| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Twelve | Глава Дванадесета Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
I make it to the Avenging Axe in record time, pulling up outside the front door and leaping from the wagon like a hungry dragon going after a plump sheep. The first person I run into is Makri, carrying a tray of tankards. | Пристигам до Възмездяващата секира за рекордно време, дръпвайки пред самата входна врата изскачайки от файтона, като гладен дракон след тлъста овца. Първият човек на който попадам вътре всъщност е Макри, носеща табла с халби. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"Sarin's here," I mutter, and head for the stairs. | – Сарина е тук – смотолявям аз и хуквам към стълбите. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
Makri isn't far behind me as I burst into my office, though she's taken a diversion to pick up her axe. My sword is in my hand, ready for action. The outside door is open, and Sarin the Merciless is standing by the couch, looking down at the still-sleeping Hanama. | Макри не е много назад когато нахлувам в кабинета си, макар че е отскочила да си вземе брадвата. Измъкнал съм меча си готов за действие. Външната врата е отворена и Сарина Безпощадната стои до дивана ми гледайки към все още спящата Ханама. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"Does your locking spell ever keep anyone out?" demands Makri, and raises her axe. I get myself in between them. | – Твоето заключващо заклинание някога успявало ли е да задържи някой отвън? - пита Макри и надига брадвата си. Заставам между тях. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"Makri. Wait till I know why she came here before you kill her." | – Макри. Изчакай да разбера защо е тук преди да я убиеш. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
Sarin regards us with her cold eyes. | Сарина ни хвърля един смразавящ поглед. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"No one is about to kill me." | – Никой няма да ме убие. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
Sarin's a tall woman, with her dark hair cropped short, which is very unusual in Turai. Unlike almost every other woman in the city, from the market workers to the senators' wives, she wears no make-up of any kind, and her man's tunic is plain and undecorated. For some reason she has a liking for earrings, and there must be at least eight silver rings pierced through each of her ears. She wears a short, curved sword at her hip, and she's pointing a small crossbow at my heart. | Сарина е висока жена с черно късо подстригана коса, което е доста необичайно за Тюрай. За разлика от почти всяка друга жена в града, от продавачките на пазара до сенторските съпруги, тя не носи никакъв грим и мъжката й туника е без капка украса. По някаква причина обаче тя изпитва влечение към обици и трябва да има поне по осем сребърни халки пронизали ушите й. На бедрото й виси къс извит меч и насочва малкият си арбалет към сърцето ми. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"Don't you know it's illegal to carry a crossbow in the city?" | – Не знаеш ли, че е незаконно да носиш арбалет в града? Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"And yet I never seem to get arrested," says Sarin. | – До сега никога не са ме арестували за това – отвръща Сарина. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
She gazes first at me, then at Makri. There's a peculiar deadness to Sarin's eyes which is slightly unsettling. | Поглежда първо мен, а после и Макри. В сякаш безжизнените й очи има нещо много обезпокоително. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"I've been looking for something that belongs to me," she says. "It wasn't there. But I believe you were." | – Търсия нещо, което ми принадлежи – казва тя. - Не беше там. Но вярвам, че ти си бил. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
She holds out her hand. | Тя протяга ръката си. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"Give me the Ocean Storm." | – Дай ми Океанската буря. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
I'm staggered by the audacity of this woman, having the nerve to march into my office and demand I hand over a stolen item like she has some rights over it. | Зашеметен съм от наглостта на тази жена, която има дързостта да нахлуе в кабинета ми и да изиска да й предам откраднатия артефакт, все едно има някакви права над него. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"Why would I give it to you?" | – Защо да ти я дам? Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"Because I'm pointing a crossbow at you." | – Защото съм насочила арбалет към теб. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"So you are. Maybe you'd like me to roast your insides with a spell?" | - Така е. И може би искаш да ти опърля вътрешностите с магия? Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"You can't," says Sarin, flatly. "You don't have the power. And I don't like long conversations. Give me the Ocean Storm." | – Не можеш – твърди Сарина. - Нямаш силата. И не обичам дългите разговори. Дай ми Океанската буря! Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"I'd like to, Sarin, but I just don't believe it belongs to you." | – Бих искал, Сарина, но просто не вярвам, че ти принадлежи. Вилорп 10.11.17 в 16:31 | |
"I made an agreement with Captain Arex." | – Имах съгласието на капитан Арекс. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Too bad for you someone else got there first." | – Колко лошо за теб, че първо е дошъл някой друг. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Too bad indeed. Hand it over or I'll kill you." | – Наистина е лошо. Предай мия или ще те убия. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
Makri suddenly makes a move. She hurls her axe, moving so quickly that the spinning blade knocks the crossbow from Sarin's hands before she can pull the trigger. Sarin curses and pulls her sword from its sheath. Then she coughs, puts her hand to her head, and sinks gently forward on her knees, sweat pouring from her brow. The sword drops to the floor. | Макри изведнъж помръдва. Метнала е брадвата си с такава бързина, че въртящото се острие избива арбалета от ръцете на Сарина преди тя да е успяла да натисне спусъка. Сарина проклина и измъква меча си от канията. След това се закашля, поставя ръка на челото си и бавно се отпуска на колене докато от челото й блика пот. Мечът пада на пода. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Oh come on," says Makri, and looks frustrated. Sarin continues to sink, ending up on the floor, her breath coming in short gasps. | – Ох, хайде де – изпуфтява Макри, изглежда разочарована. Сарина продължава да отмалява и накрая пада на пода, а дишането й става на пресекулки. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
I turn to look at Makri. | Обръщам се и поглеждам Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"What is this? Is there a sign up somewhere saying go to Thraxas's office if you get the malady?" | – Какво става?! Има ли някаква табела гласяща: „Ако сте болни отидете при Траксас”? Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"I'm going to kill her anyway," declares Makri. | – Само това я спаси да не я убия – заявява Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Okay with me. I'm damned if I want another patient taking up space." | – За мен не е проблем. Проклет да съм ако позволя още някой болник за заема място тук. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
There's the sound of footsteps on the stairs and Hansius walks in through the open door. When he sees Sarin he looks alarmed. | От към стълбището се долавят стъпки и Хансий влиза през отворената врата. Като вижда Сарина придобива разтревожен вид. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Didn't the Deputy Consul instruct you to maintain strict privacy? Why is the door open like this? And why is there another malady victim sprawled here for all to see? Get her out of sight this instant." | – Не ви ли инструктира заместник консула, че трябва да се спазва строга поверителност? Защо вратите зеят така? И защо има още една злощастна жертва на болестта проснала се тук където може да я види всеки? Разкарай я преди някой да я види! Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
I stare at Hansius. Just because Cicerius can come down here and order me about doesn't mean his assistant can. | Опулвам се в Хансий. Само защото Цизерий може да дойде тук и да ми нарежда, не означава, че и неговия секретар има това право. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"What do you want?" | – Какво искаш? Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Is that—" | – Това не е ли... Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Sarin the Merciless." | – Сарина Безпощадната. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
Hansius frowns. Sarin once blackmailed the government out of ten thousand gurans, and they haven't forgotten. | Хансий се мръщи. Преди време Сарина изнуди правителството на града за десет хиляди гурана и те още не са го преживели. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Why did you let her in?" | – Защо я пусна вътре? Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"I didn't let her in. She countermanded my locking spell." | – Не съм. Преодоляла е заключващото ми заклинание. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Thraxas's locking spell is useless," says Makri. "Anyone can get past it." | – Заключването на Траксас е безполезно – вметва Макри. - Всеки може да го преодолее. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Why did Sarin come here?" demands Hansius. | – Защо Сарина дойде тук? - настоява Хансий. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Who knows? People just seem to like to visit these days." | – Кой да знае? Хората просто се утрепват да ме посещават тези дни. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
Hansius eyes us with some distaste. | Хансий ни оглежда с недоволство. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"Didn't the Deputy Consul inform you that we suspect a plot has been hatched to kill Lisutaris and betray the city?" | – Не ви ли съобщи заместник консулът за подозренията ни, че се планира заговор за убийството на Лузитания и предаването на града? Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
I look at Makri. | Поглеждам Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"I can't remember. Did he tell us?" | – Не помня. Казвал ли ни е? Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
Makri shrugs. | Макри свива рамене. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"There's so many plots. It's hard to remember them all." | – Има толкова много заговори. Трудно е да помним всичките. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
"You must be aware of security at all times!" insists Hansius. | – Трябва да си наясно за сигурността по всяко време! - настоява Хансий. Вилорп 10.11.17 в 16:32 | |
I bend down to grab hold of Sarin. | Наведох се да хвана Сарина. Вилорп 10.11.17 в 16:32 |