| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
I nod. I do, actually. | Кимвам. Всъщност, да. аз345 11.05.20 в 18:11 | |
“Good,” he says. | - Добре - казва той. аз345 11.05.20 в 18:11 | |
He has the look of a Handsome Boy from a different time. He could be a dashing World War I soldier, handsome enough for a girl to wait years for him to come back from war, so handsome she could wait forever. He could be wearing a red letterman’s jacket, driving around in a Corvette with the top down, one arm on the steering wheel, on his way to pick up his girl for the sock hop. Peter’s kind of wholesome good looks feel more like yesterday than today. There’s just something about him girls like. | Той изглежда като красиво момче от други времена. Той може да бъде елегантен войник от Първата световна война, достатъчно карсив, за да може някое момиче да го чака с години да се върне от война, толкова красив, че тя би чакала завинаги. Той би носил червено пощальонско яке, да кара Корвет* с една ръка на кормилото, по пътя му да вземе момичето си за сок хоп*. аз345 11.05.20 в 18:21 | |
He was my first kiss. It’s so strange to think of it now. It feels like forever ago, but really it was just four years. | С него беше първата ми целувка. Толкова е странно като се замисля за това сега. Имам чувството, че е било преди хиляди години, но всъщност беше преди четири. аз345 11.05.20 в 18:22 | |
* * * | * * * аз345 11.05.20 в 18:23 | |
Josh shows up about a minute later, as I’m texting Chris that I’m not going to make it to the mall after all. I stand up. “It took you long enough!” | Джош се появява минута по-късно, докато пиша на Крис, че няма да успея да отида до мола в крайна сметка. Изправям се. аз345 11.05.20 в 18:24 | |
“You told me 8109. This is 8901!” | - Ти ми каза номер 8109. Това е 8901. аз345 11.05.20 в 18:25 | |
Confidently I say, “No, I definitely said 8901.” | Уверено казвам: аз345 11.05.20 в 18:26 | |
“No, you definitely said 8109. And why weren’t you answering your phone?” Josh gets out of his car, and when he sees the side of my car, his jaw drops. “Holy crap. Did you call Triple A yet?” | - Не, със сигурност каза 8109. И защо не си вдигаш телефона?- Джош излиза от колата си и когато вижда колата ми отстрани, ченето му пада. аз345 11.05.20 в 18:28 | |
“No. Can you?” | - Не. Може ли ти? аз345 11.05.20 в 18:28 | |
Josh does, and then we sit in his car in the air-conditioning while we wait. I almost get into the backseat, when I remember. Margot isn’t here anymore. I’ve ridden in his car so many times, and I don’t think I’ve ever once sat up front in the passenger seat. | Джош го прави и после седим в колата му с климатик, докато чакаме. Почти се качвам на задната седалка, когато си спомням, че Марго не е тук вече. Возила съм се в колата му толкова много пъти и не мисля, че някога съм сядала на седалката до шофьора. аз345 11.05.20 в 18:31 | |
“Um . . . you know Margot’s going to kill you, right?” | - Ъм... знаеш, че Марго ще те убие, нали? аз345 11.05.20 в 18:31 | |
I whip my head around so fast my hair slaps me in the face. “Margot’s not going to find out, so don’t you say a word!” | Обръщам главата си толкова бързо, че косата ми ме удря по лицето. аз345 11.05.20 в 18:32 | |
“When would I even talk to her? We’re broken up, remember?” | - Кога изобщо ще говоря с нея? Ние скъсахме, не помниш ли? аз345 11.05.20 в 18:33 | |
I frown at him. “I hate when people do that—when you ask them to keep something a secret and instead of saying yes or no, they say, ‘Who would I tell?’ ” | Намръщвам му се. аз345 11.05.20 в 18:34 | |
“I didn’t say, ‘Who would I tell?’!” | - Не съм казвал "На кого бих казал?" ! аз345 11.05.20 в 18:35 | |
“Just say yes or no and mean it. Don’t make it conditional.” | - Просто кажи да или не и го направи. Не поставяй условия. аз345 11.05.20 в 18:36 | |
“I won’t tell Margot anything,” he says. “It’ll just be between you and me. I promise. All right?” | - Няма да кажа нищо на Марго - казва той - Ще си остане между нас. Обещавам. Окей? аз345 11.05.20 в 18:37 | |
“All right,” I say. And then it gets quiet with neither of us saying anything; there’s just the sound of cool air coming out of the A/C vents. | - Добре. - казвам аз. Става тихо, защото никой не казва нищо. Чува се само звука на хладния въздух, излизащ през процепите на климатика. аз345 11.05.20 в 18:38 | |
My stomach feels queasy thinking about how I’m going to tell my dad. Maybe I should break the news to him with tears in my eyes so he feels sorry for me. Or I could say something like, I have good news and bad news. The good news is, I’m fine, not a scratch on me. The bad news is, the car is wrecked. Maybe “wrecked” isn’t the right word. | Стомахът ми става несигурен, докато мисля как ще кажа на татко. Може би трябва да му обявя новините със сълзи в очите, за да му стане жал за мен. Или може да кажа нещо като "Имам добри и лоши новини. Добрите новини са, че аз съм добре, по мен няма нито драскотина. Лошата - колата е повредена." Може би "повредена" не е правилната дума. аз345 11.05.20 в 18:43 | |
