| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
He collapsed to the ground. | Вълкът се строполи на земята. Крисито2004 4.06.20 в 16:56 | |
Color and darkness whirled, eddying in my vision, mixing with the snow. | Пред очите ми се завъртяха цветове и мрак, размътиха зрението ми и се смесиха със снега. Крисито2004 4.06.20 в 16:56 | |
His legs were twitching as a low whine sliced through the wind. Impossible—he should be dead, not dying. The arrow was through his eye almost to the goose fletching. | Краката му потрепваха и вятърът разнесе тихо скимтене. Невъзможно – трябваше вече да е умрял, не тепърва да умира. Стрелата се заби в окото му почти до края, украсен с гъши пера. Крисито2004 4.06.20 в 16:56 | |
But wolf or faerie, it didn’t matter. Not with that ash arrow buried in his side. He’d be dead soon enough. Still, my hands shook as I brushed off snow and edged closer, still keeping a good distance. Blood gushed from the wounds I’d given him, staining the snow crimson. | Вълк или елф, няма значение. Не и с ясеновата стрела. И все пак ръцете ми трепереха, когато отупах снега от себе си и се приближих до животното, без да скъсявам прекалено много разстоянието помежду ни. От раните, които му нанесох, бликаше кръв и оцветяваше снега в алено. Крисито2004 4.06.20 в 16:57 | |
He pawed at the ground, his breathing already slowing. Was he in much pain, or was his whimper just his attempt to shove death away? I wasn’t sure I wanted to know. | Той задраска с лапа по земята. Дишането му се забави. Дали го болеше много, или скимтенето е опит да отблъсне смъртта? Не съм сигурна, че искам да знам. Крисито2004 4.06.20 в 16:57 | |
The snow swirled around us. I stared at him until that coat of charcoal and obsidian and ivory ceased rising and falling. Wolf—definitely just a wolf, despite his size. | Снегът валеше около нас. Взирах се във вълка, докато сребристочерните му като снежен обсидиан гърди спряха да се повдигат и спадат. Вълк. Определено вълк, въпреки размерите. Крисито2004 4.06.20 в 16:57 | |
The tightness in my chest eased, and I loosed a sigh, my breath clouding in front of me. At least the ash arrow had proved itself to be lethal, regardless of who or what it took down. | Тежестта в собствените ми гърди изчезна и дъхът ми излезе в облаче, когато въздъхнах дълбоко. Поне ясеновата стрела доказа, че е смъртоносна, без значение кого или какво уби. Крисито2004 4.06.20 в 16:58 | |
A rapid examination of the doe told me I could carry only one animal—and even that would be a struggle. But it was a shame to leave the wolf. | Един бърз оглед на сърната ми показа, че мога да нося само едното животно и дори това ще е трудна работа. Но беше срамота да оставя вълка така. Крисито2004 4.06.20 в 16:58 | |
Though it wasted precious minutes—minutes during which any predator could smell the fresh blood—I skinned him and cleaned my arrows as best I could. | Макар че загубих ценни минути – минути, в които някой хищник можеше да надуши кръвта, одрах вълка и почистих стрелите си колкото можах. Крисито2004 4.06.20 в 16:58 | |
If anything, it warmed my hands. I wrapped the bloody side of his pelt around the doe’s death-wound before I hoisted her across my shoulders. It was several miles back to our cottage, and I didn’t need a trail of blood leading every animal with fangs and claws straight to me. | Поне си стоплих ръцете. После увих кървавата му кожа около разкъсаната шия на сърната, преди да я метна на раменете си. До колибата ни имаше няколко километра път и нямаше нужда да оставям кървава следа, която всеки звяр със зъби и нокти да надуши и да ме последва. Крисито2004 4.06.20 в 16:58 | |
Grunting against the weight, I grasped the legs of the deer and spared a final glance at the steaming carcass of the wolf. His remaining golden eye now stared at the snow-heavy sky, and for a moment, I wished I had it in me to feel remorse for the dead thing. | Изпъшках под тежестта на сърната, хванах я здраво за краката и хвърлих последен поглед на димящия труп на вълка. Единственото останало златисто око сега се взираше в снежното небе и за момент ми се прииска да изпитам разкаяние за убийството му. Крисито2004 4.06.20 в 16:58 | |
But this was the forest, and it was winter. | Но гората е такава, а и беше зима. Крисито2004 4.06.20 в 16:58 |