The Miracles of Jamie / Чудесата на Джейми

They did not know that Jamie had given up his role. He could not tell them. They did not know what they had lost.
0Те не знаеха, че Джейми се е отказал от ролята си. Той не можеше да им каже. Дори не подозираха какво бяха изгубили.
The children wondered what had happened to him. He was never quite the same.
0Децата се чудеха какво се е случило с него, защо вече не беше същият.
Jamie returned to school a week later. He did not stride into the schoolyard with his old assurance; he did not bend imperiously at the fountain; nor did he pass his tests with anything more than a grade of seventy-five.
0Джейми се върна на училище седмица по-късно. Вече не крачеше с предишната си самоувереност, не се навеждаше величествено да пие вода, нито изкарваше повече от четворки на контролните си.
Jamie sank against the bed, mouthing into the cold blankets, and the walls of Jericho crumbled and fell down about him.
0Джейми се отпусна до леглото, забил лице в студените чаршафи, а Йерихонските стени се сринаха около него.
He must have been babbling aloud, for Dad turned and glared at him in old, ancient horror and struck him bluntly across the mouth to shut him up.
0Той трябва да беше заговорил на глас, защото баща му се обърна и го изгледа ужасен, а после го удари през лицето, за да го накара да млъкне.
Inside the walls of Jericho that was Jamie's mind, a thought went screaming about in one last drive of power: Yes, she's dead, all right, so she is dead, so what if she is dead? Bring her back to life again, yes, make her live again, Lazarus, come forth, Lazarus, Lazarus, come forth from the tomb, Lazarus, come forth.
0В ума на Джейми, който сякаш беше обграден от Йерихонските стени, една последна мисъл се извиси почти в крясък: „Добре де, мъртва е, какво от това? Върни й живота, да, точно така, съживи я. Лазаре, излез, Лазаре, Лазаре, излез от гробницата, Лазаре, излез.”
She was dead.
0Тя беше мъртва.
Dad got up, swaying.
0Баща му се изправи олюлявайки се.
Ma, don't, Ma, don't, oh, Ma, please don't give up.
0„Мамо, недей, мамо, о, мамо, моля те, не се предавай.”
Dad moved suddenly. It was a stiff movement with a jerking of breath. He held Mama's wrists so hard he might have broken them. He lay against her breasts sounding the heart and Jamie screamed inside.
0Баща му внезапно се размърда. Едно рязко движение, което го остави без дъх. Той стисна китките на майка му толкова силно, че едва не ги счупи. Притисна глава о гърдите й, за да чуе сърцето й и Джейми усети, че някъде вътре в него се надига писък.
She would get well. She must! Why, it was silly to think any other way. Ma just wasn't the dying sort.
0Тя щеше да се оправи. Как иначе?! Беше глупаво дори да си мисли противното. Майка му не беше от типа хора, които умират.
The fierce energy lashed out from him silently, wrapping, cuddling her and beating into her sickness, tendering her heart. Jamie felt glorified in his warm power.
0Яростната енергия струеше беззвучно от него и я обвиваше, приласкаваше я, атакуваше болестта й и се грижеше за сърцето й. Джейми се усети изпълнен с величествената топлота на дарбата си.
Get well, get well, Ma, get well, you'll be all right, sure you'll be fine, I command it, you'll be fine, you'll be swell, you just get up and dance around, we need you, Dad and I do, wouldn't be good without you, get well, Ma, get well, Ma. Get well!
0„Трябва да оздравееш, мамо, трябва да се оправиш, всичко ще е наред, разбира се, че ще е наред. Аз заповядвам да се оправиш. Съвсем скоро ще скочиш на крака и ще затанцуваш с нас. Ние имаме нужда от теб, мамо, татко и аз се нуждаем от теб. Без теб няма да е никак хубаво. Трябва да оздравееш, мамо!”
Jamie took up a station at the end of the bed and stared at Mama, shouting instructions in his mind to her.
0Джейми зае позиция до леглото и се вторачи в майка си, като умствено й отправяше телепатични команди.
Hours later, with the first stars, he came home to find Dad standing beside Mama's bed and Mama not saying much-just lying there like fallen snow, so quiet. Dad tightened his jaw, screwed up his eyes, caved in his chest, and put his head down.
0Часове по-късно, когато първите звезди се появиха в небето, той се прибра и откри баща си до леглото на майка си. Тя лежеше безмълвна и тиха, като снежна пряспа. Баща му стисна зъби, присви очи, гърдите му хлътнаха и главата му клюмна.
Jamie ran out onto the desert to walk alone. He did not cry. He was paralyzed, and he walked like an iron child, hating himself, blundering into the dry riverbed, kicking at prickly pears and stumbling again and again.
0Джейми избяга в пущинака, за да остане сам. Не плака, но се почувства напълно вцепенен, ходеше сякаш беше кукла. Толкова се мразеше! Без да гледа къде отива, тръгна по сухото речно корито като ту се спъваше, ту риташе шубраците.
Throught the window, Mama looked sicker. The doctor closed up his little black bag and looked at Dad a long time with strange lights in his little black eyes.
0През прозореца видя, че майка му изглежда още по-зле. Докторът затвори чантата си и изгледа баща му продължително, а в очите му гореше странно малко пламъче.
The doctor's car stood in front of the house.
0Колата на доктора беше паркирана пред тяхната къща.
With a sudden bleat of terror, he ran for home. It was all his fault, all his fault!
0Внезапно обзет от ужас и той се втурна да бяга. За всичко беше виновен той и само той!
"I take it back, I take it back," cried Jamie. "I take it back, what I said, I didn't mean it."
0— Вземам си думите назад — провикна се Джейми. — Вземам ги назад, изобщо не говорех сериозно.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2521 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара