Basic economics / Основи на икономиката: Chapter 23 INTERNATIONAL DISPARITIES IN WEALTH

Английски оригинал Перевод на български

Chapter 23

#1

Глава 23

thegreenmarker 27.02.20 в 9:33

INTERNATIONAL DISPARITIES

#2

МЕЖДУНАРОДНИ РАЗЛИЧИЯ

thegreenmarker 27.02.20 в 9:34

В БОГАТСТВОТО

thegreenmarker 27.02.20 в 9:34

IN WEALTH

#3

Навсякъде по света има огромни неравенства в доходите и богатството. Те обиждат повечето от нас. Трудно е да не се афектира човек от контраста между лукса на който се наслаждавят едни, и грубата бедност от която страдат от други.

thegreenmarker 27.02.20 в 9:37

Everywhere in the world there are gross inequities of income and wealth. They offend most of us. Few can fail to be moved by the contrast between the luxury enjoyed by some and the grinding poverty suffered by others.

#4

Милтън и Роус Фрийдман{846}

thegreenmarker 27.02.20 в 9:37

Milton and Rose Friedman{846}

#5

Any study of international economic activities inevitably encounters the fact of vast differences among nations in their incomes and wealth. In the early nineteenth century, for example, there were four Balkan countries where the average income per capita was only one-fourth that in the industrialized countries of Western Europe.{847} Two centuries later, there were still economic differences of a similar magnitude between the countries of Western Europe and various countries in the Balkans and Eastern Europe. The per capita Gross Domestic Product (GDP) of Albania, Moldova, Ukraine and Kosovo were each less than one-fourth of the per capita GDP of Holland, Switzerland, or Denmark—and less than one-fifth of the per capita GDP of Norway.{848}

#6

Всяко изследване на международните икономически дейности неизбежно се сблъсква с факта на огромни различия между нациите в техните доходи и богатство. В началото на 19 век, например, имаше четири балкански страни, където средният доход на глава от населението беше само една четвърт от този в индустриализираните страни от Западна Европа. {847} Два века по-късно все още имаше икономически разлики с подобен мащаб. между страните от Западна Европа и различни страни на Балканите и Източна Европа. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на Албания, Молдова, Украйна и Косово представляваше по-малко от една четвърт от БВП на глава от населението на Холандия, Швейцария или Дания - и по-малко от една пета от БВП на глава от населението на Норвегия . {848}

thegreenmarker 27.02.20 в 9:39

Similar disparities are common in Asia, where the per capita GDP of China is less than one-fourth that of Japan,{849} while that of India is barely more than ten percent of the per capita GDP of Japan. The per capita GDP of sub-Saharan Africa is less than ten percent of the per capita GDP of the nations of the Euro zone.{850}

#7

Подобни различия са често срещани в Азия, където БВП на глава от населението в Китай е под една четвърт от този на Япония {849}, докато БВП на глава от населението на Индия е малко над 10 процента от БВП на глава от населението на Япония. БВП на глава от населението в Тропическа Африка (Субсахарска Африка) е по-малко от 10 процента от БВП на глава от населението на страните от еврозоната. {850}

thegreenmarker 27.02.20 в 9:42

Many find such disparities both puzzling and troubling, especially when contemplating the fate of people born in such dire poverty that their chances of a fulfilling life seem very remote. Among the many explanations that have been offered for this painful situation, there are some that are more emotionally satisfying or politically popular than others. But a more fundamental question might be: Was there ever any realistic chance that the nations of the world would have had similar prospects of economic development?

#8

Мнозина намират такива различия хем объркващи хем тревожни, особено когато човек си представи съдбата на хората, родени в такава страшна бедност, където шансове за пълноценен живот изглеждат много малки. Сред множеството обяснения, които са предложени за тази болезнена ситуация, има някои, които са по-емоционални или политически популярни от други. Но един по-основен въпрос може да бъде: Имало ли е някога реалистичен шанс страните по света да имат сходни перспективи??? за икономическото развитие?

thegreenmarker 27.02.20 в 9:46

Innumerable factors go into economic development. For all the possible combinations and permutations of these factors to work out in such a way as to produce even approximately equal results for all countries around the world would be a staggering coincidence. We can, however, examine some of these factors, in order to get some insight into some of the causes of these differences.

#9

Безброй фактори влизат в икономическото развитие. И всички тези комбинации и пермутации от фактори да се подредят по такъв начин, че да се постигнат дори приблизително равни резултати за всички страни по света би било поразително съвпадение. Можем обаче да разгледаме някои от тези фактори, за да добием представа за някои от причините за тези различия.

thegreenmarker 27.02.20 в 9:48

GEOGRAPHIC FACTORS

#10

ГЕОГРАФСКИ ФАКТОРИ

thegreenmarker 28.02.20 в 17:46

Whether human beings are divided into countries, races or other categories, geography is just one of the reasons why they have never had either the same direct economic benefits or the same opportunities to develop their own human capital. Virtually none of the geographic factors that promote economic prosperity and human development is equally available in all parts of the world.

#11

Независимо дали хората са разделени според страни, раси или други категории, географията е само една от причините, поради които те никога не са имали нито същите преки икономически ползи, нито същите възможности да развият свой собствен човешки капитал. На практика никой от географските фактори, които насърчават икономическия просперитет и човешкото развитие, не е еднакво достъпен във всички части на света.

thegreenmarker 28.02.20 в 17:48

To begin with the most basic, land is not equally fertile everywhere. The unusually fertile soils that scientists call Mollisols are distributed around the world in a very uneven pattern. Large concentrations of these rich soils are found in the American upper midwestern and plains states, extending into parts of Canada, and a vast swath of these soils spreads all the way across the Eurasian land mass, from the southern part of Eastern Europe to northeastern China. A smaller concentration of these soils is found in the temperate zone of South America, in southern Argentina, southern Brazil and Uruguay.{851}

#12

Като начало с най-основното, земята не е еднакво плодородна навсякъде. Необичайно плодородните почви, които учените наричат ​​Mollisols, са разпространени по целия свят по много неравномерен модел. Големи концентрации на тези богати почви се намират в американския горен среден запад и равнинните щати, простирайки се до части от Канада, а огромна част от тези почви се разпространява по цялата евразийска сухопътна маса, от южната част на Източна Европа до североизточния Китай. По-малка концентрация на тези почви се открива в умерената зона на Южна Америка, в Южна Аржентина, Южна Бразилия и Уругвай. {851}

thegreenmarker 28.02.20 в 17:49

While such soils are found in various parts of the temperate zones of both the Northern Hemisphere and the Southern Hemisphere, they are seldom found in the tropics. The soils of sub-Saharan Africa have multiple and severe deficiencies, leading to crop yields that are a fraction of those in China or the United States.{852} In many parts of Africa, the topsoil is shallow, allowing little space for the roots of plants to go down and collect nutrients and water.{853} The dryness of much of Africa inhibits the use of fertilizers to supply the nutrients missing in the soil, because fertilizers used without adequate water can inhibit, rather than enhance, the growth of crops. Where there are wetlands in Africa of a sort that are cultivated successfully in Asia, these wetlands are less often cultivated in tropical Africa, where wetlands breed such dangerous diseases as malaria and river blindness.{854}

#13

Докато такива почви се срещат в различни части на умерените зони както на Северното, така и на Южното полукълбо, те рядко се срещат в тропиците. Почвите на Субсахарска Африка имат множество сериозни недостатъци, което води до много сериозни разлики добивите на културите там в сравнение с Китай или Съединените щати. {852} В много части на Африка горният слой е плитък, което позволява малко място за корените {853} Сухотата на голяма част от Африка възпрепятства използването на торове за снабдяване на липсващите в почвата хранителни вещества, тъй като използваните торове без адекватна вода могат да инхибират, а не да засилят растежа на култури. Макар в Африка да има влажни зони подобни на които успешно се култивират в Азия, тези влажни зони се обработват по-рядко в тропическа Африка и влажните зони там става огнища на заболявания като малария и речна слепота. {854}

thegreenmarker 28.02.20 в 17:55

Even within a given country, such as China, there are very different varieties of soils—predominantly rich, black soils in the northeast and less fertile red soil in the southeast, {855}soil of a sort often found in tropical and subtropical regions of the world.{856} Not only does the fertility of the land vary greatly in different regions of the world, it has also varied over time. Heavy soils in parts of Europe became fertile after ways of harnessing horses and oxen to pull the plow were developed, but these soils were far less fertile in earlier centuries, when more primitive methods were used that were effective in lighter soils.{857} It was much the same story in Asia: “Japanese croplands were originally much inferior to those in Northern India; they are greatly superior today.”{858}

#14

Дори в дадена страна, като Китай, има много различни разновидности на почвите - предимно богати, черни почви на североизток и по-малко плодородна червена почва в югоизточната част, {855} все типове почви, който често срещани в тропическите и субтропичните райони. {856} Плодородието на земята не само варира значително в различните региони на света, но и се променя във времето. Тежките почви (Heavy soils contain more clay and are sticky and hard to work but tend to be more fertile. They often remain cold and wet in spring and need grit or coarse organic material to admit air and help roots remain healthy.) в някои части на Европа станаха плодородни, след като бяха разработени начини за впрягане на коне и волове за издърпване на ралото, но тези почви са били далеч по-малко плодородни в по-ранните векове, когато са се използвали по-примитивни методи, които са били по-ефективни при по-леките почви. {857} В Азия е била почти същата история: „Японските култури първоначално бяха много по-ниски от тези в Северна Индия; те са много по-добри днес. "{858}

thegreenmarker 8.03.20 в 14:02

The rain that falls on the land is not equal in amount or reliability in different regions of the world, nor does all land absorb and hold rain water equally. Loess soil, such as that in northern China, can absorb and hold much more of the rain that falls on it than can the limestone soils in parts of the Balkans, through which the water drains more quickly, leaving less moisture behind to help crops grow.{859} Of course the deserts of the world get little rainfall in the first place. In some places, such as Western Europe, the rain falls more or less evenly throughout the year, whereas in other places, such as sub-Saharan Africa, there are long dry spells followed by torrential downpours that can wash away topsoil.

