| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Twenty-One | Двадесет и първа глава Вилорп 2.08.19 в 11:08 | |
The Church of St. Volinius is by far the most imposing building in Twelve Seas. It's solid rather than elegant, but it's richly decorated, the beneficiary of numerous bequests from the local merchants. If you want to get ahead in Turai, it's a good idea to keep in with the True Church. | Църквата Свети Волиний е най-внушителната сграда в Дванадесет морета. Солидна, а не елегантна, но богато украсена, получател на множество дарения от местните търговци. Ако искате да просперирате напред в Тюрай, добре е да се поддържате с Църквата на Правата вяра. Вилорп 2.08.19 в 11:14 | |
I've had a few encounters with Derlex, the local pontifex, and his superior, Bishop Gzekius. They wouldn't regard me as a friend of the Church; in fact I've been denounced from the pulpit on more than one occasion. | Имах няколко срещи с Дерлекс, местния понтифекс и неговия началник, епископ Гзекий. Не биха ме считали за приятел на Църквата, всъщност съм заклеймяван от амвона повече от един път. Вилорп 2.08.19 в 11:15 | |
The church is closed. Having no time to waste, I walk boldly up to the front entrance and mutter the opening spell, one of the few incantations I can use with any confidence. The door creaks open and I walk in, muttering another word to light up my illuminated staff. I glance at the walls. At the far end of the church, to the right of the altar where the pontifex gives his sermons, there is a picture of St. Quatinius and the whale. I've seen it before. I saw it briefly when I was talking to Nerinax the beggar and Pontifex Derlex came out of the church, but it didn't register properly then. Not till I was full of yams and stew did I remember that the painting was here. | Църквата е затворена. Тъй като нямам време за губене, тръгвам смело към предния вход и прошепвам отварящото заклинание, едно от малкото заклинания, които мога да използвам с увереност. Вратата се отваря и аз влизам, като шептя още една дума, за да активирам светещия си жезъл. Поглеждам към стените. В отсрещния край на църквата, вдясно от олтара, където понтифексът изнася проповедите си, има икона на св. Кватиний и кита. Виждал съм я и преди. Видях я за кратко, когато разговарях с просяка от Неринакс и понтифекс Дерлекс излезе от църквата, но тогава не ѝ обърнах внимание. Едва докато се заредих с батати и яхния, се сетих, че картината е тук. Вилорп 2.08.19 в 11:33 | |
On the floor underneath it there's a grating, and a small brass plaque: Demetrius, first Prefect of Twelve Seas. | На пода под нея има решетка и малка месингова плоча: „Димитрий, първи префект на Дванадесет морета”. Вилорп 2.08.19 в 11:34 | |
In the vault beneath the grating lie the bones of one of the city's ancient notables. Untouched for centuries, apart, perhaps, from when Captain Maxius hid his gold here. I speak my opening spell again and the grating creaks open. So far so good. Underneath the grating is a large marble slab. I hesitate for a moment. I'm about to open a tomb. Some people might look on this unsympathetically. | В нишата под решетката лежат костите на един от древните благородници на града. Недокоснати в продължение на векове, освен може би от времето, когато капитан Максий е скрил тук златото си. Произнасям отново своето заклинание за отваряне и решетката изскърцва. Дотук добре. Под решетката е голяма мраморна плоча. Колебая се за миг. Предстои да отворя гробница. Някои хора може да не погледнат на това с добро око. Вилорп 2.08.19 в 12:45 | |
"But it's for the good of the city," I mutter. "No one could hold it against me." | - Правя го за доброто на града... - промърморвам аз. - Никой не може да ме укори за това. Вилорп 2.08.19 в 12:46 | |
I use my opening spell again. The slab groans. It's a weightier item than I'm used to shifting. For a moment I think it's not going to work. I reach down and start hauling at it, adding my own strength to the strength of the spell. Finally the slab moves over a foot or so. I wipe the sweat from my forehead. That was an effort. Without the desperate circumstances I'd never have pulled it off. I reach down into the coffin below, and at that moment the front door flies open and Bishop Gzekius and Pontifex Derlex stride into the church. I have rarely seen two men look more surprised. | Отново използвам отварящото си заклинание. Плочата стене. Това е по-тежък обект, отколкото съм свикнал да измествам. За момент мисля, че няма да сработи. Посягам надолу и започвам да го дърпам, добавяйки собствената си сила към силата на заклинанието. Накрая плочата се премества към краката или нещо такова. Изтривам потта от челото си. Това доста ме поозори. Без отчайващите обстоятелства никога не бих я изместил. Посягам към ковчега отдолу и в този момент входната врата се отваря и епископ Гекиус и Понтифекс Дерлекс навлизат в църквата. Рядко съм виждал двама мъже да изглеждат по-изненадани. Вилорп 2.08.19 в 13:44 | |
"What is going on!" roars the Bishop. | - Какво става тук! - ревва епископът. Вилорп 2.08.19 в 13:45 | |
"It's Thraxas," cries Derlex. "He's robbing a grave!" | - Това е Траксас - вика Дарлекс. - Осквернява гроб! Вилорп 2.08.19 в 13:46 | |
"Send for the Civil Guards," roars the Bishop. "He'll hang for this!" | - Извикай градската стража - продължава да реве епископът. - Ще увисне за за това! Вилорп 2.08.19 в 13:47 | |
Pontifex Derlex is aghast. | Понтифекс Дерлакс е ужасен. Вилорп 2.08.19 в 13:48 | |
"Thraxas!" he cries. "Even from you, I never expected this." | - Траксас! - проплаква той. - Дори от теб не съм очаквал това. Вилорп 2.08.19 в 13:48 | |
He turns to go, to summon the Guards. | Обръща се и хуква за да извика стражите. Вилорп 2.08.19 в 13:49 | |
"It's for the good of the city . . ." I begin, but abandon the effort. There's no way of convincing them, and time is short. Though I'm not used to casting two spells in quick succession, I can still do it, just about. I mutter the words of my sleep spell and the Bishop and Derlex both tumble gracefully to the ground. Then I have to sit down. The effort has drained me completely. It'll be a week before I can use a spell again. I have to force myself to move, shaking my head and reaching down into the marble coffin. The first thing I touch is a wooden box, something of a relief as I wasn't looking forward to dragging up a lot of bones. I take it out of the grave. It's sealed and there's a small metal nameplate on it. Captain Maxius. | - Това е за доброто на града ... - започвам, но изоставям усилията. Няма как да ги убедя, а и времето е малко. Въпреки, че не съм свикнал да хвърлям по две заклинания едно след друго, все още мога да го направя. Промърморвам думите на сънното си заклинание и епископът и Дерлекс грациозно се стоварват на земята. Налага ми се да седна. Това ме изтощава напълно. Ще мине седмица, преди да мога да използвам заклинание отново. Насилвам се, за да се придвижа, тръскайки глава посягам надолу в мраморния ковчег. Първото нещо, до което се докосвам, е дървена кутия, истинско облекчение, предвид, че очаквах да напипам стари кости. Изваждам я от гроба. Тя е запечатана, а върху ѝ има малка метална табела. Капитан Максий. Вилорп 2.08.19 в 15:05 | |
So there it is. The Captain's treasure. Buried under a whale, more or less. I tuck it under my arm, pick up my illuminated staff and hurry from the church. For a first attempt at grave robbing, it's gone rather well. With any luck the Deputy Consul can explain things to the Bishop, thereby preventing any rash attempt to hang me for my crimes. | Ей на, това е. Капитанското съкровище. Заровено под кит, повече или по-малко. Слагам го под мишницата, вземам си светещия жезъл и бързичко излизам от църквата. Като първи опит за оскверняване на гроб мина доста добре. С повечко късмет заместник-консулът може да обясни нещата на епископа, като по този начин ще предотврати необмислените опити да ме обесят за този грях. Вилорп 2.08.19 в 15:11 | |
Outside the church I'm about to climb back on my horse when a hand grabs me by the shoulder and yanks me backwards. I tumble to the ground and find myself looking at a fancy pair of black boots and the fringes of a rainbow cloak. It's Glixius. | Извън църквата съм на път да се кача отново на коня си когато една ръка ме хваща за рамото и ме дърпа назад. Падам на земята и се озовавам с поглед отправен в чифт луксозни черни ботуши и ресни от дъгоцветно наметало. Това е Гликсий. Вилорп 2.08.19 в 15:14 | |
"Stealing from the church?" he booms. "Just what I'd expect of you, Thraxas. Hand it over!" | - Кражба от църквата? - бучи той. - Точно това, което бих очаквал от теб, Траксас. Предай ми го! Вилорп 2.08.19 в 15:15 | |
I struggle to rise. It's an effort. I'm still weak from casting the spells. I once knocked out Glixius with one punch but there's no way I can do that just now. | Мъча се да се надигна. Това си е усилие. Предвид, че още съм слаб след хвърлянето на магии. Веднъж нокаутирах Гликсий с един удар, но няма начин да го направя пак точно сега. Вилорп 2.08.19 в 15:17 | |
"I need this money," I say. | - Имам нужда от тези пари - казвам. Вилорп 2.08.19 в 15:17 | |
"So do I." | - И аз. Вилорп 2.08.19 в 15:17 | |
"What for?" I ask, trying to delay him while my strength returns. | - За какво? - питам, опитвайки се да го заглавичкам, докато силите ми се повъзвърнат. Вилорп 2.08.19 в 15:18 | |
"Gambling debts," says Glixius. "To the Brotherhood. Casax, in fact. He just learned that one of my credit notes from last month is bad. It could be awkward." | - Хазартни дългове - казва Гликсий. - За Братството. Всъщност Касакс. Той току-що научи, че едно от моите платежни от миналия месец е невалидно. Може да стане неудобно. Вилорп 2.08.19 в 15:19 | |
He raises one hand. | Той вдига едната си ръка. Вилорп 2.08.19 в 15:20 | |
"But killing you with a spell and taking the fourteen thousand gurans seems to be a solution to all my problems." | - Но да те убия със заклинание и да взема четиринадесет хиляди гурана, изглежда като решение на всичките ми проблеми. Вилорп 2.08.19 в 15:21 | |
Glixius suddenly sags at the knees, and then pitches forward on to the ground. Makri has appeared silently round the corner and hit him with a small leather club. I look at her rather wildly. | Гликсий внезапно пада на коленете и след това се пльосва по очи на земята. Макри се появява безмълвно и зад него, като явно го е ударила с малък кожен боздуган. Поглеждам я доста диво. Вилорп 2.08.19 в 15:42 | |
"Who's looking after my cards?" | - Кой се грижи за картите ми? Вилорп 2.08.19 в 15:43 | |
"Aren't you going to thank me for saving you?" says Makri. | - Благодаря, че отново ми спаси кожата Макри - казва тя саркастично. Вилорп 2.08.19 в 15:43 | |
"Thanks for saving me. Who's looking after my cards?" | - Благодаря, че ме спаси. Кой се грижи за картите ми!? Вилорп 2.08.19 в 15:44 | |
"I saw Glixius following you out so I followed him myself." | - Видях, че Гликсий тръгна след теб, затова и аз го последвах. Вилорп 2.08.19 в 15:44 | |
"Yes, it was brilliantly done. So who's at the table?" | - Да. Браво. Чудесно. Кой остави на масата? Вилорп 2.08.19 в 15:45 | |
"Dandelion." | - Глухарче. Вилорп 2.08.19 в 15:45 | |
"Aaarrggghhhh!" | - Аарррргх! Вилорп 2.08.19 в 15:45 | |
"Did you just scream?" says Makri. | - Защо крещиш? - стъписва се Макри. Вилорп 2.08.19 в 15:46 | |
"Dandelion is looking after my cards? Of course I screamed." | - Глухарчето ми наглежда картите. Разбира се че ще крещя. Вилорп 2.08.19 в 15:48 | |
I struggle to get on my horse, frantic at the thought of the barefoot idiot sitting in for me at the card table. | Боря се да се кача на коня си, ужасен от мисълта за босата патка, седнала на масата да играе от мое име. Вилорп 2.08.19 в 15:50 | |
"She'll be fine," says Makri. "I told her not to do anything rash." | - Тя ще се справи - казва Макри. - Казах ѝ да не прави нищо необмислено. Вилорп 2.08.19 в 15:50 | |
"Are you insane, leaving her in charge? Do you want to marry Horm?" | - Луда ли си, да я оставиш да те замести? Или просто искаш да се ожениш за Хорм? Вилорп 2.08.19 в 15:51 | |
"Well you weren't doing so well yourself," says Makri. "Shouldn't you be getting back to the Axe rather than standing here talking?" | - Ами ти самият не се справяше особено добре - казва Макри. - Не трябва ли да се връщаш към Секирата, вместо да стоиш тук и да плямпаш? Вилорп 2.08.19 в 15:52 | |
I mount my horse and spur it forward. It's a risk riding at night in the city as it's illegal, but there are so many people exempted from this law in Twelve Seas at the moment, with soldiers, Sorcerers and Civil Guards scurrying round shoring up the defences, that no one pays me much attention. Makri, an inexperienced rider, follows me at a distance. | Качвам се на коня си и го пришпорвам напред. Ездата през нощта в града е рискована - защото е незаконно, но в момента в Дванадесет морета има толкова много хора, освободени от този закон, всичките войници и магьосници, градската стража обикаля по постовете, та никой не ми обръща много внимание. Макри, неопитен ездач, и ме последва на разстояние. Вилорп 2.08.19 в 15:58 | |
I stable the horse and rush back into the tavern. If Dandelion has blown my money then it's all over. Once a player is out of funds he has to leave the table, and can't return. I've a faint hope that Makri might have been joking about Dandelion. My heart sinks—even further— when I see that she wasn't. Dandelion is sitting in my seat, with a suspiciously small pile of money in front of her. I glance round wildly at the onlookers, focusing finally on Lisutaris. | Завързвам коня и се втурвам обратно в кръчмата. Ако Глухарче ми е издухало парите, значи всичко е приключило. След като играчът остане без средства, той трябва да напусне масата и не може да се върне. Имам слаба надежда, че Макри може и да се е шегувала за Глухарчето. Сърцето ми се свива - още повече - когато виждам, че не се е. Глухарче седи на моето място с подозрително малка купчина пари пред нея. Оглеждам диво кибиците докато най-накрая намирам Лузитания. Вилорп 2.08.19 в 16:16 | |
"You allowed this to happen? Are you crazy?" | - И ти позволи това да се случи? Побърка ли се? Вилорп 2.08.19 в 16:17 | |
Lisutaris shrugs. | Лузитания свива рамене. Вилорп 2.08.19 в 16:17 | |
"Captain Rallee volunteered to take your hand. But Horm objected." | - Капитан Райли предложи да поеме ръката ти. Но Хорм възрази. Вилорп 2.08.19 в 16:18 | |
I turn to face Horm. | Обръщам се към Хорм. Вилорп 2.08.19 в 16:18 | |
"Since when can an Orc come in here and start objecting to people?" | - От кога един орк може да влезе тук и да възразява срещу хората? Вилорп 2.08.19 в 16:18 | |
"There are limits to how many replacements a man can have," says Horm, smoothly. "There was general agreement on the matter." | - Има ограничения до колко замествания може да има на човек - казва гладко Хорм. - По въпроса имаше общо съгласие. Вилорп 2.08.19 в 16:20 | |
I glare at them all. | Оглеждам всички присъстващи. Вилорп 2.08.19 в 16:21 | |
"It's all right, Thraxas," says Dandelion, quite cheerfully. "I'm getting the hang of it now." | - Всичко е наред Траксас - казва Глухарче, доста весело. - Вече му хващам цаката. Вилорп 2.08.19 в 16:22 | |
"How much of my money have you got left?" | - Колко от парите ми ти останаха? Вилорп 2.08.19 в 16:22 |