Basic economics / Основи на икономиката: Chapter 3 - Price controls

Английски оригинал Перевод на български

Chapter 3

#1

Глава 3

thegreenmarker 14.03.20 в 14:23

PRICE CONTROLS

#2

КОНТРОЛ НА ЦЕНИТЕ

thegreenmarker 14.03.20 в 14:23

The record of price controls goes as far back as human history. They were imposed by the Pharaohs of ancient Egypt. They were decreed by Hammurabi, king of Babylon, in the eighteenth century B.C. They were tried in ancient Athens.

#3

Данните за контрол на цените стига чак до човешката история. Те са били налагани от фараоните на древен Египет. Те са постановявани от вавилонският цар Хамураби през XVIII век пр.н.е. И са били пробвани в древна Атина. (da se izgladi)

thegreenmarker 14.03.20 в 14:25

Henry Hazlitt{37}

#4

Хенри Хазлит {37}

thegreenmarker 14.03.20 в 14:25

Nothing makes us understand the many roles of electricity in our lives like a power failure. Similarly, nothing shows more vividly the role and importance of price fluctuations in a market economy than the absence of such price fluctuations when the market is controlled. What happens when prices are not allowed to fluctuate freely according to supply and demand, but instead their fluctuations are fixed within limits set by law under various kinds of price controls?

#5

Нищо не ни кара да разбираме множеството роли на електричеството в живота ни както прекъсването на тока. По същия начин, нищо не показва по-ярко ролята и значението на колебанията на цените в пазарната икономика така както липсата на такива колебания на цените, когато пазарът е контролиран. Какво се случва, когато не се разрешава цените да се колебаят свободно според търсенето и предлагането, а вместо това колебанията им са фиксирани в граници, определени от закона при различни видове контрол на цените? (oprosti)

thegreenmarker 14.03.20 в 14:29

Typically, price controls are imposed in order to keep prices from rising to the levels that they would reach in response to supply and demand. The political rationales for such laws have varied from place to place and from time to time, but there is seldom a lack of rationales whenever it becomes politically expedient to hold down some people’s prices in the interest of other people whose political support seems more important.

#6

Обикновено контролът върху цените се налага, за да се предотврати покачването на цените до нивата, които биха достигнали в отговор на търсенето и предлагането. Политическите обосновки за такива закони варират от място на място и от време на време, но рядко липсват обосновки, когато стане политически целесъобразно да се намалят цените на някои хора в интерес на други хора, чиято политическа подкрепа изглежда по-важна.

thegreenmarker 14.03.20 в 14:30

To understand the effects of price control, it is first necessary to understand how prices rise and fall in a free market. There is nothing esoteric about it, but it is important to be very clear about what happens. Prices rise because the amount demanded exceeds the amount supplied at existing prices. Prices fall because the amount supplied exceeds the amount demanded at existing prices. The first case is called a “shortage” and the second is called a “surplus”—but both depend on existing prices. Simple as this might seem, it is often misunderstood, sometimes with disastrous consequences.

#7

За да се разберат ефектите от контрола върху цените, първо е необходимо да се разбере как цените се покачват и падат в свободен пазар. В това няма нищо езотерично, но е важно да бъдем много ясни какво се случва. Цените нарастват, тъй като исканата сума надвишава сумата, доставена по съществуващи цени. Цените падат, тъй като предлаганата сума надвишава търсената сума по съществуващите цени. Първият случай се нарича „недостиг“, а вторият се нарича „излишък“ - но и двете зависят от съществуващите цени. Колкото и просто да изглежда, често е неразбрано, понякога с катастрофални последици. (da se doizqsni)

thegreenmarker 14.03.20 в 14:35

PRICE “CEILINGS” AND SHORTAGES

#8

ЦЕНОВИ "ТАВАНИ" И НЕДОСТИГ

thegreenmarker 14.03.20 в 14:44

When there is a “shortage” of a product, there is not necessarily any less of it, either absolutely or relative to the number of consumers. During and immediately after the Second World War, for example, there was a very serious housing shortage in the United States, even though the country’s population and its housing supply had both increased by about 10 percent from their prewar levels—and there was no shortage when the war began.{38} In other words, even though the ratio between housing and people had not changed, nevertheless many Americans looking for an apartment during this period had to spend weeks or months in an often futile search for a place to live, or else resorted to bribes to get landlords to move them to the top of waiting lists. Meanwhile, they doubled up with relatives, slept in garages or used other makeshift living arrangements, such as buying military surplus Quonset huts or old trolley cars to live in.

