Английски оригинал | Перевод на български | |
---|---|---|
"You're not making sense," sneers Sarin. | – Дрънкаш глупости – пренебрежително отвръща Сарина. Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
"Not making sense? Try this. I work every day and I fight for my city. You're a parasite who feeds off honest people. Does that make sense?" | – Дрънкам глупости значи? Ето ти още една тогава. Аз работя денонощно за моя град. А ти си паразит, който се храни от честните хора. И това ли е глупост? Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
Sarin mops her brow. She's bathed in perspiration, suffering badly from the disease. | Сарина бърше челото си. Тя понася доста тежко болестта обливайки се в пот. Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
"There's no difference between us," she says. "We're both empty. I fill it up with crime. You fill it up with food and beer." | – Няма разлика между нас – казва тя. – И в двама ни има празнина. Аз я запълвам с престъпления. Ти, с храна и бира. Вилорп 18.12.17 в 12:41 | +1 |
I find myself in the narrow street where Makri and I met Marizaz, Orcish Assassin. What a strange affair that was. One that I really should have looked into further. I would have had my mind not been preoccupied with raising money, and looking after the sick. I can hardly be blamed for some neglect when it comes to investigating. The way the Avenging Axe is bulging with ailing people just now is enough to put anyone off. Once more I find myself wondering if there might be some sorcery behind it. Lisutaris can insist all she wants that no magic is involved, but I still say it's unnatural the way no one can set foot in my office without catching the malady. It goes against all reason. | Намирах се в тясната улица, където Макри и аз се срещнахме с Маризаз, наемният убиец на орките. Това беше наистина необичайна среща. Нещо, което наистина трябва да разгледам по-нататък. Иска ми се умът ми да не се занимава с набиране на пари и да се грижи за болните. Едва ли мога да бъда обвинен за в пренебрежение, когато става дума за разследване. Начинът, по който Възмездяващата секира се издуваше с болни сега, е достатъчен, за да оневини всеки. Още веднъж се замислям дали може над нея да е хвърлена някаква магия. Лузитания може да твърди, колкото си иска, че няма магия, но аз все още смятам, че е неестествено, както че ли никой не може да стъпи в кабинета ми, без да прихване болестта. Това противоречи на здравия разум. Вилорп 8.07.19 в 12:07 | +1 |