| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
The irritation and resistance melted from Elisa’s face. “Oh, those are chrysanthemums, giant whites and yellows. I raise them every year, bigger than anybody around here.” | Раздразнението и съпротивата се изпариха от лицето на Елиза. - О, това са хризантеми, жълти и гигантски бели. Отглеждам ги всяка година, най-големите в района. dimitrovw 29.02.20 в 0:57 | |
“Kind of a long-stemmed flower? Looks like a quick puff of colored smoke?” he asked. | - Някакъв вид цвете с дълго стебло? Не изглеждат ли като цветен дим от набързо изпушена цигара? - попита той. dimitrovw 29.02.20 в 1:00 | |
“That’s it. What a nice way to describe them.” | - Точно така. Колко хубав начин да ги опишеш. dimitrovw 29.02.20 в 1:01 | |
“They smell kind of nasty till you get used to them,” he said. | - Миришат някак гадно, докато не свикнеш, - каза той. dimitrovw 29.02.20 в 1:01 | |
“It’s a good bitter smell,” she retorted, “not nasty at all.” | Това е хубав горчив аромат, - отвърна тя, - Никак не е гаден. dimitrovw 29.02.20 в 1:02 | |
He changed his tone quickly. “I like the smell myself.” | Той рязко смени тона си. - На мен лично ми харесва. dimitrovw 29.02.20 в 1:02 | |
“I had ten-inch blooms this year,” she said. | - Тази година имах десет-инчови напълно цъфнали цветя. - каза тя. dimitrovw 29.02.20 в 1:03 | |
The man leaned farther over the fence. “Look. I know a lady down the road a piece, has got the nicest garden you ever seen. Got nearly every kind of flower but no chrysanthemums. Last time I was mending a copper-bottom washtub for her (that’s a hard job but I do it good), she said to me, ‘If you ever run acrost some nice chrysanthemums I wish you’d try to get me a few seeds.’ That’s what she told me.” | Мъжът се облегна по-напред върху оградата. - Вижте. Познавам една дама нагоре по пътя ми, която има най-хубавата градина, която някога сте виждали. Има почти всеки вид цвете, но не и хризантеми. Последният път поправях едно нейно корито с медено дъно (трудна работа е, но я върша добре), когато тя ми каза, 'Ако някога се натъкнеш на няколко хубави хризантеми бих искала да се опиташ да ми донесеш няколко семена.' Точно така ми каза. dimitrovw 29.02.20 в 1:08 | |
Elisa’s eyes grew alert and eager. “She couldn’t have known much about chrysanthemums. You can raise them from seed, but it’s much easier to root the little sprouts you see there.” | Очите на Елиза станаха тревожни и развълнувани. - Сигурно не е знаела много за хризантемите. Можеш да ги отгледаш от семе, но е много по-лесно да засадиш малки кълнове, като тези, които виждаш ето там. dimitrovw 29.02.20 в 1:11 | |
“Oh,” he said. “I s’pose I can’t take none to her, then.” | - О, - възкликна той, - Тогава предполагам, че няма да мога да й занеса. dimitrovw 29.02.20 в 1:12 | |
“Why yes you can,” Elisa cried. “I can put some in damp sand, and you can carry them right along with you. They’ll take root in the pot if you keep them damp. And then she can transplant them.” | - Разбира се, че можеш, - извика Елиза. - Мога да сложа няколко във влажен пясък и ще можеш да ги носиш с теб. Ако ги поливаш ще пуснат корен в саксията. След това тя може да ги пресади. dimitrovw 29.02.20 в 1:14 | |
“She’d sure like to have some, ma’am. You say they’re nice ones?” | - Със сигурност ще се зарадва на няколко, госпожо. Казвате, тези били хубави? dimitrovw 29.02.20 в 1:14 | |
“Beautiful,” she said. “Oh, beautiful.” Her eyes shone. She tore off the battered hat and shook out her dark pretty hair. “I’ll put them in a flower pot, and you can take them right with you. Come into the yard.” | - Красиви, - каза тя. - О, толкова красиви. - очите й засияха. Тя свали очуканата шапка и отърси красивата си тъмна коса. - Ще ги сложа в саксия за цветя и ще можеш да ги вземеш направо с теб. Влез в двора. dimitrovw 29.02.20 в 1:17 | |
While the man came through the picket fence Elisa ran excitedly along the geranium-bordered path to the back of the house. And she returned carrying a big red flower pot. The gloves were forgotten now. She kneeled on the ground by the starting bed and dug up the sandy soil with her fingers and scooped it into the bright new flower pot. Then she picked up the little pile of shoots she had prepared. With her strong fingers she pressed them into the sand and tamped around them with her knuckles. The man stood over her. “I’ll tell you what to do,” she said. “You remember so you can tell the lady.” | Докато мъжът минаваше през закрепената с колове ограда, Елиза изтича развълнувано по граничещата със здравец пътека водеща до задната част на къщата. Тя се върна носейки голяма червена саксия. Ръкавиците бяха забравени. Тя коленичи на земята до леглото за разсаждане и изрови с пръсти пясъчната почва, като я прехвърли в новата саксия. След това взе малката купчинка кълнове, които беше подготвила. Със силните си пръсти тя ги притисна към пясъка и наби с кокалчета почвата около тях. Мъжът стоеше над нея. - Ще ти кажа какво да направиш, - каза тя, - Запомни го, за да можеш да го кажеш на дамата. dimitrovw 1.03.20 в 1:33 | |
“Yes, I’ll try to remember.” | - Добре, ще се опитам да запомня. dimitrovw 1.03.20 в 1:33 | |
“Well, look. These will take root in about a month. Then she must set them out, about a foot apart in good rich earth like this, see?” She lifted a handful of dark soil for him to look at. “They’ll grow fast and tall. Now remember this. In July tell her to cut them down, about eight inches from the ground.” | - Така, гледай. Тези ще пуснат корен до около месец. След това тя трябва да ги засади на около един фут разстояние в хубава плодородна почва като тази, виждаш ли? Тя вдигна шепа тъмна пръст за да може той да види. - Растат бързо и високи. Сега запомни това. Кажи й да ги окастри през юли, на около осем инча от земята. dimitrovw 1.03.20 в 1:36 | |
“Before they bloom?” he asked. | - Преди да цъфнат ли? - попита той. dimitrovw 1.03.20 в 1:38 | |
“Yes, before they bloom.” Her face was tight with eagerness. “They’ll grow right up again. About the last of September the buds will start.” | - Да, преди да цъфнат. - лицето й беше развълнувано. - Те веднага ще пораснат наново. Към края на септември пъпките ще тръгнат. dimitrovw 1.03.20 в 1:41 | |
She stopped and seemed perplexed. “It’s the budding that takes the most care,” she said hesitantlv. “I don’t know how to tell you.” She looked deep into his eyes, searchingly. Her mouth opened a little, and she seemed to be listening. “I’ll try to tell you,” she said. “Did you ever hear of planting hands?” | Тя спря и изглеждаше озадачена. - Напъпването изисква най-много грижа. - каза тя колебливо. - Не знам как да го кажа. - тя погледна дълбоко в очите му, сякаш търсеше нещо. Устата й се отвори малко, но тя изглеждаше заслушана. - Ще се опитам да ти го кажа, - допълни тя. - чувал ли си за леки ръце? dimitrovw 1.03.20 в 1:46 | |
“Can’t say I have, ma’am.” | - Не бих казал, че съм, госпожо. dimitrovw 1.03.20 в 1:46 | |
“Well, I can only tell you what it feels like. It’s when you’re picking off the buds you don’t want. Everything goes right down into your fingertips. You watch your fingers work. They do it themselves. You can feel how it is. They pick and pick the buds. They never make a mistake. They’re with the plant. Do you see? Your fingers and the plant. You can feel that, right up your arm. They know. They never make a mistake. You can feel it. When you’re like that you can’t do anything wrong. Do you see that? Can you understand that?” | - Ами, мога само да ти кажа какво е усещането. Това е, когато откъсваш пъпките, които не искаш. Всичко се случва във върха на пръстите ти. Гледаш как те работят. Правят го от само себе си. Можеш да го почувстваш. Те късат и късат пъпките. Никога не правят грешка. Те са част от растението. Виждаш ли? Пръстите ти и растението. Можеш да го почувстваш в ръката си. Те знаят. Никога не правят грешка. Можеш да го почувстваш. Когато се случва - нищо не може да се обърка. Виждаш ли го? Можеш ли да го разбереш? dimitrovw 1.03.20 в 1:52 | |
She was kneeling on the ground looking up at him. Her breast swelled passionately. | Тя коленичеше на земята гледайки нагоре към него. Гърдите й пламенно се надигаха. dimitrovw 1.03.20 в 1:53 | |
The man’s eyes narrowed. He looked away self-consciously. “Maybe I know,” he said. “Sometimes in the night in the wagon there—” | Очите на мъжа се притвориха. Той съзнателно погледна настрана. - Може би разбирам, - каза той. - Понякога през нощта в каруцата има- dimitrovw 1.03.20 в 1:56 | |
Elisa’s voice grew husky. She broke in on him. “I’ve never lived as you do, but I know what you mean. When the night is dark—why, the stars are sharp-pointed, and there’s quiet. Why, you rise up and up! Every pointed star gets driven into your body. It’s like that. Hot and sharp and—lovely.” | Гласът на Елиза стана дрезгав. Тя го прекъсна. - Никога не съм живяла като теб, но знам какво имаш предвид. Когато вечерта е тъмна - ами, звездите са островръхи и е тихо. Издигаш се нагоре и нагоре. Всяка изострена звезда се слива с тялото ти. Такова е. Горещо и остро, и - прекрасно. dimitrovw 1.03.20 в 2:03 | |
Kneeling there, her hand went out toward his legs in the greasy black trousers. Her hesitant fingers almost touched the cloth. Then her hand dropped to the ground. She crouched low like a fawning dog. | Клечейки там, ръката й се протегна към облечените му с мръсен черен панталон крака. Колебливите й пръсти почти докоснаха дрехата. Тогава ръката й се свлече на земята. Тя се сви ниско като галено пале. dimitrovw 1.03.20 в 2:05 | |
He said, “It’s nice, just like you say. Only when you don’t have no dinner, it ain’t.” | - Хубаво е, точно както ти каза. Не е такова, само когато нямаш нищо за вечеря. - отвърна той. dimitrovw 1.03.20 в 2:06 | |
She stood up then, very straight, and her face was ashamed. She held the flower pot out to him and placed it gently in his arms. “Here. Put it in your wagon, on the seat, where you can watch it. Maybe I can find something for you to do.” | Тогава тя се изправи силно, а лицето й бе засрамено. Тя му подаде саксията и внимателно я постави в ръцете му. - Ето. Сложи я в каруцата ти, на седалката, където ще можеш да я наблюдаваш. Може би ще успея да ти намеря някаква работа. dimitrovw 1.03.20 в 2:09 | |
At the back of the house she dug in the can pile and found two old and battered aluminum saucepans. She carried them back and gave them to him. “Here, maybe you can fix these.” | В задната част на къщата тя се поразрови в камарата с тенекии и намери две стари и очукани алуминиеви тенджери. После се върна с тях и му ги подаде. - Ето, може би ще можеш да поправиш тези. dimitrovw 1.03.20 в 2:12 | |
His manner changed. He became professional. “Good as new I can fix them.” At the back of his wagon he set a little anvil, and out of an oily tool box dug a small machine hammer. Elisa came through the gate to watch him while he pounded out the dents in the kettles. His mouth grew sure and knowing. At a difficult part of the work he sucked his under-lip. | Видът му се промени. Придоби професионализъм. - Мога да ги направя като нови. - в задната част на каруцата той намести една малка наковалня и изрови един малък машинен чук от една мазна кутия с инструменти. Елиза излезе през портата, за да го гледа, докато той очукваше вдлъбнатините на тенджерите. Устата му стана уверена и знаеща. В един по-труден етап от работата той засмуча долната си устна. dimitrovw 1.03.20 в 2:22 | |
“You sleep right in the wagon?” Elisa asked. | - В самата каруца ли спиш? - попита Елиза. dimitrovw 1.03.20 в 2:22 | |
“Right in the wagon, ma’am. Rain or shine I’m dry as a cow in there.” | - В самата каруца, госпожо. В дъжд и в слънце - там съм сух като крава. dimitrovw 1.03.20 в 2:23 | |
“It must be nice,” she said. “It must be very nice. I wish women could do such things.” | - Сигурно е хубаво, - каза тя. - Трябва да е много хубаво. Иска ми се жените да можеха да правят такива неща. dimitrovw 1.03.20 в 2:24 | |
“It ain’t the right kind of a life for a woman.” | - Не е живот за една жена. dimitrovw 1.03.20 в 2:24 | |
Her upper lip raised a little, showing her teeth. “How do you know? How can you tell?” she said. | Горната й уста малко се повдигна разкривайки зъбите й. - Как знаеш? Как разбра? - попита тя. dimitrovw 1.03.20 в 2:26 | |
“I don’t know, ma’am,” he protested. “Of course I don’t know. Now here’s your kettles, done. You don’t have to buy no new ones.” | - Не знам, госпожо. - възрази той. - Разбира се, че не знам. Ето вашите тенджери, готови са. dimitrovw 1.03.20 в 2:27 | |
“How much?” | - Колко струва? dimitrovw 1.03.20 в 2:28 | |
“Oh, fifty cents’ll do. I keep my prices down and my work good. That’s why I have all them satisfied customers up and down the highway.” | - О, петдесет цента ще са достатъчни. Поддържам ниски цени и върша добра работа. Така задържам всички тези доволни клиенти нагоре и надолу по магистралата. dimitrovw 1.03.20 в 2:29 | |
Elisa brought him a fifty-cent piece from the house and dropped it in his hand. “You might be surprised to have a rival some time. I can sharpen scissors, too. And I can beat the dents out of little pots. I could show you what a woman might do.” | Елиза му донесе от къщата петдесет-центова монета и я пусна в ръката му. - Ще се изненадаш, но някой ден може да имаш конкуренция. Аз също мога да точа ножици. Мога и да очуквам вдлъбнатините на малки тенджери. Мога да ти покажа на какво е способна една жена. dimitrovw 1.03.20 в 14:08 | |
He put his hammer back in the oily box and shoved the little anvil out of sight. “It would be a lonely life for a woman, ma’am, and a scarey life, too, with animals creeping under the wagon all night.” He climbed over the singletree, steadying himself with a hand on the burro’s white rump. He settled himself in the seat, picked up the lines. “Thank you kindly, ma’am,” he said. “I’ll do like you told me; I’ll go back and catch the Salinas road.” | Той върна чука си обратно в кутията с инструменти и прибра малката наковалня. - Би бил един самотен живот за една жена, госпожо. Както и страшен заради животни промъкващи се под каруцата по цяла нощ. Той се качи на напречната дъска на каруцата облягайки се с ръка на задницата на бялото магаре. Намести се на седлото и хвана поводите. - Искрено ви благодаря, госпожо, - каза той. - Ще направя както ми казахте; ще се върна обратно и ще хвана пътя за Салинас. dimitrovw 1.03.20 в 14:15 | |
“Mind,” she called, “if you’re long in getting there, keep the sand damp.” | - Не забравяй, - извика тя, - да поддържаш пясъка мокър ако се забавиш. dimitrovw 1.03.20 в 14:16 | |
“Sand, ma’am?. .. Sand? Oh, sure. You mean around the chrysanthemums. Sure I will.” He clucked his tongue. The beasts leaned luxuriously into their collars. The mongrel dog took his place between the back wheels. The wagon turned and crawled out the entrance road and back the way it had come, along the river. | - Пясък ли, госпожо? ... Пясък? А, разбира се. Имате предвид този на хризантемите. Със сигурност ще го направя. - той изцъка с език. Зверовете се облегнаха удобно на хомотите си. Кучето мелез закрачи между задните колела. Каруцата зави и се провлачи през входния път обратно покрай реката, откъдето беше дошла dimitrovw 1.03.20 в 14:22 | |
Elisa stood in front of her wire fence watching the slow progress of the caravan. Her shoulders were straight, her head thrown back, her eyes half-closed, so that the scene came vaguely into them. Her lips moved silently, forming the words “Good-bye—good-bye.” Then she whispered, “That’s a bright direction. There’s a glowing there.” The sound of her whisper startled her. She shook herself free and looked about to see whether anyone had been listening. Only the dogs had heard. They lifted their heads toward her from their sleeping in the dust, and then stretched out their chins and settled asleep again. Elisa turned and ran hurriedly into the house. | Елиза стоеше пред телената й ограда гледайки как каруцата напредва бавно. Рамената й бяха изправени, главата й отпусната назад, очите й полу-затворени, така че гледката бегло достигаше до тях. Устните й се мърдаха мълчаливо образувайки думите "Довиждане-довиждане." - Това е светла посока. Там има светлина. - прошепна тогава тя. Звукът от шепота й я стресна. Тя се съвзе и се огледа наоколо, да не би някой да я е подслушвал. Само кучетата я бяха чули. Те, спящи в прахта, повдигнаха глави към нея, опънаха брадички и отново се наместиха за сън. Елиза се обърна и влезе тичешком в къщата. dimitrovw 1.03.20 в 14:41 | |
In the kitchen she reached behind the stove and felt the water tank. It was full of hot water from the noonday cooking. In the bathroom she tore off her soiled clothes and flung them into the corner. And then she scrubbed herself with a little block of pumice, legs and thighs, loins and chest and arms, until her skin was scratched and red. When she had dried herself she stood in front of a mirror in her bedroom and looked at her body. She tightened her stomach and threw out her chest. She turned and looked over her shoulder at her back. | В кухнята тя се протегна зад готварската печка и напипа резервоара с вода. Беше пълен с гореща вода от обедното готвене. Тя съблече напръстените си дрехи в банята и ги захвърли в ъгъла. След това затърка с малко парче пемза краката и бедрата си, слабините, гърдите и ръцете си, докато кожата й не стана издраскана и червена. Когато се подсуши тя застана пред огледалото в спалнята и огледа тялото си. Глътна корема си и изпъчи гърди. Обърна се и погледна през рамо назад. dimitrovw 1.03.20 в 14:50 | |
After a while she began to dress, slowly. She put on her newest underclothing and her nicest stockings and the dress which was the symbol of her prettiness. She worked carefully on her hair, pencilled her eyebrows and rouged her lips. | Малко след това започна бавно да се облича. Облече най-новото си бельо, най-хубавите си чорапи и роклята, която символизираше красотата й. Внимателно си оправи косата, очерта с молив веждите си и начерви устните си. dimitrovw 1.03.20 в 14:52 | |
Before she was finished she heard the little thunder of hoofs and the shouts of Henry and his helper as they drove the red steers into the corral. She heard the gate bang shut and set herself for Henry’s arrival. | Преди да стане готова тя чу лекото тракане на копита и виковете на Хенри, и неговия помощник, докато вкарваха червените телета отвъд оградата. Чу портата да се затваря и се подготви за пристигането на Хенри. dimitrovw 1.03.20 в 19:01 | |
His step sounded on the porch. He entered the house calling, “Elisa, where are you?” | Чуха се стъпките му по верандата. Той влезе в къщата викайки - Елиза, къде си? dimitrovw 1.03.20 в 19:02 | |
“In my room, dressing. I’m not ready. There’s hot water for your bath. Hurry up. It’s getting late.” | - В стаята ми, обличам се. Не съм готова. Има гореща вода за да се изкъпеш. Побързай. Става късно. dimitrovw 1.03.20 в 19:03 | |
When she heard him splashing in the tub, Elisa laid his dark suit on the bed, and shirt and socks and tie beside it. She stood his polished shoes on the floor beside the bed. Then she went to the porch and sat primly and stiffly down. She looked toward the river road where the willow-line was still yellow with frosted leaves so that under the high grey fog they seemed a thin band of sunshine. This was the only color in the grey afternoon. She sat unmoving for a long time. Her eyes blinked rarely. | Когато тя чу плискането му във ваната Елиза постави тъмния му костюм на леглото, както и една риза, чорапи, и една вратовръзка до него. Тя постави полираните му обувки на пода до леглото. После излезе на верандата и седна изтупано и сковано. Погледна към речния път, където ивицата от върби беше все още жълта със замръзнали листа, така че под високата сива мъгла изглеждаха като разредено съзвездие от слънца. Това беше единственият цвят в сивия следобед. Тя дълго стоя неподвижно. Очите й рядко мигаха. dimitrovw 1.03.20 в 19:13 | |
Henry came banging out of the door, shoving his tie inside his vest as he came. Elisa stiffened and her face grew tight. Henry stopped short and looked at her. “Why—why, Elisa. You look so nice!” | Хенри дойде почуквайки на вратата и докато влизаше вкарваше вратовръзката си в сакото. Елиза се скова, а лицето й се напрегна. Хенри бързо се спря и я погледна. - Така, така, Елиза. Изглеждаш толкова добре! dimitrovw 1.03.20 в 19:16 | |
“Nice? You think I look nice? What do you mean by ‘nice’?” | - Добре? Мислиш, че изглеждам добре? Какво имаш предвид под 'добре'? dimitrovw 1.03.20 в 19:16 |