×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод The 100 - Day 21 / Стоте - Ден 21: ГЛАВА 1

ГЛАВА 1
Уелс

Никой не желаеше да застане близо до гроба. Независимо, че вече четирима от техните бяха погребани в импровизирани гробове, останалите от Стоте все още се смущаваха от идеята да заровиш тяло в земята.

Също така никой не желаеше да застане и с гръб към дърветата. След атаката, дори и пречупването на някоя клонка, беше достатъчно да предизвика смут в изнервените оцелели. Приблизително сто човека се бяха събрали за да се сбогуват за последно с Ашър, прилепени един до друг в кръг и с очи постоянно местейки от трупа към сенките в гората.

Отсъстваше утешителното пукане на огъня. Дървата им свършиха предната нощ и никой не искаше да отиде за още. Уелс щеше сам да отиде, но беше зает с копаенето на гроба. Никой не искаше да свърши и тази работа, освен едно мълчаливо момче от Аркадия на име Ерик.

- Сигурни ли сме, че е мъртъв? - прошепна Моли, отдръпвайки се от ръба на дупката, сякаш уплашена, че може да погълне и нея. Тя беше само на тринадесет години, но изглеждаше по-малка. Поне до скоро. Уелс помнеше, че и помогна след като корабът им катастрофира, тогава закръглените и бузи бяха белязани от ивици сълзи и пепел. Сега лицето на момичето беше слабо, почти мършаво и на челото и имаше прорезна рана, която не изглеждаше
правилно почистена.

Очите на Уелс се стрелнаха неволно към врата на Ашър, там където стрелата го беше уцелила. Бяха изминали два дни от смъртта на Ашър, два дни, от материализирането на мистериозните фигури на хребета, разбивайки на пух и прах всичко в което колонистите някога бяха вярвали, всичко което някога си мислеха, че знаят.

Те бяха пратени на Земята, като живи тестови обекти, като първите хора стъпвали на планетата от триста години насам. Но грешаха.

Някой хора никога не я бяха напускали.

Всичко се случи толкова бързо. Уелс не осъзна, че нещо не е наред, докато Ашър не падна на земята, давейки се и ръкомахайки към стрелата забита в гърлото му. Тогава Уелс се извърна и ги видя. Очертания на фигури на фона на залязващото слънце, странно изглеждащи - повече приличаха на демони от колкото на хора. Уелс примигна с надеждата фигурите да изчезнат. Нямаше как да са истински.

Но халюцинациите не стреляха по хората.

След като зовът му за помощ беше пренебрегнат, Уелс пренесе Ашър в болничната палатка, къде и бяха складирали лекарствата, който бяха успели да спасят от пожара. По времето когато Уелс започна трескаво да търси превръзки, Ашър вече беше мъртъв.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/46/76

Переводчики: yana_lefterova

Настройки

Готово:

19.64% КП = 1.0

Непреведените фрагменти ще бъдат пропуснати.

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода