Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

"Stealing from the church?" he booms. "Just what I'd expect of you, Thraxas. Hand it over!"
0- Кражба от църквата? - бучи той. - Точно това, което бих очаквал от теб, Траксас. Предай ми го!
Outside the church I'm about to climb back on my horse when a hand grabs me by the shoulder and yanks me backwards. I tumble to the ground and find myself looking at a fancy pair of black boots and the fringes of a rainbow cloak. It's Glixius.
0Извън църквата съм на път да се кача отново на коня си когато една ръка ме хваща за рамото и ме дърпа назад. Падам на земята и се озовавам с поглед отправен в чифт луксозни черни ботуши и ресни от дъгоцветно наметало. Това е Гликсий.
So there it is. The Captain's treasure. Buried under a whale, more or less. I tuck it under my arm, pick up my illuminated staff and hurry from the church. For a first attempt at grave robbing, it's gone rather well. With any luck the Deputy Consul can explain things to the Bishop, thereby preventing any rash attempt to hang me for my crimes.
0Ей на, това е. Капитанското съкровище. Заровено под кит, повече или по-малко. Слагам го под мишницата, вземам си светещия жезъл и бързичко излизам от църквата. Като първи опит за оскверняване на гроб мина доста добре. С повечко късмет заместник-консулът може да обясни нещата на епископа, като по този начин ще предотврати необмислените опити да ме обесят за този грях.
"It's for the good of the city . . ." I begin, but abandon the effort. There's no way of convincing them, and time is short. Though I'm not used to casting two spells in quick succession, I can still do it, just about. I mutter the words of my sleep spell and the Bishop and Derlex both tumble gracefully to the ground. Then I have to sit down. The effort has drained me completely. It'll be a week before I can use a spell again. I have to force myself to move, shaking my head and reaching down into the marble coffin. The first thing I touch is a wooden box, something of a relief as I wasn't looking forward to dragging up a lot of bones. I take it out of the grave. It's sealed and there's a small metal nameplate on it. Captain Maxius.
0- Това е за доброто на града ... - започвам, но изоставям усилията. Няма как да ги убедя, а и времето е малко. Въпреки, че не съм свикнал да хвърлям по две заклинания едно след друго, все още мога да го направя. Промърморвам думите на сънното си заклинание и епископът и Дерлекс грациозно се стоварват на земята. Налага ми се да седна. Това ме изтощава напълно. Ще мине седмица, преди да мога да използвам заклинание отново. Насилвам се, за да се придвижа, тръскайки глава посягам надолу в мраморния ковчег. Първото нещо, до което се докосвам, е дървена кутия, истинско облекчение, предвид, че очаквах да напипам стари кости. Изваждам я от гроба. Тя е запечатана, а върху ѝ има малка метална табела. Капитан Максий.
He turns to go, to summon the Guards.
0Обръща се и хуква за да извика стражите.
"Thraxas!" he cries. "Even from you, I never expected this."
0- Траксас! - проплаква той. - Дори от теб не съм очаквал това.
Pontifex Derlex is aghast.
0Понтифекс Дерлакс е ужасен.
"Send for the Civil Guards," roars the Bishop. "He'll hang for this!"
0- Извикай градската стража - продължава да реве епископът. - Ще увисне за за това!
"It's Thraxas," cries Derlex. "He's robbing a grave!"
0- Това е Траксас - вика Дарлекс. - Осквернява гроб!
"What is going on!" roars the Bishop.
0- Какво става тук! - ревва епископът.
I use my opening spell again. The slab groans. It's a weightier item than I'm used to shifting. For a moment I think it's not going to work. I reach down and start hauling at it, adding my own strength to the strength of the spell. Finally the slab moves over a foot or so. I wipe the sweat from my forehead. That was an effort. Without the desperate circumstances I'd never have pulled it off. I reach down into the coffin below, and at that moment the front door flies open and Bishop Gzekius and Pontifex Derlex stride into the church. I have rarely seen two men look more surprised.
0Отново използвам отварящото си заклинание. Плочата стене. Това е по-тежък обект, отколкото съм свикнал да измествам. За момент мисля, че няма да сработи. Посягам надолу и започвам да го дърпам, добавяйки собствената си сила към силата на заклинанието. Накрая плочата се премества към краката или нещо такова. Изтривам потта от челото си. Това доста ме поозори. Без отчайващите обстоятелства никога не бих я изместил. Посягам към ковчега отдолу и в този момент входната врата се отваря и епископ Гекиус и Понтифекс Дерлекс навлизат в църквата. Рядко съм виждал двама мъже да изглеждат по-изненадани.
"But it's for the good of the city," I mutter. "No one could hold it against me."
0- Правя го за доброто на града... - промърморвам аз. - Никой не може да ме укори за това.
In the vault beneath the grating lie the bones of one of the city's ancient notables. Untouched for centuries, apart, perhaps, from when Captain Maxius hid his gold here. I speak my opening spell again and the grating creaks open. So far so good. Underneath the grating is a large marble slab. I hesitate for a moment. I'm about to open a tomb. Some people might look on this unsympathetically.
0В нишата под решетката лежат костите на един от древните благородници на града. Недокоснати в продължение на векове, освен може би от времето, когато капитан Максий е скрил тук златото си. Произнасям отново своето заклинание за отваряне и решетката изскърцва. Дотук добре. Под решетката е голяма мраморна плоча. Колебая се за миг. Предстои да отворя гробница. Някои хора може да не погледнат на това с добро око.
On the floor underneath it there's a grating, and a small brass plaque: Demetrius, first Prefect of Twelve Seas.
0На пода под нея има решетка и малка месингова плоча: „Димитрий, първи префект на Дванадесет морета”.
The church is closed. Having no time to waste, I walk boldly up to the front entrance and mutter the opening spell, one of the few incantations I can use with any confidence. The door creaks open and I walk in, muttering another word to light up my illuminated staff. I glance at the walls. At the far end of the church, to the right of the altar where the pontifex gives his sermons, there is a picture of St. Quatinius and the whale. I've seen it before. I saw it briefly when I was talking to Nerinax the beggar and Pontifex Derlex came out of the church, but it didn't register properly then. Not till I was full of yams and stew did I remember that the painting was here.
0Църквата е затворена. Тъй като нямам време за губене, тръгвам смело към предния вход и прошепвам отварящото заклинание, едно от малкото заклинания, които мога да използвам с увереност. Вратата се отваря и аз влизам, като шептя още една дума, за да активирам светещия си жезъл. Поглеждам към стените. В отсрещния край на църквата, вдясно от олтара, където понтифексът изнася проповедите си, има икона на св. Кватиний и кита. Виждал съм я и преди. Видях я за кратко, когато разговарях с просяка от Неринакс и понтифекс Дерлекс излезе от църквата, но тогава не ѝ обърнах внимание. Едва докато се заредих с батати и яхния, се сетих, че картината е тук.
I've had a few encounters with Derlex, the local pontifex, and his superior, Bishop Gzekius. They wouldn't regard me as a friend of the Church; in fact I've been denounced from the pulpit on more than one occasion.
0Имах няколко срещи с Дерлекс, местния понтифекс и неговия началник, епископ Гзекий. Не биха ме считали за приятел на Църквата, всъщност съм заклеймяван от амвона повече от един път.
The Church of St. Volinius is by far the most imposing building in Twelve Seas. It's solid rather than elegant, but it's richly decorated, the beneficiary of numerous bequests from the local merchants. If you want to get ahead in Turai, it's a good idea to keep in with the True Church.
0Църквата Свети Волиний е най-внушителната сграда в Дванадесет морета. Солидна, а не елегантна, но богато украсена, получател на множество дарения от местните търговци. Ако искате да просперирате напред в Тюрай, добре е да се поддържате с Църквата на Правата вяра.
Chapter Twenty-One
0Двадесет и първа глава
And with that, I depart, as swiftly as I can.
0И след това изчезвам, колкото мога по-бързо.
"No. No one was meant to give me any more money. Finding more money myself wasn't mentioned. If I happen across fourteen thousand gurans that's just his bad luck. Look after my place at the table and don't do anything crazy."
0- Не. Никой не искаше да ми даде повече пари. Намирането на още пари обаче не се споменаваше. Ако се случи да си намеря четиринадесет хиляди гурана, това е просто неговият лош късмет. Наглеждай мястото ми на масата и не прави нищо лудо.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2579 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара