| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"We're working on it," she whispers. | – Още се чудим за това – прошепва. Вилорп 2.11.17 в 10:50 | |
"Before we met him I passed some mourners, close to the harbour. A couple of men and a woman. Or I thought it was a woman. She was wearing a veil. But now I'm wondering if it might have been Deeziz the Unseen." | – Преди са се засечем с него срещнахме няколко жалейки в близост до пристанището. Няколко мъже и едни жена. Или тогава си помислих, че е жена. Тя носеше воал. Но сега се чудя дали това не е бил Диизиз Невидимият. Вилорп 2.11.17 в 10:50 | |
Lisutaris stares at me. She stares at me for so long I wonder if she might not be completely with us. Finally she manages the smallest of smiles. | Лузитания вперва поглед в мен. Кокори ми се толкова дълго, че започвам да се чудя дали все още е с нас. Най-накрая успява да си докара бегла усмивка. Вилорп 2.11.17 в 10:50 | |
"Deeziz the Unseen? I thought I was the one who was sick. You must be hallucinating." | – Диизиз Невидимият? А разправят, че аз съм болна. Вероятно си халюцинирал. Вилорп 2.11.17 в 10:50 | |
"I wasn't hallucinating. I didn't see anything strange. Just a standard Human mourner, in a veil. Deeziz is known for wearing a veil. So I'm wondering if it might have been him." | – Не съм халюцинирал. Не виждам нищо странно. Обикновени оплаквачи с воал. Диизиз е известен с това че носи воал. Затова се чудя дали може да е бил той. Вилорп 2.11.17 в 10:50 | |
"But mourners often wear veils," says Makri, which is true. | – Но оплаквачите често носят воали – казва Макри, което си е истина. Вилорп 2.11.17 в 10:49 | |
"Did you sense sorcery?" asks Lisutaris. | – Почуства ли някаква магия? - пита Лузитания. Вилорп 2.11.17 в 10:49 | |
"No, nothing." | – Не, нищо. Вилорп 2.11.17 в 10:49 | |
"Did you sense Orcs?" asks Makri. | – Усети ли орки? - пита Макри. Вилорп 2.11.17 в 10:49 | |
I admit I didn't. | Признавам, че не съм. Вилорп 2.11.17 в 10:49 | |
"It's just a feeling." | – Това е просто предчувствие. Вилорп 2.11.17 в 10:49 | |
Lisutaris tries to raise herself on one elbow, but can't quite make it, and sinks down again. | Лузитания се опитва да се надигне на лакти, но не успява и потъва отново. Вилорп 2.11.17 в 10:48 | |
"Deeziz the Unseen is on top of a mountain hundreds of miles away. We'd have detected him if he'd come anywhere near Turai. Cicerius's intelligence service would have heard something about it." | – Диизиз Невидимият е на върха на някаква планина на хиляди мили от тук. Все бихме го засекли, ако дойде някъде близо до Тюрай. Цизерийското разузнаване все щеше да дочуе нещо за това. Вилорп 2.11.17 в 10:48 | |
"Maybe not," I say. "It's not unheard of for an Orcish Sorcerer to infiltrate the city. Makri ran into one only a few months ago when she rescued Herminis"—I break off to cast a dirty look at Makri, signifying my continuing disapproval—"and we both came across one at the races a year or so ago." | – А може би не – казвам. – Не е като да не се е случвало оркски магьосник да проникне в града. Макри се сблъска един само преди няколко месеца когато спасяваше Херминис – спрях, за да хвърля един неодобрителен поглед на Макри и да ѝ напомня за моето продължаващо неодобрение за случилото се – и преди година двамата се натъкнахме на друг по време на надбягванията. Вилорп 2.11.17 в 10:48 | |
"True," replies Lisutaris. "But every Sorcerer in the city has been on the highest alert since Amrag attacked. I think we'd have detected an intruder. And General Pomius doesn't even think Deeziz has joined Prince Amrag." | – Така е – потвърждава Лузитания. - Но всички магьосници в града са много разтревожени от атаката на Амраг. Смятам че бихме открили всеки нарушител. Освен това генерал Помис дори не смята, че Диизиз се е присъединил към принц Амраг. Вилорп 2.11.17 в 10:47 | |
Lisutaris motions to Makri for water, and Makri raises a beaker to her lips. | Лузитания моли Макри за вода и тя повдига чаша към устните ѝ. Вилорп 2.11.17 в 10:47 | |
"You don't have any reason for thinking it was Deeziz the Unseen, do you? Apart from your intuition?" | – Нямаш причина да мислиш, че това е бил Диизиз Невидимият, нали? Освен твоята интуиция? Вилорп 2.11.17 в 10:46 | |
"No. I don't. But I've made it a long way on my intuition. Now I think about it, isn't it strange the way you've taken the malady so badly? You should have been starting to recover by now. What if it's Deeziz attacking you with a spell? Sorcery can prolong an illness." | – Не. Нямам. Но съм свикнал да разчитам на интуицията си. Сега се замислям, не е ли странно, това колко тежко понясаш болестта? Досега трябваше да почнеш да се възстановяваш. Ами ако Диизиз те атакува с магия? Магьосничеството може да удължава заболяванията. Вилорп 2.11.17 в 10:46 | |
Lisutaris has already thought of this. | Лузитания вече е мислила за това. Вилорп 2.11.17 в 10:46 | |
"I checked. I'm not being affected by any spell." | – Проверих. Не съм засегната от никакво заклинание. Вилорп 2.11.17 в 10:46 | |
"You think you're not. What if you're wrong?" | – Мислиш, че не си. А ако грешиш? Вилорп 2.11.17 в 10:45 | |
"I'm not." | – Не съм. Вилорп 2.11.17 в 10:45 | |
"I think you might be." | – Мисля, че може да си. Вилорп 2.11.17 в 10:45 | |
A hint of colour appears in Lisutaris's cheeks. Lisutaris, Mistress of the Sky, does not appreciate anything which might be construed as criticism of her power. | По страните на Лузитания се появява намек за цвят. Лузитания, Небесната господарка, не одобрява нищо, което може да се тълкува дори като намек за критика към нейната сила. Вилорп 2.11.17 в 10:45 | |
"I'm the head of the Sorcerers Guild." | – Аз съм ръководител на Магьосническата гилдия. Вилорп 2.11.17 в 10:45 | |
"And I'm an Investigator who's got you out of a few jams in the past. What if I'm right? What if the most powerful Orcish Sorcerer is wandering around in Turai? Who knows what new spells he might have brought with him?" | – А аз съм детектив измъквал те от няколко каши в миналото. Ами ако съм прав? Ами ако най-могъщият оркски магьосник се скита из Тюрай? Кой знае какви нови заклинания може да е домъкнал със себе с? Вилорп 2.11.17 в 10:45 | |
"You don't know what you're talking about. No one can catch me unaware." | – Не знаеш какви ги приказваш. Никой не може да ме омагьоса. Вилорп 2.11.17 в 10:44 | |
Lisutaris is angry. | Лузитания е бясна. Вилорп 2.11.17 в 10:44 | |
"I just gave you three hundred and fifty gurans to leave me in peace and now you're bothering me with this foolishness. Makri, get rid of him so I can sleep." | – Току що ти дадох триста и петдесет гурана, за да ме оставиш на мира, а сега ме занимаваш с тези простотии. Макри, разкарай го от тук, за да мога да поспя. Вилорп 2.11.17 в 10:44 | |
"No," says Makri. | – Не – казва Макри. Вилорп 2.11.17 в 10:44 | |
"What?" Lisutaris looks surprised. "But you're my bodyguard." | – Какво? - Лузитания изглежда втрещена. - но ти си ми телохранител. Вилорп 2.11.17 в 10:43 | |
"What if Thraxas is right?" says Makri. | – Ами ако Траксас е прав? - пита Макри. Вилорп 2.11.17 в 10:43 | |
Lisutaris finds the strength to haul herself up into a sitting position. | Лузитания някак намира сили да се изправи до седнало положение. Вилорп 2.11.17 в 10:43 | |
"I always thought you were the smart one." | – Винаги съм смятала, че ти си умната. Вилорп 2.11.17 в 10:43 | |
"I am the smart one," says Makri. "But Thraxas often succeeds in his investigating. I don't think you should ignore him. Maybe Deeziz is here. Maybe he's attacking you and you don't know it." | – Аз съм умната – заявява Макри. - Но Траксас често успява в своите разследвания. Не мисля, че трябва да го пренебрегваш. Може би Диизиз е тук. Може би те атакува без да го усетиш. Вилорп 2.11.17 в 10:43 | |
"How many times do I have to repeat, I can't be attacked without me knowing it," insists Lisutaris. "I've had enough of this. What was Cicerius thinking, leaving me in this place? I need to be at home where I can recover without being surrounded by idiots." | – Колко пъти трябва да повтарям, никой не може да ме атакува без да разбера – настоява Лузитания. - Писна ми. Какво си е мислел Цизерий , оставяйки ме на това място? Трябваше да съм си у дома където да се възстановявам на спокойствие без да съм заобиколена от идиоти. Вилорп 2.11.17 в 10:42 | |
Lisutaris makes an attempt to haul herself out of bed. Makri puts a hand on her shoulder and firmly pushes her back. Lisutaris's eyes widen in amazement. | Лузитания прави опит да се надигне от леглото. Макри поставя ръка на рамото ѝ и твърдо я натиска надолу. Очите на Лузитания се разширяват от смайване. Вилорп 2.11.17 в 10:42 | |
"You can't leave," says Makri, firmly. "You have to rest and get better. Meanwhile Thraxas can investigate more." | – Не можеш да си тръгнеш – обявява Макри. - Трябва да си почиваш и да се оправиш. междувременно Траксас може да поразрови нещата. Вилорп 2.11.17 в 10:42 | |
"Would you like me to blast you with a spell?" | – А искаш ли да те поразя със заклинание? Вилорп 2.11.17 в 10:42 | |
"Well that wouldn't be a very smart thing to do to your own bodyguard," says Makri, logically. | – Това едва ли ще е най-умното нещо което можеш да сториш на собствения си телохранител – отбелязва логично Макри. Вилорп 2.11.17 в 10:42 | |
Lisutaris sinks back into the bed. | Лузитания отново ляга в леглото. Вилорп 2.11.17 в 10:41 | |
"I need thazis," she says. | – Трябва ми тазис – казва тя. Вилорп 2.11.17 в 10:22 | |
"You can't have it," says Makri. "The healer says it's bad for you." | – Не ти е позволен – отвръща Макри. - Лечителят каза, че ще ти навреди. Вилорп 2.11.17 в 10:21 | |
"To hell with the healer," says Lisutaris. She waves her hand, summoning her bag. It rises from the floor but Makri intercepts it and throws it in a drawer. | – По дяволите лечителя – казва Лузитания. Размахва ръка и призовава чантата си. Тя се издига от пода, но Макри я улавя във въздуха и я прибира в чекмеджето. Вилорп 2.11.17 в 10:21 | |
"No thazis till you're better," she says, sternly. | – Без тазис докато не си по-добре – заявява твърдо тя. Вилорп 2.11.17 в 10:21 | |
Fearing that Lisutaris might actually carry out her threat to start blasting people with spells, I decide it's time to go. As I leave the room Lisutaris is still complaining about not being allowed any thazis, and Makri is ignoring her. | Опасявайки се да не би Лузитания наистина да изпълни заканата си и да почна да взривява хора с магиите преценявам, че е време да тръгвам. Докато напускам стаята Лузитания се оплаква от това, че тазисът ѝ е забранен, а Макри я пренебрегва. Вилорп 1.11.17 в 15:30 | +1 |
I need food. I head downstairs to see what's on offer. Elsior the apprentice cook is standing behind the bar as I approach, with an apron round her waist, loading some pastries into a jar. I ask if there's anything more substantial on offer. There are plenty of hungry dock workers who visit the tavern at lunchtime so the cooking generally starts early. | Трябва ми храна. Слизам надолу, за да видя какво се предлага. Елсиор готвачът чирак стой зад бара препасал престилка и зарежда буркан със сладкиши, когато приближавам. Питам го, дали има нещо по съществено то предлаганото. Много гладни докери посещават кръчмата по обед, така че готвенето започва то рано. Вилорп 13.11.17 в 14:26 | |
"I'm a bit rushed," says Elsior, apologetically. "But the first batch of stew will be ready soon." | – Точно я подкарвам – казва Елсиор извинително. - но първата бака яхния ще е готова съвсем скоро. Вилорп 13.11.17 в 14:29 | |
She puts her hand to her forehead. | Тя слага ръка на челото си. Вилорп 13.11.17 в 14:29 | |
"It's hot in here today." | – Днеска е много горещо тук. Вилорп 13.11.17 в 14:30 |