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"You're reading?" | – Ти четеш? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Yes." | – Да. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Why?" | – Защо? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Just broadening my knowledge." | – Просто разширявам знанията си. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
Makri looks suspicious. | Макри изглежда скептична. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"You don't have any knowledge to broaden. What is it?" | – Нямаш знания, които да разширяваш. Какво е това? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
She lifts the cover to see the title. | Тя повдига корицата, за да види заглавието. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"That's my book. Did you take it from my room?" | – Това е моя книга. Взел си я от стаята ми? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Of course I took it from your room. Why, do you need it?" | – Разбира се, че я взех от стаята ти. Защо, трябва ли ти? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
Makri admits she doesn't at this moment, but she's displeased that I've taken it. I get the impression she doesn't trust me with it. | Макри признава, че не и трябва в момента, но е недоволна, че съм я взел. Оставам с впечатление, че ми няма доверие. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"It's only a book. What can happen?" | – Това е само книга. Какво може да стане? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Plenty of things. You might spill beer on it. Who can forget the incident at the library?" | – Много неща. Може да я залееш с бира. Кой може да забрави инцидента в библиотеката? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
I nudge my tankard away from the book. | Бутвам халбата си далеч от книгата. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Preposterous. And why are you complaining anyway? You should be pleased I'm gathering a little knowledge." | – Абсурд. И защо мрънкаш всъщност? Трябва да си доволна, че събирам малко знания. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
Makri looks dubious. | Макри изглежда се съмнява. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"You're up to something. Tell me what it is." | – Ти си замислил нещо. Кажи ми какво! Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"I'm not up to anything. Can't a man read a book without people making a fuss? What do you want anyway?" | – Нищо не съм замислил. Не може ли човек да почете книга без разни хора да му досаждат? Какво искаше впрочем? Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"It's potion time," says Makri, and right on cue, Dandelion walks into the room with a steaming bowl of herbal medicine. | – Време е за отварите – казва Макри и докато го казва в стаята влиза Глухарче с купички билково лекарство, от които се вдига пара. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"How's Chiaraxi?" I ask, hoping she might have made a miraculous recovery. | – Как е Чааракси? - питам надявайки се че я е сполетяло чудотворно изцеление. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Not too bad," says Dandelion. "She doesn't seem as serious as everyone else. She wanted to get up and give everyone potion. But I told her I could do it." | – Не е съвсем зле – казва Глухарче. - Не изглежда да е толкова сериозно колкото при останалите. Искаше да стане и сама да раздаде отворите, но й казах, че мога да се справя. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
It strikes me that the healer may regret this when Dandelion kills all her patients, but I don't mention it. Dandelion lent me money. I have to be polite to her, for a few days at least. | Струва ми се, че лечителката ще съжали за това, когато Глухарче убие всичките й пациенти, но си премълчавам. Глухарче ще ми даде пари. Трябва да съм учтив с нея поне няколко дни. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
Dandelion doesn't wear shoes. The sight of her wandering round my room in bare feet makes me uncomfortable. Naked female feet are not exactly taboo in Turai but they're a rare sight. As for the circlet of flowers around her brow, it's frankly offensive. She holds Hanama's head and pours her medicine into her. Hanama is only partially conscious and some of the liquid dribbles down her chin. It's not an attractive sight. Makri places her hand on Manama's forehead. | Глухарче не носи обувки. Гледката как тя минава през стаята ми с боси крака ме кара да се чувствам неудобно. Босите женски крака не са точно табу в Тюрай, но пък са рядка гледка. Що се отнася до венеца от цветя на главата й, това е откровено обидно. Придържа главата на Ханама и излива лекарството в устата й. Ханама е частично в съзнание част от течността се стича по брадичката й. Това не е приятна гледка. Макри поставя ръка на челото на Ханама. Вилорп 10.11.17 в 16:19 | |
"Still very feverish," she says. | – Все още има треска – казва тя. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"Any chance of her dying soon?" I ask, not entirely giving up hope. | – Има ли шанс да умре скоро? - питам аз без да се отказвам напълно то надеждата. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
Dandelion and Makri go through to the bedroom to minister to Lisutaris. I splash some water on my face and glance at the small cupboard behind my desk where my present from Lisutaris is hidden. I could do with a drink of the Grand Abbot's Ale right now but I'm not about to risk taking it out when Makri and Dandelion are around. I'm not planning on sharing it with anyone. | Глухарче и Макри отиват в спалнята за да обслужат и Лузитания. Плисвам малко вода на лицето си и поглеждам към малкия шкаф зад бюрото където е скрит подарака ми от Лузитания. Бих могъл да си отворя един еил „Патриарх” точно сега, но няма да рискувам да го извадя докато Макри и Глухарче наоколо. Не планирам да го споделям с никого. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
Dandelion and Makri reappear. Dandelion stands and looks at me. | Глухарче и Макри се връщат. Глухарче седи и ме гледа. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"Don't let me detain you," I say, by way of a hint. | – Не ме оставяй да те задържам – казвам, като намеквам да се разкара. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"Dandelion has something to tell you," says Makri. There's a slight glint in Makri's eye which immediately makes me suspicious. Makri always finds it amusing when Dandelion's strange ramblings start to infuriate me. | – Глухарче има нещо да ти казва – съобщава ми Макри. В погледа й има лек блясък, който ме прави подозрителен. Тя винаги се забавлява, когато брътвежите на Глухарче започват да ме вбесяват. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"I'm busy." | – Зает съм. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"It's very important," says Dandelion. "It's about the dragon line." | – Това е много важна – казва Глухарче. - Става въпрос за Драконовата линия. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"The what?" | – За кое? Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"The dragon line." | – Драконовата линия. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
I frown. | Намръщтвам се. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"There's no such thing." | – Няма такова нещо. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"There is. One of them runs right from the dolphins' cave through the Avenging Axe and up to the Palace." | – Има. Една от тях минава право от пещерата на делфините през Възмездяващата секира и стига до двореца. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
I shake my head. Dragon lines are supposed to be mystical lines of power which cover the earth. Cheap charlatans, the sort who sometimes appear in the city before the Sorcerers Guild chases them out, tend to talk about them a lot. They promise gullible people cures for their problems if they walk along dragon lines, or dance on them, or whatever it is phoney mystics are recommending that day. It's all nonsense. They don't exist. Only people like Dandelion, who talk to dolphins and dabble in astrology, believe in them. Proper Sorcerers know they aren't real. | Разклащам глава. Драконовите линии би трябвало да са мистични силови линии покриващи цялата земя. Евтините шерлатани, които понякога се появяват в града са склони да говорят много за тях, преди да бъдат изгонени от Магьосническата гилдия. Те обещават на наивниците, че ще решат проблемите си, ако ходят по драконовите линии или танцуват върху тях, или извършват каквито и да е мистични ритуали да са им хрумнали този ден. Това е глупост. Те не съществуват. Само хора като Глухарче, които говорят с делфините и се занимават с астрология, вярват в тях. Истинските магьосници знаят, че те не са истински. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"They are real," says Dandelion, and looks surprised that I can possibly doubt it. "Why do you think the dolphins love that cave?" | – Те са истински – заявява Глухарче и дори изглежда изненадана, че мога да се съмнявам в това – Защо мислиш, че делфините обичат пещерата? Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"Maybe it's comfortable as caves go." | – Може да си падат нещо пещерняци. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
"It's on a dragon line," insists Dandelion. "Its energy draws them there. For healing. And spiritual advancement." | – Заради драконовата линия е – настоява Глухарче. - Нейната енергия ги привлича там, за лечение и духовно израстване. Вилорп 10.11.17 в 16:20 | |
I tap my fingers on my desk. Now we've reached the spiritual advancement of dolphins, I'm about as far into the strange and fanciful realms inhabited by Dandelion as I care to go. | Барабаня с пръсти по бюрото си. Значи стигнахме и до духовното израстване на делфините, аз съм толкова далеч от странния и фантастичен свят обитаван от Глухарче, колкото мога да се отдалеча. Вилорп 10.11.17 в 16:20 |