I’m mulling over the right word choice in my head when Josh says, “So just because Margot and I broke up, you’re not going to talk to me anymore either?” Josh sounds jokingly bitter or bitterly joking, if there is such a combination. | Обмислям правилните думи в главата си, когато Джош казва: аз345 11.05.20 в 18:46 | |
I look over at him in surprise. “Don’t be dumb. Of course I’m still going to talk to you. Just not in public.” This is the role I play with him. The part of the pesky little sister. As if I am the same as Kitty. As if we aren’t only a year apart. Josh doesn’t crack a smile, he just looks glum, so I bump my forehead against his. “That was a joke, dummy!” | Поглеждам към него с изненада. аз345 11.05.20 в 18:50 | |
“Did she tell you she was going to do it? I mean, was it always her plan?” When I hesitate, he says, “Come on. I know she tells you everything.” | - Тя каза ли ти, че ще го направи? Имам предвид, винаги ли го е планувала? - когато се колебая, той казва - Хайде, де. Знам, че тя ти казва всичко. аз345 11.05.20 в 18:51 | |
“Not really. Not this time anyway. Honestly, Josh. I didn’t know a thing about it. Promise.” I cross my heart. | - Всъщност не. Този път не. Честно, Джош. Нищо не знаех за това. Кълна се. - Кръстосвам сърцето си. аз345 11.05.20 в 18:53 | |
Josh absorbs this. Chewing on his bottom lip he says, “Maybe she’ll change her mind. That’s possible, right?” | Джош поема това. Дъвчейки долната си устна, той казва: аз345 11.05.20 в 18:55 | |
I don’t know if it’s more heartless for me to say yes or no, because he’ll be hurt either way. Because while I’m 99.99999 percent sure that she will get back together with him, there’s that tiny chance she won’t, and I don’t want to get his hopes up. So I don’t say anything. | Не знам кое е по-безсърдечно от моя страна - да кажа да или не, защото ще го боли и в двата случая. Защото докато аз съм 99,99999 процента сигурна, че тя ще се върне при него отново, все още има този малък шанс, да не го направи и не искам да му давам напразни надежди. Затова не казвам нищо. аз345 11.05.20 в 19:19 | |
He swallows, his Adam’s apple bobbing up and down. “No, you’re right. When Margot makes up her mind, she doesn’t go back on it.” | Той преглътва и адамовата му ябълка се качва нагоре и после надолу. аз345 11.05.20 в 19:21 | |
Please please please don’t cry. | Моля те, моля те, моля те не плачи. аз345 11.05.20 в 19:22 | |
I rest my head on his shoulder and say, “You never know, Joshy.” | Отпускам главата си върху рамото му и казвам: аз345 5.06.20 в 9:09 | |
Josh stares straight ahead. A squirrel is darting up the big oak tree in the yard. Up and down and back up again. We both watch. “What time does she land?” | Джош се взира право напред. Една катерица се е втурнала към голям дъб в градината. Нагоре и надолу и после пак нагоре. И двмата я гледаме. аз345 5.06.20 в 9:11 | |
“Not for hours.” | - След няколко часа. аз345 5.06.20 в 9:11 | |
“Is . . . is she coming home for Thanksgiving?” | - Тя...тя ще се върне ли за деня на благодарността? аз345 5.06.20 в 9:11 | |
“No. They don’t get off for Thanksgiving. It’s Scotland, Josh. They don’t celebrate American holidays, hello!” I’m teasing again, but my heart’s not in it. | - Не. Те не празнуват деня на благодарността. Това е Шотландия, Джош. Те не празнуват американски празници, ехо! Отново съм подигравателна, но в душата си не искам това. аз345 5.06.20 в 9:13 | |
“That’s right,” he says. | - Права си.- казва той. аз345 5.06.20 в 9:13 | |
I say, “She’ll be home for Christmas, though,” and we both sigh. | Казвам: аз345 5.06.20 в 9:14 | |
“Can I still hang out with you guys?” Josh asks me. | - Мога ли да продължа да излизам с вас? аз345 5.06.20 в 9:14 | |
“Me and Kitty?” | – С мен и Кити? аз345 5.06.20 в 9:14 | |
“Your dad, too.” | – И баща ти също. аз345 5.06.20 в 9:14 | |
“We’re not going anywhere,” I assure him. | - Няма да ходим никъде. - уверявам го. аз345 5.06.20 в 9:15 | |
Josh looks relieved. “Good. I’d hate to lose you, too.” | Джош изглежда облекчен. аз345 5.06.20 в 9:16 | |
As soon as he says it, my heart does this pause, and I forget to breathe, and just for that one second I’m dizzy. And then, just as quickly as it came, the feeling, the strange flutter in my chest, is gone, and the tow truck arrives. | Докато го казва, сърцето ми прави пауза и аз забравям да дишам. Само за една секунда съм замаяна. И тогава, точно толкова бързо, колкото и дойде, странното трептене в гърдите ми изчезна и аварийната кола пристигна. аз345 5.06.20 в 9:18 | |
When we pull into my driveway, he says, “Do you want me to be there when you tell your dad?” | Когато завиваме по моята алея, Джош казва: аз345 5.06.20 в 9:19 | |
I brighten up and then I remember how Margot said I’m in charge now. I’m pretty sure taking responsibility for one’s mistakes is part of being in charge. | Аз се озарявам, но после се сещам как Марго ми каза, че сега аз отговарям. Предполагам, че част от това да отговаряш, е и да поемаш отговорност за грешките си аз345 5.06.20 в 9:22 |