Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

I sit down at my desk. There's a brief silence.
0Сядам зад бюрото си. Последва кратка тишина.
"Hanama was trying to tell me something," says Makri.
0– Ханама се опита да каже нещо – казва Макри.
I grab a bottle of klee and take a slug. All these sick women in my private quarters, it's starting to unnerve me. Makri springs lithely to her feet. Everything she does is lithe, agile and nimble. I never noticed before how annoying it can be.
0Грабвам бутилка кли и отпивам цяла чаша. Всички тези болни жени в личната ми квартира започват да ме изнервят. Макри скача леко на крака. Всичко което прави е леко, плавно и пъргаво. Досега не съм забелязвал колко досадно може да бъде.
"What the hell are you doing?" I demand. "No, don't answer that. Just do it somewhere else."
0– Какво по дяволите правиш? - я питам аз. - Не не ми отговаряй. Просто го прави някъде другаде.
The only problem is I'd swear there isn't a whale beside the harbour. I'm still musing on it as I arrive back at the Avenging Axe. I'm not pleased to find Makri in my office and my mood isn't improved by the way she's kneeling over Hanama, their faces almost touching.
0Единствения проблем е, дори мога да се закълна, че покрай пристанището няма китове. Все още мисля за това когато спристигам във Възмездяващата секира. Не съм очарован че намирам Макри и настроението ми не се подобрява въобще от начина по който е коленичила и превела над Ханама, лицай им почти се докосват.
"I'm leaving," I say, and bid farewell. I leave the tenement very thoughtfully. She didn't seem crazy and her memory seemed to be intact. Her story wasn't that unlikely, given the history of Turai's naval past, and the greed of the Palace. Any captain arriving back with a fortune might well find someone there trying to relieve him of it. Besides, I've been offered a reward of 1,000 gurans for finding the loot, which makes me even more inclined to believe the story.
0– Потеглям – казвам аз и се сбогувам. Напускам апартамента много замислен. Не изглежда луда и паметта й изглежда си е наред. Разказът й не изглежда толкова невероятна предвид морската история на Тюрай и алчността на двореца. Всеки капитан прибрал се с голяма плячка веднага ще бъде намерен от някой опитващ да го освободи от нея. Освен това ми предложа награда от 1000 гурана за намиране на парите, което ме кара да вярвам на тази история.
The servant comes in and looks questioningly at me.
0Прислужникът влиза име поглежда въпросително.
I break off. Tanrose's mother's eyelids are starting to droop. Any second now she's going to nod off.
0Спирам. Очите на майката на Танроуз се затварят. Всеки момент тя ще задреме.
"Even so—"
0– Дори и така...
"Not in the harbour. Beside it."
0– Не в пристанището. До него.
"I really don't think there's a whale in Turai harbour."
0– Наистина не мисля, че в пристанището на Тюрай има кит.
"That's what he told my mother. Under the whale. And that's what she told me."
0– Това е казал на майка ми. Под китът. И това ми е предала тя.
"I don't know of any whale at the harbour."
0–Не знам да има никакви китове в пристанището.
I scratch my chin.
0Почесвам се по брадата.
"Under the whale."
0– Под китът.
"What?"
0– Ър?
"Near the harbour. Under the whale."
0– Близо да пристанището. Под китът.
"Where exactly did he bury it?"
0– Къде точно ги е заровил?
"But the Orcs can't get my father's money. Find it for me. There's fourteen thousand gurans. If you find it you can have one thousand."
0– Но орките няма да получат парите на баща ми. Намерете ги за мен! Има четиридесет хиляди гурана. Ако успеете хиляда от тях са за вас.
She pauses again. She seems to be tiring. She revives long enough to look up at me sharply.
0Тя отново замлъква. Изглежда уморена. Изведнъж живва и ме поглежда втренчено.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2583 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара