| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"If I meet her I'll kill her for you." | – Ако я срешна, ще я убия от твое име. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
Hanama rolls over on the couch and groans. Makri looks concerned. I stub out my thazis stick and head downstairs. I have investigating to do and I'm planning on filling up with stew before hitting the streets. Gurd is at the bar, alongside Dandelion. They're looking pensive. | Ханама се върти на дивана и стене. Макри изглежда загрижена. Дръпвам за последно от фасът си тазис и слизам надолу. Обмислях какво да правя и планирам да се напълня с топла яхния преди да тръгна да скитосвам. Гурд е на бара заедно с Глухарче. Изглеждат ми замислени. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"What's wrong?" | – Какво е станало? Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"Tanrose got the malady." | – Танроуз се разболя. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
I stare at them, horrified. | Гледам ги ужасен. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"It can't be true." | – Не може да е истина! Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
Gurd nods miserably. I sink on to a stool, stricken with grief. | Гурд кима нещастно. Тръшвам се на стола потънал в скръб. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"Is there no end to it?" I mutter, and motion for drink. "We're cursed." | – Няма ли край това? - промърморвам и махвам за питие. - Мамка му! Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"I don't think she's so bad—" says Dandelion. | – Не мисля че е чак толкова зле... - започва Глухарче. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
I wave her quiet. | Махвам й да млъкне. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"Tanrose. Ill. Who's going to cook?" | – Танроуз. Нещастие. Кой ще готви? Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"Elsior can take over," says Dandelion. | – Елсиор може да поеме – вметва Глухарче. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"Elsior? She can't cook a proper stew. What have we done to deserve this?" | – Елсиор? Тя не може да забърка една читава яхния. С какво заслужихме тази съдба? Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
I start mentally shaking my fist at the gods. They've played a few nasty tricks on me in the past, but striking down the best cook in Twelve Seas goes beyond all reason. | Размахвам въображаем юмрук към боговете. И преди са ми навирали мръсни партенки в лицето, но да ударят по най-добрия готвач в Дванайсет морета надхвърля всичко до момента. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"I just don't think I can carry on." | – Не мисля, че мога да продължа повече. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
Dandelion puts her hand on my shoulder. | Глухарче слага ръка на рамото ми. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"You have to be strong, Thraxas. We can get through it." | – Трябва да си силен Траксас. Можем да го преодолеем. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"No. It's the end." | – Не. Това е краят. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
I look up at Gurd. | Поглеждам към Гурд. Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"This is your fault. You should have reported the malady as soon as Kaby got sick. Then the tavern wouldn't be full of sick people and Tanrose might have escaped. How could you be so irresponsible?" | – Ти си виновен. Трябваше да съобщиш за болестта веднага щом Кейби се разболя. Тогава кръчмата нямаше да прелива то болни и на Танроуз можеше да й се размине. Как можа да си толкова безотговорен? Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"We're talking about the woman I'm engaged to," says Gurd, raising his voice. "It was your idea not to report the malady!" | – Говориш за жената са която съм сгоден – отвръща Гурд, повишавайки глас. - Ти настоя да не се съобщавам за болестта! Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"What?" | – Какво? Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"You didn't want to report it so your card game didn't get cancelled!" | – Ти не искаше да съобщя за болестта, само и само да не се отмени играта на карти! Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"Ridiculous! You were too worried about your profits. A bit less thinking about money and a bit more consideration for the welfare of others and this wouldn't have happened!" | – Абсурд! Ти се безпокоеше твърде много за печалбите си. Ако мислеше по малко за пари и повече за благосъстоянието на близките си това нямаше да се случи! Вилорп 10.11.17 в 16:26 | |
"Tanrose is sick, and all you can think about is your stomach!" roars Gurd. | – Танроуз е болна, а ти мислиш само за състоянието на стомаха си! - евва Гурд. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"If Tanrose dies you'll be sorry you forced her to work in dangerous circumstances!" | – Ако Танроуз умре горко ще съжаляваш, че я принуди да работи в такива опасни условия! Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"I did not force her to work!" | – Не съм я принуждавал да работи! Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
Gurd is furious. So am I. He leans over the bar and I rise from my stool, ready to do battle. | Гурд е бесен. Аз също. Той се надвесва над бара, а аз скачам от стола си готов за битка. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"Stop this!" yells Dandelion. "You should be ashamed of yourselves." | – Спрете това! - виква Глухарче. - Трябва да се срамувате от себе си. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
I glare at Dandelion, then at Gurd. | Поглеждам Глухарче, после и Гурд. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"I have investigating to do," I say, stiffly. "Try not to kill off anyone else while I'm gone." | – Ще проуча това – казвам тъврдо. - Опитайте се, да не се избиете докато ме няма. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
With that I leave. The thought of struggling through even a few days in Twelve Seas without Tanrose's cooking to keep me going is almost enough to make me give up altogether. You'd have to go a long way in this city for a better meal, and you'd need to pay a lot more money. Perhaps I can win enough at cards to dine out for a while? Maybe even go up to that eatery near Thamlin I used to frequent, back when I was Senior Investigator at the Palace? Their food was worth travelling for. I shake my head. I'll be back on guard duty soon, trapped on a cold wall, staring out into space. Little opportunity for travelling the city in search of a decent meal. I might as well face it, I'm not going to get a proper bowl of stew till Tanrose recovers. | С това напускам. Мисълта да изкарам дори няколко дни в Дванайсет морета без гозбите на Танроуз е достатъчна за да ме накара да се откажа от всичко. Трябва да обикаляш много повече из града, за да намериш добра храна, а и тя ще ти струва повече. Може да спечеля достатъчно на карти, за да си позволя добро похаване? Може дори да посетя онази гостилница в Тамлин в която ходех докато бях старши следовател в дрореца? Гозбите им си заслужаваха пътя. Поклащам глава. Скоро трябва да се заема с гражданския си дълг на охраната на града, в капана на студената стена, взирайки се нищото. Това все пак предоставя възможност да обиколиш града в търсене на прилична храна. Нищо чудно да опра до това и няма да мога да ям истинска яхния докато Танроуз не се възстанови. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
Maybe that won't be too long. She's a hearty sort of woman. People like Tanrose and me, we're good strong Turanian stock. We don't lie around complaining of slight illnesses. We just rest briefly then get on with things, unlike these degenerate Sorcerers and Assassins currently plaguing the Avenging Axe. | Може да не е толкова дълго. Тя е яка жена. Двамата с Танроуз сме от добрата яка тюрайска порода. Не лъжем и не се жалваме за леки болежки. Спираме за малко да отморим, след което отново се хващаме за работа, за разлика от разтеклите се магьосници и убийци плъпнали във Възмездяващата секира. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
I curse them all, and drag my attention back to investigating. The idea that Borinbax's oddly shaped wound might have been caused by a crossbow bolt, subsequently removed, isn't much to go on, but I have a feeling for these things and my feeling is that Sarin is connected to this affair. She's quite capable of killing anyone who gets in her way and she wouldn't have any scruples about selling a vital sorcerous item to the Orcs. I know from experience that she's a resourceful opponent. She once killed Tas of the Eastern Lightning, a very powerful Sorcerer who had the misfortune to form an alliance with her. | Проклетисвам ги всичките и насочвам вниманието си отново към разследването. Идеята че странната рана на Боринбакс може да е направене от стрела на арбалет, която после да е извадена не ме води към нищо, но аз имам нюх за тези неща и той ми подсказва, че Сарина е замесена по някакъв начин с тази афера. Въобще няма да й мигне окото да убие всеки който й се изпречи на пътя и освен това не би имала никакви скрупули да продаде на орките жизненоважен магически артефакт. От опит знам че е изобретателен противник. Преди време бастиса Тас от Източната светкавица, могъщ магьосник имал неблагоразумието да се сдуши с нея. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
I have two days off from my duty on the walls, which allows me to devote my full concentration to investigating. The day is again mild and I let my cloak slip open as I stride through Twelve Seas. I pass several companies of soldiers marching down towards the harbour. Cicerius is making good on his promise to reinforce the defences around the sea walls. A few ragged children cheer as they pass. I also notice Harmon Half Elf, an eminent Turanian Sorcerer, talking with a shopkeeper outside the candle shop. It's unusual to see Harmon in Twelve Seas. At a guess, I'd say he's looking for the Ocean Storm. Now that news has leaked out, there's no need for anyone to do their investigating in secret. Harmon won't be the only one currently scouring the city. I'll be surprised if any of them find it. Investigating is a specialist art. Besides, Harmon is not what you'd call smart. He once called me an imbecile, thereby proving he's a man of poor judgement. When it comes to investigating, everyone knows I'm as sharp as an Elf's ear. | Следващите два дни съм свободен от задължението за патролиране по стените, така че ще мога да отделя повече внимания на случая. Денят отново е мак и оставям наметалото си да се отвори докато минавам през Дванайсет морета. Срещам и няколко групи войници насочили се към пристанището. Цизерий се придържа към обещанието си да подсили защитата на морските стени. Няколко дрипави деца подтичвайт край тях и ги окуражават. Засичам даже Хармън Полуелфа, виден тюрайски магьосник, разговаря с някакъв занаятчия пред магазин за свещи. Странно е да видиш Хармън в Дванайсет морета. Бих се обзаложил, че търси Океанската буря. Сега след като всичко излезе наяве смисълът от разни тайни разследвания напълно се губи. Хармън определено не е единственият който претърсва града. Бих се изненадал, ако някой от тях я намери. Разследванията са специфично изкуство. Освен това, когато се спомене Хърман първата ви асоциация няма да се „умен”. Веднъж ме нарече малоумник, което само доказва, че е човек с лоша преценка. Стане ли дума за раследвания, всеки ще ви каже, че съм остър като елфско ухо. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
I get the sudden feeling that maybe it's all a waste of time. Perhaps the Ocean Storm doesn't even exist. Maybe Captain Arex was just a conman, hoping to wrest a few gurans from the Sorcerers Guild. Still, there's nothing to do but keep on looking. | Изведнъж ми минава мисълта че всичко това е загуба на време. Вероятно Океанската буря дори не съществува. Вероятно капитан Арекс е бил просто измамник, надявал се да измъкне няколко гурана от Магьосническата гилдия. И все пак, няма какво да правя освен да се оглеждам.. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
I walk towards the southern end of Moon and Stars Boulevard, looking for a landus. I'm out of luck. They can be hard to find south of the river, and I end up walking all the way up to Pashish. I'm planning to visit Astrath Triple Moon. Astrath's an old friend of mine. Since being sacked from his position as Sorcerer at the Stadium Superbius, Astrath has eked out a fairly poor existence. Now the Orcs are causing trouble again, he's been brought back into the fold of the Sorcerers Guild. Turai needs all its Sorcerers at a time like this, honest or not. If Astrath has a good war he'll be right back in business and he's been going all out to show his worth. When the Orcs attacked he arrived early on the battlefield, and since then he's been so busy that I've hardly seen him. | Вървя към южния край на „Луна”, където пресича Звездният булевард и се оглеждам за носилки. Нямам късмет. Трудно се намират на юг от реката и ми се налага да извървя целия път до Пашиш. Смятам да отскоча до Астрат Тройна луна. Астрат ми е стар приятел. Откакто бе уволнен от поста Магьосник на „Стадиум Супербиус”, Астрат е изпаднал до доста бедно състояние. Сега, когато орките отново навличат проблеми, той е върнат обратно в Магьосническата гилдия. Тюрай се нуждае от всичките си магьосници в момента, без значение честни или не. Ако Астрат се представи добре във войната ще се върне в „бизнеса” и ще може да покаже на всички колко струва наистина. Когато орките атакуваха той бе сред първите дошли на бойната поле и от тогава е толкова зает, че почти не съм го виждал. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
I strike lucky. Astrath is home and he invites me to join him for dinner. His table is better provisioned than it has been for some time. | Удрям кьоравото. Астрат си е в къщи и освен това ме кани да се присъединя към него на вечеря. Мастата му не е била толкова добре заредена от доста време. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"How's life in the investigating business?" | – Как върви детективския бизнес? Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"Better than rowing a slave galley, or just about. How about you?" | – По-добре отколкото да гребеш на робска галера или почти. Как е при теб? Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"I'm close to being a full member of the Sorcerers Guild again." | – Близо съм до това отново да стана пълноправен член на Магьосническата гилдия. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
Astrath has a thick grey beard. When he's in a good mood it makes him look benevolent, jovial even. | Астрат има гъста сива брада. Когато е в добро настроение тя му придава доброжелателен и дори весел вид. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"It's good to be back," he says. | – Хубаво е да се завърна – казва той. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
I nod. It was tough for Astrath, being cast into disgrace. I load up with a good-sized portion of venison and half a bottle of wine before I mention the reason for my visit. | Кимам. На Астрат му беше доста трудно с този позор. Презареждам се доволно голяма порция дивеч и половин бутилка вино, преди да премина към причината за моето посещение. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"I'm looking for the Ocean Storm." | – Търся Океанската буря. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
The Sorcerer isn't surprised. | Магьосника не е изненадан. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"Everyone is." | – Всички я търсят. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"Can you fill me in on some more of the background?" | – Можеш ли да ми споделиш нещо повече от общоизвестното? Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"Astrath rings for more wine. I notice he's engaged a few more servants, a sure sign that things are looking up. He must be one of the few people in the city whose life has been improved by the war. | Астрат позвънява за още вино. Забелязвам, че е наел още няколко слуги, сигурен знак, че нещата за него се оправят. Вероятно той е един от малкото хора в града, чийто живот се е подобрил заради войната. Вилорп 10.11.17 в 16:27 | |
"There's not a great deal to tell. No one knows much about it. Even if we find it I doubt there's many people in Turai who could use it. Lisutaris, I expect. Maybe Coranius the Grinder." | – Няма кой знае какво за казване. Никой не знае много за нея. Дори да я открием се съмнявам, че в Тюрай има много хора които биха могли да я ползват. Лузитания, естествено. Може би и Кораний Мелницата. Вилорп 10.11.17 в 16:27 |