→And it hadn’t stopped her from buying me three small tins of paint—red, yellow, and blue—during that same summer I’d had enough to buy the ash arrow. It was the only gift she’d ever given me, and our house still bore the marks of it, even if the paint was now fading and chipped: little vines and flowers along the windows and thresholds and edges of things, tiny curls of flame on the stones bordering the hearth. Any spare minutes I’d had that bountiful summer I used to bedeck our house in color, sometimes hiding clever decorations inside drawers, behind the threadbare curtains, underneath the chairs and table.
0Не спря и нея да ми купи три малки бурканчета с боя – червена, жълта и синя, през същото онова лято, когато имах достатъчно пари за ясеновата стрела. Това беше единственият подарък, който някога ми е правила, и в къщата още личаха следи от него, нищо, че на много места боята беше напукана и избеляла. Мотиви с лози и цветя около прозорците, праговете и разните други ръбове, пламъчета по камъните пред камината. Използвах всяка свободна минута през онова лято, за да украся къщата, понякога криех малки рисунки във вътрешността на чекмеджета, зад прокъсаните завеси, под столовете и масата.