| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
A type of book which we hardly seem to produce in these days, but which flowered with great richness in the late nineteenth and early twentieth centuries, is what Chesterton called the "good bad book": that is, the kind of book that has no literary pretensions but which remains readable when more serious productions have perished. Obviously outstanding books in this line are Raffles and the Sherlock Holmes stories, which have kept their place when innumerable "problem novels", "human documents" and "terrible indictments" of this or that have fallen into deserved oblivion. (Who has worn better, Conan Doyle or Meredith?) Almost in the same class as these I, put R. Austin Freeman's earlier stories—"The Singing Bone" "The Eye of Osiris" and others—Ernest Bramah's Max Carrados, and, dropping the standard a bit, Guy Boothby's Tibetan thriller, Dr Nikola, a sort of schoolboy version of Hue's Travels in Tartary, which would probably make a real visit to Central Asia seem a dismal anticlimax. | Един тип книга, която сякаш трудно се издава в наши дни, но която процъфтявала в голямо изобилия в края на деветнадесети и началото на двадесети век, е каквото Честъртън нарича "добрата лоша книга": това е типът книга, която няма никакви литературни претенции, но която остава увлекателна, когато по-сериозни художествени произведения вече са загинали. Очевидно изпъкващи в тази категория книги са историите за Рафълс и Шерлок Холмс, които запазиха мястото си, докато безброй "проблемни романи", "човешки документи" и "ужасни обвинения" за това и онова изпаднаха в заслужена забрава. (Кой се е изтъркал повече, Конан Дойл или Мередит?) Почти в същата група като тях аз поставям и ранните истории на Р. Остин Фрийман - "Пеещата кост", "Окото на Озирис" и други - Макс Карадос на Ърнест Брама и, подронвайки малко стандарта, тибетския трилър на Гай Буутби - Д-р Никола - един вид училищна версия на пътешествията на Хю в Тартари, която вероятно би накарала истинско посещение на Централна Азия да изглежда като печален антиклимакс. dimitrovw 23.03.20 в 1:53 | +2 |