| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
“You will not kill yourself,” he said with conviction. “That would be too easy a solution. No. You will pause, hesitate, and try as you will, never will you be able to end your own life. That is the easiest probability factor to adjust, and the strongest to break.” | - Ти няма да се самоубиеш. - убедено каза той. - Това би било твърде лесно решение. Не. Ти ще се спираш, ще се колебаеш, ще се опитваш както сега, но никога няма да си способен да отнемеш живота си. Това е най-лесният за регулиране фактор на вероятностите и най-трудния за преодоляване. КатеринаК 4.05.18 в 2:50 | |
Tharg grunted and returned the blade to its scabbard. | Тарг изсумтя и върна острието в ножницата КатеринаК 23.04.18 в 3:00 | |
“Then let’s go back to the ship. Leedora....” | - Да се връщаме в кораба тогава. Лидора... КатеринаК 4.05.18 в 2:44 | |
“Even so,” said Kalgan, and smiled as the door refused to open. “Your bargain, Tharg,” he whispered. “Have you forgotten your bargain?” | - Обаче, - каза Калган и се усмихна, когато вратата не помръдна да се отвори. - Нашата сделка, Тарг. - той каза тихо. - Забравили за нашата сделка? КатеринаК 4.05.18 в 2:54 | |
“No, but you forget, I am immortal and so cannot die.” | - Не, но ти забравяш че съм безсмъртен и не мога да умра. КатеринаК 4.05.18 в 2:54 | |
“You are wrong, Tharg. It is true that you are immortal but so am I, and there we rest at a point of no-interference There is none to come between us, and we are equal in every respect. Both of us have been through the machine. And here, in the heart of the tower, the probability factors are isolated and unaffected by externals.” The tall man slipped his cloak from his shoulders and threw it into a corner. “Forget not what our immortality is, Tharg. It is not a positive thing, but a negative. There is nothing to save our lives; only an avoidance of things injurious.” | - Грешиш, Тарг. Вярно е, че си безсмъртен, но и аз съм такъв и сме на място, където никой не може да се намеси. Няма кой да застане между нас и ние сме еднакви във всяко отношение. И двамата минахме през машината. И тук във вътрешността на кулата вероятностните фактори са изолирани и не се влияят от други външни. КатеринаК 4.05.18 в 3:04 | |
“They are surely the same.” | - Това сигурно е същото. КатеринаК 4.05.18 в 3:06 | |
“No, Tharg, they are not.” Kalgan unstrapped his blaster and threw it on top of the cloak. “For if it is probable that a man can jump from a high tower and land unharmed, then it is equally probable that the tower itself could collapse in a pinch of dust. Leedora’s father showed me the road I intend to take. For here, Tharg, we are man to man, not immortal against mortal. Here we meet on even terms—and only one of us may leave this tower.” | - Не, Тарг, не е. - Калган откопча бластера си и го хвърли върху наметалото. - Защотот ако е вероятно човек да скочи от висока кула и да се приземи невредим, то тогава е също толкова вероятно кулата да се срине на купчина прах. Бащата на Лидора ми посочи пътя, който възнамерявам да поема. Защото тук, Тарг ние сме двама мъже, не безсмъртен срещу смъртен. Тук сме поставени при равни условия, и само един от нас може да напусне тази кула. КатеринаК 4.05.18 в 3:08 | |
“But why?” Tharg flexed his great hands as he stared at the tall figure of the Golden One. “What is it you intend?” | - Но защо? - Тарг сви големите си ръце и се втренчи във високата фигура на Златния. - Какво е това, което възнамеряваш? КатеринаК 4.05.18 в 3:36 | |
“I wish to die, Tharg,” said Kalgan, and a great bitterness weighed his voice. “In the normal universe I cannot die, and there you could not kill me or I you. Here it may be possible, maybe I say, for I cannot be certain, but one thing I do know. Never will that door open while both of us remain alive.” | - Искам да умра, Тарг. - каза Калган, а гласът му тежеше от горчивина. - В нормалната Вселена не мога да умра и ти не можеш да ме убиеш или аз теб. Тук това може би е възможно, казвам може би, защото не мога да бъда сигурен, но знам едно нещо. Тази врата няма да се отвори, докато един от двама ни е жив. КатеринаК 4.05.18 в 3:39 | |
“So this is your gamble?” Tharg shook his head. “You must be insane.” | - Значи на това разчиташ? - Тарг завъртя глава. - Трябва да си полудял. КатеринаК 4.05.18 в 3:40 | |
“Perhaps I am. Mad as you will be mad, your brain numbed by the slow passing of countless years. Enough! Outside this tower waits the ship, the girl, wealth and immortality. One of us will win them, Tharg—and one of us will die.” | - Може би съм. Луд - както ти ще полудееш, мозъкът ти ще бъде вцепенен от бавното преминаване на безброй години. Достатъчно! Извън тази кула чакат кораба, момичето и безсмъртието. Един от нас ще ги спечели, Тарг, и един от нас ще умре. КатеринаК 4.05.18 в 3:45 | |
* * * | * * * КатеринаК 18.04.18 в 3:37 | |
Outside on the empty plain Leedora waited in the control room of the starship and watched the tower, staring with enigmatic eyes, her mind writhing with a turmoil of thought. She thought of Kalgan, of his magnificent height and strangely old-young features. She thought of Tharg, of his youth and strength and gay indifference and bold admiration. Both men loved her, each after his own fashion, and she knew that she could love either were the other away. | Отвън, на празното поле Лидора чакаше в контролната зала на кораба и наблюдаваше кулата, взираше се с загадъчните си очи, а в умът й се блъскаха развълнувани мисли. Мислеше за Калган за величестеният му ръст и особените му черти еднмовременно млади и стари. Мислеше за Тарг, за младостта и силата му, безгрижното му безразличие и дръзкото му възхищение. И двамата мъже я обичаха, всеки по свой собствен начин и тя знаеше че би могла да обикне всеки от тях, ако другият го нямаше. КатеринаК 4.05.18 в 3:54 | |
And so she sat and waited. | И тя седна и зачака. КатеринаК 23.04.18 в 2:58 | |
Until the door of the tower opened and a man staggered out onto the plain. | Докато вратата на кулата се отвори и един мъж излезе със залитане на полето. КатеринаК 23.04.18 в 2:59 | |
Alone. | Сам. КатеринаК 18.04.18 в 3:36 |