#9

Когато има „недостиг“ на даден продукт, не е задължително да има по-малко от него, абсолютно или относително към броя на потребителите. По време на и непосредствено след Втората световна война например имаше много сериозен недостиг на жилища в Съединените щати, въпреки че населението на страната и предлагането на жилища се увеличаваха с около 10 процента спрямо предвоенните нива - и нямаше недостиг когато започна войната. {38} С други думи, въпреки че съотношението между жилища и хора не се беше променило, въпреки това много американци, търсещи апартамент през този период, трябваше да прекарат седмици или месеци в често безполезно търсене на място за живеене или иначе прибягват до подкупи, за да накарат хазяите да ги преместят в началото на списъците на чакащите. Междувременно те деляха легла с роднини, спяха в гаражи или използваха други импровизации, като например да купуват излишъци от военните бараки (Quonset) или стари трамваи за да живеят в тях.

thegreenmarker 14.03.20 в 15:05

Although there was no less housing space per person than before the war, the shortage was very real and very painful at existing prices, which were kept artificially lower than they would have been, because of rent control laws that had been passed during the war. At these artificially low prices, more people had a demand for more housing space than before rent control laws were enacted. This is a practical consequence of the simple economic principle already noted in Chapter 2, that the quantity demanded varies according to how high or how low the price is.

#10

Въпреки че не е имало по-малко жилища на човек, отколкото преди войната, недостигът беше много реален и много болезнен при съществуващите цени, които бяха поддържани изкуствено по-ниски, отколкото биха били, поради законите за контрол на наема, които бяха приети по време на войната. При тези изкуствено ниски цени повече хора имаха искане за повече жилищно пространство, отколкото преди да бъдат приети законите за контрол на наема. Това е практическо следствие от простия икономически принцип, който вече беше отбелязан в глава 2, че търсеното количество варира в зависимост от това колко висока или колко ниска е цената. (redaktiraj)

thegreenmarker 14.03.20 в 15:06

When some people used more housing than usual, other people found less housing available. The same thing happens under other forms of price control: Some people use the price-controlled goods or services more generously than usual because of the artificially lower price and, as a result, other people find that less than usual remains available for them. There are other consequences to price controls in general, and rent control provides examples of these as well.

#11

Когато някои хора са използвали повече жилища от обикновено, други хора са намерили по-малко налични жилища. Същото се случва и при други форми на контрол на цените: Някои хора използват продукти или услуги, чиито цени са под контрола по-щедро от обичайното поради изкуствено ниската цена и в резултат на това други хора откриват, че за тях остава на разположение по-малко от обикновено. Има и други последици за контрола върху цените като цяло, а контролът върху наемите дава и примери за тях.

thegreenmarker 14.03.20 в 15:09

Demand under Rent Control

#12

Търсенеto при контрол под наемите

thegreenmarker 15.03.20 в 19:22

Some people who would normally not be renting their own apartments, such as young adults still living with their parents or some single or widowed elderly people living with relatives, were enabled by the artificially low prices created by rent control to move out and into their own apartments. These artificially low prices also caused others to seek larger apartments than they would ordinarily be living in or to live alone when they would otherwise have to share an apartment with a roommate, in order to be able to afford the rent.

#13

Някои хора, които обикновено не биха отдали под наем собствените си апартаменти, като младежи, които все още живеят с родителите си, или някои самотни или овдовели възрастни хора, живеещи с роднини, може подтикнати от изкуствено ниските цени, създадени от контрола върху наемите, да се преместят да живеят в свои собствени апартаменти. Тези изкуствено ниски цени също карат други да търсят по-големи апартаменти, отколкото обикновено обитават или да живеят сами, когато иначе в противен случай биха споделяли със съквартирант, за да могат да си позволят наема.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:22

Some people who do not even live in the same city as their rent-controlled apartment nevertheless keep it as a place to stay when they are visiting the city—Hollywood movie stars who keep rent-controlled apartments in New York or a couple living in Hawaii who kept a rent-controlled residence in San Francisco,{39} for example. More tenants seeking both more apartments and larger apartments create a shortage, even when there is not any greater physical scarcity of housing relative to the total population.

#14

Някои хора, които дори не живеят в същия град като апартамента си под контролиран наем, могат да си го запазят като място за отсядане, когато посещават града - например холивудски филмови звезди, които поддържат апартаменти с контролирани наеми в Ню Йорк празни за резерва или двойка, живееща на Хаваи който е държал резиденция с контролиран наем в Сан Франциско {39}. Повече наематели, които търсят както повече, така и по-големи апартаменти създават недостиг, дори когато няма по-голям физически недостиг на жилища спрямо общото население.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:22

When rent control ended after World War II, the housing shortage quickly disappeared. After rents rose in a free market, some childless couples living in four-bedroom apartments could decide that they would live in two-bedroom apartments and save the difference in rent. Some late teenagers could decide that they would continue living with their parents a little longer, until their pay rose enough for them to be able to afford their own apartment, now that rent was no longer artificially cheap. The net result was that families looking for a place to stay found more places available, now that rent-control laws were no longer keeping such places occupied by people with less urgent requirements. In other words, the housing shortage immediately eased, even before there was time for new housing to be built, in response to market conditions that now made it possible to recover the cost of building more housing and earn a profit.

#15

Когато контролът върху наема приключи след Втората световна война, недостигът на жилища бързо изчезна. След като наемите се повишиха на свободния пазар, някои бездетни двойки, живеещи в четиристайни апартаменти, можеха да решат, че ще живеят в двустайни апартаменти и така да спестят разликата в наема. Някои късни тийнейджъри биха могли да решат, че ще продължат да живеят с родителите си още малко, докато заплащането им се повиши достатъчно, за да могат да си позволят собствен апартамент, след като наемите им вече не са изкуствено евтини. Резултатът беше, че семействата, които търсят място за нощуване, намериха повече свободни места, сега когато законите за контрол на наема вече не държат такива места, заети от хора с по-неотложни изисквания. С други думи, недостигът на жилища незабавно се облекчава, дори преди да има време за изграждане на нови жилища, в отговор на пазарните условия, които сега направиха възможно възстановяване на разходите за изграждане на повече жилища и печалба.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:22

Just as price fluctuations allocate scarce resources which have alternative uses, price controls which limit those fluctuations reduce the incentives for individuals to limit their own use of scarce resources desired by others. Rent control, for example, tends to lead to many apartments being occupied by just one person. A study in San Francisco showed that 49 percent of that city’s rent-controlled apartments had only a single occupant,{40} while a severe housing shortage in the city had thousands of people living considerable distances away and making long commutes to their jobs in San Francisco. Meanwhile, a Census report showed likewise that 46 percent of all households in Manhattan, where nearly half of all apartments are under some form of rent control, are occupied by only one person—compared to 27 percent nationwide.{41}

#16

Точно както колебанията на цените разпределят оскъдните ресурси, които имат алтернативни употреби, контролът върху цените, който ограничава тези колебания, намалява стимулите за лицата да ограничат собственото си използване на оскъдните ресурси, желани от останалите. Контролът върху наемите например води до това, че много апартаменти са заети само от един човек. Проучване в Сан Франциско {източник 40} показа, че 49 процента от апартаментите с контролирана цена за наем в този град имат само един обитател {40}, докато сериозният недостиг на жилища в града е накарал хиляди хора да живеят на значително разстояние и да правят дълги пътувания до работата си в Сан Франциско. Междувременно докладът от преброяването на националния статистически институт показа също, че 46 процента от всички домакинства в Манхатън, където почти половината от всички апартаменти са под някаква форма на контрол на наема, са заети само от един човек - в сравнение с 27 процента в цялата страна. {41}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:22

In the normal course of events, people’s demand for housing space changes over a lifetime. Their demand for space usually increases when they get married and have children. But, years later, after the children have grown up and moved away, the parents’ demand for space may decline, and it often declines yet again after a spouse dies and the widow or widower moves into smaller quarters or goes to live with relatives or in an institution for the elderly. In this way, a society’s total stock of housing is shared and circulated among people according to their changing individual demands at different stages of their lives.

#17

В рамките на нормалния ход на събитията, търсенето на хора за жилищно пространство се променя през живота на един човек. Търсенето за по-голямо пространство обикновено се увеличава, когато човек се ожени и има деца. Но години по-късно, след като децата пораснат и се преместят, търсенето на пространство от родителите може да намалее, а често намалава още повече, след като съпругът умре и вдовецът или вдовицата се премести в по-малки квартали или отиде да живее при роднини или в дом за възрастни хора. По този начин общият обем на жилища в обществото се споделя и разпространява между хората според променящите се индивидуални потребности в различните етапи от живота им.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:23

This sharing takes place, not because the individuals themselves have a sense of cooperation, but because of the prices—rents in this case—which confront them. In a free market, these prices are based on the value that other tenants put on housing. Young couples with a growing family are often willing to bid more for housing, even if that means buying fewer consumer goods and services, in order to have enough money to pay for additional housing space. A couple who begin to have children may cut back on how often they go out to restaurants or to movies, or they may wait longer to buy new clothes or a new car, in order that each child may have his or her own bedroom. But, once the children are grown and gone, such sacrifices may no longer make sense, when additional other amenities can now be enjoyed by reducing the amount of housing space being rented.

#18

Това споделяне се осъществява не защото самите лица имат чувство за сътрудничество, а заради цените - цените на наемите в този случай - които ги срещат (popravi). В свободния пазар тези цени се базират на стойността, която другите наематели дават на жилищата. Младите двойки с нарастващо семейство често са готови да наддават повече за жилище, дори ако това означава да купуват по-малко стоки и услуги, за да имат достатъчно пари, за да плащат за допълнително жилищно пространство. Една двойка, която започва да има деца, може да намали колко често излизат по ресторанти или на кино или може да изчака по-дълго, за да си купи нови дрехи или нова кола, за да може всяко дете да има собствена спалня. Но след като децата пораснат и се изнесат, подобни жертви вече няма смисъл и те вече могат да се ползват допълнителни удобства, като се изнесат да живеят под наем в по-малко жилище.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:23

Given the crucial role of prices in this process, suppression of that process by rent control laws leaves few incentives for tenants to change their behavior as their circumstances change. Elderly people, for example, have less incentive to vacate apartments that they would normally vacate when their children are gone, or after a spouse dies, if that would result in a significant reduction in rent, leaving them more money with which to improve their living standards in other respects. Moreover, the chronic housing shortages which accompany rent control greatly increase the time and effort required to search for a new and smaller apartment, while reducing the financial reward for finding one. In short, rent control reduces the rate of housing turnover.

#19

Предвид решаващата роля на цените в този процес, потискането на този процес чрез законите за контрол на наемите оставя малко стимули за наемателите да променят поведението си, тъй като техните обстоятелства се променят. Възрастните хора например имат по-малко стимули да освободят апартаменти, които обикновено биха освободили, когато децата им се изнесат или след като съпругът им почине, ако това би довело до значително намаляване на наема, оставяйки им повече пари, с които да подобрят стандарта си на живот в други отношения. Освен това, хроничният недостиг на жилища, който съпътства контрола върху наемането, значително увеличава времето и усилията, необходими за търсене на нов и по-малък апартамент, като същевременно намалява финансовата награда за намирането му. Накратко, контролът върху наема намалява темпа на оборот на жилищата.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:23

New York City has had rent control longer and more stringently than any other major American city. One consequence has been that the annual rate of turnover of apartments in New York is less than half the national average, and the proportion of tenants who have lived in the same apartment for 20 years or more is more than double the national average.{42} As the New York Times summarized the situation:

#20

Ню Йорк е имало контрол върху наема по-дълго и по-стриктно от всеки друг голям американски град. Едно от последствията е, че средно годишната смяна на апартаменти в Ню Йорк е по-малък от половината от средния за страната, а процентът на наемателите, които живеят в същия апартамент за 20 или повече години, е повече от двойно по-голям от средния за страната. {42} Както New York Times обобщи ситуацията:

thegreenmarker 15.03.20 в 19:23

New York used to be like other cities, a place where tenants moved frequently and landlords competed to rent empty apartments to newcomers, but today the motto may as well be: No Immigrants Need Apply. While immigrants are crowded into bunks in illegal boarding houses in the slums, upper-middle-class locals pay low rents to live in good neighborhoods, often in large apartments they no longer need after their children move out.{43}

#21

Ню Йорк преди беше като другите градове, място, където наемателите се движеха често и хазяите се състезаваха да отдават под наем празни апартаменти на новодошлите, но днес мотото им е по-скоро: Не се нуждаят от имигранти. Докато междувременно имигрантите са живеят на куп в претъпкани нелегални пансиони в гетата, местните жители от средната клас плащат ниски наеми, за да живеят в добри квартали, често в големи апартаменти, от които вече не се нуждаят, след като децата им са се изнесли. {43}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:23

Supply under Rent Control

#22

Какво е предлагането при ситуация на контрол на наемите

thegreenmarker 15.03.20 в 19:46

Rent control has effects on supply as well as on demand. Nine years after the end of World War II, not a single new apartment building had been built in Melbourne, Australia, because of rent control laws there which made such buildings unprofitable.{44} In Egypt, rent control was imposed in 1960. An Egyptian woman who lived through that era and wrote about it in 2006 reported:

#23

Контролът върху наемите оказва влияние както на предлагането така и върху търсенето. Девет години след края на Втората световна война нито една нова жилищна сграда не е построена в Мелбърн, Австралия, заради законите за контрол на наема там, които правят строежа на нови сгради нерентабилен. {44} В Египет контролът върху наема е наложен през 1960 г. Египетска жена, която е живяла през тази епоха и е писала за нея през 2006 г., съобщава:

thegreenmarker 15.03.20 в 19:46

The end result was that people stopped investing in apartment buildings, and a huge shortage in rentals and housing forced many Egyptians to live in horrible conditions with several families sharing one small apartment. The effects of the harsh rent control is still felt today in Egypt. Mistakes like that can last for generations.{45}

#24

Крайният резултат беше, че хората спряха да инвестират в жилищни сгради, а огромен недостиг на наеми и жилища принуди много египтяни да живеят в ужасни условия споделящи един малък апартамент с няколко семейства. Ефектите от суровия контрол на цените на наемите се усеща и днес в Египет. Подобни грешки могат да продължат за поколения наред. {45}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:46

Declines in building construction have likewise followed in the wake of rent control laws elsewhere. After rent control was instituted in Santa Monica, California in 1979, building permits declined to less than one-tenth of what they were just five years earlier.{46} A housing study in San Francisco found that three quarters of its rent-controlled housing was more than half a century old and 44 percent of it was more than 70 years old.{47}

#25

Спадът в строителството на сгради също последва вследствие на законите за контрол на наемите другаде. След като през 1979 г. в Санта Моника, Калифорния е започнат контрол на цените на наемите, разрешенията за строеж намаляват до по-малко от 1/10 от това, което бяха само 5 години по-рано. {46} Едно проучване на жилищата в Сан Франциско {източник 47} установи, че три четвърти от жилищата, с контролирана цена на наема, са на повече от половин век, а 44 процента от тези жилища са на повече от 70 години {47}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:47

Although the construction of office buildings, factories, warehouses, and other commercial and industrial buildings requires much of the same kind of labor and materials used to construct apartment buildings, it is not uncommon for many new office buildings to be constructed in cities where very few new apartment buildings are built. Rent control laws often do not apply to industrial or commercial buildings. Thus, even in cities with severe housing shortages, there may be much vacant space in commercial and industrial buildings. Despite a severe housing shortage in New York, San Francisco, and other cities with rent control, a nationwide survey in 2003 found the vacancy rates in buildings used by business and industry to be nearly 12 percent, the highest in more than two decades.{48}

#26

Въпреки че изграждането на офиси, фабрики, складове и други търговски и промишлени сгради изисква голяма част от същия вид труд и материали, използвани за изграждане на жилищни сгради, не е рядкост много нови офис сгради да бъдат сторени в градове, където много малко се строят нови жилищни сгради. Законите за контрол на наемите често не се прилагат за промишлени или търговски сгради. По този начин, дори в градове с тежък недостиг на жилища, може да има много свободни места в търговски и промишлени сгради. Въпреки силния недостиг на жилища в Ню Йорк, Сан Франциско и други градове с контрол на наемите, национално проучване през 2003 г. {източник 48} установи, че степента на свободни работни места в сградите, използвани от бизнеса и промишлеността, е близо 12 процента, най-високата за повече от 20 години насам. { 48}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:47

This is just one more piece of evidence that housing shortages are a price phenomenon. High vacancy rates in commercial buildings show that there are obviously ample resources available to construct buildings, but rent control keeps those resources from being used to construct apartments, and thereby diverts these resources into constructing office buildings, industrial plants, and other commercial properties.

#27

Това е само още едно доказателство, че недостигът на жилища е ценово явление. Високите нива на свободни работни места в търговски сгради показват, че очевидно има достатъчно ресурси за изграждане на сгради, но контролът върху цените на наемането пази тези ресурси да не се използват за изграждане на сгради с апартаменти и по този начин отклонява тези ресурси за изграждане на офис сгради, промишлени предприятия и други търговски имоти.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:47

Not only is the supply of new apartment construction less after rent control laws are imposed, even the supply of existing housing tends to decline, as landlords provide less maintenance and repair under rent control, since the housing shortage makes it unnecessary for them to maintain the appearance of their premises in order to attract tenants. Thus housing tends to deteriorate faster under rent control and to have fewer replacements when it wears out. Studies of rent control in the United States, England, and France have found rent-controlled housing to be deteriorated far more often than non-rent-controlled housing.

#28

Не само, че предлагането на ново жилищно строителство е по-малко след налагането на законите за контрол на цените наема, дори предлагането на съществуващи жилища има тенденция да намалява, тъй като наемодателите осигуряват по-малко поддръжка и ремонт когато апартаментите им са под ценови контрол, тъй като недостигът на жилища прави ненужно да поддържат външен вид на техните помещения с цел привличането на наематели. По този начин жилищата са склонни да се влошават по-бързо когато са под ценови контрол на наемите и да имат по-малко обновявания при износят. Проучвания за контрол на наемите в САЩ, Англия и Франция установяват, че жилищата с контрол на цените за наем се влошават далеч по-често от жилищата, които не са под контрол на цените на наема.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:48

Typically, the rental housing stock is relatively fixed in the short run, so that a shortage occurs first because more people want more housing at the artificially low price. Later, there may be a real increase in scarcity as well, as rental units deteriorate more rapidly with reduced maintenance, while not enough new units are being built to replace them as they wear out, because new privately built housing can be unprofitable under rent control. Under rent control in England and Wales, for example, privately-built rental housing fell from being 61 percent of all housing in 1947 to being just 14 percent by 1977.{49} A study of rent control in various countries concluded: “New investment in private unsubsidized rented housing is essentially nonexistent in all the European countries surveyed, except for luxury housing.”{50}

#29

Обикновено наемният жилищен фонд е сравнително фиксиран в краткосрочен план, така че първо се появява недостиг, тъй като повече хора искат повече жилища на изкуствено ниската цена. По-късно може да има и реално увеличаване на недостига, тъй като наемните единици се влошават по-бързо с намалена поддръжка, като същевременно не се изграждат достатъчно нови сгради, които да ги заменят износилите се, тъй като новите частни жилища могат да бъдат нерентабилни за отдаване под наем при контрол на цените. Под контрола на цените на наемите в Англия и Уелс, например, частните вградени жилища под наем са паднали от 61 процента от всички жилища през 1947 г. до едва 14 процента до 1977 г. {49} Проучване на контрола върху наема в различни страни {Източник 50} заключава: „Нови инвестиции в строеж на частни жилища за отдаване под наем напрактика не съществува във всички изследвани европейски страни, с изключение на луксозните жилища. "{50}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:48

In short, a policy intended to make housing affordable for the poor has had the net effect of shifting resources toward the building of housing that is affordable only by the affluent or the rich, since luxury housing is often exempt from rent control, just as office buildings and other commercial properties are. Among other things, this illustrates the crucial importance of making a distinction between intentions and consequences. Economic policies need to be analyzed in terms of the incentives they create, rather than the hopes that inspired them.

#30

Накратко, една политика, имаща за цел да направи жилището достъпно за бедните, води до краен резулат пренасочване на ресурсите към изграждането на жилища, които са достъпни само за по-заможните или за богатите, тъй като луксозните жилища също както са офис сградите и другите търговски имоти са освободени от контрол на цените на наема. Освен всичко друго, това илюстрира решаващото значение на разграничаването на намеренията и получените резултати. Икономическите политики трябва да бъдат анализирани по отношение на стимулите, които създават, а не на надеждите, които ги вдъхновяват.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:49

The incentives towards a reduced supply of housing under rent control are especially pronounced when people who have been renting out rooms or apartments in their own homes, or bungalows in their back yards, decide that it is no longer worth the bother, when rents are kept artificially low under rent control laws. In addition, there are often conversions of apartments to condominiums. During 8 years of rent control in Washington during the 1970s, that city’s available rental housing stock declined absolutely, from just over 199,000 units on the market to just under 176,000 units.{51} After rent control was introduced in Berkeley, California, the number of private rental housing units available to students at the university there declined by 31 percent in five years.{52}

#31

Стимулите за намалено предлагане на жилища под контрол под наем са особено изразени, когато хората, които отдават под наем стаи или апартаменти в собствените си домове или бунгала в задните си дворове, решат, че вече не си струва да се притеснявате, когато наемите се пазят изкуствено ниско съгласно законите за контрол на наема. Освен това често има преобразувания на апартаменти в етажна собственост. През 8 години контрол на наема във Вашингтон през 70-те години на миналия век наличният фонд за наем на жилища в този град намалява абсолютно от малко над 199 000 единици на пазара до малко под 176 000 единици. {51} След въвеждането на контролът на цените на наемите в Бъркли, Калифорния, броят частните жилищни жилища под наем, достъпни за студентите в университета за 5 години намаляват с 31%. {52}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:49

None of this should be surprising, given the incentives created by rent control laws. In terms of incentives, it is likewise easy to understand what happened in England when rent control was extended in 1975 to cover furnished rental units. According to The Times of London:

#32

Нищо от това не трябва да е изненадващо, предвид стимулите, създадени от законите за контрол на наемите. По отношение на стимулите, също е лесно да се разбере какво се е случило в Англия, когато през 1975 г. е разширен контролът върху цените на наемите, за да обхване обзаведените единици за под наем. Според The ​​Times of London:

thegreenmarker 15.03.20 в 19:49

Advertisements for furnished rented accommodation in the London Evening Standard plummeted dramatically in the first week after the Act came into force and are now running at about 75 per cent below last year’s levels.{53}

#33

Рекламите за обзаведени квартири под наем в вестмолът "Лондонския вечерен стандарт" рязко паднаха през първата седмица след влизането в сила на закона и сега те са около 75% под нивата от миналата година. {53}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:49

Since furnished rooms are often in people’s homes, these represent housing units that are easily withdrawn from the market when the rents no longer compensate for the inconveniences of having renters living with you. The same principle applies where there are small apartment buildings like duplexes, where the owner is also one of the tenants. Within three years after rent control was imposed in Toronto in 1976, 23 percent of all rental units in owner-occupied dwellings were withdrawn from the housing market.{54}

#34

Тъй като обзаведените стаи често са в домовете на хората, те представляват жилищни единици, които лесно се изтеглят от пазара, когато събираният наем вече не компенсират неудобствата от това да хазяинът да живе с наемателите. Същият принцип се прилага, когато има малки жилищни сгради като дуплекси, където собственикът е и един от наемателите. В рамките на три години след налагането на наемния контрол в Торонто през 1976 г., 23 процента от всички наемни единици в жилища, обитавани от собственици, са изтеглени от пазара на жилища. {54}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:50

Even when rent control applies to apartment buildings where the landlord does not live, eventually the point may be reached where the whole building becomes sufficiently unprofitable that it is simply abandoned. In New York City, for example, many buildings have been abandoned after their owners found it impossible to collect enough rent to cover the costs of services that they are required by law to provide, such as heat and hot water. Such owners have simply disappeared, in order to escape the legal consequences of their abandonment, and such buildings often end up vacant and boarded up, though still physically sound enough to house people, if they continued to be maintained and repaired.

#35

Дори когато контролът върху наема се прилага за жилищни сгради, в които наемодателят не живее, в крайна сметка може да се стигне до точката, в която цялата сграда става достатъчно нерентабилна, че просто бива изоставена. Например, в Ню Йорк много сгради са изоставени, след като собствениците им установяват, че е невъзможно да съберат достатъчно наем, за да покрият разходите за услуги, които са задължени по закон, като парно и топла вода. Такива собственици просто са избягали, за да избегнат правните последици от изоставянето си и подобни сгради често се оказват свободни и се качват, макар че все още са достатъчно здрави за приютяване на хора, ако продължат да се поддържат и ремонтират.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:50

The number of abandoned buildings taken over by the New York City government over the years runs into the thousands.{55} It has been estimated that there are at least four times as many abandoned housing units in New York City as there are homeless people living on the streets there.{56} Homelessness is not due to a physical scarcity of housing, but to a price-related shortage, which is painfully real nonetheless. As of 2013, there were more than 47,000 homeless people in New York City, 20,000 of them children.{57}

#36

Броят на изоставените сгради, превзети от правителството на Ню Йорк през годините, стават хиляди. {55} Изчислено е, че в Ню Йорк има поне четири пъти повече изоставени жилищни единици, отколкото живеят бездомни хора на улиците там. {56} Бездомността не се дължи на физически недостиг на жилища, а на недостиг на цена, - болезнен, но реален факт. Към 2013 г. в Ню Йорк има повече от 47 000 бездомни, 20 000 от които деца. {57}

thegreenmarker 15.03.20 в 19:50

Such inefficiency in the allocation of resources means that people are sleeping outdoors on the pavement on cold winter nights—some dying of exposure—while the means of housing them already exist, but are not being used because of laws designed to make housing “affordable.” Once again, this demonstrates that the efficient or inefficient allocation of scarce resources is not just some abstract notion of economists, but has very real consequences, which can even include matters of life and death. It also illustrates that the goal of a law—“affordable housing,” in this case—tells us nothing about its actual consequences.

#37

Подобна неефективност при разпределението на ресурсите означава, че хората спят на открито на тротоара в студени зимни нощи - някои умират от измръзване- докато средствата за тяхното настаняване вече съществуват, но не се използват поради закони, предназначени да направят жилищата „достъпни". Това отново показва, че ефикасното или неефективно разпределение на оскъдните ресурси не е просто някакво абстрактно понятие за икономисти, но има много реални последици, които могат да включват дори въпроси на живота и смъртта. Това също така илюстрира, че в този случай целта на един закон за „достъпни жилища“, не ни казва нищо за неговите реални последици.

thegreenmarker 15.03.20 в 19:50

The Politics of Rent Control

#38

Политиката на контрола върху наемите

thegreenmarker 15.03.20 в 19:48

Politically, rent control is often a big success, however many serious economic and social problems it creates. Politicians know that there are always more tenants than landlords and more people who do not understand economics than people who do. That makes rent control laws something likely to lead to a net increase in votes for politicians who pass rent control laws.

#39

Often it is politically effective to represent rent control as a way to keep greedy rich landlords from “gouging” the poor with “unconscionable” rents. In reality, rates of return on investments in housing are seldom higher than on alternative investments, and landlords are often people of very modest means. This is especially so for owners of small, low-end apartment buildings that are in constant need of repair, the kinds of places where tenants are likely to be low-income people. Many of the landlords with buildings like this are handymen who use their own skills and labor as carpenters or plumbers to repair and maintain the premises, while trying to pay off the mortgage with the rents they collect. In short, the kind of housing likely to be rented by the poor often has owners who are by no means rich.{v}

#40

Where rent control laws apply on a blanket basis to all housing in existence as of the time the law goes into effect, even luxurious housing becomes low-rent housing. Then, after the passage of time makes clear that no new housing is likely to be built unless it is exempted from rent control, such exemptions or relaxations of rent control for new housing mean that even new apartments that are very modest in size and quality may rent for far more than older, more spacious and more luxurious apartments that are still under rent control. This non-comparability of rents has been common in European cities under rent control, as well as in New York and other American cities. Similar incentives produce similar results in many different settings. A news story in the Wall Street Journal pointed up this non-comparability of rents under New York City’s rent control laws:

#41

Les Katz, a 27-year-old acting student and doorman, rents a small studio apartment on Manhattan’s Upper West Side for $1,200—with two roommates. Two sleep in separate beds in a loft built atop the kitchen, the third on a mattress in the main room.

#42

Across town on Park Avenue, Paul Haberman, a private investor, and his wife live in a spacious, two-bedroom apartment with a solarium and two terraces. The apartment in an elegant building on the prestigious avenue is worth at least $5,000 a month, real-estate professionals say. The couple pay around $350, according to rent records.{58}

#43

This example of cheap rent for the affluent or the wealthy under rent control was by no means unique. Ironically, a statistical study indicated that the biggest difference between prices under New York’s rent control law and free-market prices is in luxury apartments.{59} In other words, the affluent and the wealthy get more economic benefit from rent control than do the poor who are invoked to justify such laws. Meanwhile, city welfare agencies have paid much higher rents than those just mentioned when they housed poverty-stricken families in cramped and roach-infested apartments in run-down hotels. In 2013, the New York Times reported that the city’s Department of Homeless Services was “spending over $3,000 a month for each threadbare room without a bathroom or kitchen” in a single room occupancy hotel—half of that money going to the landlord for rent and the other half for “security and social services for homeless tenants.”{60}

#44

The image that rent control protects poor tenants from rich landlords may be politically effective, but often it bears little resemblance to the reality. The people who actually benefit from rent control can be at any income level and so can those who lose out. It depends on who happens to be on the inside looking out, and who happens to be on the outside looking in, when such laws are passed.

#45

San Francisco’s rent control laws are not as old as those in New York City but they are similarly severe—and have produced very similar results. A study published in 2001 showed that more than one-fourth of the occupants of rent-controlled apartments in San Francisco had household incomes of more than $100,000 a year.{61} It should also be noted that this was the first empirical study of rent control commissioned by the city of San Francisco. Since rent control began there in 1979, this means that for more than two decades these laws were enforced and extended, with no serious attempt being made to measure their actual economic and social consequences, as distinguished from their political popularity.

#46

Ironically, cities with strong rent control laws, such as New York and San Francisco, tend to end up with higher average rents than cities without rent control.{62} Where such laws apply only to rents below some specified level, presumably to protect the poor, builders then have incentives to build only apartments luxurious enough to be priced above the rent-control level. Not surprisingly, this leads to higher average rents, and homelessness tends to be greater in cities with rent control—New York and San Francisco again being classic examples.

#47

One of the reasons for the political success of rent control laws is that many people accept words as indicators of reality. They believe that rent control laws actually control rents. So long as they believe that, such laws are politically viable, as are other laws that proclaim some apparently desirable goals, whether those goals end up being served or not.

#48

Scarcity versus Shortage

#49

Разликата между Оскъдност и недостиг

thegreenmarker 15.03.20 в 19:47

One of the crucial distinctions to keep in mind is the distinction between an increased scarcity—where fewer goods are available relative to the population—and a “shortage” as a price phenomenon. Just as there can be a growing shortage without an increased scarcity, so there can be a growing scarcity without a shortage.

#50

Следваща страница →

Минутку...