| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"Whales never come here," says Makri. | - Китовете никога на плуват наоколо - казва Макри. Вилорп 15.07.19 в 16:14 | |
"I know." | - Знам. Вилорп 15.07.19 в 16:14 | |
"Except occasionally a dead one gets washed up. Can you remember when that last happened?" | - Само че понякога биват изхвърлени мъртви на брега. Можеш ли да си спомниш кога се е случивало това? Вилорп 15.07.19 в 16:15 | |
"I can remember seeing the carcass of a whale when I was young, but it was long before the Battle of Dead Dragon Island. I don't think it was buried anywhere. Just rotted away on the beach." | - Спомням си, че видях трупа на кит, когато бях малък, но беше много преди Битката за Бездиханния дракон. Не мисля, че е заровен накъде на брега. Вилорп 15.07.19 в 16:18 | |
"Maybe Tanrose's grandfather buried the gold on the beach?" suggests Makri. | - Може би дядото на Танроуз е заровил златото на плажа? - предполага Макри. Вилорп 15.07.19 в 16:19 | |
"She said at the harbour. The beach is quite a way from the harbour." | - Тя каза в пристанището. Плажът е доста далеч от пристанището. Вилорп 15.07.19 в 16:19 | |
"Perhaps he was confused?" | - Може да се е объркала? Вилорп 15.07.19 в 16:20 | |
"Why would he bury his gold under the rotting carcass of a whale? Hardly the easiest place." | - Защо някой би заровил златото си под гниещия труп на кит? Едва ли най-удобното място. Вилорп 15.07.19 в 16:21 | |
We stare out to sea. | Взираме се в морето. Вилорп 15.07.19 в 16:21 | |
"How about if we ask the dolphins?" suggests Makri. | - Ами ако попитаме делфините? - предлага Макри. Вилорп 15.07.19 в 16:21 | |
"Are you feeling feverish?" | - И теб ли те втресе? Вилорп 15.07.19 в 16:22 | |
"No," says Makri, sharply. "Why did you say that?" | - Не - казва рязко Макри. - Защо питаш това? Вилорп 15.07.19 в 16:22 | |
"Because you don't usually make insane suggestions. Okay, you do. But they're not usually dolphin-related." | - Защото обикновено не правиш безумни предложения. Добре де, правиш. Но те обикновено не са свързани с делфините. Вилорп 15.07.19 в 16:24 | |
"The dolphins might know something about a local whale incident." | - Делфините може да знаят нещо за местен инцидент с кит. Вилорп 15.07.19 в 16:24 | |
"You're starting to sound like Dandelion." | - Започваш да звучиш като Глухарче. Вилорп 15.07.19 в 16:25 | |
Makri smiles. | Макри се усмихва. Вилорп 15.07.19 в 16:26 | |
"Maybe. But I want that money. I want to go to the university. Anyway, the dolphins once gave us a healing stone. Saved my life." | - Може би. Но искам тези пари. Искам да отида в университета. Както и да е, делфините веднъж ни дадоха лечебен камък. Спасиха ми живота. Вилорп 15.07.19 в 16:26 | |
It's true. They did. And they gave me a handsome reward as well. Several valuable old coins, which I exchanged for a hefty purse of gurans. It was a good deal, though not one I ever talked about afterwards, not wishing the hardened inhabitants of Twelve Seas to know that I'd been accepting payment from dolphins. I'm still not convinced they can speak, though Dandelion claims she can communicate with them. | Вярно е. Направиха го. И ми платиха щедро. Няколко ценни стари монети, които смених за тежка кесия гурани. Това беше добра сделка, макар и не такава, за която някога след това съм говорел. не ми се ще кореняци от Дванадесет морета да знаят, че приемам плащания от делфини. Все още не съм убеден, че могат да говорят, макар че Глухарче твърди, че може да общува с тях. Вилорп 15.07.19 в 16:31 | |
Makri takes out a thazis stick. She cups her hands carefully around a match as she lights it, preventing any sudden gust of wind from blowing it out. Matches are expensive items; it doesn't do to waste them. If I was any sort of Sorcerer I'd be able to light a thazis stick without a match. But I'm not and I can't. I take out a stick of my own and light it from Makri's. | Макри изважда пръчица тазис. Тя внимателно я обгражда с ръцете си, докато пали една кибритена клечка, пазейки от внезапен порив на вятъра. Кибритените клечки са скъпи. Много внимава да не ги изгуби. Ако бях читав магьосник, щях да мога да запаля пръчица тазис без тяхна помощ. Но аз не съм и не мога. Изваждам своя пръчица и я запалвам от тази на Макри. Вилорп 15.07.19 в 16:38 | |
"You might have let me try some of the thazis Lisutaris gave you," says Makri, accusingly. | - Можеше да ми дадеш от тазиса който ти даде Лузитания - казва Макри обвиняващо. Вилорп 15.07.19 в 16:41 | |
"Doesn't she give you a supply of your own? For being her bodyguard?" | - Не ти ли дава и лично на теб? За това, че си ѝ телохранител? Вилорп 15.07.19 в 16:42 | |
"No. Why would she? She doesn't want her bodyguard walking around intoxicated. And you might have let me try that special beer as well. What's the matter that you're so mean about everything?" | - Не. Защо да го прави? Тя не иска телохранителя ѝ да се разхожда друсан. И може би, би ми позволил да изпробвам и тази специална бира. Какво ти става та си толкова докачлив за всичко? Вилорп 15.07.19 в 16:46 | |
I'm stuck for an explanation. | Замислям се за обяснение. Вилорп 15.07.19 в 16:47 | |
"Habit, I suppose. You know what Twelve Seas is like. Full of leeches." | - По навик, предполагам. Знаеш какво е в Дванадесет морета. Пълно е с пиявици. Вилорп 15.07.19 в 16:47 | |
By this time we've reached one of the small gates in the wall. It leads through to the rocks outside the harbour. From there you can walk over to the beach. At a time of national crisis it's illegal for the gatekeeper to let anyone through, but the man on duty is a long-time resident of Twelve Seas, a man I've known all my life. I slip him a small coin and he lets us through the gate. He leers as we pass, probably imagining I'm off for some fun with a wench. | По това време стигнахме до една от малките порти в стената. Тя води до скалите извън пристанището. От там можете да се разходите до плажа. По време на национална криза е наказуемо портиера да пусне някой, но дежурният е дългогодишен жител на Дванадесет морета, човек, когото познавам през целия си живот. Слагам му малка монета и той ни пуска през портата. Хвърля ни похотлив поглед, докато минаваме, вероятно си въобразява, че ще се забавлявам с момиче. Вилорп 15.07.19 в 16:54 | |
"It's not that reassuring that a small bribe gets us through the gate," says Makri, as we clamber over the rocks. | - Не е особено успокояващо, че малък подкуп ни изкарва през портата - казва Макри, докато се качваме над скалите. Вилорп 15.07.19 в 16:54 | |
"I expect he'll charge the Orcs more. Are you sure Dandelion will be here?" | - Предполагам, че ще иска повече на орките. Сигурна ли си, че Глухарче ще бъде тук? Вилорп 15.07.19 в 16:55 | |
Makri nods. | Макри кима. Вилорп 15.07.19 в 16:56 | |
"She always goes to the dolphins when she's upset." | - Тя винаги отива при делфините, когато е разстроена. Вилорп 15.07.19 в 16:56 | |
Makri looks troubled. | Макри изглежда притеснена. Вилорп 15.07.19 в 16:56 | |
"You think we have to apologise for making her cry?" | - Мислиш ли, че трябва да се извиним, задето я разплакахме? Вилорп 15.07.19 в 16:57 | |
"I don't know." | - Не знам. Вилорп 15.07.19 в 16:57 | |
"You do it," says Makri. "I can't make apologies. It never comes out right." | - Ти ще го направиш - казва Макри. - Не мога да се извинявам. Никога не става добре. Вилорп 15.07.19 в 16:58 | |
I can feel the tiredness and thazis affecting me as we clamber over the black rocks. Makri goes nimbly from rock to rock but I'm not as agile as I used to be, and I have to take care not to plunge into one of the icy pools. We finally make it to the edge of the beach. | Чувствам как умората и тазиса ме обземат, докато се качваме над черните скали. Макри подрипва от скала на скала, но аз не съм толкова пъргав, колкото бях, и трябва да внимавам да не се накисна в някой от ледените гьолчета. Най-накрая стигаме до ръба на плажа. Вилорп 15.07.19 в 17:01 | |
"I can't believe I'm going to talk to the dolphins," I mutter. Again." | - Не мога да повярвам, че ще говоря с делфините - мърморя. - Отново. Вилорп 17.07.19 в 12:58 | |
The dolphins in the bay are popular in Turai. They're regarded as lucky. I don't think they ever brought me any luck. I don't suppose they ever harmed me either. Maybe if I patted one on the head I might win at cards. | Делфините от заливът са популярни в Тюрай. Смятат ги за късметлийски. Не мисля, че са ми донесли късмет. Предполагам, че поне не са ми навредили. Може би, ако го потупам някой по главата, бих могъл да спечеля на карти. Вилорп 17.07.19 в 13:03 | |
"There she is," says Makri. | - Ето я - казва Макри. Вилорп 17.07.19 в 13:04 | |
I peer into the darkness. I can't see anything. Makri's Elvish eyes are far better at seeing in the dark than mine, and we walk quite a long way before I finally make out the outline of a young woman standing right at the edge of the water. She turns as she hears us approach. I hold up my staff, illuminating Dandelion's face. She still seems to be crying. I immediately feel uncomfortable. Makri treacherously takes a step backwards, leaving me to sort it out. | Вглеждам се в тъмнината. Не виждам нищо. Елфическите очи на Макри са далеч по-добри за виждане в тъмното, отколкото моите. Вървим още доста, преди най-накрая да разпозная очертанията на млада жена, която стои точно до ръба на водата. Тя се обръща, когато ни чува да приближаваме. Повдигам жезъла си, осветявайки лицето на глухарчето. Изглежда, че тя все още плаче. Веднага се сконфузвам. Макри коварно отстъпва назад, оставяйки ме да се оправям. Вилорп 17.07.19 в 13:07 | |
"Hello, Dandelion. Having a nice chat with the, ah . . . dolphins?" | - Здравей Глухарче. Приятна ли е раздумката с ъъъ... делфините? Вилорп 17.07.19 в 13:13 | |
Dandelion doesn't respond. Just stands there looking as miserable as a Niojan whore, or maybe worse. | Глухарче не реагира. Просто стои там и изглежда като тъжена като ньоджанска курва, или може би по-лошо. Вилорп 17.07.19 в 13:14 | |
"We wonder if you might be able help us." | - Чудим се дали можеш да ни помогнеш. Вилорп 17.07.19 в 13:15 | |
Dandelion remains silent. I start to feel frustrated. There's no need to make such a meal of everything. It's not like Makri whacked her with her axe or anything, and God knows no one could have blamed her. | Глухарче остава мълчалива. Започвам да се чувствам разочарован. Няма нужда да прави от мухата слон. Не е като Макри да я е ударила с брадвата си или нещо подобно, и Бог знае, че никой не може да я обвини. Вилорп 17.07.19 в 13:18 | |
"Sorry to have made you cry, but you know . . . it was only a small argument. You have to expect that in a tavern. Especially in Twelve Seas. Happens all the time. | - Съжалявам, че те разплакахме, но сама знаеш, че това беше само малък спор. Трябва да очакваш такива неща една кръчма. Особено в Дванадесет морета. Вилорп 17.07.19 в 13:20 | |
If you think it's bad in the Avenging Axe, you should try visiting the Mermaid. It's weapons drawn all the time in there. People murdered every day. Hey, it's not like we meant it. Be reasonable, you can't expect Makri and me to watch every single thing we say just in case it upsets you. Goddammit, what do you expect from us? We can't all go around writing poetry about dolphins all the time. Some of us have to work, you know. I mean, you're hardly normal, Dandelion." | - Ако смяташ, че е лошо във Възмездяващата секира е зле, трябва да някой път да посетиш Русалката. Там почти през цялото време има извадено оръжие. Хората са убивани ежедневно. Хайде, не е било нарочно. Помисли, не може да очакваш от Макри и мен да обмисляме всяко едно нещо, което казваме, само и само да не те разстроим. По дяволите, какво очакваш от нас? Не можем да ходим наоколо и да пишем поезия за делфините през цялото време. Някои от нас трябва да работят. Искам да кажа, че не си в ред, Глухарче. Вилорп 17.07.19 в 13:25 | |
I pause. | Поспирам се. Вилорп 17.07.19 в 13:26 | |
"Good apology," says Makri. "One of your finest." | - Добро извинение - казва Макри. - Едно от най-добрите. Вилорп 17.07.19 в 13:27 | |
Dandelion brushes a tear from her eye. | Глухарче изтрива сълзите от очите си. Вилорп 17.07.19 в 13:27 | |
"I wasn't crying about your argument. The dolphins just told me the Orcs are already here." | - Не плачех заради вашия спор. делфините просто ми казаха, че орките вече са тук. Вилорп 17.07.19 в 13:28 | |
Makri and I draw our swords simultaneously, whirling round to fend them off. There's no one in sight. | Макри и аз изваждаме мечовете си едновременно, озъртайки се, готови за битка. Не се вижда никой. Вилорп 17.07.19 в 13:29 | |
"Where are they?" | - Къде са? Вилорп 17.07.19 в 13:29 |