| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"Enjoy the singing?" asks the Captain. | – Наслаждаваш ли се на песента? - пита я капитанът. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"No," snaps Makri, grabbing his empty tankard and departing without another word. Rallee looks startled. | – Не – срязва го Макри, грабва празната халба и се фръцва без да каже друго. Рали изглежда изненадан. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"What the hell?" | – Какво по дяволите? Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"She has harsh critical standards," I explain. "Doesn't really like anything if it's not Elvish. And old." | – Тя има много специфичен вкус – обяснявам. - Не признава нищо, което не е елфическо. И древно. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
He shakes his head | Той поклаща глава. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"Makri the intellectual. I don't envy the man who ends up with her." | – Макри интелектуалката. Не завиждам на никой мъж, който ще се хване с нея. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
He looks straight at me. The Captain seems to be doing that a lot. | Той ме поглежда. Капитанът изглажда сякаш ме преценява. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"I always figured you had a thing for her." | – Винаги съм си мислил, че ти ще се хванеш с нея. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"Then you figured wrong. I'm going to my grave clutching a beer tankard." | – Тогава яко си се объркал. Единствения с който ще отида до гроба си е половница бира. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"That still leaves one hand free." | – Така все пак ще имаш още една свободна ръка. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"Then I'll pick up another beer." | – Тогава в нея ще взема още една халба в нея. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"Maybe you ought to think about it more. None of us are liable to be here come the spring." | – Може би трябва да обмислиш по-добре това. Възможно е на пролет никой от нас, да не може да поръчва бира. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"Goddamn it, Rallee, since when did you become as miserable as a Niojan whore? Your pretty singer doesn't seem to be making you that cheerful." | – Богове, Рали, кога стана сдухан, като ньоджанска курва? Прекрасната ти певица, явно не те прави достатъчно щастлив. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"The pretty singer makes me wish I might live a bit longer." | – Прекрасната ми певица ме кара да искам да живея малко по-дълго. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
I spend a very unsatisfactory night sleeping on my office floor in front of the fire. Lisutaris is still in my private room, with Makri on the floor by her side. Hanama is lying on the couch. I'm used to a bit of privacy and I'm finding this assortment of Turai's least desirable women hard to take. I'd considered sleeping in the store room downstairs, or even the corridor, but brief investigation reminds me that these places are all as cold as the ice queen's grave, and I'm not prepared to freeze to death just to get away from them all. I wrap myself in my cloak and lie in front of the fire, cursing the winter malady and everyone who's suffering from it. | Прекарвам една много неприятна нощ спейки на пода в офиса ми близо до камината. Лузитания все още е в стаята ми, а и Макри спи на пода до нея. Ханама е окупирала дивана ми. Свикнал съм с малко уединение и намирам този асортимент от най-малко желаните жени в Тюрай за неприемлив. Смятах да спя в общата зала долу или дори в коридора, но кратко проучване ми показа, че тези места са студени колкото гроба на Ледената кралица. Не желая да замръзна до смърт само, за да могат тея да си спят на спокойствие. Загръщам се плътно в пелерината си и лягам пред огъня, проклинайки Зимната треска и всички заразили се с нея. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
At least I have the card game to look forward to. The evening after tomorrow I'll be sitting at a table with Glixius, Praetor Capatius and General Acarius. I'll show them a thing or two. I remember I haven't got enough money to play and feel downcast for a moment. I'd better do something about it. I resolve to head out early tomorrow and find the buried gold. Maybe I'll come across the Ocean Storm while I'm at it. I could do with some spectacular success. It has to happen to everyone sometime. | Тръпна в очакване на играта на карти. Други ден ще седна на една маса с Гликсий, претор Капатий и генерал Акарий. След това ще им покажа едно две неща. Присещам се, че за момента още не съм събрал парите за да играя с тях и за момент се чувствам попарен. Ядно трябва да направя нещо по въпроса. Решавам да тръгна рано утре сутрин и да намеря заровеното съкровище. Пък можа и да попадна на Океанската буря докато го търся. Ето това ще е грандиозен успех. Пък и все трябва да стане по някое време. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
Next morning I wrap my magic warm cloak around me and head out early to visit Kerk, an informer of mine. In Quintessence Street the stall-holders are already at work, shivering behind their meagre displays of goods. I'm grateful for my warm cloak. It gives me a slight feeling of superiority to the procession of cold figures hurrying about their business in Twelve Seas. None of them have a magic item keeping them warm. | На следващата сутрин се загръщам плътно в загряващата си магическа пелерина и рано рано тръгвам на гости на Керк, моя информатор. На улица Квинтесенция магазинерите вече са разпнали сергиите си, зъзнейки зад оскъдния си асортимент от стоки. Благодарен съм за загряващото ми наметало. То ми дава усещане за малко превъзходство над тълпата от зъзнещи хора по улиците на Дванайсет морета бързащи по свой си задачи. Никой от тях няма магически предмети, които да ги стоплят. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
Kerk is at home; he's living in one squalid room at the top of a ramshackle tenement at the far end of St. Rominius's Lane. It's the sort of place where the very poorest people end up; one step up from sleeping in an alleyway. The landlords divide and subdivide the floors into smaller and smaller rooms, till they're barely sufficient for humans to live in. Nothing is good in a place like this: no sanitation, ventilation, hygiene, privacy, nothing. | Керк си е в къщи. Той живее в една мизелна стайчка на върха на разнебитена сграда в далечния край на улица Свети Роминий. Това е мястото където най-бедните хора намират края си, само стъпка над това да спиш на самата улица. Хазяйте цепят етажите на малки и още по-малки стаички, които преграждат докато достигнат до такива размери, че в тях едва да могат да живеят хора. Няма нищо хубаво на място като това: няма канализация, вентилация, хигиена, лично пространство, нищо няма. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
Kerk opens the door and looks disappointed when he sees me. He has a slightly Elvish look to him, something about his eyes. If he does have a touch of Elvish blood it was no doubt deposited by some visiting Elf into a whore in Twelve Seas. Even visiting Elves need a little entertainment. I think he might have been a smart guy when he was younger. Occasionally he still is, but he's too far gone with dwa to ever get out of it. He scrapes up what little money he can, uses it to buy the drug, and then looks for more money to buy more dwa. The same thing, over and over, destroying himself a little more each time. I doubt he's eaten a proper meal in years. It doesn't seem like much of an existence. Maybe the Orcs will be doing him a favour if they destroy the city. Even if they don't, he'll be dead soon enough. | Керк отваря вратата и придобива разочарован вид като ме вижда. Има нещо елфическо в него, вероятно нещо в очите му. Ако в него наистина има елфическа кръв вероятно е привнесена от някой елф имащ си работа с курва от Дванайсет морета. Дори и гостуващите елфи имат нужда от малко забавления. Струва ми се, че е бил умно момче на младини. Понякога все още е, но е твърде затънал с дуата за да се измъкне от нея. Използва малкото пари който докопва, за да си купи дрога и веднага след това почва да търси още пари, за да си купи още дуа. Едно и също отново и отново, самоунищожава се по малко повече всеки път. Съмнявам се да се е хранил читаво от годи. Не ми изглажда като добър начин да съществуваш. Може би орките ще му направят услуга като унищожат града. Дори и да не го направят той скоро ще умре. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
I tell him I'm looking for the beggar I saw outside the tenement in Silver Lane. | Казвам му, че търся просяка който видях пред кооперацията на улица сребърна. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"The place where that sea captain was murdered?" | – Мястото, където е убит морския капитан? Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"The same." | – Баш. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
Kerk holds out one hand. This early in the morning he's fairly lucid, but already trembling, in need of dwa. I hand over a very small coin. | Керк протяга едната си ръка. Толкова рано сутрин тя е сравнително чиста, но вече потреперва, нужна му е дуа. Подавам една много дребна монета. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"More," he says. | – Повече – казва той. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"More when you tell me something." | – Повече, когато ми кажеш нещо. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"I know where you can find him. Give me more." | – Знам къде може да го намериш. Дай ми още! Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
I hand over another small coin. Kerk used to be a reliable informer. These days he's not so reliable and I'm not paying him too much in advance only to find he knows nothing. Kerk scowls at the two small coins in his hand. | Подавам му още една дребна монета. Керк беше надежден информатор. В последно време – не толкова. Затова избягвам да му давам твърде много предварително, само за да разбера, че не знае нищо. Керк се ухилва на двете монети в ръката си. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
"His name's Nerinax. He usually begs in front of St. Volinius's church in the morning. Good spot, usually gets something from the pontifex." | – Казва се Неринакс. Обикновено сутрин проси пред църквата на Свети Волоний. Добро място, обикновено все поличава по нещичко от понтифексът*. *главен жрец в древен Рим Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
I give Kerk a larger coin. He stops scowling. I leave, picking my way carefully down the dark, litter-strewn stairway into the street below. It's not far to the church. A chill rain starts to fall and I walk swiftly over the frozen streets. I'm hoping I don't run into the priest, Derlex. He's had it in for me ever since I got into an argument with his superior, Bishop Gzekius. While I admit that I've never been the most godly of men, I still say it was going too far to use me as the main example in his famous sermon against the four great vices— gluttony, gambling, drunkenness and violence. Children still point at me in the street. | Давам на Керк по-едра монета. Той спира да се мръщи. Оставям го и внимателно се спускам по тъмното стълбище, затрупано с боклуци, към улицата долу. Не съм далеч от църквата. Започва да вали леден дъжд и аз се забързвам по замръзналите улици. Надявам се да не налетя на отец Дерлекс. Той сякаш ме дебне, откакто влязох в спор с неговия началник, епископ Гзекий. Аз пръв ще си призная, че не съм най-благочестивия човек, но продължавам да твърдя че отиде твърде далеч, като ме използва за пример в прочутата си проповед за четирите велики порока — лакомия, хазарт, пиянство и насилие. Децата все още ме сочат по улицата. Вилорп 10.11.17 в 16:05 | |
Nerinax the beggar is sitting right in front of the church. The last time I was inside the building I encountered some Orcs. Makri killed them. She was so keen to kill them I was left trailing in her wake. | Неринакс, просяка, клечи точно пред църквата. Когато за последно влизах в църквата срещнах няколко орки. Макри ги уби. Тя се зае със задачата с такова желание, че тактично стоях зад гърба й. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
Nerinax has a bowl in front of him containing a few small coins. There's a crutch propped up on the wall beside him, and one of his legs ends just below the knee. When I approach him he looks up hopefully. I take another small coin from my purse. | Пред Неринакс има купичка с няколко дребни монети. На стената до него е подпряна патерица, а един от краката му завършва малко под коляното. Когато тръгвам към него на лицето му се изписва надежда. Вадя една малка монета от кесията си. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Do you have a spot for begging up in Silver Lane?" | – Ти не просеше ли на улица Сребърна? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
He stares at me, no longer hopeful. Now I'm not a person who's about to give him money. I'm a person who wants to ask questions, never a popular thing in Twelve Seas. | Надеждата напуска лицето му. Вече не съм човек, който ще му даде пари. Сега съм човек, който задава въпроси, а тези хора въобще не са обичани в Дванайсет морета. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Silver Lane," I repeat. "Do you beg there?" | – Улица Сръбърна – повтарям. - Просиш ли там? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"What about it?" | – Може би? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Who did you see coming out of the building?" | – Кой видя да излиза от сградата? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"No one." | – Никой. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
I drop the coin into his bowl and take out another one. So far I've bribed the sailor in the Mermaid, Kerk, and now Nerinax. It's the easiest way to get information. At least I haven't had to think too much. | Пускам монетата в купата му и изваждам още една. До сега съм подкупил моряка в Русалката, Керк, а сега и Неринакс. Това е най-лесния начин за получаване на информация. А и не ми се налага да мисля много много. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Are you from the Guards?" | – От стражата ли си? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"No. I'm an Investigator. And Captain Arex was murdered inside the building you were outside of. As I'm sure you know. So tell me about the people you saw coming out." | – Не. Аз съм детектив. А капитан Арекс е бил убит в сградата пред която седеше. Сигурен съм, че знаеш за това. Така че, кажи ми за хората които видя да излизат. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"I saw you." | – Теб те видях. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Who else?" | – Кой друг? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Civil Guards. After you." | – Градската стража. След теб. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"What about before me?" | – А преди мен? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
Nerinax looks round uncomfortably. He'd like me to drop another coin in his bowl but he doesn't want anyone to see him giving information to an Investigator. Giving information can be an unhealthy pastime in Twelve Seas. There's no one around. I drop the coin into his bowl. | Неринакс изглежда се притеснява. Хем иска да пусна още една монета в купата му, хем не иска да биде видян, да дава информация на следовател. Споделянето на информация може да е доста нездравословно нещо в Дванайсет морета. Наоколо няма никой. Пускам монетата в купата му. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"A few people were in and out of the building. A Sorcerer." | – Няколко души бяха в сградата и излязоха от нея. Магьосник. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"A Sorcerer? A big man? Long cloak and fancy black boots?" | – Магьосник? Едър мъж? С дълга пелерина и хубави черни ботуши? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
The beggar nods. So Glixius Dragon Killer was there. That's interesting. | Просяка кимва. Значи Гликсий Драконоубиеца е бил тук. Това е интересно. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Who else?" | – Кой още? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"A thin man in a cloak." | – Мършав мъж с наметало. Вилорп 10.11.17 в 16:06 |