Деветнадесета глава
Седя на най-голямата маса в кръчмата. Младият Равений е отляво, а генерал Акарий е отдясно. До него е претор Капати, след това Казакс, шефът на Братството. Точно срещу мен е Гликсий Драконоубиеца. До него седи старият търговец на вино Гракс. Между Гракс и Равений има празно място.
Входната врата на кръчмата е затворена. Публика не се допуска. Цизерий е решил, че с толкова висок залог, и Хорм в помещението, би било най-добре всички да стоят далеч.
Ако на богатите картоиграчи им е странно да играят в скромните Дванадесет морета, то те не са по показали с нищо. По-скоро изглеждат доволни, че имат възможност да залагат. Благодарностите поднесени от генерал Акарий са изненадващи. Техният приятел сенатор Кеварий трябваше да запечата къщата си заради болестта, и те търсеха място да поиграят, а ако това означава да се спуснеш в бедната част на града, те не възразяват твърде много. Дори претор Капатиуй не е твърде неприятен. Подобно на голяма част от сенаторската класа, той чудесно осъзнава статуса си, но перспективата за вечерно хазартно начинание го кара да не се вталява. Наистина, хората, които в момента са в кръчмата, Капатий, Акарий и Гликсий не са толкова не на място, колкото биха могли да бъдат. Някои лица тук са им добре познати. Заместник консула Цизерии е един, който превъзхожда всеки, а и Лузитания, друга от най-известните жители на нашия град. Що се отнася до Гракс, търговеца на виното, като член на Асоциацията на почетните търговци, той не е познат на аристокрацията на града. Но е много богат човек,
и е играл с Акарий и преди. Доста от пръсъстващита са изнанадани да се видят и поздравят, когато накрая всички пристигат. Преторът се чуди какво прави заместник-консулът тук, но Цизерий отклонява въпроса.
Лузитания, Кораний Мелницата, Тирини Змиеубийцата и Анумания Гръмовержата са останали да гледат играта. Не е изненада, като се има предвид кой също трябва да присъства. Ако се окаже, че Хорм Мъртвешки замисля някакъв зъл план, все още неизвестен за нас, четиримата тюрайски магьосници трябва да могат да се погрижат за него. Сега Възмездавящата секира е една от най-добре защитените сгради в града. Цялата област от тук до пристанището е пълна с войници и магьосници. Ако принц Амраг планира да акостира тази вечер, няма да ни намери неподготвени.
Капитан Рали обикновено играе, но обяви залозите твърде високи за него и е тук само за да наблюдава.
Капитанът надява доблесното си лице, но знам, че предпочита да участва в играта, отколкото да седи с Мулфи, независимо колко много я харесва.
Карлокс заема място близо до шефа си Казакс, докато Ханама и Саманатий седят тихо в дъното на стаята, наблюдавайки разискванията. Що се отнася до Гликсий, той учтиво поздравява Лузитания, но пак с обичайното си намръщено изражение, после заема мястото си на масата.
- За кого е празния стол? - пита той.
Плъзвам се към бара за бира. Макри се мръщи, когато се приближавам.
- Вече изпи много кли - казва тя. - Трябва да запазиш умът си свеж.
- Изпих само една малко чашка.
- Изпи четири малки чашки. Броях.
- Макри, да сме оженили без да забележа? Откога следиш колко пия?
- Откакто станах залог в играта ти - отвръща Макри.
За момент ме обзема съмнение.
- Искаш ли да се откажеш? Все още има време. Това не ми харесва особено.
- Изглеждаше достатъчно ентусиазиран горе - отбелязва Макри.
- Поизхвърлих се, за да измъкна повече пори от Цизерий.
Макри се смее. На мен не ми е до смях. Никога преди не съм седял да играя карти, без да съм уверен че ща спечеля. Но и никога преди не съм залагал бъдещето на някого.
- Ами ако Хорм спечели?
- Тогава ще бъда фантастична оркска булка - казва Макри. - И капитан на армиите. Един ден можеш да ме видиш извън градските стени, предвождаща фаланга.
- Не е смешно. Кажи на Цизерий, че си променила мнението си. Пък Хорм да върви по дяволите. Нека си задържи Океанската буря. Пък така или иначе ще победим орките.
Макри поклаща глава.
- Няма. Всички ще умрем. А и това е начинът да отида в университета.
- Можем да измислим друг план. Можеш да отидеш в университета по друг начин.
Макри повдига вежди.
- Не си ли ти човека прекарал последните три години да ми казва, че нямам никакъв шанс?
- Да. Сега си промених мнението. Не искам да играя с теб като залог.
- Отново ли губиш увереност? - пита Макри. - Какво става с теб? Просто отиди там и им покажи ада.
Макри ми налива бира и я подава.
- Бъди уверен!
Макри е облечена в стандартното си служебно облекло, нейната бикини броня. Това все още си е впечатляваща гледка. Мъжете я гледат с похот и съм сигурен, че видях Тирини да гледа ревностно към тялото ѝ, докато минаваше покрай нея. Изпивам бирата на екс и подавам халбата за друга.
- Казах ти да си уверен - казва Макри. - А не мъртво пиян.
- Много съм далеч от мътвопиян.
- Чаша кли, моля.
Разпознавам гласа. Това е Хорм, който пристигна толкова тихо и мистериозно, както винаги. Качулката на наметалото му е повдигната, за да не може някой да го разпознае.
Макри спира за кратко, след което му налива чаша кли. Тя протяга ръка за парите. Хорм се усмихва и пуска монета в дланта си. Тази сцена ме дразни.
- Дали принц Амраг знае, че залагаш Океанската буря? - питам аз.
- Принц Амраг не е ваша грижа - отговаря ми той.
- Ще изпаднеш в беда когато разбере.
Хорм повдига вежда.
- Ако се опитвате да ме разконцентрирате преди играта ни, си губите времето.
Той се усмихва на Макри.
- Моето планинско царство е диво и красиво място.
Макри го поглежда и запазва мълчание.
- Тя никога няма да отиде там - казвам аз. - Съмнявам се, че и ти ще имаш тази възможност. Амраг ще те убие след като разбере какво си направил.
- И кой ще му каже?
Добър довод. Не се сещам за отговор.
- Какво ще кажеш да Диизиз Невидимия?
- Какво? Диизиз? Диизиз е на хиляди мили от тук.
- А може би не. Струва ми се, че може и да е наблизо.
За кратък миг през лицето на Хорм минава сянка на съмнение.
- Абсолютна глупост, детективе. Диизиз Невидимия не е в Тюрай.
- Ами по-добре се надяваш, че си прав. Защото, ако той каже на Амраг какво си направил, Амраг ще те преследва като зла прокоба и можеш да се сбогуваш с планинското си кралство.
Радвам се, Хорм е попритеснен. Не е лошо да се притесняваш противника, преди да седнеш на масата за игра. Подготвям още няколко обиди, когато сме прекъснати от много повишени гласове.
- Заместник-консул, със сигурност не може да сте сериозен! Хорм Мъртвешки ще дойде тук? Да играе карти?
Това е претор Капатий. Току-що е чул новините и не е доволен. Генерал Акарий се присъединява, заявявайки, че е дълбоко шокиран.
- Каква е причината за това? - настоява да разбере генерала.
Цизерий няма да каже. Той просто информира събралите се, че това е са важни причини за държавата. Това е част от нашата сделка с Хорм, че другите играчи не трябва да знаят какво става. В противен случай Хорм може да реши, че те ще се нахвърлят върху него. Това е разумно. На негово място бих очаквал същото.
- Това е недопустимо - извиква Капатий. - Никой достоен човек не би могъл да се примири с компанията на този полуорк.
- Погледнете - извиква Гликсий. - Той е тук, стои до Траксас.
Всички очи се обръщат към нас. Правя припряна крачка встрани.
- Траксас даже му е купил чаша кли! - викава претор Капатий. - Цизерий, да не би детектива да те изнудва някак си? Кажи ни истината и ще го хвърлим от градските стени.
- Тишина - лайва Цизерий. - Никой не ме изнудва. Позволих да играе по причини, които не мога да обясня. Достатъчно е да кажа, че е важно за благосъстоянието на града.
Обирам много гневни и подозрителни погледи, докато вървя към масата, последван твърде близо от Хорм.
- Наистина ли ни казвате, че присъствието на Хорм няма нищо общо с Траксас? - настоява Гликсий.
Цизерий е леко смутен. Той се колебае и естествено всички забелязват това. Докато стигна до масата в ума на всеки е здраво загнездена мисълта, че съм довел Хорм Мъртвешки във Възмездяващата секира
по лични причини, без съмнение като първата от тях е предателски опит да продам градът.
Усещам как магьосниците на близката маса влагат цялата си енергия за проверка на околността за неочаквана оркска магия сондирайки въздуха за магии. През цялото време се чудя дали има някакъв начин за отмъкване на Океанската буря от Хорм. Той без съмнение също го усеща, но остава спокоен. Поздравява учтиво всички на масата и сяда на свободния стол.
- Готови ли сме да започнем? - пита той.
Тишината се проточва и се появяват няколко неспокойни гримаси около масата. Най-накрая генерал Акарий казва:
- Кой ще раздава картите?
- Нямаме определен раздавач при игрите в Секирата.
- Обикновено просто се редуваме - казва Гракс.
- Мисля, че при тези обстоятелства раздавачът трябва да е по-надежден - казва генералът.
- Уверявам Ви, нямам намерение да мамя - казва спокойно Хорм.
- Не беше насочено към вас - изръмжава генералът и гледа право в моята посока.
- Да - казва Гликсий, също гледайки в моята посока. - Раздавачът трябва да е надежден. Има играчи, на които човек никога не може да се довери да не манипулират картите в своя полза.
- Измамник ли ме наричаш бе! - реввам и се изправям на крака.
- Не бих си и помислил това - казва Гликсий. - Макар че досега ме е впечатлило това, как всеки път, щом Хорм Мъртвешки обезпокои нашия град, че и ти си намесен по някакъв начин.
- Господа, спрете това - кресва Цизерий. - Играта трябва да продължи. Опитайте се да действате като цивилизовани тюрайци. Гликсий, уверявам ви, че постоянната колаборация на Траксас с Хорм Мъртвешки не е нищо повече от съвпадение.
Доста очи са обърнати в моята посока. Усещам, че пресмятат колко мъже ще ми са необходими, за да ме хвърлят от градските стени. Доста, вероятно, макар че от както ям започна да недостига съм загубил няколко килца.
- Кой ще е раздавача? - пита Цизерий и се оглежда наоколо.
Мулфи се изправя на крака.
- Аз ще се заема - казва тя. - Раздавала съм доста карти навремето.
Съмнявам се дали певец от музикалната зала би бил бъде първият избор на Цизерий, но той иска нещата да отпочнат. Кимва и пита дали някой има възражения. Никой няма, така че Мулфи заема място на масата и взема картите. Най-накрая сме готови за игра.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: в процес на превод
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/31
Преводачи: Вилорп
Готово: