Intellectuals and Society - Thomas Sowell / Интелектуалците и обществото - Томъс Соуел: Chapter 2 Knowledge and Notions

Английски оригинал Перевод на български

In the absence of any evidence on either side of the issue at the outset, there was no reason why unsubstantiated statements for or against the accused should have been uncritically accepted or uncritically rejected. But the statements of members of the women’s lacrosse team were not merely dismissed but denounced.

#51

The Duke women lacrosse players were characterized as “stupid, spoiled little girls” in remarks quoted in The Atlanta Journal- Constitution, people who “negate common sense” according to a New York Times writer, who were “dumb” according to a writer in the Philadelphia Daily News, and “ignorant or insensitive” according to a Philadelphia Inquirer writer.17

#52

In other words, members of the intelligentsia, hundreds of miles away, who had never laid eyes on the men in question, were so convinced of their guilt, on the basis of commonly shared a priori notions among the intelligentsia, that they could assail young women who had had direct personal knowledge of the individuals in question, including their attitudes and behavior toward women in general and a black woman in particular. Despite the utter certainty and condescension in the media, devastating facts that later came out—exonerating the accused men and leading to the resignation and disbarment of the district attorney who prosecuted them—showed that it was the women on the Duke lacrosse team who were right and the media wrong. It was a classic example of the presumption of superior knowledge on the part of intellectuals with less knowledge than those whose conclusions they dismissed and denounced. Unfortunately, it was not the only example, nor even a rare example.

#53

Experts

#54

A special occupation which overlaps that of intellectuals, but is not wholly coincident with it, is that of the expert. One may, after all, be an expert on Spanish literature or existentialist philosophy—where one’s end product in either case consists of ideas—or one may be an expert on repairing automobile transmissions or extinguishing oil field fires, where the end product is a service rendered. Obviously only the former experts would fit our definition of intellectuals.

#55

Experts of whatever sort are especially clear examples of people whose knowledge is concentrated within a narrow band out of the vast spectrum of human concerns. Moreover, the interactions of innumerable factors in the real world mean that, even within that narrow band, factors from outside that band can sometimes affect outcomes in ways that mean an expert whose expertise does not encompass those other factors can be an amateur when it comes to making consequential decisions, even within what is normally thought of as that expert’s field of expertise. For example, in early twentieth century America, experts on forestry predicted a “timber famine” that never materialized because these forestry experts did not know enough economics to understand how prices allocate resources over time, as well as allocating resources among alternative users at a given time.18

#56

Similar hysteria about an impending exhaustion of other natural resources, such as oil, has flourished for well over a century, despite repeated predictions that we had only enough oil reserves to last for a dozen or so years and repeated experiences that there were more known oil reserves at the end of the dozen or so years than there were at the beginning.19

#57

With experts, as with non-profit organizations or movements with idealistic-sounding names, there is often an implication of disinterested endeavors, uncorrupted by the bias of self-interest. This is one of many perceptions which cannot survive empirical scrutiny—but which is seldom subjected to such scrutiny. Quite aside from the vested interest that experts have in the use of expertise—rather than other economic or other social mechanisms—to shape consequential decisions, there is much empirical evidence of their biases. City planners are a typical example:

#58

Planners often call for visioning sessions in which the public are consulted about their desires for their regions.

#59

In a typical visioning session, members of the public are asked leading questions about their preferences. Would you like to have more or less pollution? Would you like to spend more or less time commuting? Would you like to live in an ugly neighborhood or a pretty one? Planners interpret the answers as support for their preconceived notions, usually some form of smart growth. If you want less pollution, you must want less auto driving. If you want to spend less time getting to work, you must want a denser city so you live closer to work. If you want apple pie, you must oppose urban sprawl that might subdivide the apple orchard.20

#60

Quite aside from the tendentiousness of the questions, even an honest attempt to get meaningful input into a decision-making process from answers to questions that neither cost anything to answer nor even include any notion of costs in the questions, would be relevant only to a costless world, while the crucial fact of the world we live in is that all actions or inactions entail costs which have to be taken into account in order to reach a rational decision. “Rational” is used here in its most basic sense—the ability to make a ratio, as in “rational numbers” in mathematics—so that rational decisions are decisions that weigh one thing against another, a trade-off as distinguished from a crusade to achieve some “good thing” without weighing costs.

#61

City planners, like other experts, are also well aware that their own incomes and careers depend on providing ideas that are saleable to those who employ them, including politicians, whose goals and methods become the experts’ goals and methods. Even where experts go through the formality of weighing costs against benefits, that can remain only a formality in a process where a goal has been chosen politically. For example, after a planning expert was ordered by a politician who wanted a rail system built to “revise rail ridership estimates upward and costs downward,” later cost over-runs and revenue shortfalls became a public scandal. But the politician was able to say: “It’s not my fault; I relied on forecasts made by our staff, and they seem to have made a big mistake.”21

#62

In other words, experts are often called in, not to provide factual information or dispassionate analysis for the purpose of decision-making by responsible officials, but to give political cover for decisions already made and based on other considerations entirely. The shifting of socially consequential decisions from systemic processes, involving millions of people making mutual accommodations—at their own costs and risks—to experts imposing a master plan on all would be problematic even if the experts were free to render their own best judgment. In situations where experts are simply part of the window dressing concealing arbitrary and even corrupt decisions by others, reliance on what “all the experts” say about a given issue is extremely risky. Even where the experts are untrammeled, what “all the experts” are most likely to agree on is the need for using expertise to deal with problems.

#63

Experts have their place and can be extremely valuable in those places, this no doubt being one reason for the old expression, “Experts should be on tap, not on top.” For broader social decision-making, however, experts are no substitute for systemic processes which engage innumerable factors on which no given individual can possibly be expert, and engage the 99 percent of consequential knowledge scattered in fragments among the population at large and coordinated systemically during the process of their mutual accommodations to one another’s demand and supply.

#64

The simple fact that central planners in the Soviet Union had more than 24 million prices to set22 shows the absurdity of the task undertaken by central planning. That central planning has failed repeatedly in countries around the world, among both democracies and dictatorships, can hardly be surprising because the central planners could not possibly be experts—or even competent—on all the things under their control. The fact that central planning was abandoned by country after country in the late twentieth century—even in countries with communist or socialist governments—suggests the depth and undeniability of that failure.

#65

Economic central planning is just one aspect of top-down social engineering in general, but bad outcomes in other fields are not always so blatantly obvious, so readily quantifiable, and so undeniable as in the economy, though these other social outcomes may be just as bad or worse.23 While lawyers and judges are experts on legal principles, and have valuable roles to play within their expertise, both have over the years increasingly moved beyond those roles to using law “as an instrument of social change”— which is to say, making amateur decisions on complex matters extending far beyond the narrow boundaries of their professional expertise. Moreover, the consensus of like-minded experts on matters beyond their expertise has emboldened many legal experts—like experts in other fields—to imagine that the difference between their elite group perceptions and those of other people is almost axiomatically a difference between knowledgeable people and the uninformed masses.

#66

Among the many examples of this attitude was a 1960s judicial conference where a retired police commissioner attempted to explain to the judges and law professors present how the courts’ recent expansions of criminals’ legal rights undermined the effectiveness of law enforcement. Among those present were Supreme Court Justice William J. Brennan and Chief Justice Earl Warren, both of whom remained “stony-faced” during the police commissioner’s presentation, according to a New York Times account, but later “roared with laughter” after a law professor arose to pour ridicule on what the police commissioner had just said.24 Yet such scornful dismissal was not based on any factual evidence—and evidence subsequently accumulating over the years made painfully clear that law enforcement was in fact breaking down, to an accompanying skyrocketing of crime rates.

#67

Prior to the revolution in judicial interpretations of criminal law in the early 1960s, the murder rate in the United States had been going down for decades, and was by 1961 less than half of what it had been back in 1933.25 But this long downward trend in murder rates suddenly reversed during the 1960s, and by 1974 the murder rate was double what it was in 1961.26 Yet here, as elsewhere, the first-hand observations and years of personal day-to-day experience—in this case, by a retired police commissioner—were not merely dismissed but ridiculed by people who relied instead on shared but unsubstantiated assumptions among the elite. Neither this issue nor this episode was unique as an example of those with the vision of the anointed scornfully dismissing alternative views instead of answering them.

#68

THE ROLE OF REASON

#69

РОЛЯТА НА РАЗУМА

thegreenmarker 25.09.20 в 14:35

There are as many conceptions of reason and its social role as there are conceptions of knowledge and its social role. Both merit scrutiny.

#70

Има толкова концепции за разума и неговата социална роля, колкото са концепциите за знанието и неговата социална роля. И двете заслужават внимателно изследване.

thegreenmarker 25.09.20 в 14:35

Reason and Justification

#71

Разум и Обосновка (оправдание)

thegreenmarker 25.09.20 в 14:35

The implicit assumption of superior knowledge among intellectual elites underlies one of the demands of intellectuals that goes back at least as far as the eighteenth century—namely, that actions, policies, or institutions “justify themselves before the bar of reason.” As William Godwin said in 1793, “we must bring every thing to the standard of reason.”27 The words in which this demand is expressed have changed since the eighteenth century, but the basic premise has not. Many intellectuals today, for example, find it a weighty consideration that they do not understand how corporate executives can be worth such high salaries as they receive—as if there is any inherent reason why third parties should be expected to understand, or why their understanding or acquiescence should be necessary, in order for those who are directly involved in hiring and paying corporate executives to proceed on the basis of their own knowledge and experience, in a matter in which they have a stake and intellectuals do not.e

#72

Подразбиращото се превъзходство на знанията при интелектуалните елити лежи в основата на едно от изискванията на интелектуалците, което датира най-малко до 18-ти век - а именно, че действията, политиките или институциите трябва да „се оправдаят пред летвата на разума“. Както Уилям Годуин казва през 1793 г., „ние трябва да поставим всяко нещо до стандарта на разума.“ 27
Думите, с които се изразява това искане, са се променили от 18-ти век насам, но основният смисъл не се е променил. Например днес много интелектуалци намират за сериозно съображение това, че не разбират как така корпоративните мениджъри могат да получават толкова толкова високи заплати - сякаш има някаква присъща причина да очакваме трети страни да разбират, или въобще да се очаква тяхното разбиране или съгласие за да могат онези, които са пряко ангажирани с наемането и заплащането на корпоративни ръководители, да продължат въз основа на собствените си знания и опит, по въпрос, в който те имат дял, а интелектуалците нямат.

thegreenmarker 25.09.20 в 14:43

Similarly, many of the intelligentsia express not only surprise but outrage at the number of shots fired by the police in some confrontation with a criminal, even if many of these intellectuals have never fired a gun in their lives, much less faced life-and-death dangers requiring split-second decisions. Seldom, if ever, do the intelligentsia find it necessary to seek out any information on the accuracy of pistols when fired under stress, before venting their feelings and demanding changes. In reality, a study by the New York City Police Department found that, even within a range of only six feet, just over half the shots fired by police missed completely. At distances from 16 to 25 yards—less than the distance from first base to second base on a baseball diamond—only 14 percent of the shots hit.28

#73

По същия начин много от интелигенцията изразяват не само изненада, но и възмущение от броя изстрели, изстреляни от полицията при някаква конфронтация с престъпник, дори ако много от тези интелектуалци никога не са стреляли с пистолет през живота си, още по-малко са изправени пред ситуации на живот и смърт, изискващи взимане на решения за част от секундата. Рядко, ако не и изобщо, интелигенцията смята за необходимо да потърси каквато и да е информация за точността на пистолетите, когато са стреляни под стрес, преди да издуха чувствата си и да поиска промени. В действителност, проучване на полицейското управление в Ню Йорк установи, че дори в рамките на само шест фута (1,8 метра), малко над половината изстрели от полицията са пропуснали напълно. На разстояния от 14 до 22 метра - (приблизително дължината на едно волейболно игрище) по-малко от разстоянието от първа база до втора база на бейзболен диамант - само 14 процента от изстрелите са ударени.

thegreenmarker 25.09.20 в 14:49

However surprising such facts might be to those who have never fired a pistol, even at a stationary target in the safety and calm of a pistol range, much less in the scramble and stress of life-and-death dangers with moving targets, what is crucial here is that so many of the intelligentsia and those whom they influence have seen no reason to seek such factual information before venting their outrage, in utter ignorance of the facts. Moreover, even a criminal who is hit by a bullet is not necessarily rendered instantly harmless, so there is no reason to stop firing, so long as that criminal continues to be a danger. But such mundane knowledge has been of no interest to those joining elite group expressions of indignation over things beyond their experience or competence.f

#74

Колкото и да са изненадващи подобни факти за онези, които никога не са стреляли с пистолет, дори в неподвижна цел в безопасността и спокойствието на стрелбището, още по-малко в кавгата и под стреса в ситуация на живот и смърт с движещи се цели, какво е - това което е решаващото тук е, че толкова много от интелигенцията и онези, на които те влияят, не виждат причина да търсят такава фактическа информация, преди да излеят възмущението си, при пълното незнание на фактите. Освен това дори престъпникът, който е ударен от куршум, не е непременно незабавно обезвреден, така че няма причина да се спре стрелбата, докато този престъпник да продължава да представлява опасност. Но такива знания от първа ръка не представляват интерес за онези, които се присъединяват към проявите на възмущение от елитни групи по въпроси отвъд техния опит и компетентност.

thegreenmarker 25.09.20 в 14:52

To demand that things justify themselves before the bar of reason, in a world where no one has even one percent of all consequential knowledge, is to demand that ignorance be convinced and its permission obtained. How can a brain surgeon justify what he does to someone who knows nothing about the brain or about surgery? How can a carpenter justify his choice of nails and woods to people who know nothing about carpentry, especially if the carpenter is being accused of wrongdoing by lawyers or politicians, whose articulation skills may greatly exceed those of the carpenter, while their knowledge of carpentry is far less? The confidence born of their generally superior special knowledge may conceal from these elites themselves the extent of their ignorance and their resulting misconception of the issue at hand. Moreover, arguments against the carpenter by articulate but ignorant elites to a general public that is equally ignorant on this subject—whether the public are on juries or in election booths—may easily prove to be convincing, even if those same arguments would seem absurd to other carpenters.

#75

Да се изисква нещата да се оправдаят пред летвата на разума, в свят, в който никой няма дори един процент от всички значителни знания, означава да искаме да бъдат убеждавани и да се очаква разрешение от невежи хора. Как може един мозъчен хирург да оправдае това, което прави на някой, който не знае нищо за мозъка или за хирургията? Как може един дърводелец да оправдае избора си на пирони и дървета на хора, които не знаят нищо за дърводелството, особено ако дърводелецът е обвинен в неправомерни действия от адвокати или политици, чиито умения за говорене могат значително да надхвърлят тези на дърводелеца, макар познанията им за дърводелството са значително по-нищожни?

Увереността у хората от тези елити породена от техните специални знания, може да скрие от самите тях степента на свобственото им невежество и произтичащите от него погрешни схващания за разглеждания проблем.

Нещо повече, аргументите срещу дърводелеца от артикулирани, но невежи елити пред широката публика, която е еднакво невежа по този въпрос - независимо дали обществеността е в съдебни заседатели или в предизборни кабини - могат лесно да се окажат убедителни, дори ако същите тези аргументи изглеждат абсурдни за други дърводелци.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:01

It is one thing for the population at large to make their own individual transactions and accommodations on matters pertaining to themselves individually, and something quite different for them to make collective decisions for the society at large as voters or jurors. Collective decision-making, whether through democratic processes or through top-down commands, involves people making decisions for other people, rather than for themselves. The same problem of inadequate knowledge afflicts both these processes. To revert for a moment to central planning as a proxy for surrogate decision-making in general, when central planners in the days of the Soviet Union had to set more than 24 million prices it was an impossible task for any manageably sized group of central planners, but far less of a problem in a country with hundreds of millions of people, each making decisions about the relatively few prices relevant to their own economic transactions.

#76

Едно нещо е за населението като цяло да правят свои индивидуални сделки и приспособявания по въпроси, които се отнасят индивидуално за тях, но е съвсем различно за тях е да вземат колективни решения за обществото като избиратели или съдебни заседатели. Колективното вземане на решения, независимо дали чрез демократични процеси или чрез команди отгоре надолу, включва хората да вземат решения от името на други хора, а не за себе си. Същият проблем с неадекватните знания засяга и двата процеса. Да се ​​върнем за момент към централното планиране като пълномощник за вземане на заместителни решения като цяло, когато централните планиращи по времето на Съветския съюз трябваше да определят над 24 милиона цени, това беше невъзможна задача за която и да е управляема по големина група централни планиращи, но далеч по-малък проблем в държава със стотици милиони хора, всяка от които взема решения относно относително малкото цени, свързани със собствените им икономически транзакции.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:04

Incentives as well as knowledge are different. There are far more incentives to invest time and attention in decisions with major direct personal consequences to oneself than to invest similar amounts of time and attention to casting one vote among millions in decisions that will affect mostly other people, and whose effect on oneself is unlikely to be changed by how one’s own single vote among millions is cast.

#77

Стимулите, както и знанията са различни. Има много повече стимули да инвестирате време и внимание в решения с големи преки лични последици за себе си, отколкото да инвестирате подобно количество време и внимание за гласуване на един глас сред милиони за решения, които ще засегнат най-вече други хора и чийто ефект върху себе си е малко вероятно да бъде променен от начина на гласуване на един глас сред милиони.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:05

The notion that things must justify themselves before the bar of reason opens the floodgates to sweeping condemnations of things not understood by people with credentialed ignorance. Differences in incomes and occupations not understood by intellectual elites, usually without much knowledge of either the mundane specifics or of economics in general, readily become “disparities” and “inequities” without further ado, just as intellectuals who have never fired a gun in their lives do not hesitate to express their outrage at the number of bullets fired by the police in a confrontation with a criminal. In these and other ways, notions trump knowledge—when these are notions prevalent among intellectuals.

#78

Идеята, че нещата трябва да се оправдаят преди летвата на разума, отваря шлюзовете към широки осъждания на неща, които не се разбират от хора с пълно невежество. Разликите в доходите и професиите, неразбираеми от интелектуалните елити, обикновено без много познания нито за светските специфики, нито за икономиката като цяло, лесно се превръщат в „несъответствия“ и „неравенства“ без допълнителни шумове, точно както интелектуалците, които никога не са стреляли с пистолет в живота не се колебайте да изрази възмущението си от броя на изстреляните от полицията куршуми в конфронтация с престъпник. По тези и други начини понятията удрят знанието - когато това са представи, разпространени сред интелектуалците.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:08

This key fallacy—and the bad social consequences to which it can lead—is not limited to intellectual elites. The squelching of individual decision-making by the imposition of collective decisions arrived at by third parties, whether those third parties are elites or masses, usually means essentially allowing ignorance to overrule knowledge. A public opinion poll or a popular vote on an issue involving carpentry would be as irrelevant as the views prevalent in elite circles. The only saving grace is that the masses are much less likely than the elites to think that they should be overruling people whose stake and whose relevant knowledge for the issue at hand are far greater than their own. Moreover, the masses are less likely to have the rhetorical skills to conceal from others, or from themselves, that this is what they are doing.

#79

Тази ключова заблуда - и лошите социални последици, до които може да доведе - не се ограничава само до интелектуалните елити. Потискането на индивидуалното вземане на решения чрез налагане на колективни решения, до които се стига от трети страни, независимо дали тези трети страни са елити или маси, обикновено означава по същество позволяване на невежеството да отмени знанието. Проучване на общественото мнение или популярно гласуване по въпрос, включващ дърводелството, би било също толкова без значение, колкото възгледите, разпространени в елитните среди. Единствената спасителна благодат е, че масите са много по-малко склонни от елитите да мислят, че трябва да надделеят над хората, чийто дял и съответните знания по въпроса са далеч по-големи от техните собствени. Нещо повече, масите са по-малко склонни да имат реторически умения да прикриват от другите или от себе си, че това е, което правят.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:09

The intellectuals’ exaltation of “reason” often comes at the expense of experience, allowing them to have sweeping confidence about things in which they have little or no knowledge or experience. The idea that what they don’t know isn’t knowledge may also be a factor in many references to “earlier and simpler times” by people who have made no detailed study of those times, and who are unlikely even to suspect that it is their knowledge of the complexities of those times which is lacking, not the complexities themselves.

#80

Издигането на „разума“ от страна на интелектуалците често става за сметка на опита, което им позволява да имат широка увереност за неща, в които имат малко или никакво познание или опит. Идеята, че това, което те не знаят, не е знание, също може да бъде фактор в много препратки към „добрите прости стари времена“ от хора, които не са правили подробно проучване на тези времена и които е малко вероятно дори да подозират, че им липсват знанията им за сложността на онези времена, а не, че е липсвала сложност на онези времена.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:11

Oliver Wendell Holmes pointed out that Roman law contained “a set of technicalities more difficult and less understood than our own.”29 Similar views have been expressed in the twenty-first century by Professor Richard A. Epstein of the University of Chicago, who has also taught Roman law at Oxford: “The private law controversies that generate such animated discussions among lawyers and scholars today were often argued with great ingenuity and imagination hundreds of years ago.”30 In a similar vein, distinguished historian N.J.G. Pounds said, “The evolution of the family and of familial structures, like most other human institutions, shows a progression from the complex towards the simple.”31

#81

Оливър Уендел Холмс посочи, че римското право съдържа „набор от технически аспекти, по-трудни и по-малко разбираеми от нашия“. 29 Подобни възгледи са изразени през двадесет и първи век от професор Ричард А. Епщайн от Чикагския университет, който също преподава римско право в Оксфорд: „Частните правни противоречия, които пораждат подобни анимирани дискусии сред юристи и учени днес, често се спореха с голяма изобретателност и въображение преди стотици години.“ 30 По подобен начин, изтъкнатият историк NJG Паундс каза: „Еволюцията на семейството и на фамилните структури, както повечето други човешки институции, показва прогресиране от сложното към простото.“ 31

thegreenmarker 25.09.20 в 15:12

Central planners are not the only elites whose special knowledge has proved less effective in practice than the vastly greater amount of mundane knowledge in the population at large, nor is the economic marketplace the only place where the knowledge imbalance between the elites and the masses can be the opposite of the way this imbalance is perceived by the elites. If, as Oliver Wendell Holmes said, the life of the law has not been logic but experience,32 then here too it is the millions—and especially the successive generations of millions—who have vastly more knowledge in the form of personal experience than do the relatively small circles of experts in the law. This is not to say that experts have no role to play, whether in the law or in other aspects of life. But the nature of that role is very different when both elite expertise and mass experience must be combined, as in countries where laws are passed by elected representatives of the people and are carried out by judges and other legal experts.

#82

Централните планиращи не са единствените елити, чиито специални знания се оказват по-малко ефективни на практика от значително по-голямото количество обикновени знания разпръснати сред населението като цяло, нито пък икономическият пазар е единственото място, където неравновесието на знания между елитите и масите може обратното на начина, по който този дисбаланс се възприема от елитите. Ако, както каза Оливър Уендъл Холмс, Природата на закона не идва от логиката, а опитта 32, то и тук милионите - и особено последователните поколения милиони - имат значително повече знания под формата на личен опит, отколкото относително малките кръгове от експерти по право. Това не означава, че експертите нямат никаква роля, независимо дали в закона или в други аспекти на живота. Но естеството на тази роля е много различно, когато трябва да се комбинират както елитен опит, така и масов опит, както в страните, където законите се приемат от избрани представители на народа и се изпълняват от съдии и други правни експерти.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:15

Within a sufficiently circumscribed area of decision-making, experts on that particular circumscribed area can have a vital role to play. The few with legal expertise can make court decisions applying the laws that developed out of the experiences of the many. But that is fundamentally different from creating or changing the law to suit the notions of judges or the notions in vogue among law school professors. Likewise, someone with the special talents and skills to collect information and convey it to the public through the media can be an indispensable part of the functioning of a democratic society, but that is wholly different from journalists taking on the role of filtering and slanting the news to buttress conclusions reflecting notions common within journalistic circles, as will be documented in Chapter 10.

#83

В рамките на достатъчно ограничена област на вземане на решения експертите по тази конкретна ограничена област могат да играят жизненоважна роля. Малцината с юридически опит могат да вземат съдебни решения, като прилагат законите, разработени от опита на мнозина. Но това е коренно различно от създаването или промяната на закона, за да отговаря на представите за съдии или на модните понятия сред професорите по юридически факултети. По същия начин някой със специалните таланти и умения да събира информация и да я предава на обществеността чрез медиите може да бъде незаменима част от функционирането на демократичното общество, но това е напълно различно от журналистите, които поемат ролята на филтриране и наклон на новини до заключения, отразяващи понятия, разпространени в журналистическите кръгове, както ще бъде документирано в глава 10

thegreenmarker 25.09.20 в 15:16

The difference between the carrying out of circumscribed roles and using those roles to exert power or influence to try to shape wider social decisions also applies to those teachers who are classroom indoctrinators or those religious leaders promoting liberation theology, as well as generals who displace civilian government with military coups. What the various non-military ambitious elites are doing is essentially creating smaller and more numerous coups, pre-empting social decisions that others have been authorized to make, in order to acquire power or influence in matters for which they have neither expertise nor, in many cases, even simple competence.

#84

Разликата между изпълнението на ограничени роли и използването на тези роли за упражняване на власт или влияние, за да се опитат да се формират по-широки социални решения, се отнася и за онези учители, които са индоктринатори в класната стая или онези религиозни лидери, които насърчават теологията на освобождението, както и генералите, които изместват гражданското правителство с военни преврати. Това, което правят различните невоенни амбициозни елити, по същество е създаването на по-малки и по-многобройни преврати, изпреварващи социалните решения, които другите са упълномощени да вземат, за да придобият власт или влияние по въпроси, за които нямат нито опит, нито много случаи, дори проста компетентност.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:17

In short, whether one stays within a circumscribed role, based on one’s expertise, or ventures beyond that role into areas beyond one’s expertise, depends in part on whether one presumes oneself to have more knowledge than those whose decisions are being preempted. How knowledge is seen affects how society is seen, and how one’s own role within that society is seen.

#85

Накратко, дали човек остава в рамките на определена роля, основана на неговия опит, или се впуска извън тази роля в области извън неговата компетентност, зависи донякъде от това дали този човек предполага, че има повече знания от тези, чиито решения завладява. Това как се гледа на знанието влияе върху това как се гледа на обществото и влияе на това как един човек вижда собствената роля в това общество.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:20

“One Day at a Time” Rationalism

#86

Рационализъм тип „Ден подир ден“

thegreenmarker 25.09.20 в 15:22

Intellectuals’ faith in “reason” sometimes takes the form of believing themselves capable of deciding each issue ad hoc as it arises. In principle, reason can be applied to as limited or as expansive a time period as one wishes—a day, a year, a generation, or a century, for example—by analyzing the implications of decisions over whatever span of time may be chosen. One-day-at-a-time rationalism risks restricting its analysis to the immediate implications of each issue as it arises, missing wider implications of a decision that may have merit as regards the issue immediately at hand, considered in isolation, but which can be disastrous in terms of the ignored longer-term repercussions. A classic example was a French intellectual’s response to the Czechoslovakian crisis that led to the Munich conference of 1938:

#87

Вярата на интелектуалците в „разума“ понякога приема формата да вярват, че са способни да решават всеки въпрос ad hoc, както възникне. По принцип разумът може да се приложи към толкова ограничен или толкова обширен период от време, колкото някой желае - например ден, година, поколение или век, като анализира последиците от решенията през какъвто и период от време да бъде избран . Еднодневният рационализъм рискува да ограничи анализа си до непосредствените последици от всеки проблем, тъй като възниква, пропускайки по-широки последици от решение, което може да има предимства по отношение на въпроса, който е непосредствено под ръка, разглеждан изолирано, но който бъдете катастрофални по отношение на игнорираните дългосрочни последици. Класически пример беше реакцията на френски интелектуалец на чехословашката криза, довела до Мюнхенската конференция през 1938 г .:

thegreenmarker 25.09.20 в 15:22

An eminent French political scientist, Joseph Barthélemy, who taught constitutional law at the University of Paris and was French representative at the League of Nations, asked in Le Temps the question French leaders had to answer: “Is it worthwhile setting fire to the world in order to save the Czechoslovak state, a heap of different nationalities? Is it necessary that three million Frenchmen, all the youth of our universities, of our schools, our countryside and our factories would be sacrificed to maintain three million Germans under Czech sovereignty?”33

#88

Изтъкнат френски политолог Джоузеф Батлелеми, който преподаваше конституционно право в Парижкия университет и беше френски представител в Лигата на нациите, зададе в Льо Темпс въпроса, на който френските лидери трябваше да отговорят: „Заслужава ли си да подпалваме света в за да се спаси чехословашката държава, куп от различни националности? Необходимо ли е три милиона французи, цялата младеж от нашите университети, от нашите училища, от нашата провинция и от нашите фабрики да бъдат жертвани, за да поддържат три милиона германци под чешки суверенитет? “33

thegreenmarker 25.09.20 в 15:22

Since it was not France that was threatening to set fire to the world, but Hitler, the larger question was whether someone who was threatening to set fire to the world if he didn’t get his way was someone who should be appeased in this one-day-at-a-time approach, without regard to what this appeasement could do to encourage a never-ending series of escalating demands. By contrast, Winston Churchill had pointed out, six years earlier, that “every concession which has been made” to Germany “has been followed immediately by a fresh demand.”34 Churchill clearly rejected one-day-at-a-time rationalism.

#89

Тъй като не Франция беше тази, която заплашваше да запали света, а Хитлер, по-големият въпрос беше дали някой, който заплашваше да подпали света, ако не му стигне, е някой, който трябва да бъде успокоен в този подход всеки ден, без оглед на това какво би могло да направи това умиротворяване, за да насърчи безкрайна поредица от ескалиращи искания. За разлика от него, Уинстън Чърчил беше посочил, шест години по-рано, че „всяка отстъпка, която е направена“ на Германия, „е последвана незабавно от ново искане“ 34. Чърчил явно отхвърля еднодневния рационализъм.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:22

By the time that Barthélemy addressed the Czechoslovakian crisis, Hitler had already taken the crucial step toward preparing for war by remilitarizing the Rhineland, in defiance of treaty commitments, had initiated military conscription when there was no military threat against Germany, and had seized Austria by force. As Winston Churchill said at the time, “Europe is confronted with a program of aggression, nicely calculated and timed, unfolding stage by stage.” This raised the longer run question posed by Churchill: “How many friends would be alienated, how many potential allies should we see go, one by one, down the grisly gulf, how many times would bluff succeed, until behind bluff ever-gathering forces had accumulated reality?”35 In short, the handwriting was on the wall for anyone who wanted to read it, and presenting the immediate Czechoslovakian crisis in isolation was one way of not facing the implications of a series of actions over a longer span of time, leading toward a growing threat, as more and more resources came under the control of Nazi Germany, increasing its military potential.

#90

По времето, когато Барелеми се обърна към чехословашката криза, Хитлер вече беше направил решаващата стъпка към подготовката за война, като ремилитаризира Рейнланд, в нарушение на договорните ангажименти, беше започнал военна повинност, когато нямаше военна заплаха срещу Германия, и превзе Австрия от сила. Както Уинстън Чърчил каза по онова време, „Европа се сблъсква с програма за агресия, добре изчислена и синхронизирана, разгръщаща се поетапно.“ Това повдигна по-дългосрочния въпрос, поставен от Чърчил: „Колко приятели ще бъдат отчуждени, колко потенциални съюзници трябва да видим да вървят един по един надолу по мрачния залив, колко пъти ще успеят да блъфират, докато зад блъфа се събират непрекъснато сили беше натрупал реалност? ”35 Накратко, почеркът беше на стената за всеки, който искаше да го прочете, и представянето на непосредствената чехословашка криза изолирано беше един от начините да не се сблъскате с последиците от поредица от действия за по-дълъг период от време , водещи към нарастваща заплаха, тъй като все повече и повече ресурси попадаха под контрола на нацистка Германия, увеличавайки нейния военен потенциал.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:23

That threat would be even greater with the significant resources of Czechoslovakia under Hitler’s control—as France would discover just two years later, when an invading German army battered them into quick submission, using among other things tanks manufactured in Czechoslovakia.

#91

Тази заплаха би била още по-голяма със значителните ресурси на Чехословакия под контрола на Хитлер - както Франция ще открие само две години по-късно, когато нахлуваща германска армия ги избива за бързо подчинение, използвайки между другото танкове, произведени в Чехословакия.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:23

The one-day-at-a-time approach has been applied to numerous issues, foreign and domestic. At the heart of this approach is the implicit notion that intellectuals can define an issue in ways they find convenient—and that what happens in the real world will remain within the confines of their definition. But time is just one of the many things that can move beyond the boundaries of man-made definitions and conceptions. For example, however humane it may seem to have “forgiveness” of loans to Third World countries, at least in a one-day-at-a-time perspective, what happens today affects how people will behave tomorrow. In this case, Third World countries repeatedly borrow money that they repeatedly do not repay, either because of explicit “forgiveness” or because international aid agencies allow them to repeatedly borrow ever larger amounts, using the proceeds of later loans to pay off previous loans, but with no end in sight as far as ever paying off any loan with their own resources. Fiscal irresponsibility has seldom provided a way out of poverty, whether for individuals or for nations.

#92

Еднодневният подход е приложен към множество въпроси, чуждестранни и вътрешни. В основата на този подход е имплицитната идея, че интелектуалците могат да определят даден проблем по начини, които намират за удобен - и това, което се случва в реалния свят, ще остане в рамките на тяхното определение. Но времето е само едно от многото неща, които могат да излязат извън границите на създадените от човека определения и схващания. Например, колкото и хуманно да изглежда, че има „опрощаване“ на заеми на страни от Третия свят, поне в перспектива един ден в даден момент, това, което се случва днес, влияе върху това как хората ще се държат утре. В този случай страните от Третия свят многократно заемат пари, които многократно не изплащат, било поради изрично „опрощение“, било защото международните агенции за помощ им позволяват многократно да вземат назаем все по-големи суми, като използват приходите от по-късни заеми за изплащане на предишни заеми, но без да се вижда краят, доколкото някога изплащат заем със собствени ресурси. Фискалната безотговорност рядко дава изход от бедността, независимо дали за отделни лица или за нации.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:23

Hurricanes in Florida and wildfires in southern California are likewise recurrent phenomena over the years but each individual natural catastrophe is treated as an immediate and discrete crisis, bringing not only government rescue efforts but also vast amounts of the taxpayers’ money to enable people who live in these places to rebuild in the known path of these dangers.g Any administration which might refuse to saddle taxpayers with the huge costs of subsidizing the rebuilding would no doubt be roundly condemned, not only by its political opponents but also by much of the media and the intelligentsia, looking at each particular hurricane or wildfire in a one-day-at-a-time perspective, rather than as part of an on-going sequence with a long history and a predictable future.

#93

Ураганите във Флорида и горските пожари в Южна Калифорния също са повтарящи се явления през годините, но всяка отделна природна катастрофа се третира като незабавна и дискретна криза, донасяща не само усилията на правителството за спасяване, но и огромни суми от парите на данъкоплатците, за да дадат възможност на хората, които живеят тези места за възстановяване по известния път на тези опасности.g Всяка администрация, която може да откаже да оседлае данъкоплатците с огромните разходи за субсидиране на възстановяването, несъмнено ще бъде категорично осъдена не само от политическите си опоненти, но и от голяма част от медиите и интелигенцията, гледайки на всеки конкретен ураган или пожар в перспектива един ден в даден момент, а не като част от текуща последователност с дълга история и предсказуемо бъдеще.

thegreenmarker 25.09.20 в 15:23

← Предишна страница

Минутку...