×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Au sujet de la dictature / Относно диктатурата: Относно Диктатурата

Всяка политика, дори и най-грубата, включва някои идеи за човека и обществото. Можем да си представим едно общество - продължителността му, единството му, защитните му механизми срещу външни и вътрешни процеси склонни да го корумпират - единствено благодарение на познанията ни относно материалните системи или живите същества и начина, по който функционират. Горе-долу подсъзнателно сме приели донякъде умната идея, че разполагаме с машини или организации, които са, и едните и другите, комплексни, и на които слагаме или предвиждаме края. Говореше се за държавен танк или плавателен съд; сега се говори за средства за натиск, за войски, за задвижващи колела; или пък за акция, за координация, за опасности, за мерки, за растеж или за опадък, когато се описват определени отношения и събития, които зависят от огромен брой хора.

Образите са това, което са (но как да мислим без такива средства?). И едните и другите представят идеи за порядък и безпорядък, за добро и за лошо функциониране, и така понякога ни позволяват да преценяваме и критикуваме както структурата на предполагаемия механизъм, така и човекът (или хората), който привидно я ръководи. (Тук могат да се вмъкнат големи илюзии за обсега и действителността на политическата власт - колкото по далеч е някой от силата на Властта, толкова по голяма и сигурна му изглежда тя. Винаги.)

Понякога и навсякъде се случва обстоятелствата да предизвикват страх за съществуването на определен апарат или организацията. Недостатъци в изграждането, грешки при управлението, събития, на които не може да устои, и които разклащат реда или компрометират ключовите за организма личности. Те констатират, че нищо не върви и нищо не се прави; че опасността нараства, че впечатлението за безсилие, за неминуемо падение се налага и засилва: накрая всеки се чувства сякаш е на борда на потъващ кораб.

И така в съзнанията неизбежно се заражда противоположна на действителността идея, която допълва разединението, объркването и нерешителността... Тази противоположна идея непременно е някой, а този някой се заражда във всички.

Както гладът ражда образа на пищни ястия, а жаждата - на вкусни напитки, така и в неспокойното очакване на една криза предчувствието за опасност подсилва нуждата от реакция и от разбиране на ходовете на властта. При повечето хора това развива усещането за едно мощно, прямо, решително действие подтикнато от всички препятствия от страна на статуквото и всяка непряка съпротива. Това дело може да бъде само на един човек. Ясната представа за края и средствата,за промените на идеи и решения, за най-съвършената координация, може да се роди само в една единствена глава. Има един вид едновременност и взаимност на факторите за преценка, и един вид определяща сила в решенията, които никога не са взети от мнозинството. Ако в такъв случай се установи диктатура, ако 'избраният' поеме властта, то управлението на публичните дейности ще носи всички белези на съсредоточената и обмислена воля и стилът на една определена личност ще остави отпечатък върху всички действия на правителството, въпреки че безликата и няма държава се представя единствено като нехуманна единица, абстрактна еманация с традиционален или статистически произход, която процедира или рутинно, или чрез безкрайния метод "проба-греша".

Всъщност, това трябва да бъде една необикновена радост (както един възхитителен спектакъл пленява наблюдателя), да слееш властта с мисълта, да накараш един народ да направи това, което се е родило в пропастта; и понякога да промени както самия себе си, така и характера на една нация в по-дългосрочен план - както прави преди много време най-забележиделния диктатор - КРОМУЕЛ, чудовище и чудо в очите на Паскал и на Босуе, което трансформира енергичната душа на Англия.

Накрая диктаторът единствен поема контрол над множеството действия. Неговите ценности поглъщат всички останали, а неговите мнения се превръщат във всеобщите такива. Той превръща останалите индивиди в инструменти на своя замисъл и очаква последния да бъде възприет като най-справедлив и най-прозорлив, тъй като се е показал като най-решителен и най-удовлетворяващ за разсеяната публика в момента на трудност. Той е свалил безсилния и разпаднал се режим и е прогонил недостойните и неспособните, а с тях и законите и обичаите водещи до непоследователност, забавянията, и ненужни проблеми, които са опънали пружините на държавата. Към тези отвличащи вниманието неща е и свободата. Много се примиряват лесно с тази загуба. Трябва да си признаем, че свободата е сред най-трудните изпитания, пред които може да се изправи една нация. Да си свободен не е предадено еднакво на всички хора и нации, и не би било невъзможно да ги класираме по това им умение. Преди всичко, за повечето индивиди свободата в днешно време не е, и не може да бъде, нищо повече от едно явление. Никога преди най-либералната по произход и убеждение държава не е държала, определяла, ограничавала, следяла, оформяла и записвала животите толкова изкъсо. В допълнение: никога цялостната система за съществуване не е натежавала толкова силно на хората и не ги е определяла по часовете, по състоянието физическата им сила, която влияе на възприятията им, по бързина, която се изисква, по следването на наложения пример за подражание, по злоупотребата на "елементите", и т.н., до състоянието на продукти на определена организация, която цели да ги направи колкото се може по-еднакви, чак до вкусовете и развлеченията им. Ние сме роби на една система, чиито проблеми непрестанно нарастват, благодарение на начините, които самите ние създаваме за да повлияваме все повече и повече върху обществените среди на живота. Любителят на скоростта пречи на любителя на скоростта; измежду тях има, също така, и любители на вълните, любители на плажовете или на планините. Ако прибавим към тези ограничения, родени от намесата в развлеченията ни, тези, които налагат в огомно количество модерните дисциплини на работа, ще открием, че диктатурата само довършва системата на натиски и задължения, от които модерните , в политически най-либералните държави, горе долу осъзнават, че са жертви.

Каквато и да е, установената диктаторската държава се обобщава като просто разделение

1938

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/62/250

Переводчики: dimitrovw

Настройки

Готово:

69.23% КП = 1.0

Непреведените фрагменти ще бъдат пропуснати.

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода