| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Thirteen | Тринадесета глава Вилорп 17.11.17 в 9:34 | |
I return to my office to pick up my sword and load up with a spell or two. I cram some thazis sticks and a flask of klee into a pocket. When I turn round I find Sarin the Merciless staring at me. I glare at her. | Връщам се в офиса си, за да си вземе меча и презаредя една две магии. Натъпквам няколко пръчици тазис и манерка с кли в джоба си. Като се обръщам забелязвам, че Сарина Безпощадната се е втренчила в мен. Поглеждам я кръвнишки. Вилорп 17.11.17 в 16:35 | |
"Aren't you better yet?" | – Още ли не си се оправила? Вилорп 17.11.17 в 16:35 | |
She doesn't reply. She's huddled up in one of my blankets, as is Hanama. Hanama at least contrives to look innocent. Sarin just looks like a killer. | Тя не ми отговаря. Сгушила се е в едно от моите одеала, като Ханама. Ханама поне полага усилия да изглежда невинна. Сарина просто си прилича на убиец. Вилорп 17.11.17 в 16:36 | |
"I'm off to find the Ocean Storm. No doubt you intended to find it and sell it to the Orcs. Well, you can forget it." | – Отивам да намеря Океанската буря. Не се съмнявам, че си имала намерение да я продадеш на орките. Е, вече можеш да забравиш за нея. Вилорп 17.11.17 в 16:48 | |
"I'd have it already if I hadn't got sick," she whispers. | – Вече щеше да е моя ако не се бях разболяла – прошепва тя. Вилорп 17.11.17 в 16:48 | |
"No you wouldn't." | – Не, нямаше. Вилорп 17.11.17 в 16:48 | |
"I've outwitted you in the past." | – И преди съм те надцаквала. Вилорп 17.11.17 в 16:48 | |
"So you claim. And here you are, sick on my couch. Try outwitting that." | – Ти го казваш. А сега лежиш тук, болна, на моя диван. Пробвай да надцакаш това. Вилорп 17.11.17 в 16:49 | |
"You're not making sense," sneers Sarin. | – Дрънкаш глупости – пренебрежително отвръща Сарина. Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
"Not making sense? Try this. I work every day and I fight for my city. You're a parasite who feeds off honest people. Does that make sense?" | – Дрънкам глупости значи? Ето ти още една тогава. Аз работя денонощно за моя град. А ти си паразит, който се храни от честните хора. И това ли е глупост? Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
Sarin mops her brow. She's bathed in perspiration, suffering badly from the disease. | Сарина бърше челото си. Тя понася доста тежко болестта обливайки се в пот. Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
"There's no difference between us," she says. "We're both empty. I fill it up with crime. You fill it up with food and beer." | – Няма разлика между нас – казва тя. – И в двама ни има празнина. Аз я запълвам с престъпления. Ти, с храна и бира. Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
I blink. It's an odd thing to say. | Примигвам. Странни думи. Вилорп 18.12.17 в 12:42 | |
"You're rambling, Sarin. The malady does that. When you get healthy you'll remember which one of us is the honest upright citizen. And you're not going to be healthy for long once Makri's done with you." | – Говориш несвързано, Сарина. Болестта те кара да го правиш. Когато оздравееш, ще си спомниш кой от двама ни е честният и порядъчен гражданин. А ти няма да останеш здрава дълго, след като Макри те подхване. Вилорп 18.12.17 в 12:42 | |
Sarin sneers. | Сарина се подхилва. Вилорп 18.12.17 в 12:42 | |
"If she had any sense she'd have done with me already. But at least her life isn't empty like yours." | – Ако беше умна досега да го е направила. Но поне нейния живот не е празен като твоя. Вилорп 18.12.17 в 12:43 | |
"Oh no?" | – Така ли? Вилорп 18.12.17 в 12:43 | |
"No." | – Така. Вилорп 18.12.17 в 12:43 | |
"She works as a barmaid and wastes her time listening to Samanatius the phoney philosopher." | – Тя работи като барманка и губи времето си да слуша Самантиас лъже-философът. Вилорп 18.12.17 в 12:44 | |
"You don't like Samanatius?" says Sarin. | – Не харесваш ли Самантиас? – пита Сарина. Вилорп 18.12.17 в 12:44 | |
"I don't." | – Въобще. Вилорп 18.12.17 в 12:44 | |
"That shows what a fool you are." | – Това показва какъв глупак си. Вилорп 18.12.17 в 12:44 | |
Not willing to engage in further conversation with a woman who is clearly delirious, I leave through the outside door, place the locking spell on it, and hurry down the steps into Quintessence Street. As soon as I hit the cold thoroughfare it strikes me that I don't really know what I'm looking for. Whales, maybe, but I've already checked Twelve Seas quite thoroughly, and I'd swear there wasn't one lurking in the shadows. As for the Ocean Storm, who knows where that might be? As far as I can gather, it was gone from Borinbax's house before Sarin killed him. If it hadn't been she'd have it by now, and wouldn't be troubling me. | Тъй като не искам да продължавам разговора с жена, която очевидно бълнува, излизам през външната врата, слагам и заключваща магия и бързам надолу по стълбите към улица Квинтесенция. След като излизам на оживената улица изведнъж ме осенява, че всъщност не знам какво търся. Китове, може би, но вече доста прилежно проверих Дванайсет морета и мога да се закълна, че няма никой, който да се прокрадва в сенките. Що се отнася до Океанска буря, кой знае къде би могла да бъде? Доколкото можах да разбера, тя е изчезнала от къщата на Боринбакс преди Сарина да го убие. Ако пък не беше, Сарина щеше да я е отрила и нямаше да идва да ме притеснява. Вилорп 18.12.17 в 12:46 | |
A squadron of troops marches by, on their way to bolster the harbour defences. Each man has a long spear and a shield over his shoulder. By this time the city is awash with rumours that the Orcs are going to batter down the sea wall, and the area is continually being reinforced. As well as additional soldiers, Cicerius has assigned more Sorcerers to the sea defences. Even Kemlath Orc Slayer is down there, in charge of one section of wall. Kemlath was banished for his crimes, crimes which I detected, but he's been recalled for the duration of the war. I'm not objecting. The city needs the services of everyone who can wield a spell. | Една рота войници де придвижва по пътя за да подсили защитата на пристанището. Всеки от мъжете е нарамил дълго копие и щит. В момента градът е залят от слухове, че орките ще разбият морската стена и районът непрекъснато се подсилва. Освен допълнителни войници Цизерий е назначил и повече магьосници в морската отбрана. Дори Келмет Оркоубиеца е долу и отговаря за част от стената. Келмет бе натирен от града заради престъпленията си, престъпления които аз разкрих, но е призован отново заради войната. Аз не съм против. Градът се нуждае от услугите на всеки, който може да използва магия. Вилорп 18.12.17 в 12:46 | |
I find myself in the narrow street where Makri and I met Marizaz, Orcish Assassin. What a strange affair that was. One that I really should have looked into further. I would have had my mind not been preoccupied with raising money, and looking after the sick. I can hardly be blamed for some neglect when it comes to investigating. The way the Avenging Axe is bulging with ailing people just now is enough to put anyone off. Once more I find myself wondering if there might be some sorcery behind it. Lisutaris can insist all she wants that no magic is involved, but I still say it's unnatural the way no one can set foot in my office without catching the malady. It goes against all reason. | Намирах се в тясната улица, където Макри и аз се срещнахме с Маризаз, наемният убиец на орките. Това беше наистина необичайна среща. Нещо, което наистина трябва да разгледам по-нататък. Иска ми се умът ми да не се занимава с набиране на пари и да се грижи за болните. Едва ли мога да бъда обвинен за в пренебрежение, когато става дума за разследване. Начинът, по който Възмездяващата секира се издуваше с болни сега, е достатъчен, за да оневини всеки. Още веднъж се замислям дали може над нея да е хвърлена някаква магия. Лузитания може да твърди, колкото си иска, че няма магия, но аз все още смятам, че е неестествено, както че ли никой не може да стъпи в кабинета ми, без да прихване болестта. Това противоречи на здравия разум. Вилорп 8.07.19 в 12:07 | +1 |
I glance down at the spot where Makri killed Marizaz. A tiny splash of colour catches my eye, bright against the dull frozen mud. I reach down to pick it up. It's a small scrap of cloth, a few threads of pink. Unusual. There's not that much pink fabric to be found in Twelve Seas. It's an expensive colour. The dye has to be imported from the far west. Upper-class women might flaunt their wealth by wearing pink garments, but no one does in | Поглеждам надолу към мястото, където Макри уби Маризаз. Парченце с ярък цвят привлича окото ми, блестящо сред мътната замръзнала кал. Протягам се да го вдигна. Това е малък къс плат, едва няколко розови нишки. Необичайни. В Дванадесет морета няма такива розови тъкани. Това е скъп цвят. Боята трябва да се внася от далечния запад. Жените от по-горната класа могат да развяват богатството си, като носят розови дрехи, но никой не го прави в Вилорп 8.07.19 в 12:12 | |
Twelve Seas. I wonder how it got here. As far as I remember, Marizaz wasn't wearing pink. I put the threads in my pocket and look around some more, without finding anything. Then I return to the Avenging Axe. I've made no progress and I'm stuck for inspiration. | Дванадесет морета. Чудя се как е дошъл тук. Доколкото си спомням, Маризаз не носеше розово. Слагам нишките в джоба си и се оглеждам още малко, без да намеря нищо друго. След това се връщам към Възмездяващата секира. Не постигнах никакъв напредък и аз останах без вдъхновение. Вилорп 8.07.19 в 12:13 | |
Captain Rallee is sitting at a table with Moolifi. I decline his invitation to join them. The Captain is more gregarious these days but I'm not in the mood for admiring the fineness of his lady friend. I'm starting to resent the way he's sitting around here being pleased with himself while I'm out investigating in the cold streets. I make a brief enquiry about the likelihood of food and learn that Gurd has sent out for an emergency cook. Meanwhile he and Dandelion are attempting to manufacture some sort of stew. Knowing Gurd's lack of culinary expertise, I don't hold out much hope, unless the emergency cook turns out to be a woman of extraordinary skill, which isn't that likely. | Капитан Рали седи на масата с Мулфи. Отказвам поканата му да се присъединя към тях. Капитанът е по-общителен тези дни, но аз не съм в настроение да се възхищавам на изтънчеността на неговата приятелка. Започвам да негодувам от начина, по който той седи тук и е доволен от себе си, докато аз съм на разследване по студените улици. Подпитвам дали има вероятност за читава храна и научавам, че Гурд е повикал готвач по спешност. Междувременно той и глухарче се опитват да произведат някаква яхния. Знаейки за кулинарните познания на Груд, не се надявам много, освен ако спешния готвач не се окаже жена с изключителни умения, което не е толкова вероятно. Вилорп 8.07.19 в 12:29 | |
By now in a thoroughly bad mood, I traipse upstairs to my room to have another look at Makri's book. Unfortunately it's not there. I glance suspiciously at Hanama but she's sleeping and she isn't holding a book. I'm concerned. If someone's stolen Makri's book she'll go crazy, and probably accuse me of not looking after it properly. I hunt round my room, without success. Finally I put my nose through the bedroom door, in case Lisutaris might have it. I'm surprised to find Makri sitting on the floor, reading the book in question. She looks up as I enter, and shifts uncomfortably. | Вече в наистина лошо настроение се качвам на горния етаж към стаята си, за да погледна една от книгите на Макри. За съжаление не е там. Поглеждам подозрително Ханама, но тя спи и не държи книгата. Загрижен съм. Ако някой открадне книгата на Макри, тя ще полудее и вероятно ще обвини мен, че не се грижа достатъчно за нея. Търся я из стаята си, но без успех. Най-накрая пъхам носа си през вратата в на спалнята, в случай, че Лузитания е там. Изненадан съм, че Макри седи на пода и чете въпросната книга. Тя вдига глава, докато влизам, и се премества неловко. Вилорп 8.07.19 в 12:35 | |
"Thraxas. Finished investigating?" | - Траксас. Приключи ли разследването? Вилорп 8.07.19 в 12:41 | |
"Just came back to do some research." | - Просто се върнах, за да направя някой проучвания. Вилорп 8.07.19 в 12:48 | |
I stare at the book. | Поглеждам книгата. Вилорп 8.07.19 в 12:49 | |
"Some research from that book, as it happens." | - Някой проучвания по тази конкретно книга. Вилорп 8.07.19 в 12:49 | |
I hold out my hand. | Протягам ръка да я взема. Вилорп 8.07.19 в 12:50 | |
"You can't have it," says Makri. | - Не може - казва Макри. Вилорп 8.07.19 в 13:05 | |
"What do you mean, I can't have it? I need it." | - Какво искаш да кажеш с това „не може”? Трябва ми. Вилорп 8.07.19 в 13:06 | |
"So do I." | - На мен също. Вилорп 8.07.19 в 13:06 | |
"What for?" | - За какво? Вилорп 8.07.19 в 13:07 | |
"College." | - Колежът. Вилорп 8.07.19 в 13:07 | |
"College is closed." | - Колежът е затворен. Вилорп 8.07.19 в 13:07 | |
"I have to prepare a seminar. For next year. On naval history." | - Трябва да подготвя семинар по военноморска история. За следващата година. Вилорп 8.07.19 в 13:09 | |
I stare at Makri. | Гледам Макри. Вилорп 8.07.19 в 13:09 | |
"Makri, you are a terrible liar. You don't have a seminar to prepare, whatever that means. If you did you wouldn't have lent me the book." | - Макри, ти си ужасна лъжкиня. Нямаш никакъв семинар за подготвяне, каквото и да значи семинар. Ако имаше въобще нямаше да ми дадеш книгата. Вилорп 8.07.19 в 13:11 | |
I take a step towards her. | Правя крачка към нея. Вилорп 8.07.19 в 13:12 | |
"Hand it over." | - Подай ми я! Вилорп 8.07.19 в 13:12 | |
Makri leaps to her feet. | Макри скача на крака. Вилорп 8.07.19 в 13:12 | |
"Back off," she says. "I need this book." | - Назад - казва тя. - Имам нужда от тази книга. Вилорп 8.07.19 в 13:13 | |
"You're researching whales, aren't you!" I cry. | - Проучваш китовете нали!? - красвам насреща ѝ. Вилорп 8.07.19 в 13:14 | |
"Whales? You're talking rubbish. Why would I be researching whales?" | - Китове ли? Говориш глупости. За какво да проучвам китовете? Вилорп 8.07.19 в 13:14 |