Адам Макдиси влезе в слабо осветена стая и видя виолончелистката, седнала на пода, предпазливо, но агресивно, вперила огромните си черни очи в величествената му фигура в отвора на вратата на наказателната килия. Тялото й, все още облечено в червена рокля, успяла доста да се намачка и замърси, сега изглеждаше още по-крехко на фона на масивните недялани камъни на стените на затвора. Снежнобялата кожа блестеше със студена бледост в слабата светлина на оголена лампа на тавана. Долната устна на Ника беше разцепена и леко подута. Раната, засъхнала върху нея, изглеждаше като черешова капка червило ... #81 | | |
Той се приближи, почти докосвайки плата на роклята й с ботушите си. Погледна надолу... #82 | | |
Сграбчи я за косата, уви я около юмрука си и я принуди да вдигне глава,за да го погледне в очите. #83 | | |
Прострелващи, остри очи, излъчващи отровата на презрение и омраза. Реакцията й към него беше странна — дори интересна. Нито грам страх, който толкова остро усещаше във враговете, които беше притискал в ъгъла. #84 | | |
-По какъв начинда те убия,челистке?“ — започна той, — знаеш, че според законите на моя щат покушението срещу член на семейството на владетеля се наказва със смърт… #85 | | |
-Не ме интересува“, отговаря тя смело, предизвикателно, с предизвикателство. #86 | | |
Необясним ток преминава през гръбнака на Адам Макдиси. Нейната наглост караше сърцето му да бие бясно. #87 | | |
-Има много начини да направиш екзекуцията дълга и унизителна, Ника…“ Самият той не разбра защо я нарече по име. Кучката не заслужаваше това. Изобщо не заслужаваше да бъде запомнена. И изобщо - истинско ли е това име ... #88 | | |
- Повтарям - не ми пука - пак наглост, пак нито грам съмнение или страх в гласа... #89 | | |
Шейхът се засмя. Той пусна така косата й, че главата й потрепери. #90 | | |
Sheba 16.05.23 в 12:10 #91 | | |
| | |
Она была у его ног, на коленях — и это дико возбуждало. Адам поймал себя на мысли, что его давно ничего так не возбуждало. Вот в чем было дело — это острое, живое чувство вожделения, которого ему так давно не хватало, с тех пор, как пресыщенность стала синонимом его жизненного уклада. А может быть, так было с самого начала, с того момента, как он появился на свет в одной из самых богатых и влиятельных семей региона. Пусть и загнанная в угол, пусть и проигравшая, эта девочка была все еще несломленной, все еще переполненной решимости взять реванш. Сладко. Как же сладко было на это смотреть. Как же сладко будет прогибать ее под себя, покорять, укрощать… а потом пить ее добровольную капитуляцию, захлебываясь в экстазе обладания этим совершенным телом, словно любовно вылепленным Творцом специально для него. Он с жадностью оглядывал сейчас ее хрупкую фигуру и понимал, что хочет. Хочет ее. Дико хочет… #93 | | |
Она была неопытна — он чувствовал это своим искушенным мужским нутром. Это пьянило. Опустил большой палец на ее слегка приоткрытые от сбившегося дыхания губы и провел по их идеально четкой кромке. Алые, сочные. Он мог дать им столько порока. И даст обязательно. Изопьёт до дна их неопытность и нежность, сравнимые лишь с шелком лепестков его таифских роз. #94 | | |
| | |
Тя беше в краката му, на колене - и това беше невероятно вълнуващо. Адам се улови на мисълта, че отдавна не е бил толкова развълнуван от нещо. Това беше смисълът, острото, живо чувство на похот, което му липсваше толкова дълго, откакто пресищането се превърна в синоним на начина му на живот. Или може би от самото начало, от момента, в който се е родил в едно от най-богатите и влиятелни семейства в региона. Притиснато в ъгъла и победено, това момиче все още беше несломено, все още решено да си отмъсти. Сладка. Колко хубаво беше да я гледа. Колко сладко ще бъде да я огъне под себе си, завладее, укроти... и после да изпие доброволното й предаване, задавяйки се в екстаза да притежаването на това съвършено тяло, сякаш излято с любов от Създателя специално за него. Сега той жадно погледна крехката й фигура и разбра какво иска. Желае я. Диво се нуждае от нея. #96 | | |
Беше неопитна - той го усещаше с изтънчената си мъжка вътрешност. Това опияняваше. Той спусна палец към устните й, леко разтворени от задъхване и го прокара по съвършено чистия им ръб. Алени, сочни. Можеше така да ги опорочи. И определено ще го направи.Ще изпие до дъното тяхната неопитност и нежност, сравнима само с коприната на венчелистчетата на неговите таифски рози. #97 | | |
Sheba 16.05.23 в 12:16 #98 | | |
| | |
Высокая упругая грудь колыхалась от каждого порывистого вздоха — и это заставляло его член уже сейчас болезненно наливаться диким желанием попробовать ее, пригубить — прямо здесь жестко отыметь, показав ее место, но он осознанно оттягивал этот неизбежный момент. Слишком легкая победа всегда имеет оскомину зеленого, неспелого фрукта. Вымученная победа — напротив, отдает несвежей приторностью перезревшего. В этом мире все должно быть в свое время и на своем месте. И тогда он решил посмотреть на ситуацию философски — как учил его наставник по кунг-фу. Все неслучайно. И она сейчас перед ним на коленях неслучайно… #100 | | |
Эта девчонка ворвалась в его жизнь именно тогда, когда он нуждался в этом больше всего. Когда стало невыносимо скучно и пресно. Что ж, Вселенная в очередной раз на его стороне — он с благодарностью примет ее подарок, пусть даже сам подарок пока и не в восторге от своей участи… #101 | | |
— Кто тебя нанял? — ответь на вопрос, — и возможно, я сохраню твою жизнь… #102 | | |
— Я не знаю, кто… Я только исполнитель… — отвечает она бесстрашно. #103 | | |
— Сколько? Сколько стоила моя жизнь? #104 | | |
| | |
— Зачем заниматься убийствами? Ты красива, могла заработать и тем, ради чего я пригласил тебя сегодня на ужин. #106 | | |
— Я не продаю свое тело, — отвечает с вызовом, все так же отчаянно и дерзко. Искренне. #107 | | |
| | |
Високата еластична гръд се полюшваше от всяко рязко вдишване - и това караше члена му вече да се изпълва с болезнено, диво желание да я опита, да я отпие. Усеща го как почуква силно там, показвайки мястото ,където щеше да се впие в нейното тяло, но той съзнателно отлагаше този неизбежен момент. Твърде лесната победа винаги има тръпчивостта на зелен, неузрял плод. Принудителната победа, напротив, излъчва остарял,презрял вкус на гнило. В този свят всичко трябва да е на своето време и на мястото си. И тогава той реши да погледне на ситуацията философски - както го учи неговият кунг-фу ментор. Не е случайно. И сега тя е коленичила пред него с причина... #109 | | |
Това момиче се появи в живота му точно когато имаше най-голяма нужда от нещо толкова различно.. Когато стана непоносимо скучно и безвкусно. Е, Вселената отново е на негова страна - той с благодарност ще приеме нейния подарък, дори ако самият дар все още не е възхитен от съдбата си ... #110 | | |
- Кой те нае? - отговори на въпроса ми - и може би ще ти спася живота ... #111 | | |
-Не знам кой… Аз съм просто изпълнител…“, отговаря тя безстрашно. #112 | | |
- Колко? Колко струваше животът ми? #113 | | |
| | |
Защо да те убивам? Ти си красива и можеш да изкарваш пари, като правиш това,за което те поканих на вечеря тази нощ. #115 | | |
-Не продавам тялото си“, отговаря тя предизвикателно, все още отчаяна и предизвикателна.Той безпогрещно усещаше,че е искренна. #116 | | |
Sheba 16.05.23 в 12:25 #117 | | |
| | |
Он ухмыляется, в очередной раз оглядывая ее. #119 | | |
— У всего есть цена, Ника… #120 | | |
— У меня — нет… — прожигает его ненавистью. #121 | | |
— Есть… Я заплачу тебе очень высокую цену, виолончелистка — я заплачу тебе твоей жизнью. А за это ты станешь моей рабыней. Будешь делать все, что я тебе прикажу. #122 | | |
— Нет… — снова протест, снова шквал ненависти. #123 | | |
— Будешь. Или твои товарки по сцене — Марта и ее девочки, а еще твой старенький учитель в консерватории, дружбой с которым ты так дорожишь, лишатся сегодня же ночью своей жизни вместо тебя. #124 | | |
Она дергается от его слов, как от удара плетью. #125 | | |
— Ненавижу… — выдыхает — и ее глаза увлажняются, от чего они делаются похожими на два огромных черных бриллианта. #126 | | |
— Ненавидь… Мне плевать… #127 | | |
| | |
Это ее «ненавижууу» еще долго звучит в его ушах, дребезжа навязчивым, изматывающим звоном. Он возвращается в своей кабинет, снова плюхается за стол, снова набирает полный рокс виски со льдом… #129 | | |
| | |
