| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Three | Глава Трета Кийра 22.03.18 в 21:02 | |
"Induction? What, like it's a fucking club?" | — Официално приемане? Какво, като че ли е шибан клуб? Кийра 22.03.18 в 21:04 | |
As the words bounced around the inside of the Mercedes, Lash tightened his hands on the steering wheel and stared out the windshield. He had a switchblade in the inside pocket of his Canali suit and the urge to out the blade and slice this human's throat open was goddamned tempting. | Когато думите прокънтяха в купето на мерцедеса, Леш стисна волана още по-здраво и се загледа навън през предното стъкло. В джоба на скъпия си италиански костюм имаше автоматичен нож и изкушението да го извади и да пререже гърлото на човека беше огромно. Кийра 22.03.18 в 21:07 | |
Of course, then he'd have a dead body to deal with and blood all over the leather. | След това, разбира се, би имал труп, за който ще трябва да се погрижи, и кръв по цялата кожа. Кийра 22.03.18 в 21:11 | |
Both of which were bores. | И двете бяха същинска досада. Кийра 22.03.18 в 21:13 | |
He looked across the seats. The one he had picked out of a cast of hundreds was your typical bottom-feeding, drug-dealing, shifty-eyed motherfucker. The kid's history of child abuse was written in the old circular scar on his face--perfectly round and the size of the burning end of a cigarette--and his hard life on the street was in his smart, twitchy eyes. His greed was in the way he looked around the inside of the car, like he was trying to figure out how to make it his own, and his resourcefulness was obvious by how quickly he'd made a name for himself as a go-to dealer. | Той погледна през седалките. Избраният от стотици други, беше типичният дребен дилър от дъното на хранителната верига със смахнат поглед на копеле. Идеално кръглият белег от върха на горяща цигара върху лицето му беше сигурен признак за тормоз в детството, а по хитрите му шарещи очи личеше, че е имал труден живот на улицата. Озърташе се алчно из колата, сякаш се чудеше как да я направи своя собствена, а находчивостта му беше очевидна заради това колко бързо се бе превърнал в опитен дилър. Кийра 22.03.18 в 22:22 | |
"More than a club," Lash said in a low voice. "Much more. You've got a future in this business and I'm offering it to you on a silver platter. I'll have my men pick you up here tomorrow night." | — Нещо повече от клуб е — произнесе тихо Леш. — Много повече. Имаш бъдеще в този бизнес и аз ти го поднасям на сребърен поднос. Подчинените ми ще дойдат да те вземат от тук утре вечер. Кийра 22.03.18 в 22:24 | |
"What if I don't show?" | — Ами ако не се появя? Кийра 22.03.18 в 22:24 | |
"Your choice." Of course, then the fucker was going to wake up dead in the morning, but details, details... | — Изборът е твой — в такъв случай, разбира се, мръсникът не би доживял до сутринта, но това бяха само подробности... Кийра 22.03.18 в 22:25 | |
The kid met Lash's eyes. The human wasn't built like a fighter; he was more the size of someone who'd gotten his ass cheeks duct-taped together in the school locker room. But it had become amply clear that the Lessening Society needed two kinds of members now: moneymakers and soldiers. After having had Mr. D scope the Xtreme Park and watch who was moving the most product, this wiry little shit with the reptilian stare was at the top of the heap. | Хлапето срещна погледа на Леш. Нямаше конструкцията на боец и най-вероятно беше търпял гаври в училищната съблекалня. Но беше станало повече от ясно, че Обществото на лесърите се нуждае от два типа членове: такива, които умеят да печелят пари, и войници. След като беше накарал господин Д да направи проучване кой пласира най-много стока в парка «Екстрийм», този малък нещастник с поглед на влечуго се беше оказал на върха. Кийра 22.03.18 в 22:30 | |
"Are you queer?" the kid said. | — Педал ли си? — попита момчето. Кийра 22.03.18 в 22:33 | |
Lash allowed one of his hands to leave the steering wheel and duck into his jacket. "Why do you ask that?" | Леш пусна волана с едната си ръка и я плъзна в джоба на сакото си. — Защо питаш? Кийра 22.03.18 в 22:34 | |
"You smell like one. Dress like one, too." | — Миришеш като такъв. А и си облечен като такъв. Кийра 22.03.18 в 22:35 | |
Lash moved so fast, his target didn't have a chance to even lean back in the seat. With a quick lunge, he rocked out the switch and laid that sharp blade right against the vital, beating pulse at the side of the white neck. | Движението на Леш беше толкова бързо, че мишената му дори не успя да се облегне назад в седалката си. Със светкавичен замах той освободи острието и го опря в жизненоважната артерия на врата. Кийра 22.03.18 в 22:35 | |
"The only thing I do to males is kill them," Lash said. "You want to get fucked like that? Because I'm ready if you are." | — Единственото нещо, което правя с мъжете, е да ги убивам — процеди Леш. — Искаш ли да опиташ? Защото аз съм готов, ако ти си съгласен. Кийра 22.03.18 в 22:37 | |
The kid's eyes went cartoon wide and his body trembled beneath his dirty clothes. "No... I don't got a problem with the queers." | Очите на хлапето се разшириха, като на анимационен герой, а тялото му се разтресе под мърлявите дрехи. Кийра 28.03.18 в 16:37 | |
Fidiot was missing the point, but whatever. "Do we have a deal?" Lash said, pressing the point of his knife in. As the penetration was achieved, blood welled up in a bubble and stayed put for a split second, like it was trying to decide whether to flow down the shiny metal or the smooth column of skin. | Идиотът явно не схващаше ситуацията, но това нямаше значение. Кийра 28.03.18 в 16:39 | |
It picked the blade, meandering forth in a ruby red stream. | Избра острието на ножа и поведе след себе си къдрава червена струйка. Кийра 28.03.18 в 16:40 | |
"Please... don't kill me." | — Моля те... Не ме убивай. Кийра 28.03.18 в 16:41 | |
"What's your answer." | -Какъв е отговорът ти? Кийра 28.03.18 в 16:42 | |
"Yeah. I'll do it." | - Да. Ще го направя. Кийра 28.03.18 в 16:43 | |
Lash pressed in harder, watching the blood run. He was momentarily captivated by the reality that if he took the weapon and pushed it farther through the flesh, this human would cease to exist, like a breath of air disappearing into a chilly night. | Леш натисна още по-силно, загледан в стичащата се кръв. За миг беше запленен от осъзнаването на факта, че ако проникнеше по-навътре в плътта, този човек щеше да престане да съществува и щеше да изчезне в студената нощ като едно издихание. Кийра 28.03.18 в 16:45 | |
He enjoyed feeling like a god. | Харесваше му да се чувства като бог. Кийра 28.03.18 в 16:46 | |
As whimpering breached the kid's chapped lips, Lash relented, easing back. With a quick lick, he cleaned off the blade and flicked the weapon shut. "You're going to like where you end up. I promise you." | От напуканите устни на хлапето излезе скимтене, а Леш се смили и се дръпна назад. Бързо облиза острието, за да го почисти и затвори ножа. Кийра 28.03.18 в 16:49 | |
He gave the guy a chance to recover and knew it wasn't going to take long for the kid to get his groove back. Asswipes like this one had egos like balloons. Pressure, particularly the kind that came with a knife at the throat, caused them to collapse in on themselves. But the instant the stress was relieved, they rebounded, puffing back up into place. | Даде му време да се съвземе и знаеше, че няма да му е нужно много, преди да се окопити. Мизерниците като него имаха огромно его. При стрес и по-точно такъв, причинен от нож, опрян в гърлото им, губеха самообладание. Но в мига, в който причината за стреса изчезнеше, те отново бяха в играта. Кийра 28.03.18 в 16:51 | |
The kid snapped his crappy leather jacket down. "I like where I is just fine." | Хлапето приглади вехтото си кожено яке. Кийра 28.03.18 в 16:52 | |
Bingo. "Then why are you looking at my car like you want it in your garage?" | Бинго. Кийра 28.03.18 в 16:54 | |
"I got a better ride than this." | - Имам по-хубава от тази. Кийра 28.03.18 в 16:55 | |
"Oh. Really." Lash eyeballed the bitch from head to foot. "You come here every night on a BMX. Your jeans are torn and not because they're designer. How many jackets you got in your closet? Oh, wait, you keep your shit in a cardboard box under the bridge." Lash rolled his eyes as all kinds of surprise bubbled up from the passenger seat. "You think we didn't check you out? You think we're that stupid?" | — О, наистина ли? — Леш го огледа от глава до пети. — Всяка вечер се появяваш на колело БМХ. Джинсите ти са скъсани, но не поради артистичност. Колко якета имаш в гардероба си? О, забравих, държиш си вещите в кашон под моста — Леш завъртя очи, когато другият показа изненадата си. — Да не мислиш, че не сме те проучили? За глупаци ли ни имаш? Кийра 28.03.18 в 16:57 | |
Lash jabbed a finger toward the Xtreme Park, where skateboarders were making like metronomes on the ramps, up and down, up and down. "You are the shit in this playground over here. Fine. Congratulations. But we want you to go farther. You join with us, you've got muscle behind you... money, product, protection. You hit it with us, you're going to be something more than a two-bit punk swinging your cock around a concrete lot. We've got your future." | посочи с пръст към парка «Екстрийм», където скейтбордистите не спираха да се изкачват и да се спускат по рампата. Кийра 28.03.18 в 16:59 | |
The kid's calculating stare shifted toward his little slice of territory in Caldwell and then floated over to the horizon where the skyscrapers loomed. The ambition was there, and that was why he'd been chosen. What this little bastard needed was a way up and a way out. | Пресметливият поглед на хлапето се плъзна по малкото парче територия от Колдуел, което му принадлежеше и после се насочи към хоризонта, където се издигаха небостъргачите. Амбицията му беше налице и точно заради това беше избран. Малкото копеле искаше да се издигне. Кийра 28.03.18 в 17:03 | |
The fact that he'd have to sell his soul to do it was going to dawn on him only when it was too late, but that was the way of the Society. From what Lash had been told by the lessers he now commanded, there was never a full-disclosure thing before they got inducted--and this was understandable. Like any of them would have believed that evil was waiting on the other side of the door they were knocking on? Like any one of them would have volunteered for what they were getting into? | Фактът, че ще се наложи да си продаде душата, за да го постигне, щеше да стигне до съзнанието му, когато вече е прекалено късно, но именно така действаше Обществото. Според наученото от лесърите, командвани сега от Леш, истината никога не им се бе разкривала докрай преди официалното им приемане и това беше разбираемо. Сякаш някой от тях би повярвал, че от другата страна на вратата, на която чукат, ги очаква злото. И като че някой от тях би приел доброволно онова, в което се забъркваха. Кийра 28.03.18 в 17:05 | |
Surprise, motherfucker. This ain't no Disney World, and once you get on the ride, you are never, ever getting off. | Изненада, копеле. Това не е Дисниленд и качиш ли се веднъж на влакчето, няма слизане. Кийра 28.03.18 в 17:06 | |
Lash was totally fine with deception, however. | Леш, от своя страна, нямаше никакъв проблем с заблудата. Кийра 28.03.18 в 17:08 | |
"I'm ready for bigger shit," the kid murmured. | — Готов съм за по-големи дела — промърмори хлапето. Кийра 28.03.18 в 17:09 | |
"Good. Now get the fuck out of my car. My associate will pick you up tomorrow night at seven." | — Добре. Сега се разкарай от колата ми. Моят сътрудник ще дойде за теб утре вечер в седем. Кийра 28.03.18 в 17:09 | |
"Cool." | — Страхотно. Кийра 28.03.18 в 17:10 | |
With business concluded, Lash was impatient to move the little bastard along. The kid smelled like a sewer and was screaming for more than a shower--he needed to be hosed down like a dirty stretch of sidewalk. | След като си беше свършил работата с него, Леш нямаше търпение да се отърве от малкото леке, което вонеше ужасяващо и плачеше за нещо повече от душ. По-скоро, за да се махне мръсотията му, имаше нужда да бъде облян с маркуч. Кийра 28.03.18 в 17:11 | |
As soon as the door was shut, Lash backed out of the parking lot and hooked up with the road that ran parallel to the Hudson River. He headed for home, his hands gripping the steering wheel for another reason than the urge to kill. | В мига, в който вратата на автомобила се хлопна, Леш излезе от паркинга на заден ход и се включи в движението по шосето, минаващо успоредно на река Хъдсън. Движеше се към дома си, а ръцете му стискаха здраво волана заради копнеж, различен от този да убива. Кийра 28.03.18 в 17:12 | |
The urge to fuck was just as strong a motivator for him. | Желанието да чука беше също толкова силен подтик за него. Кийра 28.03.18 в 17:13 | |
The street he lived on in Old Caldwell had Victorian-era brownstones running down it and sidewalks planted with trees and property values no lower than a million dollars. The neighbors picked up after their dogs, never made any noise, and put their trash out only in the back alleys, and only on the right days. As he drove past his town house and cut around the block to the garage, he was tickled fucking pink to think all these tight-ass WASPs had a neighbor like him: He might have looked and dressed like them, but his blood ran black and he was as soulless as a wax statue. | На улицата в старата част на Колдуел, където живееше, къщите бяха от Викторианската епоха, а по тротоарите бяха засадени дръвчета. Цената на нито един от имотите тук не падаше под един милион долара. Съседите почистваха след кучетата си, никога не вдигаха шум и изнасяха боклука само на задните алеи и само в определените за това дни. Когато мина покрай градската си къща и се насочи към гаража отзад, му стана адски забавно, като се замисли с кого съжителстваха тези сноби. Може да беше облечен като тях, но кръвта, течаща във вените му, беше черна и той беше бездушен като статуя. Кийра 28.03.18 в 17:14 | |
As he hit the garage door opener, he smiled and his fangs, a gift from his mother's side, elongated as he got ready for his Hello, Lucy-I'm-home shit. | Натисна бутона, за да отвори вратата на гаража, усмихна се и кучешките му зъби, наследството по майчина линия, се уголемиха. Беше готов да се прибере при «сладката си женичка». Кийра 28.03.18 в 17:17 | |
Never got old. Coming back to Xhex never got old. | Никога не му омръзваше. Прибирането му при Хекс, никога не му омръзваше. Кийра 28.03.18 в 17:18 | |
After he'd parked the AMG, he got out and had to stretch his body. She put him through the wringer, she abso did, and he loved how she left him stiff... and not just in the cock. | Паркира и излезе от колата, като му се наложи да се раздвижи. Тя го подлагаше на същото, на каквото и той нея. Харесваше му, че след това чувстваше скованост и то не само в члена си. Кийра 28.03.18 в 17:19 | |
Nothing like a good opponent to cheer his shit up. | Нищо не му действаше по-добре от достоен противник. Кийра 28.03.18 в 17:20 | |
Cutting through the back garden and entering the house through the kitchen, he smelled grilled sirloin and fresh bread. | Мина напряко през задната градина и влезе в къщата през кухнята, където миришеше на печено на скара месо и пресен хляб. Кийра 28.03.18 в 17:20 | |
He wasn't into food at the moment, though. Thanks to that convo at the park, that little shit skater was going to be his first induction, the first offering he brought to his father, the Omega. And didn't that make him jones for some sex. | В момента, обаче, не му беше до храна. Благодарение на разговора в парка, онзи малък нещастник щеше да бъде първият официално приет в Обществото от него, първият му дар за баща му, Омега. И как това да не го накара да копнее за секс? Кийра 28.03.18 в 17:21 | |
"Y'all ready to eat?" Mr. D asked from the stove as he flipped the piece of meat over. The little Texan had proved useful not only as an initial tour guide through the Lessening Society, but also as a killer and a halfway decent cook. | — Да сервирам ли? — попита господин Д. от печката, докато обръщаше пържолата. Малкият тексасец се беше оказал полезен не само като опитен водач в дебрите на Обществото на лесърите, но също и като убиец и донякъде читав готвач. Кийра 28.03.18 в 17:22 | |
"Nah, I'm going up now." He tossed his keys and his cell phone on the granite countertop. "Leave the food in the fridge and lock the door behind you." | — Не, качвам се горе — Леш хвърли ключовете и мобилния си телефон на облицования с гранит плот — остави храната в хладилника и заключи вратата, като излизаш. Кийра 28.03.18 в 17:23 | |
"Yessuh." | — Добре. Кийра 28.03.18 в 17:24 |