| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Lisutaris takes a scrap of paper from the small table beside the bed, scribbles a message on it then mutters a brief spell, sealing the document. | Лузитания взима парче хартия от малката маса до леглото, надраска съобщение, след което промърмори кратко заклинание, запечатайки документа. Вилорп 19.07.19 в 13:39 | |
"Thraxas, please send this to Cicerius immediately. We need him here." | - Траксас, моля те незабавно да изпратиш това на Цизерий. Нуждаем се от него тук. Вилорп 19.07.19 в 13:40 | |
"This is a lot of fuss about a few dolphins." | - Това е твърде много разправия заради няколко делфина. Вилорп 19.07.19 в 13:41 | |
"Do as Lisutaris says," barks Coranius. | - Направи какво ти нареди Лузитания - излайва Кораний. Вилорп 19.07.19 в 13:41 | |
I walk right up to the Sorcerer and put my face close to his. | Отивам плътно до магьосника и почти опирам лицето си в неговото. Вилорп 19.07.19 в 13:42 | |
"No one orders me around in my own room, and if you take that tone with me again I'll pick you up and throw you down the stairs." | - Никой не може да ми нарежда, особено в собствената ми стая и ако използваш отново този тон, ще те хвана и ще те изхвърля по стълбите. Вилорп 19.07.19 в 13:44 | |
Coranius growls. | Кораний изръмжава. Вилорп 19.07.19 в 13:44 | |
"Are you asking to die?" | - Искаш ли да умреш? Вилорп 19.07.19 в 13:44 | |
"No. I'm asking you to mind your manners, and if you try using a spell I'll knock your ugly head off before you can get the words out." | - Не, искам да се замислиш за обноските си, а ако се опиташ да използваш заклинание, ще ти отсека грозната глава, преди да успееш да довършиш думите. Вилорп 19.07.19 в 13:45 | |
It looks like I may have to do just that because Coranius isn't a man to back down, but before he can speak Lisutaris interrupts him. | Изглежда, че трябва да направя точно това, защото Кораний не е човек, който би отстъпил, но преди да може да ми отвърне, Лузитания го прекъсва. Вилорп 19.07.19 в 13:46 | |
"Coranius, desist. Thraxas is quite right. We're his guests and I've been taking up his bedroom for a week. He deserves our thanks. Thraxas, please send the message, it is rather urgent." | - Кораний, престани. Траксас е напълно прав. Ние сме негови гости и заемам спалнята вече цяла седмица. Той заслужава нашата благодарност. Траксас, моля, изпрати съобщението, то е доста спешно. Вилорп 19.07.19 в 13:48 | |
I nod at Lisutaris, then march from the room, still angry. Behind me Tirini Snake Smiter is complaining that her shoes are dirty because the place has never been properly cleaned. Sorcerers. I detest them. Apart from Lisutaris, possibly. | Кимам на Лузитания, после излизам от стаята, все още ядосан. Зад мен Тирини Змиеубийцата се оплаква, че обувките ѝ са мръсни, защото квартирата ме никога не е бил порядъчно почиствана. Магьосници! Мразя ги! Освен Лузитания - вероятно. Вилорп 19.07.19 в 13:51 | |
Before taking Lisutaris's message to the nearby Messengers Guild outpost, I answer the door to Moolifi. The Niojan singer is looking a little less glamorous than usual. Her hair is slightly dishevelled and she's not wearing any jewellery. She's holding a tray with a beaker of steaming liquid on it. | Преди да отнеса съобщението на Лисутарис до близката станция на Гилдията на вестоносците, отварям вратата и на Мулфи. Певицата от Ниож изглежда с помръкнал блясък. Косата ѝ е леко разрошена и не носи никакви бижута. Върху подноса, който държи, има стъкленица с изпускаща пара течност. Вилорп 19.07.19 в 14:00 | |
"I've just come from the kitchen. Dandelion asked me to bring this to Lisutaris." | - Идвам от кухнята. Глухарче ме помоли да донеса това на Лузитания. Вилорп 19.07.19 в 14:01 | |
I nod. Dandelion is caring for a lot of patients, and it's decent enough of Moolifi, who's a paying guest in the tavern, to lend a hand. I show her to the bedroom. I notice that underneath her gown—blue, well tailored, and more expensive than your standard Twelve Seas resident could afford—she's wearing a pair of high-heeled shoes, yellow with pink embroidery. Very like Tirini's, and quite similar to those worn by Anumaris Thunderbolt. The pink threads I found were a great clue. Narrowed it down to only every fashionable woman in the city. | Кимвам. Глухарче се грижи за много пациенти, а Мулфи е достатъчно свястна, за да помогне, макар че си плаща в кръчмата. Показвам и пътя към спалнята. Забелязвам, че под роклята ѝ - синя, добре ушита и по-скъпа, отколкото обичайният обитател на Дванадесет морета може да си позволи - е обута с чифт обувки с висок ток, с жълта и розова бродерия. Много приличат на тези на Тирини, и доста подобни на тези, носени от Анумания Гръмовержата. Розовите нишки, които открих, бяха страхотна улика. Ограничи търсенето само до всяка модерна жена в града. Вилорп 19.07.19 в 14:21 | |
As I walk along Quintessence Street I find myself humming "Love Me Through the Winter," Moolifi's most popular song. She's sung it once or twice more in the tavern, and it's still a great favourite. She's a good singer, no matter what Makri thinks. I shake my head at the thought of Captain Rallee pounding round the harbour, looking for buried gold. No wonder. He'll need a lot more money than he can earn if he's to keep hold of Moolifi. | Докато крача по улица Квинтесенция се усещам, че си тананикам „Люби ме през зимата”, най- харесваната песен на Мулфи. Изпълнява я няколко пъти в кръчмата и все още е най-исканата. Тя е добра певица, без значение какво мисли Макри. Поклащам глава при мисълта, че капитан Рали щъпурка около пристанището и търси заровено злато. Нищо чудно. Той се ще нуждае от доста повече пари, отколкото може да изкара, ако се надява да задържи Мулфи. Вилорп 19.07.19 в 14:48 | |
After sending the message to Cicerius I wonder what to do. Tonight Glixius Dragon Killer, General Acarius and Praetor Capatius are meant to be arriving at the Avenging Axe to play cards. I hardly have enough money to sit at the table with them, and despite my best efforts it doesn't look like I'll be raising any more. With the money I've borrowed from Lisutaris and Dandelion, plus my own meagre savings, I can scrape together around 440 gurans. Not enough, faced with the wealth of my opponents. | След като изпращам съобщението до Цизерий, се чудя какво да правя. Тази вечер Гликсий Драконоубиеца, генерал Акарий и Претор Капатий трябва да пристигнат във Възмездяващата секира, за да играят карти. Едва ли имам достатъчно пари, за да седна на масата с тях, и въпреки всичките ми усилия не изглежда да изкарам още. С парите, които съм заел от Лузитания и Глухарче, плюс собствените ми скромни спестявания, мога да събера около 440 гурана. Не би било достатъчно, изправен пред богатството на моите опоненти. Вилорп 19.07.19 в 15:09 | |
I shake my head. Treasure and magical artefacts. I've been spending my days chasing phantoms. I should have stuck to some solid investigating. Small crimes, men cheating on their wives, petty thefts. That sort of thing. It suits me better, and I might have earned more. | Поклащам глава. Съкровище и магически артефакти. Прекарах дните си в преследване на фантоми. Трябваше да се придържам към някакво солидно разследване. Малки престъпления, мъже, които изневеряват жените си, дребни кражби. Такова нещо. Това би било по-добре и може би щях да съм спечелил повече. Вилорп 19.07.19 в 15:31 | |
I walk down to the public baths, pay the admission fee, and wallow in the pool for a long time. Given the poverty that exists in Twelve Seas, we're not so badly off for public baths. The King loosened his grip on the purse strings some years back and helped renovate several of the area's old bathing houses. Even the poorest citizen can get himself a warm bath every now and then, and that's not the case in every city by any means. Not everyone is as clean as the Turanians. We're well known for it. | Слизам до обществените бани, плащам такса за вход и се потапям в басейна за дълго време. Като се има предвид бедността, която царува в Дванадесет морета, не сме толкова зле от към обществените бани. Кралят развърза кесията си преди няколко години и помогна да се ремонтират някои от старите къпални в района. Дори и най-бедният гражданин можеше да си получи топла вана и преди и сега, а това не е толкова достъпно по други градове. Не всички са чистоплътни, като тюрайците. Ние сме добре известни с това. Вилорп 19.07.19 в 15:47 | |
I relax for the first time in a long time. By the time I leave the bathing house I'm feeling a little more like my old self. I call into Ginixa's bakery and buy four pastries and eat them as I walk along the road. A street urchin stands right in front of me and holds out his hand. Feeling moderately benevolent, I break one of the pastries in half and give a piece to him. He thanks me and runs off. And then I have a sudden flash of inspiration. Perhaps it's a reward from the gods for being charitable. Or perhaps the relaxation brought on by bathing. More likely it's the pastries; I generally think better on a full stomach. | Отпускам се за първи път от дълго време. Когато излизам от къпалнята, се чувствам малко по-близо до стария Траксас. Отбивам се в пекарната на Джиникса и купувам четири сладкиша, които начевам, докато вървя по пътя. Пред мен излиза улично келеме и протяга ръка. Чувствам се умерено благосклонен, отчупвам половината от едно сладкишче и му давам парчето. Той ми благодари и хуква. И тогава имам внезапен проблясък на вдъхновение. Може би това е награда от боговете за благотворителността. Или може би отмората, дошла от къпането. По-вероятно е да са сладкишите. По принцип мисля по-добре на пълен стомах. Вилорп 19.07.19 в 16:24 | |
Makri is in the back yard at the Avenging Axe, practising with her weapons. | Макри е в задния двор на Възмездяващата секира, тренирайки с оръжията си. Вилорп 19.07.19 в 16:27 | |
"St. Quatinius once talked to a whale," I say. | - Свети Куантиний, веднаж е разговарял с кит - казвам аз. Вилорп 19.07.19 в 16:28 | |
"What?" | - Какво? Вилорп 19.07.19 в 16:28 | |
"St. Quatinius. Patron saint of this city. One of our most famous religious figures. He once talked to a whale." | Свети Куантиний. Светец-покровител на града. Една от най-известните ни религиозни фигури. Веднъж е говорил с кит. Вилорп 19.07.19 в 16:29 | |
"Why?" says Makri. | - Защо? - пита Макри. Вилорп 19.07.19 в 16:29 | |
"The whale was full of religious knowledge. So the story goes, anyway." | - Китът бил пълен с религиозни знания. Така поне твърди историята. Вилорп 19.07.19 в 16:30 | |
Makri eyes me. | Макри ме гледа. Вилорп 19.07.19 в 16:30 | |
"And you've only just thought of this?" | - И това току що ти хрумна? Вилорп 19.07.19 в 16:31 | |
"My thoughts rarely venture into the realms of religious mystery. Anyway there's a small fountain in the back streets off Quintessence Street. The statue in the middle is of St. Quatinius talking to the whale." | - Мислите ми рядко се впускат в религиозната тайнственост. Както и да е, сред малките пресечки на Квинтесенция има малък фонта. Статуята в средата е на Свети Куатиний, който говори на кита. Вилорп 19.07.19 в 16:33 | |
"And you've only just thought of that?" | - И това току що ти хрумна? Вилорп 19.07.19 в 16:33 | |
"Do you want to come or are you just going to make sarcastic comments?" | - Искаш ли да дойдеш или просто ще си правиш саркастични коментари? Вилорп 19.07.19 в 16:33 | |
Makri sheathes her swords. | Макри прибира сабите си. Вилорп 19.07.19 в 16:34 | |
"Number one chariot at investigating," she mutters. "He just remembers now there's a whale fountain in Twelve Seas." | - Първа колесница при разследванията - мърмори тя. - Чак сега си спомня, че в Дванадесет морета има чешма. Вилорп 19.07.19 в 16:35 | |
We set off once more along Quintessence Street. | Отново тръгваме по улица Квинтесенция. Вилорп 19.07.19 в 16:36 | |
"I can't believe you didn't think of this earlier," says Makri. "Like maybe before we tramped all over the entire city searching for anything that looked like a whale." | - Не мога да повярвам, че не си се сетил за това по-рано - казва Макри. - Примерно, преди да обиколим целия град в търсене на нещо, което прилича на кит. Вилорп 19.07.19 в 16:37 | |
"Don't exaggerate. Anyway, I told you. I have a mental blank on anything to do with religion." | - Не преувеличавай. Както и да е, казах ти. В мислите ми няма почти никакво място за религията. Вилорп 19.07.19 в 16:38 | |
"It's a fountain. With a statue of a whale. How much more obvious could it be?" | - Това е фонтан. С статуя на кит. Колко по-очевидно може да бъде? Вилорп 19.07.19 в 16:39 | |
By now we're close to the street with the fountain. We turn the corner to find a riot going on. A mob is attempting to reach the fountain and the Civil Guards are trying to hold them back. The mob is mostly made up of beggars, but I can see a few shopkeepers in there, and one or two craftsmen. We stand on the corner and watch the struggle. | Вече сме близо до улицата с фонтана. Завиваме зад ъгъла, за да открием бунт. Тълпата се опитва да стигне до фонтана а градската стража се опитва да ги задържи. Тълпата е съставена предимно от просяци, но мога да видя няколко търговци и един или двама занаятчии. Ние стоим на ъгъла и наблюдавайки борбата. Вилорп 19.07.19 в 16:40 | |
"It looks like other people were thinking the same thing," says Makri. | Май че и на други им е хрумнало едно и също нещо - казва Макри. Вилорп 19.07.19 в 16:41 | |
I nod. Apparently everyone wants to find out if there's gold under the statue. The mob advances. The Civil Guards put away their batons and draw their swords. The crowd hesitates, but doesn't retreat. Plenty of people in Twelve Seas are willing to risk a sword point for 14,000 gurans. | Кимам. Очевидно всеки иска да разбере дали под статуята има злато. Тълпата напредва. Граждската стража прибира палките и вади мечовете си. Тълпата се колебае, но не се оттегля. Много хора в Дванадесет морета са готови да рискуват пробождане с меч за 14 000 гурана. Вилорп 19.07.19 в 16:42 | |
Before battle can be fully joined, a carriage thunders into the street, flanked by a troop of soldiers. The door opens and Prefect Drinius steps out, elegant in his snow-white toga. He holds up his hand and the crowd goes quiet. Turai might have become a disorderly place in the past few years, but the sight of the local prefect is still enough to quieten the mob. Drinius looks around him quite disdainfully, then starts to lecture the crowd. He isn't a bad speaker. Quite an effective orator in fact, given his total lack of talent at any other aspect of his job. Even the most useless of our senatorial aristocrats can often speak well in public. They learn the art at school, and later from private tutors. A man can't succeed in politics in Turai unless he has some skill as an orator. | Преди битката да стане напълно неизбежна, по улицата изтрополява карета, оградена от войници. Вратата се отваря и префект Дриний излиза навън, елегантен в снежно-бялата си тога. Той вдига ръката си и тълпата утихва. Тюрай можеше да се е превърнал в размирно място през последните няколко години, но гледката на местния префект е все още достатъчна, за да успокои тълпата. Дриний се оглежда доста презрително, след което започва да изнася лекция на тълпата. Той не е лош оратор. Всъщност си е доста ефективен, като се има предвид пълната му липса на талант към всеки друг аспект от работата му. Дори най-безполезните от нашите сенаторски аристократи често могат да говорят добре на публично място. Те учат изкуството в училище, а по-късно и от частни учители. Човек не може да успее в политиката в Тюрай, освен ако не притежава някакво умение като оратор. Вилорп 19.07.19 в 16:47 | |
The prefect castigates the crowd for their disorderly behaviour. He points out that at a time of crisis in the city, every man should be at his post, doing his duty, rather than scrabbling around for gold. He points out a few examples of heroic behaviour from Turai's glorious past. Then he reminds them all of the sacrilegious act they're about to commit, excavating under a statue of our city's patron saint. | Префектът порицава тълпата за нейното размирно поведение. Той изтъква, че по време на криза в града всеки човек трябва да бъде на поста си, изпълнявайки задълженията си, вместо да търси злато. Той посочва няколко примера за героично поведение от славното минало на Тюрай. След това им напомня всичко за светотатствения акт, който ще извършат, разкопавайки под статуята на светеца покровител на нашия град. Вилорп 19.07.19 в 16:49 | |
"Nothing could ensure the downfall of the city more quickly than this profane act," he thunders. | - Нищо не може да гарантира падението на града по-бързо от това нечестиво действие - вкарва патос той. Вилорп 19.07.19 в 16:51 | |
By now the crowd have quietened. Drinius softens his tone, and assures everyone that if they all go home now, the riot will be forgotten about. Besides, he says, there isn't any gold under the statue. | Тълпата вече се е поуспокоила. Дриний смекчава тона си и уверява всички, че ако всички се приберат по домовете си, бунтът ще бъде забравен. Освен това, казва той, под статуята няма злато. Вилорп 19.07.19 в 16:52 | |
"I too have heard these rumours. I don't believe a word of them. There is no gold in Twelve Seas. And if there were, it wouldn't be under this fountain. I was here when the Consul himself laid the first stone in its foundations. I witnessed its construction, as did many of you. It rests on good Turanian earth, not a mythical chest of gold." | - Аз също чух тези слухове. Не вярвам на нито една дума от тях. В Дванадесет морета няма злато. И ако имаше, нямаше да е под този фонтан. Бях тук, когато самият консул постави първия камък в основите му. Станах свидетел на неговото изграждане, както и мнозина от вас. Той е изграден върху мирна тюрайска земя, а не над измислен сандък със злато. Вилорп 22.07.19 в 11:44 | |
Looking at the fountain, he has a point. It's a hefty piece of stonework. I don't really see how a lone sea captain could have buried anything under it. Makri thinks the same. | Гледайки фонтана, това звучи логично. Това си е масивна каменна скулптура. Наистина не виждам как един морски капитан може да е заровил нещо под него. Макри мисли същото. Вилорп 22.07.19 в 14:08 | |
"At least you weren't the only one with such a ridiculous notion," she says. | - Поне не си бил единственият с толкова нелепа идея - казва тя. Вилорп 22.07.19 в 14:08 | |
Drinius brings his speech to an end. The crowd, by now thoroughly abashed, begin to drift off. It's a job well done by our prefect. | Дриний свършва речта си. Тълпата, която вече е напълно смутена, започва да се разпръсква. Това е добре свършена работа от нашия префект. Вилорп 22.07.19 в 14:10 | |
"It's strange how a man in a toga can still win over the masses," says Makri. | - Странно е как все още човек с тога може да надвие масите - казва Макри. Вилорп 22.07.19 в 14:12 | |
As we leave the street, soldiers are already starting to cordon it off. A gang of workers make their way in, with picks and shovels. | Докато напускаме улицата, войниците обособяват кордон около му. Група работници пък влизат навътре, нарамили кирки и лопати. Вилорп 22.07.19 в 14:14 |