×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «в процес на превод»

Готов превод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Двадесет и втора глава

Двадесет и втора глава

Капатий, Хорм, Касакс и аз възобновихме борбата. Въздухът е гъст от тазисен дим, а огънят гори ярко в огромното огнище, поддържан от магичните дума от един от магьосниците. Никой, който гледа Лузитания, Кораний, Анумарис и Тирини, не би предположил, че в този момент те са заети да работят върху заклинание, с което да победят Хорм, но знам, че са. Или поне трима от тях. Тирини вероятно планира облеклото си за следващия прием в Двореца.

Заместник консулът Цизерий седи със Саманатий. Малко съм изненадан, когато виждам, че Цизерий очевидно смята философа за достоен за уважение, както впрочем и Лузитания. Не бих предположил, че практичният Цизерий има много време за такива неща.

С 360 гурана все още не мога да си позволя да правя нещо необмислено. Досега тази вечер рядко съм пробвал блъфиране, въпреки че това е нещо, в което съм добър. Но претор Капатий, бидейки неприлично богат, обича да се перчи, но този път се проваля зрелищно, когато се опитва да блъфира ръка на Хорм, Хорм хладнокръвно се изправя пред него и триумфира. Преторът остава почти без пари и е много намръщен, докато хвърля картите си.

- Отпадам - измърморва той и се изправя, протяга крайници и се отправя към бара, за да види дали все още има някаква яхния. Преторът е едър човек, със здрав апетит и дори да е свикнал с по-екзотична храна от яхнията на Възмездяващата секира, това не е лошо похапване за човек, който току-що е бил бит на карти в ранните часове на деня.

Докато Ксасакс, Харм и аз се сражаваме, мога да почувствам погледа на публиката върху нас. Добутал съм съм до 400 гурана, а когато Мулфи ми раздава три царя, вдигам сто. Хорм отпада, но Касакс ме следва. Още веднъж съм принуден да вложа всичко, което притежавам. Нервите ми се напрягат, докато Касакс обръща картите си, но аз печеля ръката. Вече имам 800 гурана и отново съм в играта. Касакс започва да нервничи и още в следващата ръка остава далеч по-дълго, отколкото трябва - в крайна сметка вземам още 300 гурана от него. Сега аз съм този с инерцията. Хорм играе тихо и предпазливо, докато систематично печеля ръка след ръка от Касакс в показна игра на карти, която без съмнение ще влезе в историята. Когато най-накрая отстранявам шефа на Братството от масата, смилайки го на прах със смъртоносна комбинация от майсторски умения за залагане и няколко късметлийски карти, той се изправя уморено на крака, хвърля наметалото на раменете се отдалечава, без дори да подхвърли някоя обида на раздяла. Неговият бияч Карлокс ме гледа заплашително, но го игнорирам. Траксас е най-бързата колесница в рака и никой не може да го отрече.

- Само ти и аз, Хорм - сумтя и викам за още бира.

Хорм отпива чашата си с кли и се взира в мен за малко. Не мога да прочета изражението му. Той се оказа по-добър картоиграч, отколкото очаквах.

- Всъщност, детективе. Само вие и аз. За Океанската буря или Макри.

- Лично мен, повече ме вълнуват парите.

- Ни ма си сериозен? - пита Хорм.

- Жени и вълшебни дрънкулки никога не са в недостиг. Лично аз предпочитам солидна купчина пари.

Хорм се колебае. Като че ли за пръв път съм го смутил.

Много е вероятно досега всички в кръчмата да знаят естеството на нашия залог. От самото начало беше очевидно, че това не е обикновена игра и докато шептенето и слуховете се разпростират, интензивността на интереса нараства. Едва ли има звук в повече освен ако не борйм пукането на огъня.
Изведнъж съм обзет от жажда, която не може да се задоволи само с нормална бира. Казвам на Хорм и Мулфи, че трябва да взема нещо от стаята си, след което да хуквам на горе, връщайки се с бутилка ейл „Патриарх”. Отварям я и сипвам малко в половницата си.

- Вече готов ли си? - пита Хорм, малко по-раздразнено.

Moolifi раздава картите. Тя ми дава черна осмица и черен епископ. Хорм безгрижно проверява картите си, слага ги с лице надолу пред себе си и бута 100 гурана в средата на масата. Покривам залога. Мулфи раздава отново. Този път тя ми дава черна седмица. Епископ, осмица и седмица, всичките черни. Това е ръка, която си струва да се преследва. Хорм вдига 200 гурана и аз отново покривам залога му, съвсем спокойно, без да отстъпвам.

Мулфи ми раздава четвъртата и последна карта. Това е черна кралица. Имам черен флъш. Ще победи всичко, освен четири от рода си. Хорм изучава парите си за известно време. Те са разположени в спретнати купчини пред него, за разлика от моите, които са разпръснати безразборно.

- Имам седем хиляди гурана - казва той. - Приблизително като вас, по груба преценка.

Той избутва всичко в центъра на масата и ме поглежда в очите.

- Ваш ред е да заложите - казва той.

Броя парите си. Имам достатъчно, колкото да покрия залога. Ако продължа заедно с него, един от нас ще бъде изхвърлен от масата. С този единичен залог мога да спася Макри и да спася Океанската буря за Турай. Или бих могъл да загубя всичко. Черния ми флъш е добра ръка. На Хорм може да е по-силна. Бих могъл да отстъпя, да избягам със загубата само на няколкостотин гурана. Чудя се дали Хорм блъфира. Не мога да кажа. Отпивам глътка от отличната си бира и се замислям за момент.

Спомням си веднъж, когато се биех като наемник далеч на юг, капитанът на нашата рота се опита да ме изгони от игра, като заложи 100 гурана на чифт двойки. Сто гурана бяха всичките пари, които имах по света и трябваше да се боря усилено и дълго, за да ги спечеля. Покрих залога му. Загубих. В крайна сметка се бих шест месеца като наемник и бях по-зле, отколкото когато започнах. Гурд трябваше да ми купи храна по пътя към дома и имах късмет, че беше с мен или щях да пукна от глад в някаква далечна земя.

Започвам да прибутвам парите си, бутайки купчинки една след друга. Отнема ми няколко минути да преброя всичките седем хиляди гурана. Взирам се в Хорм.

- Е, какво имаш?

- Океанската буря не е ваша та да я залагате - чува се позна глас, но не съвсем нормален. Това е Сарина, изглежда доста луднала. Тя е насочила арбалет, незаконен отсам градските стени, но все пак любимото ѝ оръжие. От дивия поглед в очите ѝ бих казал, че е здраво хваната на треската. Като могъщ магьосник в чужда земя, Хорм несъмнено е защитен от някои мощни заклинания. Но не знам до колко е в безопасност. Тежък арбалет на толкова кратко разстояние е много смъртоносно оръжие. Ат тази дистанция стрелата ще премине през нормален мъж и през човека зад него. Виждал съм как се случва и не искам да бъда третият мъж, застанал зад тях. Няма и да направя голям залог на магиите пазещи Хорм, от нараняване.

Преди някой да може да помръдне, Сарина стреля с арбалета. Веднага след като тя освобождава тетивата, аз поглеждам към Хорм, очаквайки да го видя как отхвърча от масата, но вместо това откривам, че Мулфи е вдигнала ръката си и е хванала стрелата, което е съвсем невъзможно. Никой не може да хване страла от арбалет в насред на полет, дори не можете да я видите във въздуха. Има няколко ахвания из стаята. Обръщам се към Мулфи.

- Има ли някаква вероятност да си друг дегизиран магьосник?

- Такава съм! - казва Мулфи.

- Предполагам Диизиз Невидимия?

- Правилно сте се досетил - казва Мулфи.

- Глупости - казва Хорм. - Диизиз не е жена.

- Уверявам ви, че съм. Макар че досега ми бе по-удобно да се скрия с воали и магия.

Навсякъде в кръчмата столовете падат, когато Лузитания и нейните колеги магьосници скскачат на крака. Те не са единствените. Капитан Рали вече е изправен, с озадачено изражение на лицето от шокиращата новина, че се среща с най-известния магьосник из всички оркски земи.

Обръщам се към Лузитания.

- Видя ли? Казах ти, че Диизиз е в града.

Но Лузитания обаче не ме слуша. Тя вече изрича заклинание. Гледам бързо да се измъкна от пътя му, но Диизис остава на стола си. Тя изглежда доста спокойна. Вдига едната си ръка и махва леко с нея. Във въздуха има някаква пулсация и нищо повече.

- Не можеш да ми навредиш - казва Мулфи, тъй де Диезиз. - Обезсилвам вашата магия.

- Ще видим това - изръмжава Кораниус Мелницата и пуска мощна стрела. Или се опитва. Зарядът от лилава светкавица, който излита от ръката му, прелита не повече от педя, преди да се разсее във въздуха.

- Губите си времето - казва Диезиз. - Аз съм по-могъща от всеки от вас.

- Съмнявам се - казва Лузитания.

- Независимо дали се съмнявате или не, това е истината.

Диизиз Невидимата се изправя грациозно на крака.

- Прекарах десет години на планински връх, докато Вие посещавахте партита и балове, Небесна господарке. Пренесох уменията си на нови височини, докато магьосниците в Турай стъкмяваха хороскопи за принцове. Съмнявате се в моята сила? В мен? Магьосницата, която Ви накара да се разболеете и подкопала силата Ви?

- Магьосницата, която ме накара да мисля, че е певица от Ньодж! - ревва капитан Рали.

Виждам защо е разстроен. Едва ли беше много почтено от страна на Диизиз да го подмами така. Ако се измъкнем живи, това изобщо няма да му подобри репутацията в Дванадесет морета.

- Преструвала си се на красива жена, когато през цялото време си противен Орк! - продължава капитанът.

Диизиз изглажда леко наранена.

- Няма нужда от викане, капитане. Не бих казала че съм противна.

Тя отново маха с ръка и човешката маскировка пада от чертите ѝ. Кожата ѝ потъмнява, косата става черна, чертите ѝ малко по-остри. Тя ме поглежда.

- Мислиш ли, че не съм привлекателна?

- Ъър... - колебая се и се оглеждам за подкрепа.

- Мисля, че все още си много хубава - казва Глухарче.

- Чудесни черти - добавя Тирини.

- Мисля, че си много красива - казва младият Равениус, след което придобива объркан вид, щом всички се взират в него. - Искам да кажа, за вражески магьосник.

- Дори и така - казвам аз, - можеш да разбереш защо капитанът се ядосва.

- Капитанът беше най-приятен спътник - казва оркската магьосница - и направи престоят ми във вашия град много по-поносим, отколкото можеше да бъде иначе. Но достатъчно от това. Лузитания, разочарована съм от Вас. Вашата магия е по-малко мощна, отколкото бях накарана да вярвам. Заместник консул Цизерий, вие сте глупак. А що се отнася до теб...

Тя се обръща към Хорм Мъртвешки.

- Животът Ви няма да си струва да се живее, след като принц Амраг научи, че сте били готови да заложите Океанската буря срещу някаква жена.

- Хорм се движи светкавично, опитвайки се да порази Деезис със заклинание, но тя маха с ръка още веднъж, пращайки го да се блъсне в стената от зад. Нищо не можеше да демонстрира нейната сила повече от лекотата, с която побеждава Хорм. Надявам се Лузитания да има някакъв блестящ план да я победи, защото аз със сигурност нямам.

- Диизис щраква с пръсти, Океанската буря се издига от наметалото на Хорм и долита в ръката ѝ. Тя я гледа замислено няколко секунди, след това се обръща към Цизерий.

- Може би беше сурово да Ви нарека глупак. В крайна сметка сте направили това, което сте сметнали за най-добро. Изпратили сте войски и магьосници в южната част на града да охраняват морската стена. Но както ще видите, това беше грешка.

- Какво имаш в предвид? - иска да знае Цизерий.

- Искам да кажа, че това е, което искахме да направите. Създадох паника и подозрение в Тюрай. Насадих слухове за нахлуване на орки. Създадох фантомни орки, който да бъдат видени около пристанището. Разпространих слухове за оркски флоти в близост до вашите брегове. Въведох оркски убийци във вашия град, за да внеса паника. Накарах Ви да изпратите толкова много от вашите защитници към южните укрепления, че другите ви стени сега са несигурни. Вашата гилдия на магьосниците няма достатъчно сила, за да пази останалата част от градът.

Диизис поглежда отново към Океанската буря и след това, странно, започва да пее. Тя пее стих от „Обичай ме през зимата“, най-известната песен на Мулфи. Не емоционално, както преди, когато тя го изпълняваше за публика, но тихо. Всички гледат, доста запленени. Ако най-мощният магьосник на орките пристигне сред вас, последното нещо, което очаквате да направи, е да започне да пее.

Тя спира и поглежда към Лузитания.
- Пея тази песен всеки ден, откакто пристигнах тук. Тя се основава на могъща стара молитва на елфите. Вмъкнах заклинания в нея, за да смущавам враговете си и да Ви докарам до разруха. И сега това е завършено.

- Какво е завършено?

Дийзиз прибира Океанската буря в елегантната си малка чантичка.

- Знаете ли, че тази кръчма стои на драконова линия? - казва тя.

- Да - казва Лузитания.

- Протича право през града до северната порта, където реката навлиза в Тюрай. Изпратих силата на Океанската буря по драконовата линия. След около тридесет секунди вълна с невероятна сила ще се спусне по реката, разбивайки всичката вашата защита и разкъса на портата. Щом това се случи, лорд Резаз ще тръгне към Тюрай.

- Резаз въобще не е близо до Тюрай - кресва Кориний.

- Напротив, той и армията му са на път да преминат през вашата разбита северна стена.

В този момент Лузитания още веднъж се опитва да запрати заклинание по Диизиз. Диизиз го отмята съвсем небрежно.

- Вашата магия е безполезна срещу мен. Но може би не съвсем срещу армията на лорд Резаз. Така че ще бъде по-добре за принц Амраг, ако не сте наоколо да я използвате.

След това, Диизиз Невидимата, вдига двете си ръце пред нея, възпява кратко мантра и последва страхотна експлозия. Аз съм отхвърлен назад, блъскам се в стената и веднага сгъвам.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: в процес на превод

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/34

Преводачи: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода