| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
As if I needed reminding. Yubaxas is the local Brotherhood boss. I owe him five hundred gurans, a gambling debt after some very unwise speculations at the chariot races. | Сякаш имам нужда от напомняне. Юбаксъс е местният шеф на Братството. Дължа му петстотин гурана, дълг от хазарт след някои много неразумни предположения при състезанията с колесници. Вилорп 11.09.19 в 13:31 | |
"He'll get his money," I grunt. "I don't need gorillas like you to remind me." | - Ще си получи парите - изсумтявам. - Не сами притрябвали горили като теб, та да ми напомнят. Вилорп 11.09.19 в 13:33 | |
"You better come up with it, Thraxas, or we'll be down on you like a bad spell." | - По-добре да се разплатиш, Траксас, инак ще те погнем ката зла прокоба. Вилорп 11.09.19 в 13:35 | |
I push my way past. Karlox laughs. He acts as an enforcer for the Brotherhood and he's a violent and unpleasant man. He's also dumb as an Orc. No doubt he enjoys his work. I leave him without a backward glance. The gambling debt is worrying me, but I'm not going to let an ox like Karlox see that. | Бутвам го и преминавам. Карлокс се смее. Той е жесток и неприятен човек и действа като изпълнител на Братството. Освен това е тъп като Орк. Без съмнение се радва на работата си. Отдалечавам се без да погледна назад. Дълг ме тревожи, но няма да позволя на вол като Карлокс да види това. Вилорп 11.09.19 в 13:39 | |
The air stinks of rotting fish. It's hotter than Orcish hell out here. I redeem my sword at Priso's pawn shop. I'd like a new pair of boots but I can't afford it. Nor can I afford to redeem my illuminated staff or my spell protection charm. I get depressed about my poverty. I shouldn't gamble. I should have stayed at the Palace, riding around in official horse carts and raking in bribes. I was a fool to leave. Or rather I was a fool to get so drunk at the wedding of the Head of Palace Security that I tried to make a move on his bride. No one at the Palace could ever remember an Investigator being dismissed from his post quite so abruptly, not even proven spies and traitors. Damn that Deputy Consul Rittius. He always hated me. I buy some bread at Minarixa's bakery. Minarixa greets me in a friendly manner as I am a very frequent customer. Outside I notice she's put up a wall poster asking for donations to the Association of Gentlewomen. Quite a bold move on her part; many people disapprove of the Association of Gentlewomen, an unofficial organisation, deeply frowned on by the King, the Palace, the Senate, the Church, the guilds and practically every man in the city. | На улицата е по-горещо е от оркски пъкъл освен това въздухът вони на изгнила риба. Откупувам меча си от заложната къща на Присо. Бих искал и нов чифт ботуши, но не мога да си го позволя. Нито мога да си позволя да откупя светещият си жезъл или медальона за защита от заклинания. Депресирам се заради бедността си. Не биваше да залагам. Трябваше да си седя в Двореца, да обикалям наоколо в официалните карети и да прибирам подкупи. Бях глупак да напусна. Или по-скоро бях глупак, за да се напия толкова много на сватбата на началника на Дворцова сигурност, че се опитах да налетя на неговата булка. Никой в двореца не можеше да си спомни следовател да е изритван толкова бързо, дори доказаните шпиони и предатели. По дяволите, заместник консулът Ритии. Винаги ме е мразил. Купувам малко хляб в пекарната на Минарикса. Тя ме посреща приятелски, тъй като съм редовен клиент. Забелязвам, че отвън на стената е поставила афиш с молба за дарения към Асоциацията на благородничките. Доста смел ход от нейна страна, много хора не одобряват Асоциацията, неофициална организация, силно неодобрявана от краля, двореца, сената, църквата, гилдиите и практически всеки човек в града. Вилорп 11.09.19 в 14:03 | |
"A sinful thing," says a voice beside me. | - Греховен призив - казва някой до мен. Вилорп 11.09.19 в 14:56 | |
It's Derlex, the local Pontifex, or priest of the True Church. | Това е Дерлекс, местният понтифик или жрец на Истинската църква. Вилорп 11.09.19 в 14:57 | |
I greet him politely, if slightly dubiously. I always feel nervous around Derlex. I get the impression he disapproves of me. | Поздравявам го учтиво, макар и леко резервирано. Винаги се чувствам неловко около Дерлекс. Останал съм с впечатлението, че той не ме харесва. Вилорп 11.09.19 в 15:00 | |
"You don't sympathise with their aims, Pontifex Derlex?" | - Нима не сте съпричастен с идейте им, понтифекс Дерлекс? Вилорп 11.09.19 в 15:02 | |
He doesn't. A women's organisation is anathema to the True Church. The young Pontifex seems quite upset by it. Not only does he dislike the poster, he doesn't seem to approve of Minarixa's bakery. | Не е. Една женска организация е анатема за Истинската църква. Младият понтифекс изглежда доста разстроен от призива. Той не само не харесва афиша, но изглежда не одобрява фурната на Минарикса. Вилорп 11.09.19 в 15:04 | |
"Women should not run businesses," he states. | - Жените не ги бива да управляват бизнес - заявява той. Вилорп 11.09.19 в 15:04 | |
As Minarixa runs the only decent bakery in the whole of Twelve Seas I can't agree with this at all, but I keep my silence. I don't want to argue with the Church, it's too powerful to offend. | Тъй като Минарикса управлява единствената прилична пекарна в целите Дванадесет морета, изобщо не мога да се съглася с това, но продължавам да мълча. Не искам да споря с Църквата, тя е твърде силна, за да я обиждам. Вилорп 11.09.19 в 15:09 | |
"I haven't seen you at church recently," says Derlex, taking me by surprise. | - Не съм те виждал скоро в църквата - изненадващо сменя темата Дерлекс. Вилорп 11.09.19 в 15:11 | |
"Pressure of work," I reply, foolishly, which gets me a lecture about putting my work before the Church. | - Много работа напоследък - отговарям наивно, с което си печеля лекция за това как да свършвам работата си преди литургия. Вилорп 11.09.19 в 15:15 | |
"I'll certainly make every effort to attend this week," I say as convincingly as I can, and make my escape. I can't say I enjoyed the conversation. The Pontifex isn't all that bad, provided he leaves you alone, but it's not going to be much fun if he suddenly starts worrying about my soul. | - Със сигурност ще положа всички усилия да присъствам тази седмица - казвам толкова убедително, колкото мога, и успявам да се откопча. Не мога да кажа, че разговора ми хареса. Понтифлекса не е чак толкова лош, при условие че ме остави на мира, но няма да ми е много забавно, ако изведнъж започне да се тревожи за душата ми. Вилорп 11.09.19 в 15:18 |