| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
“Five hundred,” called a small, sweating man, his tunic heavy with the Sunburst insignia's of Kuss. The auctioneer smiled as he saw him, knowing that the man was an agent with orders to buy the girl back at all costs, and smiled still more as voices rang from the crowd pushing the price up to five thousand stellars. | - Петстотин. - извика дребен, запотен мъж на чиято туника висяха символите на Кус. Аукционерът се усмихна щом го видя защото знаеше, че този мъж е агент на който е наредено да откупи момичето на всяка цена. И се усмихна още по-широко, когато гласовете идващи от тълпата покачиха цената до пет хиляди стелара. КатеринаК 4.03.18 в 5:15 | |
“Sold to the agent from Kuss,” rapped the auctioneer. “Take her, my master, and beware least she again be captured.” He pushed the woman towards the small, sweating man. “The Gods grant that you have a good journey,” he droned. “Ghort is the richer for your company.” | - Продадено на агента от Кус.- чукна аукционерът. - Вземи я, господарю мой, и бъди внимателен да не я отвлекат отново. - Той бутна жената към дребния, запотен мъж. - Боговете ви дариха с успешно пътуване. - занарежда той. - Горт е по-богат заради вас. КатеринаК 21.03.18 в 1:22 | |
A ripple of laughter ran throughout the crowd, and men, sworn enemies at any other time, grinned and relaxed under the accepted truce of the ten days of auction. Tharg ignored the mirth. He had come neither to buy slaves nor sell prisoners, to reclaim a relative or to purchase the freedom of a friend. He had come from curiosity, arriving in a starship loaded with the captured prisoners from a half-year of raiding, brought to be sold at the twice-yearly open auction of Ghort. | Вълна от смях премина през тълпата и мъже, които по всяко друго време бяха заклети врагове, се хилеха и разпускаха напрежението заради примирието, което беше сключено за десетте дни на търговете. Тарг не обърна внимание на веселието. Той не беше дошъл да купува роби, нито да продава пленници, да спасява роднини или да откупва свободата на приятел. Беше дошъл от любопитство, след като пристигна с космически кораб натоварен със затворници заловени за половин година. Бяха ги довели за да нъдат продадени на провеждащите се два пъти годишно търгове на Горт. КатеринаК 21.03.18 в 1:48 | |
A batch of young men were next offered for sale, shrewd-eyed men bidding for their services, the batch being knocked down to a swarthy farmer from Theople. The harridan purchased a score of simpering women, too simple to feel anything other than excitement at their new life, and hurried them away to her private guards and the blank walls of the pleasure houses that were to be their homes. | Следващи за продан бяха група младежи, за чиито услуги наддаваха мъже със студени очи и бяха продадени на мургав фермер от Теопъл. Брантията спечели двайсетина жени с фалшиви усмивки, твърде глуповати за да почувстват нещо друго освен въодушевление заради новия си живот. Изпрати ги набързо към личните си стражи и голите стени на къщите за удоволствия, които щяха да бъдат техен дом. КатеринаК 21.03.18 в 1:59 | |
A scarred gunner was next, then an engineer, both fetching high prices from narrow-faced Freebooters, who bought them to service their starships. A dancing girl from Ycathca fetched the same price as a cargo of wines, and a telepath cost three times as much as a bundle of drugs. | Следващ беше един стрелец с белези, после един инженер и двамата продадени на добра цена на тесноликите Свободни наемници, които ги купиха за да служат на космическите им кораби. Танцьорка от Юкатка достигна цената на товар със вино, а един телепат струваше три пъти цената на пакет наркотици. КатеринаК 21.03.18 в 2:10 | |
Slowly the day dragged on, the old auctioneer being relieved by another, and the searing heat of the swollen sun beat down on bare heads and helmeted, slaves and captors, warriors and traders, alike. | Денят бавно напредваше, старият аукционер беше сменен с друг, а палещата горещина на разширеното слънце печеше еднакво и голите глави, и тези в шлемове, и робите и похитителите, и воините и търговците. КатеринаК 21.03.18 в 2:22 | |
Tharg shifted impatiently, his grey eyes still on the silent golden shape of Kalgan, then looked up as a stir rippled through the crowd. | Тарг нетърпеливо се раздвижи, сивите му очи още не изпускаха мълчаливата златна фигура на Калган, после погледна нагоре, когато тълпата се развълнува. КатеринаК 21.03.18 в 2:24 | |
A thing was dragged to the auction block. | Нещо беше докарано до подиума на търга. КатеринаК 21.03.18 в 2:25 | |
Man-like it was, with a horny crest on its head and writhing tentacles coiling from its lower jaw. Splayed feet supported a huge body and spatulate fingers hooked from fur-covered arms. | Беше човекоподобно с рогов гребен на главата и гърчещи се пипала извиващи се под долната челюст. Широки стъпала поддържаха огромното му тяло, а от покритите му с козина ръце стърчаха пръсти като шпатули. КатеринаК 21.03.18 в 2:30 | |
“A mutation from legendary Earth,” called the auctioneer. “A rare specimen and one worth much gold to you entertainers and collectors of alien life. It can be tamed with a radio-lash and will eat anything. It has the strength of ten and is impervious to radiation. Who wants a pile tender? An exhibit for a zoo? A slave that will make you the envy of all?” He stared around the silent crowd. “You there, Helman. Think of the combats you could stage in your arena with such a gladiator. What am I bid?” | - Мутация от легендарната Земя, - извика аукционерът. - Рядък образец, който би донесъл много злато на вас - хора на забавлението и колекционери на извънземен живот. Може да бъде укротяван с радио нашийник и ще яде каквото и да е. Има десеторна сила и е неуязвим към радиацията. Кой иска да наддава? Един експонат за зоопарка? Роб, който ще ви превърне в обект на завист? КатеринаК 21.03.18 в 2:36 | |
“Ten stellars,” growled a man. “It will do as meat for my throags.” | - Десет стелара, - изръмжа един мъж. - Ще използвам месото му. КатеринаК 17.04.18 в 23:48 | |
“Twenty, it will do to scare my seraglio.” | - Двадесет, ще изплаша харема си. КатеринаК 17.04.18 в 23:49 | |
“Fifty, I can use it as a watchdog.” | - Петдесет, мога да го ползвам като куче-пазач. КатеринаК 17.04.18 в 23:49 | |
The auctioneer flushed a little at the ridiculously low bids, feeling that they reflected both on him and on the honor of Ghort. Impatiently he whispered to the attendant holding the creature, and the thing screamed as the radio-lash seared its nervous system with white-hot fire. | Аукционерът леко се изчерви от абсурдно ниските оферти, усещайки, че принизяват него и честта на Горт. Нетърпеливо той зашепна на прислужника държащ създанието и то запищя щом радио-нашийника прониза нервната му система с нажежен до бяло огън. КатеринаК 17.04.18 в 23:57 | |
“Now,” said the old man. “What....” | - Сега. -каза старецът. - Какво.... КатеринаК 17.04.18 в 23:58 | |
He turned as chains snapped. He paled as the monstrous creature sprang away from its bonds. One great hand slapped at the attendant and brain spurted from a splintered skull. A second swipe and the control of the radio-lash lay in crumpled ruin. Slowly the nightmare shape moved towards the crowd. | Обърна се щом веригите изщракаха. Пребледня, когато чудовищното създание се измъкна от оковите си. Една огромна ръка замахна и мозъкът на прислужника бликна от разцепения череп. Втори замах и управлението на радионашийника се превърна в смачкана купчинка. Кошмарната фигура бавно се приближии към тълпата. КатеринаК 18.04.18 в 0:05 | |
Men yelled as they fought their way backwards, and the thrumming whine of blaster bolts sliced the air with their incandescent fury. The thing grunted at the impact of the energy, its strange metabolism absorbing the bolts, and guards screamed hoarse warning as men fluffed into smoking ash beneath the wildly-aimed shots. | Хората крещяха докато се блъскаха отстъпвайки, а свистящите изстрели на бластерите пронизваха въздуха с нажежена ярост. Нещото изсумтя от ударите на енергията, необикновения му метаболизъм поглъщаше изстрелите, а охранителите дрезгаво крещяха предупреждения, докато хора се превръщаха в димяща пепел в резултат на бурната стрелба. КатеринаК 18.04.18 в 0:23 | |
For a moment there was panic as men fought to get away from the shambling thing, and abruptly Tharg found himself in the front of the crowd, alone but for the slender golden shape of Kalgan. | За миг настъпи паника, хората се бореха да избягат от тромавото нещо и внезапно Тарг се намери най-отпред в тълпата заедно с стройната златна фигура на Калган. КатеринаК 18.04.18 в 0:35 | |
The beast hesitated, its sunken eyes glaring from one man to the other, and guards sweated as they struggled to align the slender barrel of a Nione projector. Before they could bring the weapon to bear, the mutated horror moved, tentacles writhing and spatulate fingers clawing as it launched itself forward in a shambling run. Directly towards the slender man in bronze. | Чудовището се поколеба, хлътналите му очи се местеха от един човек на друг, а охранителите се потяха мъчейки се да сглобят тънката цев на нионния проектор. Преди да успеят да донесат оръжието, мутиралия ужас се задвижи, гърчейки пипала и извивайки пръсти се втурна напред в тромав бяг. Право срещу стройния бронзов мъж. КатеринаК 18.04.18 в 0:44 | |
He didn’t move. That to Tharg, when afterwards he thought about it, was the strangest thing of all. Kalgan just stood, arms folded, making no move towards his weapons, staring at the distorted monstrosity bearing down at him. For a moment, Tharg stared at the strange tableau, stunned by the Golden One’s immobility, then, instinctively, he swung into action. | Той не помръдна.Това за Тарг, когато после размишляваше за ситуацията, беше най-странното от всички неща. Калган просто стоеше, скръстил ръце, без да посегне към оръжията си, взирайки се в гротескното чудовище спуснало се към него. За момент Тарг се вгледа в необикновената сцена, изумен от неподвижността на Златния, после инстинктивно се хвърли в действие. КатеринаК 18.04.18 в 0:52 | |
Light splintered from the steel blade as it whined from its scabbard at his side. Splintered too from the razor-edged steel as it arced through the air, driven with all the force of mighty muscles, whining from the speed of its passing. So fast did the sword travel that it was as if a thin ribbon of light stretched from the big man’s hand to the back of the lunging creature, and the sound as the steel sheared home to the hilt in the shaggy back echoed over the breathless watchers. | Светлината се отрази от стоманеното острие, когато то със свистене излезе от ножницата му. Отрази се отново от острата като бръснач стомана, когато се изви във въздуха, задвижена от цялата сила на мощните мускули, фучейки от скоростта на замаха. Толкова бързо се движеше мечът, че изглеждаше сякаш тънка панделка от светлина се простираше от ръката на огромния мъж до гърба на нападащото създание, а звукът, когато стоманата се заби до дръжката в рунтавия гръб отекна над останалите без дъх наблюдатели. КатеринаК 18.04.18 в 1:10 | |
The beast stumbled, fell, rolled as a gush of blood spouted from its mouth, paralyzed and helpless from the cold steel severing its spine. Tharg strode over to it, turned it with a thrust of his foot, and tugged at the embedded blade. Wiping it on the thick fur, he slammed it back into its scabbard and stared curiously at the calm face of Kalgan. | Чудовището се препъна, падна, търкули се и струя кръв бликна от устата му, бе парализирано и безпомощно от студената стомана прекъснала гръбнака му.Тарг го прекрачи, ритна за да го завърти и дръпна меча. Избърса го в гъстата козина и го върна с трясък в ножницата му, после се взря любопитно в спокойното лица на Калган. КатеринаК 18.04.18 в 1:21 | |
“You must love death,” he said dryly. “One more step and the thing would have smashed your skull.” | - Трябва да обичаш смъртта, - каза му сухо. - Още една стъпка и нещото щеше да смаже черепа ти. КатеринаК 18.04.18 в 1:22 | |
“But it didn’t,” reminded Kalgan evenly. He had not altered his calm posture. “Your name?” | - Но не го направи. - напомни му спокойно Калган. Той дори не беше променил невъзмутимата си поза. - Името ти? КатеринаК 18.04.18 в 1:26 | |
“Tharg.” | - Тарг. КатеринаК 18.04.18 в 1:26 | |
“You throw a steel blade well.” | - Добре хвърляш стоманеното острие. КатеринаК 18.04.18 в 1:28 | |
“I’ve had practice and I can’t afford a blaster.” | - Тренирал съм, а и не мога да си позволя бластер. КатеринаК 18.04.18 в 1:29 | |
“So?” The golden cloak rippled over the golden shoulders as the tall man shrugged. “That can be remedied.” He stared at Tharg with a peculiar expression, his cold blue eyes drifting over the great thews and barrel chest, then looked towards the block as the auctioneer resumed his business. | - Така ли? - Златното наметало се нагъна над златните рамене, когато високият мъж ги присви. - Това може да се поправи. КатеринаК 18.04.18 в 1:34 | |
“A rare and delectable gem, culled from the starships of space, won in fair combat and brought here for your admiration.” The old man clapped his hands and an assistant stripped the robe away from a hidden shape. “See?” | - Рядко и възхитително съкровище подбрано от космическите кораби, спечелено в честна битка и донесено тук за ваша радост. - Старецът плясна с ръце и един помощник съблече робата от скритата фигура. - Виждате ли? КатеринаК 18.04.18 в 1:42 | |
A woman stood on the worn stone of the block. Tall she was and with skin holding an inner light of its own, pearl-like, almost translucent, the color of old ivory and as smooth and flawless as a new-hatched dream. Black hair rippled from a high forehead, falling in thick waves over naked shoulders, half-revealing, half-concealing the ripe curves of her lissome figure and the slender grace of waist and thighs. Her lips were a crushed rose, her teeth gleaming white, her eyes twin pools of trapped midnight. | Върху износения камък на подиума стоеше жена. Тя беше висока, с кожа озарена от своя вътрешна светлина, като перла, почти прозрачна с цвета на стара слонова кост и толкова гладка и безупречна като блян. Черни коси се виеха от високото й чело, падаха на дебели вълни над голите й рамена, полуразкриващи, полуприкриващи сочните извивки на гъвкавата й фигура и стройната грация на талията и бедрата й. Устните й бяха като роза, зъбите й блестяха в бяло, очите й - две полунощни езера. КатеринаК 18.04.18 в 1:57 | |
“One thousand stellars,” rapped Kalgan, interrupting the auctioneer’s flow of praise. Tharg stared at him, then at the girl, then back to the impassive man of gold. He smiled. | - Хиляда стелара, - избъбри Калган, прекъсвайки потока хвалби на аукционера. КатеринаК 18.04.18 в 1:59 | |
“Fifteen hundred,” called a voice from the rear, and.... “Two thousand.” This from a glinting-eyed woman wearing an elaborate headdress, a procuress from the whispered kingdom of Sith. | - Хиляда и петстотин. - извика глас някъде отзад и ... КатеринаК 18.04.18 в 2:01 | |
“Three thousand.” A sweating nomad thrust his way to the edge of the crowd, then swore as his bid was topped by a man from Zedroni. | - Три хиляди. - един потен номад си проби път през тълпата, после изпсува, след като мъж от Зедрони вдигна залога. КатеринаК 18.04.18 в 2:06 | |
“Five thousand for the pearl of perfection!” | - Пет хиляди за съвършената перла! КатеринаК 18.04.18 в 2:07 | |
“Six!” | - Шест! КатеринаК 18.04.18 в 2:07 | |
“Seven!” | - Седем! КатеринаК 18.04.18 в 2:07 | |
“Have an end,” snapped Kalgan. “Ten thousand stellars.” | - Да приключваме, - отсече Калган. - Десет хиляди стелара. КатеринаК 18.04.18 в 2:08 | |
The old auctioneer smiled as he heard the fantastic sum offered, then as no one topped the bid, clapped his hands as a signal to his assistants to close the transaction. Gently they draped the glowing body in a fine robe and led the girl towards her new owner. Impassively Kalgan counted out the thin sheets of urillium script and turned, the girl at his side, ready to walk from the great plaza. | Старият аукционер се усмихна като чу предложената фантастична сума, после след като никой не вдигна залога, плесна ръце за да даде знак на помощниците си да приключат транзакцията. Те нежно обвиха възхитителното тяло в лека роба и поведоха момичето към новия й собственик. КатеринаК 18.04.18 в 2:19 | |
“Wait!” Tharg grinned, his teeth flashing in the light from the setting sun. “You’ll need a guard for such precious merchandise, for though this is auction time, and all men obey the truce, yet ten thousand stellars would tempt a saint—and the girl is beautiful.” He stared at her, his bold eyes drinking in her loveliness, roving from her features to the robe-shrouded body, and a little pulse began to jump high on one temple. | - Чакай! - Тарг се ухили, зъбите му проблеснаха на светлината на залязващото слънце. - Ще имаш нужда от охрана за тази ценна стока, защото въпреки че е време за търгове и всички хора са приели примирието, десет хиляди стелара ще изкушат и светец, а и момичето е красиво. КатеринаК 18.04.18 в 2:23 | |
“Yes,” said Kalgan, and something of humor touched his lips. “As you say, she is—beautiful.” He did not look at the girl. | - Да, - каза Калган и лека усмивка докосна устните му. - Както казваш, тя е красива. КатеринаК 18.04.18 в 2:31 | |
“Then, by your leave, I will walk with you.” Tharg grinned. “It may well be that I shall save your life twice today.” | - Тогава, с твое позволение, ще ви съпроводя. - усмихна се Тарг. - Твърде е възможно да трябва да спася живота ти за втори път днес. КатеринаК 18.04.18 в 2:38 | |
“I had not forgotten,” said Kalgan quietly, and again his cold blue eyes held a peculiar expression as he stared at the big man. The girl said nothing, but stood, her liquid dark eyes flickering from one to the other of the two men, then flushed a little beneath Tharg’s direct gaze. | - Не съм забравил. - каза тихо Калган и отново студените му сини очи придобиха особено изражение докато гледаше огромния мъж. Момичето стоеше без да казва нищо, блестящите й тъмни очи се местеха от единия към другия мъж, после леко се изчерви от директният поглед на Тарг. КатеринаК 18.04.18 в 2:46 | |
On the rostrum the old auctioneer raised his voice as he offered other slaves for purchase. Kalgan glanced towards him, then looked back at the big man. | На трубуната стария аукционер повиши глас, докато предлагаше други роби за продажба. Калган му хвърли поглед, после погледна обратно към големия мъж. КатеринаК 18.04.18 в 2:49 | |
“Did you come to make a purchase?” | - Дошъл си за да купуваш ли? КатеринаК 18.04.18 в 2:49 | |
“Aye, but my friend was sold before I arrived.” Tharg shrugged, letting the lie roll easily from his tongue. “We shall meet again.” | - Да, но приятелят ми беше продаден преди да пристигна. - Тарг сви рамене, оставяйки лъжата лесно да се изтърколи от устата му. - Трябва да се срещнем пак. КатеринаК 18.04.18 в 3:03 | |
“And so shall we.” Kalgan gestured and hard-faced men pushed forward and closed around the girl. “As you see I have no need of more guards, but I thank you, and will thank you more. At the tavern nearest to the spaceport at midnight. Be there if you will.” | - И така ще направим. - Калган махна с ръка и мъже със сурови лица се приближиха и заобградиха момичето. - Както виждаш нямам нужда от повече охранители, но ти благодаря и ще ти се отблагодаря още. В таверната, която е най-близо до космодрума в полунощ. Ела там ако искаш. КатеринаК 18.04.18 в 3:12 | |
Then he was gone, moving away with a swirl of flashing color, and Tharg frowned thoughtfully after the tall figure. | После си тръгна, отдалечавайки се с вихър от бляскави цветове и Тарг се намръщи замислено след високата фигура. КатеринаК 18.04.18 в 3:14 | |
He shrugged. | После сви рамене. КатеринаК 18.04.18 в 3:15 | |
Midnight came with a burst of stars flecking the moonless sky and a cool wind blowing from the outlying desert. Down the Street of Starmen lights blazed from every window and door, and the press was as thick as during the day. Slavers jostled starmen, and both merged with traders and nomads and all headed for the wine shops and pleasure houses lining both sides of the street. | Полунощ дойде и звезди изпъстриха безлунното небе, хладен вятър подухваше от далечната пустиня. Надолу по Улицата на астронавтите от всички прозорци и врати бликаше светлина, а блъсканицата беше толкова голяма, колкото и през деня. Роботърговците се смесваха с астронавтите, после с търговците и номадите и всички се отправяха към винарните и къщите на удоволствията, които бяха наредени от двете страни на улицата. КатеринаК 18.04.18 в 3:22 | |
Tharg walked towards the spaceport, his stride lithe and his head thrown back as he sniffed at the chill breeze. A woman smiled at him with rich invitation, and a gambler, rattling his pieces of nocked bone, called at him to test his luck, but he ignored them both. A tout plucked at his arm and whispered of nameless pleasures, and a drunk offered him a goblet of wine. He passed on as if they were shadows, thrusting broad shoulders between idling men, his eyes clouded with thought and lost dreams. | Тарг вървеше към космодрума, крачките му бяха леки, а главата му отметната назад, като че ли душеше хладния бриз. Една жена му се усмихна подканващо, а комарджия раздрънка костените си зарчета и му подвикна да опита късмета си, но той игнорира и двамата. Един пласьор го хвана за ръката шепнейки му за безименни удоволствия, пияница му предложи чаша вино. Той ги подмина сякаш бяха сенки, пробиваше си път сред шляещите се хора с широките си рамене, а очите му бяха помръкнали от мисли и изгубени мечти. КатеринаК 18.04.18 в 3:34 |