| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Twenty-Three | Глава двадесет и трета Вилорп 16.08.19 в 16:41 | |
When I wake up, it's dark and I'm very confused. Not the sort of confusion that comes from indulging too freely in Gurd's fine ale, and coming round on the floor wondering what day it is. More the sort of confusion that makes me wonder who I am and what my name is. | Когато се свестявам, е тъмно и съм много объркан. Не е объркването, което идва от това да се отдадеш прекалено свободно на хубавия ейл на Гурд и да се осовеш на пода с мисълта кой ден е днес. Друг вид объркване, което ме кара да се чудя кой съм и как се казвам. Вилорп 19.08.19 в 11:22 | |
I stand up, looking around me dumbly. I'm in a large room. There are tables, chairs, half-finished drinks and a lot of cards scattered around. I'm the only person in the room. There's a fire in the hearth, burning low. It's still confusing. I can't make any sense of it at all. I notice my throat is very dry. There are drinks all over the place but I'm drawn to a bottle on the table where the cards are. I pick it up and glance at the label. The Grand Abbot's Ale. | Изправям се и се оглеждам тъпо около себе си. Аз съм в голяма стая. Има маси, столове, недовършени питиета и много карти, разпръснати наоколо. Аз съм единственият човек в стаята. В огнището има огън, който едва гори. Все още е объркващо. Изобщо не мога да го осмисля. Усещам, че гърлото ми е много сухо. Навсякъде има напитки, но ме тегли към бутилка на масата, където са картите. Вдигам я и хвърлям поглед към етикета. Тъмет ейл „Патриарх”. Вилорп 19.08.19 в 11:26 | |
Odd name for a beer. I raise it to my lips and drink it all down. | Странно име за бира. Вдигам я на устните си и я изпивам цялата. Вилорп 19.08.19 в 11:27 | |
And then it comes back in a flash. The Grand Abbot's Ale restores my memory. I'm Thraxas, private Investigator, currently engaged in a game of cards with Horm the Dead and various others. Except Horm and all the others don't seem to be here any more. The last thing I remember is Deeziz the Unseen casting a spell. I'd guess it was some powerful spell of confusion. Powerful enough to knock me out, despite my spell protection charm. I wonder if it worked on everyone else. From the way they've all wandered off, I think it has. Particularly as the card table is still loaded with money. People in Turai would have to be very confused indeed to leave money lying around in public. | И тогава те се връщат като светкавица. Ейлът „Патриарх” възстановява спомените ми. Аз съм Траксас, частен детектив, в момента участвам в игра на карти с Хорм Мъртвешки и разни други. С изключение на Хорм и всички останали вече ги няма наоколо. Последното нещо, което си спомням, е Диизиз Невидимата, която хвърли заклинание. Предполагам, че е било някакво мощно заклинание на объркване. Достатъчно мощтно, за да ме нокаутира, въпреки талисманът ми за защита от заклинания. Чудя се дали е повлияло и на всички останали. От начина, по който всички са се разотишли, мисля че да. Основно, защото масата с карти все още е отрупана с пари. Хората в Тюрай наистина трябва да бъдат много объркани, за да оставят парите да лежат на публично място. Вилорп 19.08.19 в 11:34 | |
My cards are still on the table. I flip them over: 7, 8, bishop, queen, all black. I turn over Horm the Dead's cards: four kings. It's a better hand than mine. He would have won. Of course, technically, the game hasn't finished yet. We never got round to declaring our hands. But he's no longer at the table, while I'm still here, which makes me the winner. Thraxas, number one chariot at the card table. I toss the cards in a heap then scoop all the money into my bag. | Моите карти все още са на масата. Преглеждам ги: седмица, осмица, епископ и кралица, всички черни. Преобръщам картите на Хорм Мъртвешки: четири царя. По-добра ръка от моята. Той щеше да спечели. Разбира се, технически играта все още не е приключила. Никога не сме стигали до обявяване на ръцете си. Но той вече не е на масата, докато аз все още съм тук, което ме прави победител. Траксас, най-бързата колесница на масата с карти. Хвърлям картите на куп, след това загребвам всички пари в чантата си. Вилорп 19.08.19 в 11:37 | |
I walk past the bar and into the rooms beyond. Gurd's room is empty. No sign of him or Tanrose. I check the store rooms. Also empty. I hurry upstairs. I have a feeling there's something badly wrong but I can't quite put my finger on it. My office is empty and so is my bedroom. There seems to be a lot of noise outside. I hurry along to Makri's room. Makri is lying on the floor, drenched in sweat, barely conscious. Lisutaris is beside her, unconscious. I kneel down beside them. Makri opens her eyes. | Минавам покрай бара и в стаите отзад. Стаята на Гурд е празна. Никакви следи от него или Танроуз. Проверявам складовите помещения. Също празни. Бързам на горе. Имам чувството, че има нещо нередно, но не мога категорично да кажа какво. Офисът ми е празен, както и спалнята ми. От вън идва голяма врява. Бързам към стаята на Макри. Тя лежи на пода, обляна в пот, едва осъзната. Лузитания е до нея, в безсъзнание. Коленача до тях. Макри отваря очи. Вилорп 19.08.19 в 11:55 | |
"Are you confused?" I ask. | - Объркана ли си?- питам аз. Вилорп 19.08.19 в 11:56 | |
"Compared to you, no," says Makri. "What happened?" | - В сравнение с теб - не - казва Макри. - Какво стана? Вилорп 19.08.19 в 11:57 | |
"Deeziz. Enemy Sorcerer. Cast a powerful spell downstairs." | - Диизиз. Вражи магьосник. Хвърли мощно заклинание долу. Вилорп 19.08.19 в 11:57 | |
"I heard a bang," whispers Makri. "I found Lisutaris wandering in the corridor. I dragged her in here." | - Чух взрив - шепне Макри. - Заварих Лузитания да се скита в коридора. Въвлякох я тук. Вилорп 19.08.19 в 11:58 | |
"You see anyone else?" | - Видя ли някой друг? Вилорп 19.08.19 в 11:58 | |
Makri shakes her head. | Макри поклаща глава. Вилорп 19.08.19 в 11:59 | |
The noises outside get louder. | Врявата от вън се засилва. Вилорп 19.08.19 в 12:00 | |
"What's happening?" | - Какво става? Вилорп 19.08.19 в 12:00 | |
"I think the city has just fallen to the Orcs." | - Мисля че градът току що е превзет от орките. Вилорп 19.08.19 в 12:01 | |
"What?" | - Какво? Вилорп 19.08.19 в 12:01 | |
Makri attempts to sit up, but fails. She's very weak, and the effort of dragging Lisutaris into her room has taken the last of her energy. I tell her to wait while I check on events outside. I walk along the corridor and go into the small cupboard which contains a ladder leading to the roof. It's an awkward climb, not one that I've made for a while. By the time I struggle on to the roof the noises outside are deafening. People are screaming in panic and confusion. I look north. Dragons are swooping over the city and smoke and flames curl over the Palace. Lord Rezaz the Butcher has taken the city and the population is fleeing as best they can. I struggle back down the ladder, and head for my office. I put on my magic warm cloak, take my sword, my illuminated staff and my grimoire of spells. I put a bottle of the Abbot's klee in my bag, along with thazis and the large joint of venison Lisutaris sent me. It's a heavy load, though not much to be taking away from the city I've lived in all my life. | Макри се опитва да седне, но не успява. Тя е много слаба и усилието да завлече Лузитания в стаята си е отнело последното ѝ енергия. Казвам ѝ да изчака, докато проверя какво става навън. Вървя по коридора и влизам в малкия долап където стои стълбата, водеща към покрива. Това е неудобно изкачване, не и единственото, което съм правил наскоро. Докато се боря да издрапам на покрива шумовете отвън вече са оглушителни. Хората крещят от паника и объркване. Гледам на север. Драконите се носят над града, а дим и пламъци се извиват над Двореца. Лорд Резаз Касапинът е превзел града и гражданите бягат, което е най-доброто, на което са способни. Мъча се обратно по стълбата, след което се отправям към кабинета си. Обличам вълшебното си топло наметало, вземам меча си, светещия си жезъл и гримоара с магиите. Слагам бутилка с кли на игумена в чантата ми, заедно с нея и голямо параче от дивеча, който ми изпрати Лузитания. Това е тежък товар, макар и не толкова много колкото може да бъде напускайки града, в който съм живял през целия си живот. Вилорп 19.08.19 в 12:22 | |
I now have to get myself, Makri and Lisutaris to safety. I'm concerned about Gurd, but he's not around and I've no way of locating him. It's possible Tanrose has taken him off somewhere. Or it's possible he's just wandered off and has been killed by the Orcs. | Сега трябва да отведа себе си, Макри и Лузитания в безопасност. Загрижен съм за Гурд, но той не е наоколо и няма начин да го намеря. Възможно е Танроуз да го отвела на някъде. Също е възможно той просто да се е скитал и да е бил убит от орките. Вилорп 19.08.19 в 15:00 | |
Back in Makri's room I ask Makri if she can stand. She shakes her head. | Обратно в стаята на Макри. Питам я дали може да стои права. Тя поклаща глава. Вилорп 19.08.19 в 15:01 | |
"The Orcs have taken the city. We have to get away." | - Орките са правзели града, трябва да се измъкнем. Вилорп 19.08.19 в 15:01 | |
Makri scowls. | Макри се мръщи. Вилорп 19.08.19 в 15:02 | |
"Orcs? In the city? We have to fight." | - Орки? В града? Трябва да се бием! Вилорп 19.08.19 в 15:02 | |
She attempts to rise, but fails. | Опитва се да се надигне, но не успява. Вилорп 19.08.19 в 15:02 | |
I pick her up. | Аз я вдигам. Вилорп 19.08.19 в 15:03 | |
"My swords," says Makri. | - Сабите ми - казва Макри. Вилорп 19.08.19 в 15:03 | |
I pick up her swords and her favourite axe and head downstairs to the back of the building. Luckily the cart is still in the stables. Everyone in the tavern must have been too confused to take it. I dump Makri in the cart and run back upstairs. I don't know how much time I have. The Orcs will be sweeping through the city. If resistance has completely crumbled it won't take them long to reach Twelve Seas. I pick up Lisutaris and carry her downstairs. I throw her in the cart then set about getting the horse affixed to the reins. | Взимам мечовете ѝ и любимата ѝ брадва и се отправяме надолу към задната част на сградата. За щастие талигата все още е в конюшнята. Явно никой в кърчмата не е бил достатъчно на себе си, за да я вземе. Хвърлям Макри в талигата и бягам обратно горе. Не знам колко време имам. Орките ще помитат града. Ако съпротивата се срине напълно, няма да им отнеме много време, за да стигнат до Дванадесет морета. Вдигам Лузитания и я занасям долу. Хвърлям я в талигата, след което се захващам да впрегна коня. Вилорп 19.08.19 в 15:35 | |
When I make it out into Quintessence Street I'm greeted by a scene of terrible panic. People are running everywhere, screaming that the Orcs are here and we're all going to be slaughtered. It's quite likely. But I've encountered Orcs many times, and I haven't been slaughtered yet, so I'm not about to give up now. I drive the horse forward through the crowd, all heading south towards the harbour in a desperate effort to escape from the invaders. | Когато излизам на улица Квинтесенция, ме посреща сцена на ужасна паника. Хората тичат навсякъде и крещят, че орките са тук и всички ще бъдем заклани. Доста е вероятно. Но съм срещал орки много пъти и още не съм заклан, така че и сега няма да настоявам. Подкарвам коня напред през тълпата, всички са се насочили на юг към пристанището в отчаяни усилия да избягат от нашествениците. Вилорп 19.08.19 в 15:38 | |
I have no thoughts of staying and fighting. With dragons swooping over the Palace, and Lord Rezaz's army inside the walls, we're already beaten. I don't intend to lose my life in a dark street in Twelve Seas for no reason. I spur the horse on. | Въобще и не ми хрумава да остана и да се бия. С дракони надвиснали над двореца и армията на лорд Резаз вътре в града, ние вече сме загубили. Нямам намерение да губя живота си в тъмна улица в Дванадесет морета без причина. Пришпорвам коня. Вилорп 19.08.19 в 15:39 | |
Makri emerges from her stupor. | Макри изплува от унеса си. Вилорп 19.08.19 в 15:39 | |
"What's happening?" | - Какво се случва? Вилорп 19.08.19 в 15:40 | |
"We're leaving Turai." | - Напускаме Тюрай! Вилорп 19.08.19 в 15:40 | |
"Why?" | - Защо? Вилорп 19.08.19 в 15:40 | |
"It seems like a good time for a fresh start." | - Изглежда, като добър момент за ново начало. Вилорп 19.08.19 в 15:40 | |
Makri opens her mouth to protest, but lacks the strength, and she sinks back into unconsciousness. Our progress is interrupted when the wagon becomes hemmed in by people and we come to a halt. I look around impatiently for some means of escape but there's nowhere to go. If the Orcs arrive now we're finished. Neither Makri nor Lisutaris are in a fit state to be of any help. | Макри отваря уста да протестира, но ѝ липсва сила и тя потъва обратно в безсъзнание. Напредъка ни се прекъсва, когато в талигата бива подгъната от тълпата и просто спираме. Оглеждам се с нетърпение за някаква възможност за бягство, но няма къде да отида. Ако орките пристигнат сега, брой ни загинали. Нито Макри, нито Лузитания са в състояние да бъдат от полза. Вилорп 19.08.19 в 15:52 | |
At this moment a dragon flies overhead and a troop of heavily armed Orcs advances into Quintessence Street, sending the crowds fleeing in terror. There is a terrible panic as people dive through windows into houses, climb walls, anything to escape. For a moment I consider just picking up my sword and confronting the Orcs. I can kill three with my sword and another four or five with a spell before I die. That's not too bad. I notice the alleyway on the right looks familiar. I once climbed out of the sewers into that alleyway. There's a manhole cover there. I take Lisutaris in one hand, Makri in the other and drag them over the side of the wagon. It's fortunate that neither of them are heavy women or I'd never make it. When I reach the manhole cover the Orcs are no more than fifty yards away. I open the cover, drop Makri and Lisutaris through it, clamber inside, and pull the cover over my head. Then I descend the ladder as quickly as I can, because if the water level in the sewer is high, Makri and Lisutaris will be drowning by now. | В този момент един дракон прелита над главата ми, а рота от тежко въоръжени орки се придвижва към улица „Куинтесенс“, подкарвайки тълпата, която бяга от ужас. Настъпва страшна паника докато хората се хвърлят през прозорците в къщи или се катеря по стените, правейки всичко възможно, за да избягат. Вилорп 19.08.19 в 16:04 | |
The water is several feet deep. Makri is struggling to stand but Lisutaris is floating face down. Praying that I haven't actually killed Turai's leading Sorcerer, I drag her out of the water. | Водата е дълбока няколко стъпки. Макри се мъчи да се изправи, но Лузитания плува с лице надолу. Вилорп 19.08.19 в 16:07 | |
"What are you doing?" croaks Makri, slightly more animated after being dumped in the sewer. | - Какво правиш? - програква Макри, малко по-жива, след като беше изхвърлена в канализацията. Вилорп 19.08.19 в 16:08 | |
"Escaping. The Orcs are right overhead. Can you walk?" | - Бягаме. Орките са точно над главата ни. Можеш ли да вървиш? Вилорп 19.08.19 в 16:09 | |
Makri nods, and then falls over. | Макри кимва след което пада. Вилорп 19.08.19 в 16:09 | |
"No, seriously," I say, dragging her to her feet. "Can you walk?" | - А стига де - казвам, вдигайки я на крака. - Можеш ли да вървиш? Вилорп 19.08.19 в 16:10 | |
"I'm strong," says Makri, and falls over again. For a moment I wish I'd just stayed and fought the Orcs, but I grit my teeth and start dragging Makri and Lisutaris through the sewer. It's a tough job but at least I know where I'm going. I've been here before. I was once chased through this sewer by Glixius Dragon Killer, curse his name. I wonder if he had something to do with the appearance of Deeziz in the Avenging Axe. I wouldn't put it past him. | - Силена съм - казва Макри и отново пада. За миг ми се иска просто да остана и да се бия с орките, но стискам зъби и започвам да влача Макри и Лузитания през канализацията. Трудна работа е, но поне знам накъде отивам. Бил съм тук и преди. Веднъж бях преследван през тази канализация от Гликсий Драконоубиеца, проклето да е името му. Чудя се дали той има нещо общо с появата на Диизис във Възмездяващата секира. Не бих се изненадал от това. Вилорп 19.08.19 в 16:13 | |
My illuminated staff lights the way but progress is painfully slow. The last time I was here it wasn't only Glixius I had to worry about. I encountered an alligator as well. Damn these sewers. And damn Makri and Lisutaris for being too ill to walk. If an alligator arrives I'll feed them to it and make an escape myself. | Моят светещ жезъл осветява пътя, но напредваме болезнено бавено. Последният път, когато бях тук, не трябваше да се тревожа само Гликсий. Срещнах и алигатор. По дяволите тези канализации. И по дяволите Макри и Лузитания, че са твърде болни, за да ходят. Ако срещнем алигатор, ще го нахраня с тях и ще избягам. Вилорп 19.08.19 в 16:16 | |
After what seems like hours Lisutaris grunts, and starts to come round. | След време изглеждащо като часове Лузитания промърморва и започва да идва на себе си. Вилорп 19.08.19 в 16:22 | |
"What's happening?" | - Какво се случва? Вилорп 19.08.19 в 16:22 | |
"You got hit by a spell of confusion and the Orcs have taken the city. We're escaping through the sewers." | - Ударена си от заклинание за объркване и орките са превзели града. Бягаме през канализацията. Вилорп 19.08.19 в 16:23 | |
"We have to fight!" cries Lisutaris. | - Трябва да се бием - вика Лузитания. Вилорп 19.08.19 в 16:24 | |
"It's too late to fight." | - Късно е да се биеш. Вилорп 19.08.19 в 16:24 | |
"We can't run away!" | - Не можем проста да избягаме! Вилорп 19.08.19 в 16:24 | |
"Can you remember any spells?" | - Спомняш ли си някакви заклинания? Вилорп 19.08.19 в 16:24 |