| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
I slip into the bedroom, pursued by Makri. | Влизам в стаята последван от Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:38 | |
"I refuse to let you borrow money from a sick woman." | – Няма да ти разреша да заемаш пари от болна жена. Вилорп 10.11.17 в 16:38 | |
"I'm not going to borrow money. What's it got to do with you anyway?" | – Въобще не смятам да заемам. Пък и кво общо има тов с теб? Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"I'm her bodyguard." | – Аз съм й телохранител. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"So what? You're meant to protect her from Orcish Assassins, not Investigators in need. Besides, I have some important questions regarding the Ocean Storm." | – Е, и? Трябва да я защитаваш от оркски убийци, а не от следователи в нужда. Освен това имам и няколко важни въпроси свързани с Океанската буря. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
I stare at Makri. | Гледам Макри изпитателно. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Questions that need to be asked in private." | – Въпроси които трябва да се зададат на саме. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Not a chance," says Makri. "The minute I'm out that door you'll be scrounging money." | – Ни`къв шанс – казва Макри. - Веднага щом прекрача прага ще я муфтиш за пари. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"I order you to get out of my bedroom." | – Нареждам ти да напуснеш спалнята ми. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"You can't order a Sorcerer's bodyguard around," states Makri, firmly. "I'm staying." | – Не можеш да нареждаш на телохранител на магьосник – заявява категорично Макри. - Оставам! Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
Lisutaris groans. | Лузитания стене. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"You see?" I say to Makri. "You're upsetting her. She needs peace and quiet." | – Виждаш ли? - казвам на Макри. - Ти я смущаваш. Тя се нуждае от спокойствие и тишина. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"She's not going to get peace and quiet with you trying to get your hands on her money." | – Няма как го остане на спокойствие и тишина докато се опитваш да сложиш ръце на парите й. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"What's a few hundred gurans to Lisutaris? She's rolling in money. Goddamn, it's not like she'd be taking a risk." | – Какво са няколко стотин гурана за Лузитания? Тя се търкаля в пари. Леля му, това дори не е риск за нея. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"You just said you weren't here to borrow money." | – Каза че не си дошъл да я врънкаш за пари! Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"I'm not. But if I was, I'd be doing Lisutaris a favour. She enjoys gambling." | – Не съм. Но ако бях, щях да направя услуга на Лузитания. Тя обича хазарта. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"She's got a city to defend!" yells Makri. "We're meant to be getting her healthy so she can fight the Orcs! Have you forgotten that?" | – Тя има да защитава град! - кресва Макри. - Трябва да сме здрави, за да можем да се бием с орките! Или за забравил за тях? Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Life doesn't stop just because the Orcs are besieging the city!" I roar back. "All citizens have a duty to keep things going. It's good for morale." | – Животът не спира само защото орките са обсадили града! - обръщам й гръб. - Всеки гражданин е длъжен да поддържа нормалния живот в града. Добре е за морала. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Playing cards doesn't count as keeping things going," protests Makri. | – Организирането на хазарт не се брои дълг към обществото – протестира Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
We're interrupted by some movement on the bed. Lisutaris struggles to raise her head. | Дискусията ни е прекъсната от някакво движение от към леглото. Лузитания се опитва да надигне глава. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"I'll give you the money if you'll just leave me in peace," she whispers. | – ще ти дам парите, ако просто ме оставиш на мира – едва прошепва тя. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"No, don't—" says Makri. | – Не, няма — казва Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"I accept," I say, butting in quickly. "Very sporting of you, Lisutaris, and I won't forget you when I'm counting my winnings." | – Приемам – казвам припряно. - Щедростта ти е пословична Лузитания, и няма да те забравя, когато прибирам печалбата си. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
Makri looks furious. I hurry to Lisutaris's bedside. The sorceress lifts her head a few inches. | Макри изглежда ядосана. Чевръсто се присядам на леглото до Лузитания. Магьосницата успява да повдигне главата си няколко сантиметра. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"How much do you need?" | – Колко ти трябват? Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Don't give it to him," says Makri. | – Не му давай – казва Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
Lisutaris manages a thin smile. | Лузитания докарва някаква тънка усмивка. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Makri. Thraxas has been looking after me. Which is so against his nature, I think he deserves something for his trouble." | – Макри. Траксас се грижи за мен. Което въобще не е в природата му, мисля, че заслужава нещо неудобството. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
She motions for me to hand her a fancy embroidered bag, which I do, hastily. Lisutaris fumbles inside the bag. It takes some effort on her part and I start to worry that she might pass out before she finds her purse. If she does, I'll probably have to engage Makri in combat before I can take possession. | Тя ме моли да й подам една изящна бродирана чантичка, което и правя, веднага. Лузитания рови в чантата си. Това изглежда й отнема доста усилия и започвам да се тревожа дали тя пак няма да се отнесе преди да е открила кесията си. Ако стане така, вероятно ще се наложи да вляза в битка с Макри преди да се докопам до обещаното. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
Lisutaris finds her purse, and opens it with an effort. | Лузитания открива кесията си и я отваря с усилие. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"How much is there?" | – Колко има тук? Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
I look inside. There are seven coins. Seven silver fifty guran pieces. Not a common sight in Twelve Seas. | Поглеждам вътре. Съдържа седем монети. Седем сребърника по петдесет гурана парчето. Това не е честа гледка в Дванайсет морета. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Three hundred and fifty gurans." | – Триста и петдесет гурана. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Is that enough?" | – Достатъчни ли са? Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Just about." | – Почти. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
Lisutaris hands them to me. I'm deeply moved. Surely this is one of the finest citizens Turai has ever produced. I cram the coins into the pocket of my tunic. | Лузитания ми ги дава. Трогнат съм дълбока. Със сигурност това е един от най-добрите граждани раждали се в Тюрай. Потупвам монетите след като вече са в джоба на туниката ми. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Do you want anything?" I ask. | – Нуждаеш ли се от нещо? - питам я. Вилорп 10.11.17 в 16:39 | |
"Some peace," whispers Lisutaris. | – Само спокойствие – прошепва Лузитания. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
"Absolutely, peace is what you need." | – Абсолютно, спокойствието е това от което се нуждаеш. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
I rise swiftly and turn to Makri. | Изправих се бързо и се обърнах към Макри. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
"You heard her. Absolute peace. From now on, make sure no one disturbs Lisutaris." | – Чу я. Пълен покой. От сега нататък се увери че никой няма да безпокои Лузитания. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
I leave the room quickly, delighted after a successful operation. I now have 440 gurans and require only sixty more. Surely I can raise that in the next few hours. I'm just strapping on my sword when I am struck by an annoying piece of inspiration about the Ocean Storm. Right now I'm not looking for inspiration. I'm more concerned with raising the cash for tomorrow night's gambling extravaganza. I hesitate. I could ignore it, or deal with it later. I head for the door, but turn back with a sigh. It's no use. No matter how I try, I never seem to be able to ignore an investigation. | Бързо се изнизвам от стаята, удовлетворен от успешната операция. Вече имам 440 гурана и ми остават още само шестдесет. Със сигурност ще успея да ги събера през следващите няколко часа. Намествам меча си на колана когато изведнъж ме спохожда смущаваща догадка относно Океанската буря. Точно сега не ми е до догадки, а ми трябва начин да събера липсващите пари за утре-вечершната хазартна авантюра. Колебая се. Мога да го игнорирам или пък да се заема по-късно. Тръгвам към вратата, но се връщам назад с въздишка. Няма смисъл да се боря. Колкото и да опитвам никога не ми се е случвало да пренебрегна разследване. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
I stride back into my bedroom. Makri is sitting beside Lisutaris's bed, not actually mopping her brow but looking like she might do it any moment. She glares angrily at me as I reappear. | Връщам се отново с спалнята си. Макри е приседнала на леглото до Лузитания и макар да ни бърше лицето й изглежда че е готова всеки момента да го стори. Тя се разлютява не на шега когато се появявам отново. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
"Need more money already?" | – Вече се връщаш за още пари? Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
I ignore her. | Пренебрегвам я. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
"Lisutaris. I just had some sudden inspiration." | – Лузитания. Току що ме споходи вдъхновение. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
Lisutaris turns her face towards me. She's still looking very unhealthy. The head of the Sorcerers Guild has really taken the malady badly. I've known far less healthy people than her recover from it quicker. | Лузитания обръща лице към мен. Все още изглежда ужасно болна. Ръководителката на Магьосническата гилдия наистина понася зле болестта. Знам за много малко оздравели понесли я по-зле от нея. Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
"What inspiration?" | – Какво вдъхновение? Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
"Yesterday we met an Orcish Assassin. No one knows how he could have got into the city without being detected. Have you had any thoughts on that?" | – Вчера срещнахме оркски убиец. Никой няма представа как се е вмъкнал незабелязано в града. Да ти е хрумвало нещо? Вилорп 10.11.17 в 16:40 | |
The Sorcerer shakes her head. | Магьосницата поклаща глава. Вилорп 10.11.17 в 16:40 |