| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
He stood looking at it. | Остана на място, загледан в картината. Деница Минчева 3.04.18 в 20:31 | |
He glanced at all the doors in the room. Which doors had he used tonight? He couldn’t remember. Polish all of them, then. He started on the doorknobs, shined them all up, and then he curried the doors from head to foot, taking no chances. Then he went to all the furniture in the room and wiped the chair arms. | Огледа всички врати в стаята. През кои беше минавал тази вечер? Не помнеше. Значи щеше да ги избърше всичките. Започна от дръжките, излъска ги, а после, за по-сигурно, мина целите врати от горе до долу. След това мина и избърса подлакътниците на всички мебели в стаята. Деница Минчева 3.04.18 в 20:32 | |
“That chair you’re sitting in, Acton, is an old Louis XIV piece. _Feel_ that material,” said Huxley. | — Столът, на който седиш, е антикварна рядкост от времето на Луи XIV — беше казал Хъксли. — _Усещаш_ ли материята? Деница Минчева 3.04.18 в 20:32 | |
“I didn’t come to talk furniture, Huxley! I came about Lily.” | — Не съм дошъл да говоря за мебели, Хъксли! Дойдох заради Лили. Деница Минчева 3.04.18 в 20:32 | |
“Oh, come off it, you’re not that serious about her. She doesn’t love you, you know. She’s told me she’ll go with me to Mexico City tomorrow.” | — О, я стига. Нещата между вас не са никак сериозни. Нали знаеш, че тя не те обича? Каза ми, че утре ще тръгне с мен за Мексико. Деница Минчева 3.04.18 в 20:32 | |
“You and your money and your damned furniture!” | — Ти и твоите пари, и проклетите ти мебели! Деница Минчева 3.04.18 в 20:32 | |
“It’s nice furniture, Acton; be a good guest and feel of it.” | — Мебелите са много хубави, Актън. Бъди добър гост и усети материята. Деница Минчева 3.04.18 в 20:33 | |
Fingerprints can be found on fabric. | Отпечатъци могат да се вземат от платове. Деница Минчева 3.04.18 в 20:33 | |
“Huxley!” William Acton stared at the body. “Did you guess I was going to kill you? Did your subconscious suspect, just as my subconscious suspected? And did your subconscious tell you to make me run about the house handling, touching, _fondling_ books, dishes, doors, chairs? Were you _that_ clever and _that_ mean?” | — Хъксли! — провикна се Уилям Актън, втренчен в тялото. — Знаеше ли, че ще те убия? И твоето подсъзнание ли е заподозряло истината като моето? Затова ли подсъзнанието ти ме накара да се движа из цялата къща, да вземам книги, да докосвам чинии, врати и столове? Това признак на твоята _хитрост_ ли е или на твоята _подлост_? Деница Минчева 3.04.18 в 20:33 | |
He washed the chairs dryly with the clenched handkerchief. Then he remembered the body – he hadn’t dry-washed _it_. He went to it and turned it now this way, now that, and burnished every surface of it. He even shined the shoes, charging nothing. | Той изчисти столовете, стиснал кърпичката в юмрук. Тогава си спомни тялото. _Него_ не го беше избърсал. Върна се при трупа и, като го завърташе ту насам, ту натам, мина всяка негова повърхност. Излъска дори обувките, при това съвсем безплатно. Деница Минчева 3.04.18 в 20:34 | |
While shining the shoes his face took on a little tremor of worry, and after a moment he got up and walked over to that table. | Докато лъскаше обувките, на лицето му се появи тревожно изражение. След малко се изправи и отиде до масата. Деница Минчева 3.04.18 в 20:35 | |
He took out and polished the wax fruit at the bottom of the bowl. | Извади и избърса и восъчните плодове на дъното на купата. Деница Минчева 3.04.18 в 20:38 | |
“Better,” he whispered, and went back to the body. | — За всеки случай — каза си и се върна при тялото. Деница Минчева 3.04.18 в 20:38 | |
But as he crouched over the body his eyelids twitched and his jaw moved from side to side and he debated, then he got up and walked once more to the table. | Но, когато се надвеси над трупа, клепачите му потръпнаха и устата му се раздвижи, сякаш спореше сама със себе си, така че той се изправи и пак отиде до масата. Деница Минчева 3.04.18 в 20:38 | |
He polished the picture frame. | Избърса рамката на картината. Деница Минчева 3.04.18 в 20:38 | |
While polishing the picture frame he discovered – | Докато я бършеше, се сети за... Деница Минчева 3.04.18 в 20:38 | |
The wall. | Стената. Деница Минчева 3.04.18 в 20:39 | |
“That,” he said, “is _silly_.” | — Това е _глупаво_ — каза си. Деница Минчева 3.04.18 в 20:39 | |
“Oh!” cried Huxley, fending him off. He gave Acton a shove as they struggled. Acton fell, got up, _touching_ the wall, and ran toward Huxley again. He strangled Huxley. Huxley died. | — О! — беше проплакал Хъксли, докато опитваше да го отблъсне. Беше избутал Актън и двамата се бяха сборичкали. Актън беше паднал, беше се изправил, _подпирайки се_ на стената, и пак беше се втурнал към Хъксли. Беше удушил Хъксли. Хъксли беше умрял. Деница Минчева 3.04.18 в 20:40 | |
Acton turned steadfastly from the wall, with equilibrium and decision. The harsh words and the action faded in his mind; he hid them away. He glanced at the four walls. | Актън обърна гръб на стената, решително и уравновесено. Грубите думи и действия избледняха в ума му. Той ги подтисна. Огледа четирите стени. Деница Минчева 3.04.18 в 20:40 | |
“Ridiculous!” he said. | — Абсурдно! — произнесе на глас. Деница Минчева 3.04.18 в 20:41 | |
From the corners of his eyes he saw something on one wall. | С периферното си зрение мярна нещо на стената. Деница Минчева 3.04.18 в 20:41 | |
“I refuse to pay attention,” he said to distract himself. “The next room, now! I’ll be methodical. Let’s see – altogether we were in the hall, the library, _this_ room, and the dining room and the kitchen.” | — Отказвам да му обърна внимание — каза, за да се разсее. — Следващата стая! Трябва да действам методично. Да видим. През повечето време бяхме в коридора, в библиотеката, в _тази_ стая, в трапезарията и кухнята. Деница Минчева 3.04.18 в 20:42 | |
There was a spot on the wall behind him. | На стената зад гърба му имаше петно. Деница Минчева 3.04.18 в 20:42 | |
Well, _wasn’t_ there? | _Не беше ли така_? Деница Минчева 3.04.18 в 20:42 | |
He turned angrily. “All right, all right, just to be _sure_,” and he went over and couldn’t find any spot. Oh, a _little_ one, yes, right – _there_. He dabbed it. It wasn’t a fingerprint anyhow. He finished with it, and his gloved hand leaned against the wall and he looked at the wall and the way it went over to his right and over to his left and how it went down to his feet and up over his head and he said softly, “No.” He looked up and down and over and across and he said quietly, “That would be too much.” How many square feet? “I don’t give a good damn,” he said. But unknown to his eyes, his gloved fingers moved in a little rubbing rhythm on the wall. | Той се извърна гневно Деница Минчева 3.04.18 в 20:42 | |
He peered at his hand and the wallpaper. He looked over his shoulder at the other room. “I must go in there and polish the essentials,” he told himself, but his hand remained, as if to hold the wall, or himself, up. His face hardened. | Той се вгледа в ръката си и в тапета. Обърна се и погледна другата стая през рамо. Деница Минчева 3.04.18 в 20:44 | |
Without a word he began to scrub the wall, up and down, back and forth, up and down, as high as he could stretch and as low as he could bend. | Без да отрони и дума повече, той започна да бърше стената, нагоре-надолу, наляво-надясно, нагоре-надолу, докъдето можеше да се протегне нагоре и докъдето можеше да се наведе надолу. Деница Минчева 3.04.18 в 20:44 | |
“Ridiculous, oh my Lord, ridiculous!” | — Боже мой, та това е смехотворно! Деница Минчева 3.04.18 в 20:45 | |
But you must be certain, his thought said to him. | Но как иначе ще си сигурен, настояваха собствените му мисли. Деница Минчева 3.04.18 в 20:45 | |
“Yes, one _must_ be certain,” he replied. | — Да, човек _трябва_ да е сигурен — отговори си сам. Деница Минчева 3.04.18 в 20:45 | |
He got one wall finished, and then … | Приключи с първата стена и... Деница Минчева 3.04.18 в 20:45 | |
He came to another wall. | Се озова пред втората. Деница Минчева 3.04.18 в 20:46 | |
“What time _is_ it?” | — Колко ли стана _часът_? Деница Минчева 3.04.18 в 20:46 | |
He looked at the mantel clock. An hour gone. It was five after one. | Погледна часовника над камината. Беше минал повече от час. Вече беше един и пет. Деница Минчева 3.04.18 в 20:46 | |
The doorbell rang. | На вратата се позвъни. Деница Минчева 3.04.18 в 20:46 | |
Acton froze, staring at the door, the clock, the door, the clock. | Актън се вцепени и безпомощно замести поглед от часовника към вратата и обратно. Деница Минчева 3.04.18 в 20:46 | |
Someone rapped loudly. | Някой заудря настоятелно. Деница Минчева 3.04.18 в 20:46 | |
A long moment passed. Acton did not breathe. Without new air in his body he began to fail away, to sway; his head roared a silence of cold waves thundering onto heavy rocks. | Моментът се проточи безкрайно. Актън не смееше да диша. Лишено от въздух, тялото му започна да поддава, да се олюлява; в главата му студени вълни се разбиваха върху масивни скали с оглушителна тишина. Деница Минчева 3.04.18 в 20:49 | |
“Hey, in there!” cried a drunken voice. “I know you’re in there, Huxley! Open up, dammit! This is Billy-boy, drunk as an owl, Huxley, old pal, drunker than _two_ owls.” | — Хей, там вътре! — провикна се пиянски глас. — Знам, че си там, Хъксли! Отваряй, по дяволите! Аз съм твоето момче, Били. Пиян съм като мотика. Като _две_ мотики. Деница Минчева 3.04.18 в 20:49 | |
“Go away,” whispered Acton soundlessly, crushed against the wall. | — Махай се — отрони Актън безмълвно, притиснат до стената. Деница Минчева 3.04.18 в 20:49 | |
“Huxley, you’re in there, I hear you _breathing_!” cried the drunken voice. | — Хъксли, знам, че си вътре, чувам те как _дишаш_! — изрева гласът. Деница Минчева 3.04.18 в 20:53 | |
“Yes, I’m in here,” whispered Acton, feeling long and sprawled and clumsy on the floor, clumsy and cold and silent. “Yes.” | — Да, тук съм — прошепна Актън, усещайки се протегнат и непохватно проснат на пода, студен и мълчалив. Деница Минчева 3.04.18 в 20:53 | |
“Hell!” said the voice, fading away into mist. The footsteps shuffled off. “Hell …” | — По дяволите! — изруга гласът, затихвайки в нощната мъгла. Стъпките се изгубиха след него. Деница Минчева 3.04.18 в 20:54 | |
Acton stood a long time feeling the red heart beat inside his shut eyes, within his head. When at last he opened his eyes he looked at the new fresh wall straight ahead of him and finally got courage to speak. “Silly,” he said. “This wall’s flawless. I won’t touch it. Got to hurry. Got to hurry. Time, time. Only a few hours before those damn-fool friends blunder in!” He turned away. | Актън остана задълго на място, усещайки ударите на сърцето си като червен пулс зад затворените си клепачи. Когато накрая отвори очи, видя непокътнатата втора стена пред себе си и накрая намери смелост да заговори. Деница Минчева 3.04.18 в 20:54 | |
From the corners of his eyes he saw the little webs. When his back was turned the little spiders came out of the woodwork and delicately spun their fragile little half-invisible webs. Not upon the wall at his left, which was already washed fresh, but upon the three walls as yet untouched. Each time he stared directly at them the spiders dropped back into the woodwork, only to spindle out as he retreated. “Those walls are all right,” he insisted in a half shout. “I won’t _touch_ them!” | В ъгълчето на полезрението си видя малките мрежи. Докато беше извърнат с гръб, малките паяци бяха изпълзели от дървената ламперия и бяха изтъкали полу-прозрачните си деликатни мрежи. Не на стената вляво, която вече беше напълно изчистена, а на другите три стени. Всеки път, когато ги погледнеше директно, паяците се скриваха обратно в дървесината и се измъкваха веднага щом се оттеглеше. Деница Минчева 3.04.18 в 20:56 | |
He went to a writing desk at which Huxley had been seated earlier. He opened a drawer and took out what he was looking for. A little magnifying glass Huxley sometimes used for reading. He took the magnifier and approached the wall uneasily. | Отиде до бюрото, където доскоро беше седял Хъксли. Издърпа едно чекмедже и извади от там малка увеличителна лупа, която Хъксли понякога използваше за четене. С лупата в ръка приближи стената неловко. Деница Минчева 3.04.18 в 20:56 | |
Fingerprints. | Отпечатъци от пръсти. Деница Минчева 3.04.18 в 20:56 | |
“But those aren’t mine!” He laughed unsteadily. “I _didn’t_ put them there! I’m _sure_ I didn’t! A servant, a butler, or a maid perhaps!” | — Но не са мои! — изсмя се той нервно. — _Аз_ не съм ги оставил там! _Сигурен_ съм! Трябва да е бил икономът или някоя камериерка! Деница Минчева 3.04.18 в 20:56 | |
The wall was full of them. | Стената беше покрита с отпечатъци. Деница Минчева 3.04.18 в 20:56 |