Пролетта на 2005 г. лекарят ми ми постави диагноза някакво психично заболяване. Той не използва тези точни думи или нещо подобно на тях, но ме насочи към психолог от моята здравна организация. Не е трудно да се предположи.
Психологът изслуша историята ми и стигна до същото заключение: луд. Но като моя лекар, тя не използва действителната дума. Психологът предложи Валиум и даде своето експертно менение, че ако намаля нивото си на стрес това ще ме върне към някакво нормално поведение.
Отказах валиума, защото не се чувствах луд. Дори не чувствах особено стресирано, или поне не и докато докато лекар и психолог не започнаха да ми обясняват как вероятно губя разсъдъка си. Със сигурност разбрах защо и двамата тези специалисти се приклониха към тази диагноза. По всяка мярка скорошното ми поведение изглеждаше лудо, дори и за мен.
Симптомите ми бяха следните - изведнъж изгубих способността си да говоря с хора, въпреки че можех да говоря нормално, докато съм сам или когато говоря с котката си. Джи-пито ми и вътрешните специалисти систематично премахваха всяка от по-вероятните причини за проблема ми с говора. Алергии? Не. Дихателен проблем? Не. Киселинен рефлукс? Не. Тумори или полипи в гърлото ми? Не. Удар? Не. Неврологичен проблем? Не. Бях в привидно перфектно здраве, само че изведнъж бях загубил способността да говоря с други хора. Можех да говоря нормално с котката си. Можех да говоря нормално, когато съм сам. Мога да рецитирам стихотворение. Но по телефона едва успях да изтръгна разбираемо изречение. Имах някакъв странен социален ларингит. С две думи: луд.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: в процес на превод
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/58/212
Преводачи: thegreenmarker
Готово: