×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Intellectuals and Society - Thomas Sowell / Интелектуалците и обществото - Томъс Соуел: Chapter 2 Knowledge and Notions

РОЛЯТА НА РАЗУМА

Има толкова концепции за разума и неговата социална роля, колкото са концепциите за знанието и неговата социална роля. И двете заслужават внимателно изследване.

Разум и Обосновка (оправдание)

Подразбиращото се превъзходство на знанията при интелектуалните елити лежи в основата на едно от изискванията на интелектуалците, което датира най-малко до 18-ти век - а именно, че действията, политиките или институциите трябва да „се оправдаят пред летвата на разума“. Както Уилям Годуин казва през 1793 г., „ние трябва да поставим всяко нещо до стандарта на разума.“ 27
Думите, с които се изразява това искане, са се променили от 18-ти век насам, но основният смисъл не се е променил. Например днес много интелектуалци намират за сериозно съображение това, че не разбират как така корпоративните мениджъри могат да получават толкова толкова високи заплати - сякаш има някаква присъща причина да очакваме трети страни да разбират, или въобще да се очаква тяхното разбиране или съгласие за да могат онези, които са пряко ангажирани с наемането и заплащането на корпоративни ръководители, да продължат въз основа на собствените си знания и опит, по въпрос, в който те имат дял, а интелектуалците нямат.

По същия начин много от интелигенцията изразяват не само изненада, но и възмущение от броя изстрели, изстреляни от полицията при някаква конфронтация с престъпник, дори ако много от тези интелектуалци никога не са стреляли с пистолет през живота си, още по-малко са изправени пред ситуации на живот и смърт, изискващи взимане на решения за част от секундата. Рядко, ако не и изобщо, интелигенцията смята за необходимо да потърси каквато и да е информация за точността на пистолетите, когато са стреляни под стрес, преди да издуха чувствата си и да поиска промени. В действителност, проучване на полицейското управление в Ню Йорк установи, че дори в рамките на само шест фута (1,8 метра), малко над половината изстрели от полицията са пропуснали напълно. На разстояния от 14 до 22 метра - (приблизително дължината на едно волейболно игрище) по-малко от разстоянието от първа база до втора база на бейзболен диамант - само 14 процента от изстрелите са ударени.

Колкото и да са изненадващи подобни факти за онези, които никога не са стреляли с пистолет, дори в неподвижна цел в безопасността и спокойствието на стрелбището, още по-малко в кавгата и под стреса в ситуация на живот и смърт с движещи се цели, какво е - това което е решаващото тук е, че толкова много от интелигенцията и онези, на които те влияят, не виждат причина да търсят такава фактическа информация, преди да излеят възмущението си, при пълното незнание на фактите. Освен това дори престъпникът, който е ударен от куршум, не е непременно незабавно обезвреден, така че няма причина да се спре стрелбата, докато този престъпник да продължава да представлява опасност. Но такива знания от първа ръка не представляват интерес за онези, които се присъединяват към проявите на възмущение от елитни групи по въпроси отвъд техния опит и компетентност.

Да се изисква нещата да се оправдаят пред летвата на разума, в свят, в който никой няма дори един процент от всички значителни знания, означава да искаме да бъдат убеждавани и да се очаква разрешение от невежи хора. Как може един мозъчен хирург да оправдае това, което прави на някой, който не знае нищо за мозъка или за хирургията? Как може един дърводелец да оправдае избора си на пирони и дървета на хора, които не знаят нищо за дърводелството, особено ако дърводелецът е обвинен в неправомерни действия от адвокати или политици, чиито умения за говорене могат значително да надхвърлят тези на дърводелеца, макар познанията им за дърводелството са значително по-нищожни?

Увереността у хората от тези елити породена от техните специални знания, може да скрие от самите тях степента на свобственото им невежество и произтичащите от него погрешни схващания за разглеждания проблем.

Нещо повече, аргументите срещу дърводелеца от артикулирани, но невежи елити пред широката публика, която е еднакво невежа по този въпрос - независимо дали обществеността е в съдебни заседатели или в предизборни кабини - могат лесно да се окажат убедителни, дори ако същите тези аргументи изглеждат абсурдни за други дърводелци.

Едно нещо е за населението като цяло да правят свои индивидуални сделки и приспособявания по въпроси, които се отнасят индивидуално за тях, но е съвсем различно за тях е да вземат колективни решения за обществото като избиратели или съдебни заседатели. Колективното вземане на решения, независимо дали чрез демократични процеси или чрез команди отгоре надолу, включва хората да вземат решения от името на други хора, а не за себе си. Същият проблем с неадекватните знания засяга и двата процеса. Да се ​​върнем за момент към централното планиране като пълномощник за вземане на заместителни решения като цяло, когато централните планиращи по времето на Съветския съюз трябваше да определят над 24 милиона цени, това беше невъзможна задача за която и да е управляема по големина група централни планиращи, но далеч по-малък проблем в държава със стотици милиони хора, всяка от които взема решения относно относително малкото цени, свързани със собствените им икономически транзакции.

Стимулите, както и знанията са различни. Има много повече стимули да инвестирате време и внимание в решения с големи преки лични последици за себе си, отколкото да инвестирате подобно количество време и внимание за гласуване на един глас сред милиони за решения, които ще засегнат най-вече други хора и чийто ефект върху себе си е малко вероятно да бъде променен от начина на гласуване на един глас сред милиони.

Идеята, че нещата трябва да се оправдаят преди летвата на разума, отваря шлюзовете към широки осъждания на неща, които не се разбират от хора с пълно невежество. Разликите в доходите и професиите, неразбираеми от интелектуалните елити, обикновено без много познания нито за светските специфики, нито за икономиката като цяло, лесно се превръщат в „несъответствия“ и „неравенства“ без допълнителни шумове, точно както интелектуалците, които никога не са стреляли с пистолет в живота не се колебайте да изрази възмущението си от броя на изстреляните от полицията куршуми в конфронтация с престъпник. По тези и други начини понятията удрят знанието - когато това са представи, разпространени сред интелектуалците.

Тази ключова заблуда - и лошите социални последици, до които може да доведе - не се ограничава само до интелектуалните елити. Потискането на индивидуалното вземане на решения чрез налагане на колективни решения, до които се стига от трети страни, независимо дали тези трети страни са елити или маси, обикновено означава по същество позволяване на невежеството да отмени знанието. Проучване на общественото мнение или популярно гласуване по въпрос, включващ дърводелството, би било също толкова без значение, колкото възгледите, разпространени в елитните среди. Единствената спасителна благодат е, че масите са много по-малко склонни от елитите да мислят, че трябва да надделеят над хората, чийто дял и съответните знания по въпроса са далеч по-големи от техните собствени. Нещо повече, масите са по-малко склонни да имат реторически умения да прикриват от другите или от себе си, че това е, което правят.

Издигането на „разума“ от страна на интелектуалците често става за сметка на опита, което им позволява да имат широка увереност за неща, в които имат малко или никакво познание или опит. Идеята, че това, което те не знаят, не е знание, също може да бъде фактор в много препратки към „добрите прости стари времена“ от хора, които не са правили подробно проучване на тези времена и които е малко вероятно дори да подозират, че им липсват знанията им за сложността на онези времена, а не, че е липсвала сложност на онези времена.

Оливър Уендел Холмс посочи, че римското право съдържа „набор от технически аспекти, по-трудни и по-малко разбираеми от нашия“. 29 Подобни възгледи са изразени през двадесет и първи век от професор Ричард А. Епщайн от Чикагския университет, който също преподава римско право в Оксфорд: „Частните правни противоречия, които пораждат подобни анимирани дискусии сред юристи и учени днес, често се спореха с голяма изобретателност и въображение преди стотици години.“ 30 По подобен начин, изтъкнатият историк NJG Паундс каза: „Еволюцията на семейството и на фамилните структури, както повечето други човешки институции, показва прогресиране от сложното към простото.“ 31

Централните планиращи не са единствените елити, чиито специални знания се оказват по-малко ефективни на практика от значително по-голямото количество обикновени знания разпръснати сред населението като цяло, нито пък икономическият пазар е единственото място, където неравновесието на знания между елитите и масите може обратното на начина, по който този дисбаланс се възприема от елитите. Ако, както каза Оливър Уендъл Холмс, Природата на закона не идва от логиката, а опитта 32, то и тук милионите - и особено последователните поколения милиони - имат значително повече знания под формата на личен опит, отколкото относително малките кръгове от експерти по право. Това не означава, че експертите нямат никаква роля, независимо дали в закона или в други аспекти на живота. Но естеството на тази роля е много различно, когато трябва да се комбинират както елитен опит, така и масов опит, както в страните, където законите се приемат от избрани представители на народа и се изпълняват от съдии и други правни експерти.

В рамките на достатъчно ограничена област на вземане на решения експертите по тази конкретна ограничена област могат да играят жизненоважна роля. Малцината с юридически опит могат да вземат съдебни решения, като прилагат законите, разработени от опита на мнозина. Но това е коренно различно от създаването или промяната на закона, за да отговаря на представите за съдии или на модните понятия сред професорите по юридически факултети. По същия начин някой със специалните таланти и умения да събира информация и да я предава на обществеността чрез медиите може да бъде незаменима част от функционирането на демократичното общество, но това е напълно различно от журналистите, които поемат ролята на филтриране и наклон на новини до заключения, отразяващи понятия, разпространени в журналистическите кръгове, както ще бъде документирано в глава 10

Разликата между изпълнението на ограничени роли и използването на тези роли за упражняване на власт или влияние, за да се опитат да се формират по-широки социални решения, се отнася и за онези учители, които са индоктринатори в класната стая или онези религиозни лидери, които насърчават теологията на освобождението, както и генералите, които изместват гражданското правителство с военни преврати. Това, което правят различните невоенни амбициозни елити, по същество е създаването на по-малки и по-многобройни преврати, изпреварващи социалните решения, които другите са упълномощени да вземат, за да придобият власт или влияние по въпроси, за които нямат нито опит, нито много случаи, дори проста компетентност.

Накратко, дали човек остава в рамките на определена роля, основана на неговия опит, или се впуска извън тази роля в области извън неговата компетентност, зависи донякъде от това дали този човек предполага, че има повече знания от тези, чиито решения завладява. Това как се гледа на знанието влияе върху това как се гледа на обществото и влияе на това как един човек вижда собствената роля в това общество.

Рационализъм тип „Ден подир ден“

Вярата на интелектуалците в „разума“ понякога приема формата да вярват, че са способни да решават всеки въпрос ad hoc, както възникне. По принцип разумът може да се приложи към толкова ограничен или толкова обширен период от време, колкото някой желае - например ден, година, поколение или век, като анализира последиците от решенията през какъвто и период от време да бъде избран . Еднодневният рационализъм рискува да ограничи анализа си до непосредствените последици от всеки проблем, тъй като възниква, пропускайки по-широки последици от решение, което може да има предимства по отношение на въпроса, който е непосредствено под ръка, разглеждан изолирано, но който бъдете катастрофални по отношение на игнорираните дългосрочни последици. Класически пример беше реакцията на френски интелектуалец на чехословашката криза, довела до Мюнхенската конференция през 1938 г .:

Изтъкнат френски политолог Джоузеф Батлелеми, който преподаваше конституционно право в Парижкия университет и беше френски представител в Лигата на нациите, зададе в Льо Темпс въпроса, на който френските лидери трябваше да отговорят: „Заслужава ли си да подпалваме света в за да се спаси чехословашката държава, куп от различни националности? Необходимо ли е три милиона французи, цялата младеж от нашите университети, от нашите училища, от нашата провинция и от нашите фабрики да бъдат жертвани, за да поддържат три милиона германци под чешки суверенитет? “33

Тъй като не Франция беше тази, която заплашваше да запали света, а Хитлер, по-големият въпрос беше дали някой, който заплашваше да подпали света, ако не му стигне, е някой, който трябва да бъде успокоен в този подход всеки ден, без оглед на това какво би могло да направи това умиротворяване, за да насърчи безкрайна поредица от ескалиращи искания. За разлика от него, Уинстън Чърчил беше посочил, шест години по-рано, че „всяка отстъпка, която е направена“ на Германия, „е последвана незабавно от ново искане“ 34. Чърчил явно отхвърля еднодневния рационализъм.

По времето, когато Барелеми се обърна към чехословашката криза, Хитлер вече беше направил решаващата стъпка към подготовката за война, като ремилитаризира Рейнланд, в нарушение на договорните ангажименти, беше започнал военна повинност, когато нямаше военна заплаха срещу Германия, и превзе Австрия от сила. Както Уинстън Чърчил каза по онова време, „Европа се сблъсква с програма за агресия, добре изчислена и синхронизирана, разгръщаща се поетапно.“ Това повдигна по-дългосрочния въпрос, поставен от Чърчил: „Колко приятели ще бъдат отчуждени, колко потенциални съюзници трябва да видим да вървят един по един надолу по мрачния залив, колко пъти ще успеят да блъфират, докато зад блъфа се събират непрекъснато сили беше натрупал реалност? ”35 Накратко, почеркът беше на стената за всеки, който искаше да го прочете, и представянето на непосредствената чехословашка криза изолирано беше един от начините да не се сблъскате с последиците от поредица от действия за по-дълъг период от време , водещи към нарастваща заплаха, тъй като все повече и повече ресурси попадаха под контрола на нацистка Германия, увеличавайки нейния военен потенциал.

Тази заплаха би била още по-голяма със значителните ресурси на Чехословакия под контрола на Хитлер - както Франция ще открие само две години по-късно, когато нахлуваща германска армия ги избива за бързо подчинение, използвайки между другото танкове, произведени в Чехословакия.

Еднодневният подход е приложен към множество въпроси, чуждестранни и вътрешни. В основата на този подход е имплицитната идея, че интелектуалците могат да определят даден проблем по начини, които намират за удобен - и това, което се случва в реалния свят, ще остане в рамките на тяхното определение. Но времето е само едно от многото неща, които могат да излязат извън границите на създадените от човека определения и схващания. Например, колкото и хуманно да изглежда, че има „опрощаване“ на заеми на страни от Третия свят, поне в перспектива един ден в даден момент, това, което се случва днес, влияе върху това как хората ще се държат утре. В този случай страните от Третия свят многократно заемат пари, които многократно не изплащат, било поради изрично „опрощение“, било защото международните агенции за помощ им позволяват многократно да вземат назаем все по-големи суми, като използват приходите от по-късни заеми за изплащане на предишни заеми, но без да се вижда краят, доколкото някога изплащат заем със собствени ресурси. Фискалната безотговорност рядко дава изход от бедността, независимо дали за отделни лица или за нации.

Ураганите във Флорида и горските пожари в Южна Калифорния също са повтарящи се явления през годините, но всяка отделна природна катастрофа се третира като незабавна и дискретна криза, донасяща не само усилията на правителството за спасяване, но и огромни суми от парите на данъкоплатците, за да дадат възможност на хората, които живеят тези места за възстановяване по известния път на тези опасности.g Всяка администрация, която може да откаже да оседлае данъкоплатците с огромните разходи за субсидиране на възстановяването, несъмнено ще бъде категорично осъдена не само от политическите си опоненти, но и от голяма част от медиите и интелигенцията, гледайки на всеки конкретен ураган или пожар в перспектива един ден в даден момент, а не като част от текуща последователност с дълга история и предсказуемо бъдеще.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/59/200

Переводчики: thegreenmarker

Настройки

Готово:

26.88% КП = 1.0

Непреведените фрагменти ще бъдат пропуснати.

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода