| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Fifteen | Петнадесета глава Вилорп 10.07.19 в 13:01 | |
In the early hours of the morning I'm slumped on the floor, my back against the bar, exhausted. | С пукването на зората се отпускам на пода, с гръб към бара, напълно изтощен. Вилорп 12.07.19 в 12:33 | |
"That was one of the worst nights of my life." | - Това беше една от най-лошите нощи в живота ми. Вилорп 12.07.19 в 12:33 | |
"I told you it's not so easy serving beer," says Makri. | - Казах ти, че не е толкова лесно да се сервира бира - казва Макри. Вилорп 12.07.19 в 12:33 | |
She takes a sip from a glass of klee and winces. Klee is a fiery spirit at the best of times, and Gurd's is not of the highest quality. | Тя отпива глътка от чаша с кли и потръпва. Клито е има огнен дух в най-добрия случай, а това на Гурд не е от най-качественото. Вилорп 12.07.19 в 12:39 | |
"Why do I drink this stuff?" | - Защо пия тези неща? Вилорп 12.07.19 в 12:39 | |
"It has reviving properties," I reply, and pour some for myself. I've always liked the spirit's dark gold colour. Warms a man before it even hits the throat. | - То има съживяващи свойства - отговарям и наливам и за себе си. Винаги съм харесвал тъмния златен цвят на духа. Затопля мъжа, преди дори да удари гърлото. Вилорп 12.07.19 в 12:48 | |
"How did this happen?" I muse. | - Как се случи това? - размишлявам на глас. Вилорп 12.07.19 в 12:49 | |
"What?" | - Какво? Вилорп 12.07.19 в 12:49 | |
"Everything. One day I was a Sorcerer's apprentice, the next day I was a mercenary, then I was an Investigator at the Palace and now I'm serving drinks to mercenaries. You couldn't say I've gone up in the world." | - Всичко. Един ден бях чирак на магьосника, а на следващия ден бях наемник, а след това бях следовател в двореца и сега сервирам напитки на наемници. Не можеш да кажеш, че съм се издагнал. Вилорп 12.07.19 в 12:52 | |
Makri shrugs. | Макри свива рамене. Вилорп 12.07.19 в 12:53 | |
"You're serving drinks because everyone else got sick. As for the rest, who knows? Anyway, do you want to go up in the world?" | - Сервира напитки, защото всички останали се разболяха. Колкото до останалите, кой знае? Във всеки случай, искаш ли да се издигнеш? Вилорп 12.07.19 в 13:22 | |
"I'd like to get out of Twelve Seas." | - Искам да се измъкна от Дванадесет морета. Вилорп 12.07.19 в 13:23 | |
"That might happen soon." | - Това може да се случи скоро. Вилорп 12.07.19 в 13:23 | |
I sip some more klee, and wash it down with beer. | Отпивам още малко кли и после го промивам с бира. Вилорп 12.07.19 в 13:24 | |
"True. If the Orcs swarm over the sea wall I'll probably have to move." | - Вярно. Ако орките прехвърлят морската стената, вероятно ще трябва да се поразмърдам. Вилорп 12.07.19 в 13:59 | |
"I'm not moving an inch," declares Makri. "We ran away last time. I'm not doing that again." | - Няма да мръдна и йота! - заявява Макри. - Избягахме предишния път и няма да бягам отново! Вилорп 15.07.19 в 11:58 | |
Makri didn't really run away. She helped shepherd some important Sorcerers back into the city after our troops were defeated. If we hadn't saved Lisutaris we'd have even less hope of survival than we do now. Makri doesn't exactly see it that way. | Макри не избяга наистина. Тя помогна на някои изключително важни магьосници да се върнат в града, след като войските ни бяха победени. Ако не бяхме спасили Лузитания, щяхме да имаме още по-малко надежда за оцеляване, отколкото сега. Макри не го вижда точно по този начин. Вилорп 15.07.19 в 12:03 | |
"I'm making my death stand here." | - Ще посрещна смъртта си тук! Вилорп 15.07.19 в 12:03 | |
I don't argue the point. She won't be the only one making their death stand, if only because there will be nowhere to run. I look over at her. | Не споря с това. Тя няма да бъде единствената, която ще посрещне смъртта си, макар и само защото няма да има къде да бяга. Поглеждам към нея. Вилорп 15.07.19 в 12:04 | |
"Why did you want to find Tanrose's gold?" | - Защо искаш да намериш златото на Танроуз? Вилорп 15.07.19 в 12:05 | |
"To pay for the university. In case there's a university left." | - За да си плащам за университета. В случай, че има университет. Вилорп 15.07.19 в 12:05 | |
Makri looks depressed. She doesn't mind dying in battle but it's annoying that all her hard work at the Guild College will be wasted. It wasn't so long ago that she marched into the tavern with her arms aloft, celebrating her triumph in the exams, where she finished top of her year. | Макри изглежда оклюмала. Няма нищо против да умре в битка, но е ѝ неприятно, че цялата ѝ упорита работа в училището на гилдйте ще бъде изгубена. Не толкова отдавна тя влезе в кръчмата с вдигнати ръцете, празнувайки триумфа си в изпитите. Бе завършила годината, като първенец. Вилорп 15.07.19 в 12:10 | |
"If we could just find the Ocean Storm," I say, "the city would have a lot better chance of surviving. The Sorcerers Guild could still hold the Orcs off." | - Само ако можехме да намерим Океанската буря - казвам аз, - градът ще има много по-голям шанс да оцелее. Гилдията на магьосниците все ще може да задържи орките. Вилорп 15.07.19 в 12:41 | |
"Do you have any idea where it is?" asks Makri. | - Имаш ли представа къде е? - пита Макри. Вилорп 15.07.19 в 12:42 | |
"No idea at all. Whoever finally ended up with it is powerful and smart. No one's picked up the slightest trace." | - Нямам никаква идея. В края на краищата който и да я е взел е силен и умен. Досега не е открита и най-малка следа. Вилорп 15.07.19 в 12:44 | |
I haul myself to my feet. | Изправям се на крака. Вилорп 15.07.19 в 12:45 | |
"Time to get busy." | - Време е да поработя. Вилорп 15.07.19 в 12:45 | |
"What? Where are you going?" | - Какво? Къде ще ходиш? Вилорп 15.07.19 в 12:45 | |
"The harbour. Looking for whales, gold, and the Ocean Storm." | - На пристанището. Ще се оглеждам за китове, злато и Океанската буря. Вилорп 15.07.19 в 12:46 | |
Makri leaps to her feet. | Макри скача на крака. Вилорп 15.07.19 в 12:46 | |
"I'm coming too." | - И аз идвам. Вилорп 15.07.19 в 12:46 | |
I shrug. | Свивам рамене. Вилорп 15.07.19 в 12:47 | |
"Okay." | - Бива. Вилорп 15.07.19 в 12:47 | |
"I get to share the gold if we find it." | - Може да разделя златото ако го намерим. Вилорп 15.07.19 в 12:50 | |
"I'll consider it." | - Ще го обмисля. Вилорп 15.07.19 в 12:50 | |
"I have plenty of ideas about what 'under the whale' might mean." | - Имам много идеи за това какво може да означава „под кита“. Вилорп 15.07.19 в 12:51 | |
I raise my eyebrows. | Повдигам вежди. Вилорп 15.07.19 в 12:51 | |
"Really." | - Наистина? Вилорп 15.07.19 в 12:52 | |
"No," admits Makri. "None at all really. But I might think of something. If we find it I can pay for the university. If we find the Ocean Storm too we can save the city." | - Не - признава Макри. - Всъщност никакви. Но може да измисля нещо. Ако го открием, ще мога да платя за университета. А ако открием и Океанската буря, можем да спасим и града. Вилорп 15.07.19 в 12:53 | |
"It's all starting to sound simple. We'll be heroes." | - Звучи ми съвсем просто. Ще бъдем герои. Вилорп 15.07.19 в 12:54 | |
My bedroom is still full of Sorcerers. They've been cloistered in there for hours. I slip into my office, pick up both my magic warm cloaks, and hand one to Makri. We hurry down the outside steps then stride along Quintessence Street, which is cold and deserted. The oil lamps at the corners cast a feeble light, barely sufficient to navigate by. I speak a small word of power to light up my illuminated staff. | Спалнята ми все още е пълна с магьосници. Изолирали са се там от часове. Влизам в кабинета си, взимам и двете си самозагряващи наметала, и подавам едното на Макри. Бързаме по външните стъпала, след това вървим по улица Квинтесенция, която е студена и пуста. Маслените лампи по ъглите хвърлят слаба светлина, едва стигаща, за да се движим. Изричам малко заклинание, за да активирам светещия си жезъл. Вилорп 15.07.19 в 13:10 | |
We pass a night-time Civil Guard patrol. They stare at us suspiciously before recognising us as familiar Twelve Seas characters. They walk off, swords at their hips, marching in an untidy fashion. Not for the first time it strikes me that our Civil Guards are not the most imposing bunch of men. Hardly enough to strike terror into the hearts of marauding Orcs. The King has some good troops, and there are some experienced mercenaries in the city. But for the most part, our defenders are poorly trained rabble. There was a time when every man in Turai, no matter what his profession, had undergone enough military training to take up arms at a moment's notice. Everyone could fight like a proper soldier. That's no longer the case. Back in those days there wasn't such inequality in the city. Now there are incredible riches at the Palace, and terrible poverty in the slums. In between the people and the King, our senate has become powerless and corrupt. Money, crime, corruption and drugs have ruined our fighting spirit. | Преминаваме през нощен пост на градската стража. Гледат ни доста подозрително, преди да ни определят, като жители на Дванадесет морета. Тръгват си, с мечове поклащащи се на хълбоците им, марширувайки небрежно. Не за първи път ми се струва, че нашата градска стража не е най-внушителната група хора. Или поне не достатъчно, за да всее ужас в сърцата на мародерстващите орки. Кралят има добри войници, а в града има и опитни наемници. Но в по-голямата си част, нашите защитници са слабо обучена паплач. Имаше времена, когато всеки мъж в Турай, независимо от професията му, бе преминал през достатъчно военно обучение, за да грабне оръжие на момента. Всеки можеше да се бие като истински войник. Това вече не е така. В онези дни в града нямаше такова неравенство. Сега в двореца има невероятни богатства и ужасна бедност в гетата. Между хората и краля, а нашият сенат е станал безсилен и корумпиран. Парите, престъпността, корупцията и наркотиците съсипаха бойния ни дух. Вилорп 15.07.19 в 16:00 | |
"When's the card game?" | - Кога е играта на карти? Вилорп 15.07.19 в 16:02 | |
"Tonight." | - Нощес. Вилорп 15.07.19 в 16:02 | |
"So really you're only out investigating in the middle of the night in a last desperate attempt to raise the money? As opposed to saving the city?" | - Значи наистина си тръгнал да разследващ по нощите в последния отчаян опит да събереш пари за играта? Вместо да се съсредоточиш върху спасяването на града? Вилорп 15.07.19 в 16:05 | |
"You're sharp as an Elf's ear, Makri." | - Умът ти е остър, като елфско ухо, Макри. Вилорп 15.07.19 в 16:06 | |
Makri shrugs. | Макри свива рамене. Вилорп 15.07.19 в 16:06 | |
"It's a relief really. The notion of you becoming heroic was quite worrying." | - Това си е облекчение. Представата, че те избива на героизъм, беше доста тревожна. Вилорп 15.07.19 в 16:07 | |
We walk all the way down to the harbour. There's a watch tower at the end of the city wall, with a lookout post and a beacon on top. Great chains hang from the walls, covering the entrance to the harbour. I can sense the sorcery that's laid over the chains, strengthening them against assault. Since Cicerius sent more protection to the south of the city the whole area reeks of magic. | Вървим чак до пристанището. В края на градската стена има кула за наблюдение, с наблюдателен пост и един фар на върха. От стените висят големи вериги, покриващи входа на пристанището. Мога да усетя магията, която е обвита около веригите, укрепвайки ги срещу нападение. Тъй като Цизерий засили южната защита на града, цялата област смърди на магия. Вилорп 15.07.19 в 16:12 |