#15

Дъждът, който пада върху сушата, не е равен по количество или надеждност в различните региони на света, нито цялата земя попива и задържа дъждовната вода еднакво. Лесовата почва, като тази в Северен Китай, може да попие и задържи много повече от дъжда, който пада по нея, отколкото варовиковите почви в части от Балканите, през които водата се оттича по-бързо, като така след себе си оставя по-малко влага необходима на културите да растат. {859} Разбира се, световните пустини поначало получават малко валежи. На някои места, като Западна Европа, дъждът пада повече или по-малко равномерно през цялата година, докато на други места, като под сахарска Африка, има дълги сухи периоди, последвани от проливни дъждове, които могат да измият горния слой на почвата.

thegreenmarker 8.03.20 в 14:06

During the many centuries when agriculture was the most important economic activity in countries around the world, there was no way that this crucial activity could produce similar economic results everywhere—whether in terms of a general standard of living or in terms of an ability to develop and sustain major urban communities dependent on local agriculture for their food. Given the large role of cities in economic progress and the development of a wide range of skills, a dearth of cities can adversely affect not only current economic conditions but also future economic progress.

#16

През многото векове през които в страните по света селското стопанство е било най-важната икономическа дейност, няма как тази решаваща дейност да доведе до сходни икономически резултати навсякъде - било то по отношение на общ жизнен стандарт in terms of an ability to develop and sustain major urban communities dependent on local agriculture for their food. Като се има предвид голямата роля която играят градовете в икономическия прогрес и в развитието на широк спектър от умения, недостигът на градове може да повлияе неблагоприятно не само на моментните икономически условия, но и на бъдещия икономически напредък.

thegreenmarker 8.03.20 в 14:10

Such fundamental things as sunshine and rain vary greatly from one place to another. The average annual hours of sunshine in Athens are nearly double that in London, and the annual hours of sunshine in Alexandria are more than double.{860} Even within the same country, different places can have much different amounts of rain. In Spain, for example, the annual rainfall ranges from under 300mm to just over 1,500mm.{861}

#17

Основни неща като слънце и дъжд варират значително от едно място на друго. Средните годишни часове слънчево греене в Атина са почти двойно по-големи от тези в Лондон, а годишните слънчеви часове в Александрия са повече от два пъти {860} Дори в границите на една страна, на различни места в нея може да има много различни количества дъжд. В Испания, например, годишните валежи варират от под 300 мм до малко над 1500 мм. {861}

thegreenmarker 8.03.20 в 14:12

Sunlight has both positive and negative effects on agriculture, directly promoting photosynthesis and at the same time evaporating the water that plants need to survive. In various lands around the Mediterranean, abundant summer sunshine evaporates more water than falls as the meager summer rain in that region.{862} Thus irrigation may be necessary for agriculture in places that would not be considered arid if judged solely by the amount of annual rainfall, because most of that rain falls in the winter in this part of the world. In other parts of the world, there is far more rain in the summer than in the winter. In both situations, this limits which kinds of crops can be grown successfully in particular places.

#18

Слънчевата светлина има както положителни, така и отрицателни ефекти върху селското стопанство, като пряко насърчава фотосинтезата, но в същото време и изпарява водата нужна на растенията за да оцелеят. В различни земи около Средиземноморието обилното лятно слънчево греене изпарява повече вода, отколкото пада, поради оскъдният летен дъжд в този регион. {862} По този начин напояването може да е необходимо за селското стопанство на места, които не биха се считали за сухи, ако се съди само по количеството валежи годишно, защото в тази част на земята по-голямата част от този дъжд пада през зимата. В други части на света през лятото има далеч повече дъжд, отколкото през зимата. И в двете ситуации това ограничава кои видове култури могат да се отглеждат успешно на определените места.

thegreenmarker 8.03.20 в 14:15

The larger point here is that the effect of different geographic factors, such as sunshine and rain, cannot be considered in isolation, because their interactions are crucial and their timing is crucial. The possible combinations and permutations of these factors are exponentially greater than the number of factors considered in isolation, leading to great variations in economic outcomes in places that may seem to be similar, when the interaction of factors is not taken into account. This applies not only to variations in the land but also to variations in waterways, and not only to effects in agriculture but also to effects on cities, industries and commerce.

#19

Голямата картинка тук е, че ефектът от различни географски фактори, като слънце и дъжд, не може да се разглежда изолирано, тъй като взаимодействията между тях са от решаващо значение и това кога във времето се случват също е решаващо значение. Възможните комбинации и пермутации на тези фактори са експоненциално по-големи от броя на факторите, разглеждани изолирано, което води до големи разлики в икономическите резултати на иначе привидно сходно изглеждащи места, ако взаимодействието между факторите не се вземе предвид. Това се отнася не само за колебанията в сушата, но и за измененията във водните пътища (redact) и не само за ефектите в селското стопанство, но и за градовете, индустриите и търговията.

thegreenmarker 8.03.20 в 14:18

None of the valuable natural resources in the land—whether iron ore, coal, petroleum or many others—is spread evenly over the planet. Not only do particular natural resources tend to be concentrated in particular places, such as oil in the Middle East, the knowledge of how to extract and process such resources develops in different eras, so that a particular material thing becomes a valuable resource in different countries and at different periods of history. While there have been large petroleum deposits in the Middle East for thousands of years, petroleum became a valuable resource only after science and technology developed to the point that made it indispensable to the industrial nations of the world, and thus brought large amounts of wealth from these nations to the Middle East to pay for its oil.

#20

Нито един от ценните природни ресурси в земята - независимо дали желязна руда, въглища, нефт или много други - не се разпределя равномерно по цялата планета. Не само че определени природни ресурси са концентрирани на определени места, като нефт в Близкия изток, знанията как да се добиват и преработват такива ресурси се развиват в различни епохи, така че различни материали стават ценен ресурс в различни страни и в различни периоди от историята. Макар че в Близкия изток е имало големи находища на петрол от преди хиляди години, петролът се превръща в ценен ресурс едва след като науката и технологиите се развиват до такава степен, че го правят незаменим за индустриалните държави по света и по този начин донасят големи количества богатство от тези нации към Близкия изток плащайки си за петрол. (red)

thegreenmarker 8.03.20 в 14:22

In addition to natural resources such as land and the minerals in it, which can contribute directly to economic prosperity and development, there are other geographic factors which contribute indirectly but importantly, by facilitating various economic activities. Among these are navigable waterways and animals that facilitate both travel and agriculture.

#21

В допълнение към природните ресурси, като земята и минералите в нея, които могат да допринесат пряко за икономическия просперитет и развитие, има и други географски фактори, които допринасят косвено, но важно, като улесняват различни икономически дейности. Сред тях са плавателни водни пътища и животни, които улесняват пътуванията и селското стопанство.

thegreenmarker 8.03.20 в 14:23

Navigable Waterways

#22

Навигационни водни пътища

thegreenmarker 8.03.20 в 14:23

There are economic reasons why most cities around the world are located on waterways, whether rivers, harbors or lakes. Some of the most famous cities are located at or near the terminus of great rivers that empty into the open seas (New York, London, Shanghai, Rotterdam), some are located beside huge lakes or inland seas (Geneva, Chicago, Odessa, Detroit) and some are located on great harbors emptying into the open seas (Sydney, San Francisco, Tokyo, Rio de Janeiro).

#23

Има икономически причини, поради които повечето градове по света са разположени по водните пътища, независимо дали реки, пристанища или езера. Някои от най-известните градове са разположени в или близо до края на големите реки, които се изпразват в открито море (Ню Йорк, Лондон, Шанхай, Ротердам), някои са разположени до огромни езера или вътрешни морета (Женева, Чикаго, Одеса, Детройт ), а някои са разположени на големи пристанища, изпразващи се в открито море (Сидни, Сан Франциско, Токио, Рио де Жанейро).

thegreenmarker 13.03.20 в 7:28

Among the economic reasons for these locations are transportation costs. Land transport has cost far more than water transport, especially in the millennia before self-propelled vehicles appeared, less than two centuries ago. Even today, it can cost more to ship cargo a hundred miles by land than to ship it a thousand miles by water. In 1830, a cargo that cost more than thirty dollars to ship 300 miles over land could be shipped 3,000 miles across the Atlantic Ocean for just ten dollars.{863} Given the vast amounts of things that have to be constantly transported into cities, such as food and fuel, and the huge volume of a city’s output that must be transported out to sell elsewhere, it is not surprising that so many cities are located on navigable waterways.

#24

Сред икономическите причини за тези места са транспортните разходи. Сухопътният транспорт струва много повече от водния транспорт, особено през хилядолетията преди появата на самоходни превозни средства, преди по-малко от два века. Дори днес може да струва повече да превози товари на сто мили по суша, отколкото да го превози на хиляди мили по вода. През 1830 г. товар, струващ повече от 30 долара за кораб на 300 мили над сушата, може да бъде изпратен на 3000 мили през Атлантическия океан само за 10 долара. {863} Предвид огромните количества неща, които трябва непрекъснато да се транспортират в градове, например като храна и гориво и огромния обем на продукцията на града, който трябва да бъде транспортиран, за да се продава другаде, не е изненадващо, че толкова много градове са разположени на плавателни водни пътища.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:29

The benefits of navigable waterways are by no means evenly distributed around the world, whether in terms of the number of rivers and harbors or the suitability of those rivers and harbors for transporting cargoes. The navigability of rivers is limited by the shape of the lands through which they flow. Western Europe, for example, is criss-crossed with rivers flowing gently across wide and level coastal plains into the open seas, which provide access to countries around the world. By contrast, most of sub-Saharan Africa, except for narrow coastal plains, is more than 1,000 feet in elevation and much of it is more than 2,000 feet high. Africa’s narrow coastal plains are often backed by steep escarpments that block the penetration of the interior by vessels coming in from the sea, and prevent boats from the interior from reaching the coast.

#25

Ползите от плавателните водни пътища в никакъв случай не са равномерно разпределени по целия свят, независимо от броя на реките и пристанищата или пригодността на тези реки и пристанища за превоз на товари. Корабоплаването на реките е ограничено от формата на земите, през които текат. Например, Западна Европа е пресечена с реки, които текат леко през широки и равнинни крайбрежни равнини в открито море, които осигуряват достъп до страни по света. За разлика от тях, по-голямата част от Африка под Сахара, с изключение на тесните крайбрежни равнини, е с надморска височина над 1000 (300 метра) фута и голяма част от нея е висока над 2000 фута (над 600 метра). Тесните крайбрежни равнини на Африка често са подкрепени от стръмни ескарпанти(???), които блокират навлизането на вътрешността на кораби, влизащи от морето, и пречат на лодките от вътрешността да стигнат до брега.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:33

Because of the physical shape of the land, rivers in sub-Saharan Africa plunge from a height of a thousand feet or more, down through cascades and waterfalls on their way to the sea. The huge Zaire River, for example, begins 4,700 feet above sea level, {864}and so must fall nearly a mile before it finally flows out into the Atlantic. Such rivers are navigable only for limited level stretches, usually navigable for boats of only limited sizes, and often for only limited times of the year, given the more sporadic rainfall patterns in sub-Saharan Africa, compared to the more even rainfall patterns in Western Europe. During the dry season, even a major African river like the Niger, draining water from an area larger than Texas, is at some point less than three feet deep.{865} Yet, during the height of the rainy season, the Niger has been characterized as “a 20-mile-wide moving lake.”{866}

#26

Поради физическата форма на сушата, реките в Подсахарска Африка се спускат от височина от 300 метра или повече, надолу през каскади и водопади по пътя си към морето. Огромната река Заир, например, започва на 1.4 км (4700 фута) над морското равнище, {864} и така трябва да падне близо 1.5 km. (една миля), преди най-накрая да излезе в Атлантическия океан. Такива реки са плавателни само за ограничени нива на участъци, обикновено плавателни за лодки с ограничени размери и често само за ограничено време на годината, като се имат предвид по-непостоянните модели на валежи в Подсахарска Африка, в сравнение с по-равномерните модели на валежите в Западна Европа. По време на сухия сезон дори голяма африканска река като Нигер, изтичаща вода от площ, по-голяма от Тексас, е в някакъв момент по-малка от 1 метър (три фута). {865} И все пак, по време на разгара на сезона на дъждовете, Нигер е бил характеризира като "подвижно езеро с широчина 32 километра (20 мили)". {866}

thegreenmarker 13.03.20 в 7:37

Although the Zaire River empties more water into the sea than does the Mississippi, the Yangtze, the Rhine or many other great commercial waterways of the world, the thousands of feet that the Zaire must come down on its way to the sea, through rapids, cascades and waterfalls, preclude any comparable volume of cargo traffic. Ships coming in from the Atlantic on the Zaire River cannot get very far inland before they are stopped by a series of cataracts.{867} Neither the length of a river nor even its volume of water says anything about its economic value as an artery of transportation.

#27

Въпреки че река Заир изпразва повече вода в морето, отколкото реките Мисисипи, Яндзъ, Рейн или много други големи търговски водни пътища на света, хилядите стъпки по които Заир трябва да слезе по пътя си към морето, чрез бързеите, каскади и водопади, изключват всякакъв съпоставим обем на товарен трафик. Корабите, идващи от Атлантическия океан по река Заир, не могат да стигнат много далеч във вътрешността, преди да бъдат спрени от поредица от водопади. {867} Нито дължината на една река, нито дори нейният обем вода не казват автоматично нещо за нейната икономическа стойност като транспортна артерия.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:39

Like other African rivers, the Zaire provides many miles of local transportation, but these are not necessarily long continuous miles that would connect the interior of Africa by water with the open seas and international trade. The extent to which African rivers connect different communities within the continent with each other is also limited by the many cascades and waterfalls which determine how far a given vessel can go.

#28

Подобно на други африкански реки, Заир осигурява много мили местен транспорт, но това не са непременно дълги непрекъснати мили, които биха свързвали вътрешността на Африка чрез вода с откритите морета и международната търговия. Степента, в която африканските реки свързват различни общности в континента помежду си, също е ограничена от многото каскади и водопади, които определят колко далеч може да стигне даден кораб.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:40

Sometimes canoes may be emptied of their cargoes and carried around a cascade or waterfall, to be reloaded for the next portion of the journey. But this not only limits the size of the vessels used, and therefore the size of the cargoes, but also increases the cost of the additional time and labor required to get a cargo to its destination. The net result is that only cargoes with a very high value in a small physical size are economically viable to transport. By contrast, in parts of the world where rivers flow continuously for hundreds of miles through level plains, large cargoes of relatively low value in proportion to their bulk and weight—such as wood, wheat or coal—are economically viable to ship.

#29

Понякога канутата могат да бъдат изпразвани от своите товари и пренасяни около каскада или водопад, за да бъдат презаредени за следващата част от пътуването. Но това не само ограничава размера на използваните съдове, а следователно и размера на товарите, но също така увеличава разходите за допълнително време и труд, необходими за получаване на товар до местоназначението му. Резултатът е, че само товари с много висока стойност в малък физически размер са икономически жизнеспособни за транспортиране. За разлика от това, в части от света, където реките текат непрекъснато в продължение на стотици километри през равнинните равнини, големите товари със сравнително ниска стойност пропорционално на тяхната обем и тегло - като дърво, пшеница или въглища - са икономически изгодни за превоз.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:40

Harbors are likewise neither as common nor as useful in some parts of the world as in others. Although Africa is more than twice the size of Europe, the African coastline is shorter than the European coastline. This is possible only because the European coastline twists and turns far more, creating many more harbors where ships can dock, sheltered from the rough waters of the open seas.

#30

Пристанищата също не са толкова често срещани, нито толкова полезни в някои части на света, колкото в други. Въпреки че Африка е повече от два пъти по-голяма от Европа, африканската брегова линия е по-къса от европейската. Това е така само защото европейското крайбрежие се извива и завива много повече, създавайки много повече пристанища, където корабите могат да акостират, защитени от грубите води на откритите морета.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:41

Moreover, the deep waters in many European harbors mean that large, ocean-going ships can often dock right up against the land, as in Stockholm or Monaco, whereas the shallow coastal waters in much of sub-Saharan Africa mean that large ships have had to anchor offshore, and unload their cargoes onto smaller vessels that can travel in these shallow waters—a far more expensive process, and one that has often been prohibitively expensive. For centuries, trade between Europe and Asia took place in ships that sailed around Africa, usually without stopping.

#31

Освен това дълбоките води в много европейски пристанища означават, че големите океански кораби често могат да акостират срещу сушата, както в Стокхолм или Монако, докато плитките крайбрежни води в голяма част от Африка под Сахара означават, че големи кораби трябва да пуснат котва в открито море и да разтоварва своите товари на по-малки плавателни съдове, които могат да пътуват в тези плитки води - далеч по-скъп процес, който често е изключително скъп. От векове търговията между Европа и Азия се осъществява с кораби, плаващи около Африка, обикновено без спиране.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:43

Even within Europe, the rivers and harbors of Eastern Europe are not the same as the rivers and harbors of Western Europe. Because Western Europe is warmed by the Gulf Stream flowing through the Atlantic Ocean, Western Europe’s rivers and harbors are not frozen as often or as long in winter as the rivers and harbors of Eastern Europe. But, even when the rivers in both parts of Europe are flowing, those in Western Europe are more often flowing into the open seas, providing ships with access to every continent in the world, while many rivers in Eastern Europe flow into lakes or inland seas, or into the Arctic Ocean, which is more distant from the rest of the world, even when the Arctic Ocean is not encumbered by ice.

#32

Дори в рамките на Европа реките и пристанищата на Източна Европа не са същите като реките и пристанищата на Западна Европа. Тъй като Западна Европа се затопля от океанското течение Гълфстрийм, преминаващо през Атлантическия океан, реките и пристанищата на Западна Европа не замразяват толкова често или толкова дълго през зимата, колкото реките и пристанищата на Източна Европа. Но дори и когато реките и в двете части на Европа текат, тези в Западна Европа по-често се вливат в открито море, осигурявайки на корабите достъп до всеки континент в света, докато много реки в Източна Европа се вливат в езера или вътрешни морета или в Северния ледовит океан, който е по-отдалечен от останалия свят, дори когато Северният ледовит океан не е обременен от лед.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:44

In Western Europe the Rhine, for example, flows northward from Switzerland through Germany, France and Holland, and out into the North Sea, which is part of the same vast, continuous expanse of water as the Atlantic Ocean. But the Danube flows generally southeastward through Eastern Europe into the Black Sea, an inland sea far distant from the Atlantic Ocean, which can be reached only by sailing westward across the entire length of the Mediterranean Sea before finally getting out into the Atlantic to gain access to the rest of the world. Economically, the rivers of Eastern Europe and Western Europe are obviously not equivalent for purposes of overseas trade, however valuable the Danube may be for trade among those parts of Europe that it flows through.

#33

В Западна Европа река Рейн например тече на север от Швейцария през Германия, Франция и Холандия и навлиза в Северно море, което е част от същата обширна, непрекъсната водна ширина като Атлантическия океан. Но река Дунав по принцип тече на югоизток от Източна Европа в Черно море, вътрешно море, далеч от Атлантическия океан, до което може да се стигне само като плава на запад по цялата дължина на Средиземно море, преди най-накрая да излезе в Атлантическия океан, за да получи достъп до останалия свят. Икономически реките в Източна и Западна Европа очевидно не са равностойни за целите на чуждестранната търговия, колкото и ценен да е Дунав за търговията между онези части на Европа, през които протича.

thegreenmarker 13.03.20 в 7:46

Nor are the rivers that flow from Southern Europe into the Mediterranean the economic equivalent of rivers to the north. As a distinguished geographer put it: “The rivers which flowed north of the Alps were incomparably more useful than those of the Mediterranean basin. Their flow was more regular; they were deeper, and low water and ice rarely interrupted navigation for more than short periods.”{868} He also said of Europe’s waterways:

#34

Нито реките, които се вливат от Южна Европа в Средиземно море, не са икономически еквивалент на реките на север. Както изтъкна един известен географ: „Реките, които течаха на север от Алпите, бяха несравнимо по-полезни от тези на Средиземноморския басейн. Потокът им е по-редовен; те са по-дълбоки, а рядко пресъхват или замръсват. "{868} Същото каза ои за водните пътища на Европа:

thegreenmarker 13.03.20 в 7:47

Only in southern Europe was river navigation of little or no importance. There were exceptions, like the Po and Guadalquivir, but most Mediterranean rivers were torrents in winter and almost dry in summer.{869}

#35

Само в южна Европа речното корабоплаване имаше малко или никакво значение. Имаше изключения като реките По и Гуадалквивир, но повечето реки в Средиземноморието са били потоци през зимата и почти сухи през лятото. {869}

thegreenmarker 13.03.20 в 7:48

When one considers the depths of rivers, there are still more inequalities that are economically relevant. Although the Nile is the longest river in the world, its depth was not great enough for the largest ships in the days of the Roman Empire, {870} much less for the aircraft carriers and other giant ships of today. Yet an aircraft carrier can sail up the Hudson River and dock right up against the land in midtown Manhattan. Some of the rivers in Angola are navigable only by boats requiring no more than 8 feet of water.{871} During the dry season, even a major West African river like the Niger will carry barges weighing no more than 12 tons.{872} By contrast, ships weighing 10,000 tons have been able to go hundreds of miles up the Yangtze River in China, and smaller vessels another thousand miles beyond that.{873}

#36

Когато човек разгледа дълбините на реките, все още има неравенства, които са икономически значими. Въпреки че Нил е най-дългата река в света, дълбочината й не е достатъчно голяма за най-големите кораби още в дните на Римската империя, {870} пък какво остава за самолетоносачите и други гигантски кораби днес. И все пак самолетоносач може да плава по река Хъдсън и да се акустира право срещу сушата в центъра на Манхатън. Някои от реките в африканската страна Ангола са плавателни само за лодки, на които не им дрябва дълбочина повече от 2 метра (8 фута). {871} По време на сухия сезон дори голяма голяма западноафриканска река като Нигер може да носи баржи (obqsni termin) с тегло не повече от 12 тона. {872} За разлика от тях кораби с тегло 10 000 тона са успели да изминат стотици километри по поречието на река Яндзъ в Китай, а по-малките плавателни съдове на още хиляди километра след това. {873}

thegreenmarker 13.03.20 в 7:53

China has had an “immense network—unique in the world—of navigable waterways formed by the Yangtze and its tributaries,” as well as an “indented coastline,” full of harbors.{874} These navigable waterways contributed to China’s development as a nation, including during many centuries when it was the world’s most advanced nation.

#37

Rivers in Japan, however, have smaller and steeper drainage areas, making these rivers less navigable, because their waters are flowing more steeply down to the sea.{875} Japan was for centuries a poor and underdeveloped country before it began, in the second half of the nineteenth century, to import modern technology from countries more favorably situated geographically in Europe or from the United States. As of 1886, the per capita purchasing power in Japan was one-fortieth of that in the United Kingdom, though by 1898 this had risen to one-sixth.{876} Only in the twentieth century did Japan rise to the level of being one of the most technologically advanced and economically prosperous nations in the world.

#38

Japan lacked the geographical advantages—such as natural resources and networks of navigable rivers flowing over vast level plains—that enabled first China, and later Western Europe, to become the most technologically and economically advanced region of the world in their respective eras. Without these geographic advantages, Japan had little opportunity to pioneer the kind of epoch-making technological advances that marked early Chinese, and later Western European, civilizations. But the ability of the Japanese to incorporate the industrial revolution that had originated elsewhere, master its requirements and then exploit its opportunities, enabled Japan to become the technological equal of Western nations and to surpass a China that had, over the centuries, eventually lost its technological lead and dynamism.

#39

Given the dependence of cities on waterways, it can hardly be surprising that Western Europe became one of the most urbanized regions of the world, and sub-Saharan Africa remained one of the least urbanized. In the Middle Ages, China had larger cities than any in Europe. What urbanization means in terms of people, and the range of their knowledge, skills and experience—their human capital—is that first the Chinese, and later Western Europeans, had opportunities to develop urban industrial, commercial and financial skills and orientations far more often, and far longer, than the peoples of the Balkans or of sub-Saharan Africa. For centuries, in countries around the world, achievements and advances in many fields of endeavor have been far greater in cities than among a similar number of people scattered in the hinterlands.{877}

#40

To the direct economic benefits created by low transport costs on navigable waterways must be added the value of greater human capital resulting from exposure to a wider cultural universe that includes the products, technology and ideas of countries around the world. The economic benefits of this exposure to a wider cultural universe may well equal or exceed that of the direct economic benefits of international trade.

#41

In addition to being arteries of transportation, waterways can also supply the drinking water necessary to sustain both human and animal life, as well as the water needed to irrigate crops in arid regions. Waterways also supply food directly, in the form of fish and other marine life. In none of these roles are waterways the same in different places and times.

#42

Waters around the world contain very different amounts of fish and other marine life, so that fishing has long been a far more flourishing enterprise in some places than in others. Most of the Mediterranean countries, for example, have had far less productive opportunities for fishing than in the Newfoundland Banks or other places on the Atlantic coasts of North America or Europe. The continental shelf that goes far out into the Atlantic Ocean creates an environment more conducive to abundant marine life, compared to the Mediterranean Sea, where such a shelf is lacking.{878} In short, the waters of the world differ from each other, like the lands, and they differ in many different aspects, adding to the factors that make equal economic outcomes unlikely.

#43

Mountains

#44

Mountains, like waterways, have had both direct economic effects on people’s lives and, indirectly, effects on how those people themselves developed. But, unlike waterways, these direct and indirect effects of mountains have tended to be negative on those living in these mountains. As distinguished French historian Fernand Braudel pointed out: “Mountain life persistently lagged behind the plain.”{879}

#45

This pattern of both economic and cultural lags among people living in the mountains, compared with their contemporaries on the land below, has been as common in America’s Appalachian Mountains as in the Rif Mountains of Morocco or the Pindus Mountains of Greece. In times past, there was a similar contrast between the people living in the highlands of colonial Ceylon and people of the same race living on the land below, just as a similar contrast existed between Scottish highlanders and Scottish lowlanders.{880} Moreover, the economic and cultural contrast between Scottish highlanders and Scottish lowlanders persisted, even after both had immigrated to Australia or to the United States—the lowlanders being much more economically successful and more socially integrated in both countries.{881} Cultural differences that developed over the centuries do not vanish overnight when people move from one environment to another, or when the environment around them at a given place changes.

#46

In the ages before modern transportation and communication, mountain communities tended to be especially isolated, both from lowland communities and from each other. While these communities were not hermetically sealed off from the whole world, the culture of the lowlands tended to reach the highlands only very belatedly. Thus the Vlach language survived in the Pindus mountains of Greece for centuries after the people in lower elevations were speaking Greek, just as the Scottish highlanders continued to speak Gaelic after the Scottish lowlanders were speaking English. Islam became the religion of people living in the Rif Mountains of Morocco centuries after the people living below had already become Muslims.{882}

#47

Technological, economic and other developments likewise tended to reach the mountains long after they had spread across the lowlands, so that mountain peoples have long been known for their poverty and backwardness—whether in the Himalayas, the Appalachians or the mountains of Albania, Morocco or other places around the world.

#48

Villages in the Pindus mountains of Greece have had populations of fewer than a thousand people each in the past and, in more recent times, the average permanent population of these villages has usually been fewer than two hundred people. The Vlach language had still not yet completely died out in these mountains in the 1990s, though by then it was usually spoken by old people, while the younger generation was now educated in Greek and identified themselves as Greeks.{883} In these mountain villages, there were places where travel was very slow because it was limited to travel by mule or on foot, as distinguished from using wheeled vehicles, and a few villages could be reached only on foot. Many villages in the Pindus Mountains have, from time to time, been cut off from the outside world by snow or landslides.{884}

#49

Such severe geographic limitations have not been peculiar to the Pindus Mountains. Similar conditions have existed in other mountains around the world. But, as a geographic study of mountains put it, “In gentler environments, such as northwestern Europe or eastern North America, such tight constraints have never existed.” {885} Peoples living in isolated mountain settings have never had the same opportunities for either economic prosperity or self-development as peoples living in those “gentler environments.” Nor has resettlement of mountain peoples on the more promising land below always been a viable option, given their lack of the skills, sometimes the language, or even an understanding of a very different way of life in the lower elevations. {xxviii}

#50

Следваща страница →

Минутку...