→Before battle can be fully joined, a carriage thunders into the street, flanked by a troop of soldiers. The door opens and Prefect Drinius steps out, elegant in his snow-white toga. He holds up his hand and the crowd goes quiet. Turai might have become a disorderly place in the past few years, but the sight of the local prefect is still enough to quieten the mob. Drinius looks around him quite disdainfully, then starts to lecture the crowd. He isn't a bad speaker. Quite an effective orator in fact, given his total lack of talent at any other aspect of his job. Even the most useless of our senatorial aristocrats can often speak well in public. They learn the art at school, and later from private tutors. A man can't succeed in politics in Turai unless he has some skill as an orator.
0Преди битката да стане напълно неизбежна, по улицата изтрополява карета, оградена от войници. Вратата се отваря и префект Дриний излиза навън, елегантен в снежно-бялата си тога. Той вдига ръката си и тълпата утихва. Тюрай можеше да се е превърнал в размирно място през последните няколко години, но гледката на местния префект е все още достатъчна, за да успокои тълпата. Дриний се оглежда доста презрително, след което започва да изнася лекция на тълпата. Той не е лош оратор. Всъщност си е доста ефективен, като се има предвид пълната му липса на талант към всеки друг аспект от работата му. Дори най-безполезните от нашите сенаторски аристократи често могат да говорят добре на публично място. Те учат изкуството в училище, а по-късно и от частни учители. Човек не може да успее в политиката в Тюрай, освен ако не притежава някакво умение като оратор.
