| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Seventeen | Седемнадесата глава Вилорп 22.07.19 в 14:43 | |
In the past few years my office has hosted some interesting gatherings. Sorcerers, senators, thieves, murderers, Assassins, demagogues, Orcs, Elves and a few you couldn't really put a name to have all passed through my door. Even royalty. Princess Du-Akai was once a client of mine. However, I'd say that the present gathering matches anything in terms of the diversity of characters involved. We have, in the middle of the floor, Horm the Dead, Orcish Sorcerer and Lord of the Kingdom of Yal. Once seen flying over Turai on a dragon, trying to destroy the city with a malevolent spell, and almost succeeding. He's caused a lot of trouble for Turai, and the fact that last time he was here he sent Makri some flowers hasn't endeared him in any way. | През последните няколко години в моя кабинет се проведоха интересни срещи. През прагът на вратата ми са минали магьосници, сенатори, крадци, главорези, убийци, демагози, орки, елфи и няколко, на които не можехте дори да поставите име. Дори кралски особи. Принцеса Ду Аканска някога ми беше клиент. Въпреки това, бих казал, че настоящото събиране бие всичко по отношение на разнообразието на участващите персонажи. Имаме си в средата на стаята, Хорм Мъртвешки, оркски магьосник и владетел на кралство Ялл. Веднъж го видях да лети над Тюрай на дракон, опитвайки се да унищожи града със зловеща магия и почти успя. Той е причинил много неприятности на Тюрай, а фактът, че последния път като беше тук, изпрати цветя на Макри, не го прави мил по никакъв начин. Вилорп 23.07.19 в 15:35 | |
On the couch is Hanama, Assassin, cold, ruthless, previously sick but now looking somewhat better. She brought Makri flowers too, an occurrence so strange I don't really want to think about it. | На дивана е Ханама, професионален убиец, студена, безмилостна, доскоро болна, но сега изглежда по-добре. Също донесе и цветя на Макри, нещо толкова странно, че не искам и да мисля за него. Вилорп 23.07.19 в 15:37 | |
At the door to the bedroom stands Coranius the Grinder, as grim and short-tempered a Sorcerer as Turai can boast, which is saying something. Behind him is Tirini Snake Smiter, still glamorous, and behind her is Anumaris Thunderbolt, looking young, keen, but possibly glad that the others are between her and Horm. | На вратата на спалнята ми стои Кораний Мелницата, като мрачен кибритлия, с който Тюрай се хвали, което май казва нещо. Зад него е Тирини Змиеубийцата, все така чаровна, а зад нея е Анумания Гръмовержата, млада и напета, но вероятно и щастлива, че другите са между нея и Хорм. Вилорп 23.07.19 в 16:37 | |
Samanatius the philosopher is standing next to my desk, grey-haired, some way past middle-aged, but very upright. As if the assembly wasn't splendid enough, Deputy Consul Cicerius and his assistant Hansius thunder up the steps and in through the door, followed by two armed guards. When the guards see Horm they fling themselves in front of the Deputy Consul to protect him. Horm the Dead greets them all courteously. | Философът Саманаций стои до бюрото ми, сивокос, по някакъв начин надживял средна възраст, но не и прегърбен. И понеже сбирката не е достатъчно бляскаво, заместник-консулът Цизерии и неговият помощник Хансий изтопуркват по стълбите и влизат през вратата, последвани от двама въоръжени охранители. Когато охраната вижда Хорм, се хвърлят пред заместник-консула, за да го защитят. Хорм Мъртвешки ги поздравява учтиво. Вилорп 24.07.19 в 14:15 | |
"You received my message?" | - Получили сте съобщението ми? Вилорп 24.07.19 в 14:16 | |
Cicerius nods, but remains silent. He's slightly out of breath, due to thundering up the stairs, which he doesn't really have the constitution for. There's a long pause. | Цизерий кима но мълчи. Леко е задъхан от бързото изкачване на стъпбите, за което явно няма тренинг. Последва неловко мълчание. Вилорп 24.07.19 в 14:21 | |
"I don't suppose it's any use telling you to get the hell out of my office?" I say. | - Предполагам няма да има смисъл, ако кажа да се разкарате от офиса ми? - казвам аз. Вилорп 24.07.19 в 14:22 | |
"Ah, Thraxas. We do seem to meet often, don't we?" | - Ах, Траксас. Изглежда, че често се срещаме, нали? Вилорп 24.07.19 в 14:23 | |
"Your doing entirely. You just can't keep away." | - По скоро ми се натирсаш. Явно не можеш да седиш настрани. Вилорп 24.07.19 в 14:24 | |
"Really?" Horm looks thoughtful. "Perhaps you're right." | - Наистина? - Хорм изглежда замислен. - Може да имате право. Вилорп 24.07.19 в 14:24 | |
Horm wears a shiny black cloak. He has long dark hair tumbling down quite dramatically over his features, which are remarkably pale for a half-Orc. So pale that they lend credence to the common belief that he actually died and then came back to life in a ritual to increase his powers. Whether that's true or not, he certainly has a great deal of power. The city has fended him off so far but it says a lot for his strength that he's once more been able to walk undetected through Turai. He has a rather languid manner, as if bored by everything he encounters, but I know it's an affectation. Whatever brings him here, it's not boredom. | Хорм носи лъскаво черно наметало. Има дълга тъмна коса, която се спуска драматично над лицето му, което е забележително бледо за полуорк. Толкова бледо, че придава достоверност на общото убеждение, че той наистина е умрял и след това се е върнал към живота с ритуал, за да увеличи мощта си. Дали това е вярно или не не е ясно, но със сигурност има голяма сила. Градът го е отблъсквал неведнъж, но това че още веднъж е успял да влезе незабелязано в Тюрай, казва доста за нея. Той показва доста лежерни маниери, сякаш отегчен от всичко, с което се сблъсква, но аз знам, че това е преструвка. Каквото и да го е довело тук, това не е скуката. Вилорп 24.07.19 в 14:31 | |
"I've been observing your investigations. If you don't mind me saying so, I'm rather disappointed." | - Наблюдавах разследванията ви. Ако нямате нищо против да го кажа, съм доста разочарован. Вилорп 24.07.19 в 14:36 | |
"What?" | - Какво? Вилорп 24.07.19 в 14:36 | |
"I think you're losing your touch," says Horm. "I remember how you frustrated my best efforts in the matter of the Green Jewel. And once before, when you interfered with my transactions with Prince Frisen-Akan. How is the prince these days?" | - Мисля, че губите усета си - казва Хорм. - Спомням си как възпрепятствахте усилия ми по въпроса за зелените бижута. А също и когато се намесихте в моите сделки с принц Фрисен-Акански. Как е принцът тези дни? Вилорп 24.07.19 в 14:47 | |
There's an angry silence, tinged with embarrassment. No one likes to hear the heir to the throne of Turai mocked by an Orc. Unfortunately, it's hard to defend him. Although the matter was never made public, our prince did at one time have dealings with Horm, and everyone in this room is probably aware of the humiliating circumstances. | Настъпва ядна тишина с нюанси на смущение. Никой не се радва да чуе орк подиграващ се с наследника на престола на Турай. За съжаление е трудно да го защитиш. Въпреки, че въпросът никога не е разгласяван публично, нашият принц някога имаше отношения с Хорм и всички в тази стая вероятно са наясно с унизителните обстоятелства. Вилорп 24.07.19 в 14:50 | |
"And yet on this occasion you seem to have failed completely, Investigator. The Ocean Storm has eluded you. After it disappeared from the house of Borinbax you never came close to locating it. And as for the gold you seek, you're flailing around in the dark. It's interesting." | - И все пак в този случай изглежда, че сте се провалили напълно, детективе. Океанската буря ви е убягнала. След изчезването ѝ от къщата на Боринбакс, повече не сте се доближавали до нея. А що се отнася до златото, което търсите, вие просто хойкате в мрака. Интересно е. Вилорп 24.07.19 в 16:01 | |
"Why is it interesting?" barks Cicerius. "And why are you here? Answer me before I instruct Coranius to eject you." | - Защо е интересно? - лайва Цизерий. - И защо си тук? Отговори ми, преди да наредя на Кораний да те изхвърли. Вилорп 24.07.19 в 16:03 | |
Horm looks slightly surprised. | Хорм изглежда леко изненадан. Вилорп 24.07.19 в 16:04 | |
"Eject me? Before listening to my offer? That would be rather foolish, would it not?" | - Да ме изхвърли? Преди да сте чули офертата ми? Това ще бъде доста глупаво, не мислите ли? Вилорп 24.07.19 в 16:05 | |
He bows politely to Coranius. Coranius doesn't return the greeting. Horm transfers his attention back to me. Makri is standing at my side, waiting to pounce. She wears a spell protection charm, similar to mine. They're effective, but not necessarily against the sort of magic which Horm can produce. | Той учтиво се покланя на Кораний. Кораний не връща поздрава. Хорм отново насочва вниманието си към мен. Макри е до мен готова да му се нахвърли. Тя носи защитен талисман, подобен на моя. Те са ефективни, но не непременно срещу магията, която Хорм може да призове. Вилорп 24.07.19 в 16:16 | |
"Why is Thraxas's lack of progress interesting? For no real reason, perhaps. The Investigator is not a man whose affairs will ever be of great concern to anyone. He possesses no great intelligence or perception. But I have noticed in the past that his dogged persistence does produce results. Though his adversaries are invariably superior to him in terms of intellect, he does tend to catch up with them eventually. I wonder if his failure on this occasion might point to a deeper malaise within your city? Nothing is going well for you now, either great or small. Your time has come. Prince Amrag will soon sweep you away." | - На въпроса. Защо липсата на прогрес на Траксас е интересна? Може би без никаква особена причина. Вилорп 24.07.19 в 16:25 | |
There's some movement at the bedroom door. Lisutaris, Mistress of the Sky, has finally risen from her sick bed. I'd like to say she's looking her usual regal and impressive self but I'd be lying. She's pale, dishevelled and tired. Just like a woman who's not yet got over a serious illness. | Има някакво раздвижване около вратата на спалнята ми. Лузитания, Небесната господарка, най-накрая се е надигнала от леглото. Бих искал да кажа, че тя е в обичайното си царствено и впечатляващо състояние, но ще лъжа. Тя е бледа, разрошена и уморена. Точно като жена, която все още не се е преборила със сериозно заболяване. Вилорп 24.07.19 в 16:27 | |
"No one is sweeping us away," she says. | - Никой няма да ни помете - казва тя. Вилорп 24.07.19 в 16:28 | |
"Ah. The Mistress of the Sky." Horm bows quite extravagantly. "I am delighted to see you making a recovery. As I observed your illness, I felt for you. The malady can be very severe." | - Ах. Небесната господарка - Хорм се покланя доста екстравагантно. - радвам се да видя, че се възстановявате. Докато наблюдавах развитието на болестта Ви искрено Ви съчувствах. Понякога тя може да бъде много тежка. Вилорп 24.07.19 в 16:32 | |
If Lisutaris is disturbed to learn that Horm has been observing her illness, all the while remaining undetected himself, she doesn't show it. | Ако Лузитания е обезпокоена да научи, че Хорм е наблюдавал болестта ѝ, през цялото време останал незабелязан, тя не го показва. Вилорп 24.07.19 в 16:32 | |
"It can indeed. But I'm well enough to see you off. Which I will, this moment, unless you can give me a good reason not to." | - Може и така да е. Но съм достатъчно добре, за да те видя как се изпаряваш. Което и ще направя, веднага, ако не можеш да ми дадеш добра причина да не го сторя. Вилорп 24.07.19 в 16:35 | |
"Indeed," snaps Cicerius. "What brings you here?" | - Така е - отсича Цизерий. - Какво те доведе тук? Вилорп 24.07.19 в 16:36 | |
"This," says Horm, and, apparently from thin air, he produces a large conch shell. | - Това - казва Хорм, и сякаш от въздуха, той изважда голяма раковина. Вилорп 24.07.19 в 16:38 | |
"What's that?" | - Какво е това? Вилорп 24.07.19 в 16:38 | |
Horm looks disappointed. | Хорм изглежда разочарован. Вилорп 24.07.19 в 16:38 | |
"You don't recognise it? Why, it's the Ocean Storm, of course. With this in our possession, the Orcish Sorcerers can break down your sea wall and allow Prince Amrag's fleet to sail in." | - Не я ли разпознахте? Защо, това е Океанската буря, разбира се. С нея, оркските магьосници могат да съборят морската стена и да позволят на флота на принц Амръг да акостира. Вилорп 24.07.19 в 16:40 | |
"Amrag doesn't have a fleet within a hundred miles of Turai," says Lisutaris. | - Амраг няма флот в радиус от стотина мили от Тюрай - казва Лузитания. Вилорп 24.07.19 в 16:41 | |
"So you would like to believe," says Horm. | - Така биха искали да вярвате - отвръща Хорм. Вилорп 24.07.19 в 16:42 | |
He holds up his hand. | Той вдига ръка. Вилорп 24.07.19 в 16:42 | |
"Please, Coranius, desist. I perceive that you are about to attempt the sorcerous theft of the Ocean Storm. I assure you, it won't work. I have placed one of my own spells on it. If any sorcery comes near it, it will instantly disappear and be transmitted through the magic space into the hands of Prince Amrag's own Sorcerer, Azlax. Once that happens, you won't see it again until your walls are tumbling down." | - Моля Ви, Кораний, престанете. Усещам, че ще опитате да извършите магическата кражба на Океанската буря. Уверявам Ви, че няма да успеете. Поставих едно от моите заклинания върху нея. Ако някоя магия я приближи, тя незабавно ще изчезне и ще бъде предадена чрез магическото пространство в ръцете на личния магьосник на принц Амраг, Азлакс. След като това се случи, няма да я видите отново, докато стените ви не рухнат. Вилорп 24.07.19 в 16:48 | |
Coranius glances at Lisutaris. Lisutaris frowns, and says nothing, probably a sign that she believes Horm to be telling the truth. | Кораний поглежда към Лузитания. Тя се мръщи и не казва нищо, вероятен знак, че вярва, че Хорм казва истината. Вилорп 24.07.19 в 16:49 | |
"How did you get hold of it?" asks Lisutaris. | - Как се сдоби с нея? - пита Лузитания. Вилорп 24.07.19 в 16:49 | |
"I tracked it from the moment it arrived in Turai. It went through various criminal hands, and eluded me for a while. I was up against some rather sharp minds. However, I eventually found it in the house of one Borinbax, and removed it just before a certain criminal you may have encountered before could do so. I understand she was moved to kill Borinbax for being careless enough to lose it." | - Проследих я от момента, в който пристигна в Тюрай. Мина през различни престъпни ръце и за известно време ми се изплъзваше. Все пак накрая я намерих в къщата на някой си Боринбакс и я изнесох тъкмо преди един определен престъпник, когото може да сте срещала преди, да го направи. Разбирах, че ѝ се е приискало да убие Боринбакс задето е бил толкова нехаен, че да я изгуби. Вилорп 25.07.19 в 9:38 | |
"So why have you brought it here?" demands Cicerius. | - Тогава защо я донесе тук? - настоява Цизерий. Вилорп 25.07.19 в 9:39 | |
"To make a bargain, of course." | - За да сключим сделка разбира се! Вилорп 25.07.19 в 9:40 | |
"We don't bargain with Orcs," says Cicerius. | - Ние на правим сделки с орките - отвръща Цизерий. Вилорп 25.07.19 в 9:40 | |
Horm raises his eyebrows. | Хорм повдига вежди. Вилорп 25.07.19 в 9:40 | |
"Really? I seem to remember you did exactly that when you allowed Lord Rezaz to enter a chariot in the Turai Memorial Race. It suited both your interests at the time." | - Наистина? Имам спомен, че направихте точно това, когато позволихте на лорд Резаз да участва в юбилейното състезание с колесници Тюрай. По това време това отговаряше на вашите интереси. Вилорп 25.07.19 в 9:48 | |
He turns to Makri. | Той се обръща към Макри. Вилорп 25.07.19 в 9:48 | |
"You remember the occasion, of course. You benefited hugely at the races." | - Вие разбира се си спомняте за случая. Доста добре се възползвахте от случая. Вилорп 25.07.19 в 9:49 | |
Makri narrows her eyes. It's true. She won a lot of money but it's not something she'd want bandied around by the likes of Horm, particularly as her success relied on some gross cheating by the Association of Gentlewomen, aided by Melus the Fair, resident Sorcerer at the Stadium Superbius. | Макри присвива очи. Вярно е. Тя спечели доста пари, но не е нещо, което би искала да се развява от такива като Хорм, особено след като нейният успех разчиташе на някаква груба измама от Асоциацията на благородничките, подпомогната от Мелий Честният, магьосникът следящ за реда на „Стадиум Супербиус”. Вилорп 25.07.19 в 9:54 | |
"I didn't really win that much," says Makri, and manages to sound so guilty that all eyes turn towards her. | - В действителност не спечелих толкова много - казва Макри и успява да звучи толкова виновно, че всички очи се обръщат към нея. Вилорп 25.07.19 в 9:55 | |
"Not enough to make a large donation to the Association of Gentlewomen anyway," continues Makri. "Even if I'd wanted to." | - Не и достатъчно, за да направя голямо дарение за Асоциацията на благородничките - продължава Макри. - Дори и да исках. Вилорп 25.07.19 в 9:56 | |
She pauses, and looks flustered. | Тя млъква, и изглежда изнервена. Вилорп 25.07.19 в 9:57 |