| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
3. Can Politics Be Scientific? | 3. Може ли политиката да бъде научна? thegreenmarker 23.10.20 в 8:40 | |
During the 18th and 19th centuries, and still in many quarters at the present time, theorists have raised the question whether politics can be scientific. It has generally been assumed that an affirmative answer would be a ground for optimism: that is, if politics could be and were scientific, it has been assumed that this would contribute to the welfare of mankind. John Dewey, the leading American philosopher, and his followers continue to debate this problem, to give an affirmative answer, and to maintain an attitude of social optimism. | През 18 и 19 век, и все повече към настоящия момент, много от теоретиците повдигат въпроса дали е възможно политиката да бъде научна. Обикновено се предполага, че положителен отговор би бил основание за оптимизъм: тоест, ако политиката може да бъде, или ако беше научна, се предполага, че това би допринесло за благосъстоянието на човечеството. Водещият американски философ Джон Дюи и неговите последователи продължават да дебатират този проблем, да дават положителен отговор на въпроса и да поддържат нагласата за социален оптимизъм. thegreenmarker 23.10.20 в 8:46 | |
It was natural that the question should be raised. From the 16th century on, the application of scientific method to one after another field of human interest, other than social affairs, has uniformly resulted in human triumphs with respect to those fields. In every field, science has solved relevant problems; indeed, science is in one sense merely the systematic method for solving relevant problems. If this is the case with mathematics, astronomy, physics, chemistry, geology, why should it not also be with society? Why could we not solve the most important problems of all, those of social and political life, by applying science? | Естествено е този въпрос да бъде повдигнат. От 16-ти век насам прилагането на научния метод във всички човешки сфери с изключение на социалните е довело до човешки триумф в тях. Във всяка област науката е решила съответните проблеми; науката дефакто представлява просто систематичен метод за решаване на съответни проблеми. И ако случаят е такъв в полетата като математиката, астрономията, физиката, химията, геологията, защо да не бъде така и в социалните полета? Защо не бихме могли да решим най-важните проблеми на всички, тези на социалния и политическия живот прилагайки научния метод? thegreenmarker 23.10.20 в 8:54 | |
These hopes in science reflected a wider optimism, both about what science could do and about the possibilities of social progress, which, from the point of view of the social achievements of the 18th and 19th centuries, seemed unlimited. In our time an anti-scientific attitude has been forming, at least toward the question of applying science to society. This, in turn, seems to reflect a pessimism both about what science can do and about all utopian social ideals. The idea of progress is running the usual course from self-evident article of faith to empty illusion. | Тези надежди в науката отразяваха по-широк оптимизъм, както за това какво може да направи науката, така и за възможностите на социалния прогрес, който през гледна точка на социалните постижения на 18-ти и 19-ти век изглеждаше неограничен. В наше време се формира антинаучно отношение, поне към въпроса за прилагането на науката към обществените проблеми. Това от своя страна изглежда отразява песимизъм както по отношение на това, какво може да направи науката, така и по отношение на всички утопични социални идеали. Идеята за прогреса преминава по обичайния път от самоочевидна вяра в него до празна илюзия. thegreenmarker 23.10.20 в 8:56 | |
Let us try to answer this question by reference to the facts, without attempting to justify an attitude of either optimism or pessimism. Granted the facts, optimism and pessimism are, after all, a matter of temperament. It is at once apparent that the broad question, “Can politics be scientific?” is ambiguous. It must be resolved into several more precise questions before answers become possible. The three of these with which I shall deal are the following: (1) Can there be a science of politics (and of society, since politics is a phase of social life)? (2) Can the masses act scientifically in political affairs? (3) Can the élite, or some section of the élite, act scientifically in political affairs? | Нека се опитаме да отговорим на този въпрос, като се позоваваме на фактите, без да се опитваме да оправдаем отношение на оптимизъм, или на песимизъм. В крайна сметка оптимизмът и песимизмът са въпрос на темперамент. Големият въпрос „Може ли политиката да бъде научна?“ е неясен. На него може да се отговори, ако се раздели на няколко други въпроси. С три от тези въпроси се заемам сега и това са следните: thegreenmarker 23.10.20 в 9:00 | |
The first of these narrower questions can be answered easily and with assurance: Yes, there can be a science of politics and of society. There is no insuperable obstacle to such a science. It is certainly the case that in the field of political and social affairs there are observable events. These events may be recorded and systematically described. On the basis of the observations, we may formulate generalizations and hypotheses. These can then be tested through predictions about future events, or about the results of further research. In order to make a science possible in any field, nothing further is required. | На първия от тези по-конкретни въпроси може да се отговори лесно и уверено: Да, може да има наука за политиката и за обществото. Няма непреодолима пречка пред подобна наука. Безспорно в областта на политическите и социалните въпроси има наблюдаеми събития. Тези събития могат да бъдат наблюдавани и систематично описани. Въз основа на наблюденията можем да формулираме обобщения и хипотези. След това те могат да бъдат тествани, чрез прогнози за бъдещи събития или чрез резултати от по-нататъшни изследвания. За да се направи науката възможна във всяка област не се изисква нищо повече. thegreenmarker 23.10.20 в 9:02 | |
Of course it may be readily granted that there are serious practical difficulties in the way of social and political science. It is often argued that the subject-matter—human group actions—is extremly complicated; and this is so, though the subject-matter of a number of the other sciences is also rather complicated. A more direct and peculiar difficulty consists in the unwillingness of men to adopt a scientific attitude toward the study of political and social events, or to apply the canons of scientific procedure. “Sentiment,” as Pareto would call it, interferes. A physicist would find it ludicrous if every treatise in his field habitually included a plan for curing the ills of mankind, and selected facts—and fictions—with the chief aim of proving the desirability of that plan. Yet, in 99% of the articles and books which pretend to tell us the way society works, such a method is accepted, without comment, as normal. More particularly and deliberately, the public application of scientific method to politics is interfered with by those who are powerful. They do not want genuine political knowledge to be available, and they block freedom of inquiry whenever it threatens, as it so often threatens, to undermine their power. From the time of the Greek sophists until today, everyone who, by objective inquiry, discloses some of the truth about power has been denounced by official opinion as subversive. | Разбира се, може лесно да се приеме, че съществуват сериозни практически трудности по пътя на социалните и политическите науки. Често се твърди, че предметът - действията на групите хора - е изключително сложен; и това е така, макар че предметът на редица други науки също е доста сложен. По-пряка и особена трудност се състои в нежеланието на хората да заемат научно отношение към изучаването на политически и социални събития или да прилагат каноните на научната процедура. „Намеренията“, както би го нарекъл Парето, оказват влияние. Един физик би сметнал за нелепо, ако всеки трактат от неговата област би трябвало да включва и план за лечение на обществените патологии включващ подбрани факти - и измислици - с които той да докаже колко желан е неговият план. И все пак, в 99% от статиите и книгите, които се преструват, че ни казват как работи обществото, безкритично се приема за нормален точно такъв метод. По-конкретно и умишлено, в приложението на научния метод в политиката се забъркват хората, които имат власт. Те не искат да има истинско политическо знание и блокират свободата на разследване, когато то заплашва, а то често заплашва, да подкопае тяхната власт. От времето на гръцките софисти до днес всеки, който чрез обективно разследване разкрива част от истината за властта, е бил заклеймен от официалното мнение като подмолен. thegreenmarker 23.10.20 в 9:09 | |
Because of these obstacles, which do not seem to be temporary, we should not expect too much in the way of results from political and social science. Nevertheless, such a science is not a mere theoretical possibility. We have already at our disposal a science of society, incomplete and undeveloped no doubt, but actual. The truths so far discovered by this science are of two kinds. | Поради тези пречки, които не изглеждат просто моментни, не бива да очакваме твърде много в резултатите от политическите и социалните науки. Въпреки това подобна наука не е просто теоретична възможност. Ние вече разполагаме с наука за обществото - без съмнение непълна и неразвита, но съществуваща. Истините, открити досега от тази наука са два вида. thegreenmarker 23.10.20 в 9:10 | |
Fairly exact results have been obtained about problems of limited range. When care is taken not to project the conclusions too far beyond the temporal and spatial boundaries within which the data have been gathered, statistical conclusions dealing with mortality, diseases, certain economic facts, suicide, crime, literacy, trade movements, all illustrate these results. They are the primary and most fruitful achievement of academic social research. | Получени са доста точни резултати за проблеми с ограничен обхват. Когато се внимава да не се проектират заключенията твърде далеч от времевите и пространствените граници, в които са събрани данните, статистически заключения относно смъртността, болестите, някои икономически факти, самоубийствата, престъпността, грамотността, търговските движения, илюстрират тези резултати. Те са основното и най-плодотворното постижение на академичните социални изследвания. thegreenmarker 23.10.20 в 9:11 | |
At the other end, rough laws have been discovered about large-scale and long-term social and political movements. These are the achievement of, for example and outstandingly, the Machiavellians; many instances are given in this book. However, most of them may also be found (often somewhat differently worded, but similar in content) in the works of other social scientists from the time of Karl Marx[*] onward. | В другия край са открити груби закономерности за мащабните и дългосрочните социални и политически движения. Това са постиженията, например и изключително на Макиавелистите (политическите учени - реалисти); много случаи са дадени в тази книга. Повечето от тях обаче могат да бъдат намерени (често донякъде по различен начин, но сходни по съдържание) и в трудовете на други социални учени още от времето на Карл Маркс [*] до днес. thegreenmarker 23.10.20 в 9:12 | +1 |
We have available, indeed, much more knowledge about society than is ordinarily recognized—and far more than is ever used. There is a widespread misunderstanding about the nature of scientific knowledge, partly fostered by academic scientists who prefer their profession to remain an esoteric cult. The statements, for example, that bodies when unsupported fall toward the surface of the earth and that water runs downhill, are a long way from the mathematically formulated law of gravity. Interpreted literally, they are in fact false, as the behavior of feathers and airplanes and siphons and pumps shows. Nevertheless, they are genuinely scientific, and, at a somewhat crude level of experience, they may properly be considered true. They are what Pareto calls “first approximations,” and correctly enough generalize a vast number of observable facts. Moreover, they are very useful pieces of knowledge as guides to deliberate action. We may, on their basis, be advised to take pains to avoid a stone if we see it toppling over a building or a cliff above us; or to build a house or a village below rather than above a spring if we want the water to flow in. It would seem rather pedantic for an expert in physics to tell us, first, that our crude generalization about falling bodies is absolutely false because there are facts (as there are) which disagree with it; and, second, that therefore we have no right, on the basis of such falsity, to step aside from the path of the stone. This, however, is just the way that some of the academic experts reason and advise about social matters. | Наистина разполагаме с много повече знания за обществото, отколкото обикновено се признават - и много повече, отколкото някога се използват. Налице е широко недоразумение за същността на научното знание, недоразумение отчасти насърчавано и от самите академични учени, които предпочитат професията им да остане езотеричен култ. Твърденията, например, че телата, когато нищо не ги държи, падат към повърхността на земята, или че водата тече надолу, са много далеч от математически формулирания закон за гравитацията. Тълкувани буквално, тези твърдения всъщност са грешни, както показва поведението на перо, движението на самолети или сифоните и помпите. Независимо от това, тези твърдения за реалността са искрено научни и при малко груб опит могат правилно да се считат за верни. Те са това, което Парето нарича „първи приближения“ и достатъчно правилно обобщават огромен брой наблюдаеми факти. Освен това те са много полезни знания като насоки за съзнателни действия. Въз основа на тях може да бъдем посъветвани да се отместим от пътя на камък, ако видим, че той пада върху нас от покрив на сграда например; или да построим къща или село под, а не над извор, ако искаме водата да тече. Изглежда доста педантично за експерт по физика да ни каже, първо, че грубото ни обобщение за падащите тела е абсолютно невярно, защото има факти (както действително има), които оборват това твърдение; и второ, че следователно ние нямаме право, въз основа на такава неверност, да се отдръпнем от пътя на падащия камък. Точно това обаче е начинът, по който някои от академичните експерти разсъждават и съветват по социалните въпроси. thegreenmarker 23.10.20 в 9:17 | |
We have at our disposal a considerable body of knowledge of this “first approximation” sort. One example would be the rough laws of social revolution which we have examined in their application to the present period; or the summary list of Machiavellian principles stated at the beginning of this Part, as well as innumerable applications which can be made of these principles. There is enough knowledge at hand to have enabled us to realize that the Kellogg Pact was powerless to prevent war, and that the “Stimson doctrine” of non-recognition of territorial changes made by force never has and never will stop changes from being made by force. Professional New York gamblers, it is interesting to note, have never since the Civil War been wrong about the outcome of a Presidential election.[*] We know enough to be able to say now that there will almost certainly be widespread economic crisis shortly after the end of the present war—though this expectation will be carefully obscured by the parties at interest. We can predict, with reasonable assurance, that the public debt of this and of almost all other countries will either be repudiated outright, or reduced indirectly through a lowering of interest rates, inflation, or some other similar device. Reasoning on the analogy of comparable historical periods, we may conclude that the trend away from private capitalism is irreversible. | Разполагаме със значителен набор от знания от този тип „първо приближение“. Един пример биха били грубите закономерности на социалната революция, които разгледахме при прилагането им към настоящия период; или обобщения списък на принципите на Макиавели, посочени в началото на тази част от книгата (част 4-та), както и безброй приложения, които могат да бъдат направени от тези принципи. Налице са достатъчно знания, които са ни позволили да осъзнаем, че Пактът на Бриан-Келог е безсилен да предотврати възникването на войни и че „доктрината на Стимсън“ за непризнаване на териториални промени, извършени, чрез сила, никога не е спирала и никога няма да спре да се правят териториални промени чрез сила. Интересно е да се отбележи, че професионалните комарджии в Ню Йорк никога от Гражданската война насам не са грешили за резултата от президентските избори. [*] Знаем достатъчно, за да можем да кажем сега, че почти със сигурност ще има широко разпространена икономическа криза малко след края на настоящата война - макар че това очакване ще бъде внимателно скрито от заинтересованите страни. Можем да прогнозираме с разумна увереност, че държавният дълг на тази и на почти всички други държави ще бъде или направо отхвърлен, или косвено намален, чрез понижаване на лихвените проценти, чрез инфлация от печатане на пари или няколко други подобни механизми. Разсъждавайки върху аналогията на сравними исторически периоди, можем да заключим и, че тенденцията за отдалечаване от частния капитализъм е необратима. thegreenmarker 23.10.20 в 9:22 | +1 |
Our scientific statements about social matters must often, it is true, be put in conditional form: if other things remain the same, if such-and-such does not take place, then so-and-so will probably happen. (There is, however, an implied condition in most if not all the statements within all the sciences.) Thus we now may know, with considerable probability, that: if the state absorbs under centralized control all major social forces, then political liberty will disappear; if, after this war, Europe is again divided into a considerable number of independently armed sovereign states, then a new war will begin in Europe within a fairly short time; if the present plan of military strategy (i.e., submarine attrition warfare, and “island-hopping”) continues unchanged in the East, then Japan will not be definitely crushed for many, many years, and perhaps never; if the present Administration plans to remain in office indefinitely, then it will have to curtail political liberty further; and so on. Such knowledge and much more is available: available but not, of course, used. | Вярно, нашите научни изявления за социалните въпроси често трябва да бъдат поставени в условна форма: ако други неща останат същите, ако такива и такива неща не се случват, тогава вероятно ще се случи така-и-така. (Съществува обаче подразбиращо се състояние в повечето, ако не и във всички твърдения в рамките на всички науки). По този начин сега можем да знаем със значителна вероятност, че: ако държавата погълне под централизиран контрол всички основни обществени власти, тогава политическата свобода ще изчезне; ако след тази война Европа отново бъде разделена на значителен брой независимо въоръжени суверенни държави, тогава можем да очакваме много скоро в Европа да започне нова война; ако настоящият план за военна стратегия (т.е. война за износване на подводници и „прескачане на острови“) продължи непроменен на Изток, тогава Япония няма да бъде съкрушена определено в продължение на много, много години и може би никога; ако настоящата администрация планира да остане на поста си за неопределено време, тогава ще трябва да ограничи политическата свобода допълнително; и така нататък. Такива знания и много повече са налични: налични, но не, разбира се, използвани. thegreenmarker 23.10.20 в 9:25 | |
Let us turn to the second question into which we have analyzed the general problem of science and politics: can the masses act scientifically in political affairs? To act scientifically would mean to act “logically” in Pareto’s sense; that is, to select, consciously and deliberately, real goals (goals which are not transcendental or fanciful or impossible), and then to take practical steps which are, in fact, appropriate for reaching those goals. The goals might be peace or a higher level of material prosperity or economic equality—though conceivably they might be quite different: war or conquest or moral license; we should not make the mistake of supposing that everyone really wants the things that moralists say they ought to want. In any case, the goals would be explicit, deliberately chosen; and the actions would really achieve or at least approach the goals. | Нека се обърнем към втория въпрос, по който анализирахме общия проблем на науката и политиката: могат ли масите да действат научно в политическите дела? Да се действа научно би означавало да се действа „логично“ в смисъла на Парето; тоест да се подбират съзнателно и умишлено реални цели (цели, които не са свръхестествени, фантастични и невъзможни) и след това да се предприемат практически стъпки, които да са подходящи за постигането на тези цели. Целите могат да бъдат мир или по-високо ниво на материален просперитет или икономическо равенство - макар и да е възможно целите да са и съвсем различни: започване на война или завоевание; не бива да правим грешката, като предполагаме, че всеки наистина иска нещата, които моралистите казват, че трябва да иска. Във всеки случай целите биха били ясни, съзнателно избрани; и действията наистина биха постигнали или поне биха ни доближили до целите. thegreenmarker 23.10.20 в 9:28 | |
This question, as Professor Dewey has often shown, is very similar to the question whether full and genuine self-government of the masses by themselves is possible. For a group to act scientifically presupposes that its decisions are reached on a democratic basis, because otherwise the decisions are not deliberate from the point of view of the group itself. In concluding that self-government of the masses is impossible, it therefore also follows that it is impossible for the masses to act scientifically in political affairs. | Този въпрос, както често показва професор Дюи, е много подобен на въпроса дали е възможно пълно и истинско самоуправление на масите сами по себе си. Групата да действа научно предполага, че нейните решения се вземат на демократична основа, защото в противен случай решенията не са обмислени от гледна точка на самата група. В заключението, че самоуправлението на масите е невъзможно, следователно също следва, че е невъзможно масите да действат научно в политическите дела. thegreenmarker 23.10.20 в 9:29 | |
The Machiavellian analysis, confirmed and reconfirmed by the evidence of history, shows that the masses simply do not think scientifically about political and social aims; and that, even if they did, the technical and administrative means for implementing their scientific thought would necessarily be lacking. Beliefs, ideals, do sometimes influence the political actions of the masses; these are not, however, scientific beliefs and ideals, but myths or derivations. | Макиавелианският анализ, потвърждава и препотвърждава използвайки историческите доказателства, че масите просто не мислят научно за политически и социални цели; и че дори и да мислеха научно, техническите и административните средства за прилагането на тяхната научна мисъл непременно ще липсват. Убежденията, идеалите понякога влияят върху политическите действия на масите; това обаче не са научни вярвания и идеали, а митове или деривации. thegreenmarker 23.10.20 в 9:31 | |
There is, moreover, no reason to expect a change in this respect in the foreseeable future. During the 19th century it was thought by many that universal education would enable the masses to be scientific about politics and thereby reach a perfect democracy. This expectation has proved unfounded. In most great nations, illiteracy has been almost done away with. Nevertheless, the masses act no more scientifically today than a century or a millennium ago. In political affairs, the scientific potentialities of wider literacy have been more than counter-balanced by the new opportunities which mass education gives to non-scientific propaganda. At the same time, the ever-increasing size and complexity of modern social structures raise constantly new technical obstacles to the direct application of scientific procedures by the masses to their own political problems. | Освен това няма причина да очакваме промяна в това отношение в обозримо бъдеще. През 19-ти век мнозина смятаха, че универсалното образование ще даде възможност на масите да бъдат научни за политиката и по този начин да достигнат до съвършена демокрация. Това очакване не се оправда. В повечето велики държави неграмотността е почти премахната. Въпреки това днес масите действат не по-научно, отколкото преди век или хилядолетие. По политическите въпроси научните възможности на по-широка грамотност се надминаха от новите възможности, които масовото училище създава за ненаучна пропаганда. В същото време непрекъснато нарастващият размер и сложността на съвременните социални структури поставят постоянно нови технически пречки пред прякото прилагане на научните процедури от масите към техните собствени политически проблеми. thegreenmarker 23.10.20 в 9:34 | |
Many modern politicians habitually tell the people that “their fate is in their own hands,” they rule themselves, they make the final and fundamental decisions, they are the court of last appeal. Remarks of this kind are all derivations expressing some variant of the democratic formulas. Their real purpose is to enable the politicians, while ruling in their own interests, to protect their regime by the moral sanction of the myth of the popular will. | Много съвременни политици обикновено казват на хората, че „съдбата им е в техните ръце“, че те самите управляват себе си, вземат окончателните и основни решения, те - гражданите са съдията на последна инстанция. Изказвания от този вид са всички изводи, изразяващи някакъв вариант на демократичните формули. Истинската им цел е да дадат възможност на политиците, докато управляват в собствените си интереси, да защитят режима си чрез моралната санкция на мита за народната воля. thegreenmarker 23.10.20 в 9:35 | |
An honest statement to the masses, which by the nature of the case of a politician cannot give, would have to say: you cannot rule yourselves; distrust all leaders, and above all those who tell you that they are merely expressing or representing your will; erect and cherish every possible safeguard against the unchecked exercise of power. Even though such a statement is never made, there are many among the masses who understand its meaning without being told. The great anti-fascist novelist, Ignazio Silone, writes:[*] “The cafone [which may be approximately translated as ‘small farmer’ or ‘sharecropper’] is by no means primitive; in one sense he is overcivilized. The experience of generations makes him believe that the State is merely a better organized Camorra [i.e., racket].… Marx often speaks of the peasants as having torpid minds, but what did he know about them? I imagine that he watched them in the market-place at Trier and observed that they were sullen and tongue-tied. He would not stop to think that they had assumed this role deliberately.” An American Silone might mention, in the same connection, groups of farmers or industrial workers who passively listen, one day, to patriotic rhetoric about “equal sacrifice”; and, the next, demand higher prices or wages. It is by adopting attitudes of this kind that the masses come closest to being scientific about politics. | Честно изказване пред масите, което по своето естество политик никога не може да каже, би било: не можете да управлявате себе си; съмнявайте се във всички лидери и най-вече в тези, които ви казват, че те просто изразяват или представляват вашата воля; издигнете и ценете всяка възможна предпазна мярка срещу безконтролна власт. Въпреки че такива твърдения никога не са направени, има много хора сред масите, които разбират значението им, без да им бъде казано. Големият антифашистки романист Игнацио Силоне пише: [*] „Кафонът [което може приблизително да се преведе като„ малък фермер “или„земеделец“] в никакъв случай не е примитивен; в един смисъл той е свръх цивилизован. Опитът на поколенията го кара да вярва, че държавата е просто по-добре организирана Камора [т.е. ферма] ... Маркс често говори за селяните, които имат тъпи умове, но какво знаеше за тях? Предполагам, че ги е гледал на пазара в Трир и е забелязал, че са намусени и не говорят много. Той не се е замислял, че може би те са поели тази роля умишлено.” Американска версия на Игнацио Силоне може да спомене, в същата връзка, групи фермери или индустриални работници, които единият ден да пасивно слушат патриотичната реторика за „честност и справедливост“; а на следващия - да изискват по-високи цени или заплати. Приемайки нагласи от този вид, масите се доближават най-много до това да са научни за политиката. thegreenmarker 23.10.20 в 9:44 | |
It is ludicrous for the authors of books like this one—that is, serious books about society—to pretend to speak to “the people.” The great bulk of the people in this country neither buys nor reads any books at all—thereby avoiding a great quantity of nonsense. The potential audience for this sort of book is, as statistics show, limited to a comparatively small section of the élite.[*] The absurdity does not at all prevent the authors from covering page after page with rhetorical advice to the masses about what they can and should do to run society for their own welfare and interest. | Нелепо е авторите на книги като тази - тоест сериозни книги за обществото - да се преструват, че говорят с „хората“. Голямата част от хората в тази страна изобщо не купуват и не четат книги - като по този начин избягват и голямо количество глупости. Както показва статистиката, потенциалната аудитория за този вид книги е ограничена до сравнително малка част от елита. [*] Абсурдът изобщо не пречи на авторите да покриват страница след страница с риторични съвети към масите за това, което те могат и трябва да направят, за да управляват обществото за собственото си благосъстояние и интерес. thegreenmarker 23.10.20 в 9:45 | +1 |
The words of the politicians do, however, reach the masses; and when the politicians say these things, it is not absurd but ominous. When it is accepted that the rulers rule as the mere agents for the will of the masses, then their rule becomes irresponsible. The rulers are no longer personally accountable for their actions: they may go to war, persecute, steal, violate freedoms, fail to prepare for social or military crises, and yet never be brought to task for whatever crime or failure—they have only, they say, carried out the people’s will; if the masses are stupid or selfish or easy-going or short-sighted, who are their humble rulers to be blamed? [*] Small wonder that rulers do not encourage the growth of a science of politics! | Думите на политиците обаче достигат до масите; и когато политиците казват тези неща, това не е абсурдно, а зловещо. Когато се приеме, че управляващите управляват само като агенти за волята на масите, тогава тяхното управление става безотговорно. Управляващите вече не носят лична отговорност за действията си: те могат да отидат на война, да преследват, да крадат, да нарушават свободите, да не се подготвят за социални или военни кризи и въпреки това никога да не бъдат подложени на отговорност за каквото и да е престъпление или провал - те ще кажат - просто изпълниха народната воля; ако масите са глупави или егоистични или лекомислени или късогледи, кои са техните скромни владетели, че да бъдат обвинени те? [*] Не е чудно, че управляващите не насърчават развитието на наука за политиката! thegreenmarker 23.10.20 в 9:47 | +1 |
There remains, then, the question whether some sections of the élite can act scientifically about political affairs. It is necessary to raise the question in this modified form, rather than about the élite as a whole, because the élite is not ordinarily a homogeneous group. | Остава въпросът дали поне някои части от елита могат да действат научно по отношение на политическите дела. Необходимо е да се повдигне въпросът в тази модифицирана форма, а не за елита като цяло, тъй като елитът обикновено не е хомогенна група. thegreenmarker 23.10.20 в 9:48 | |
There is little doubt that an individual can conduct his political affairs scientifically or logically. For example, an individual, granted certain capacities and some luck, can decide to rise in the social scale, and can take appropriate steps that will have a fair chance of achieving that aim. In some cases, individuals can, by deliberate scientific means, rise into the very top rank of social and political power. | Няма съмнение, че човек може да води политическите си дела научно или логично. Например, човек, получил определени способности и малко късмет, може да реши да се издигне в обществото и може да предприеме подходящи стъпки, които ще имат справедлив шанс за постигане на тази цел. В някои случаи хората могат чрез умишлени научни средства да се издигнат в най-високия ранг на социална и политическа власт. thegreenmarker 23.10.20 в 9:48 | |
It is to be observed in these latter cases that ordinarily the single individual is not operating as an isolated unit. There are associated with him various other individuals, together forming a group more or less large. The most conspicuous individual may become premier or king or dictator; but power is really acquired by the group, not by any single individual. Nowadays these groups will include, as a rule, certain experts in propaganda, public relations, and organizational skills, as well as one or more “theoreticians.” | В споменатия случаи трябва да се отбележи, че обикновено отделният индивид не работи като изолирана единица. С него са свързани различни други индивиди, които заедно образуват група повече или по-малко голяма. Най-забележимият човек може да стане премиер или крал или диктатор; но властта наистина се придобива от групата, а не от всеки отделен човек. В днешно време тези групи ще включват по правило определени експерти по пропаганда, връзки с обществеността и хора с организационни умения, както и един или повече „теоретици“. thegreenmarker 23.10.20 в 9:49 | |
This sort of group constitutes a section of the élite, and there seems in general to be no reason why sections of the élite cannot function scientifically, at least within limits. | Този вид група съставлява част от елита и като цяло изглежда, че няма причина части от елита да не могат да функционират научно, поне в в някакви граници. thegreenmarker 23.10.20 в 9:50 | |
The inability of the masses to function scientifically in politics rests primarily on the following factors: the huge size of the mass group, which makes it too unwieldy for the use of scientific techniques; the ignorance, on the part of the masses, of the methods of administration and rule; the necessity, for the masses, of spending most of their energies on the bare making of a living, which leaves little energy or time for gaining more knowledge about politics or carrying out practical political tasks; the lack, in most people, of a sufficient degree of those psychological qualities—ambition, ruthlessness, and so on—that are prerequisites for active political life. | Неспособността на масите да функционират научно в политиката се основава предимно на следните фактори: огромният размер на масовата група, което я прави твърде тромава за използването на научни техники; непознаването от страна на масите на методите на администрацията и управлението; необходимостта, хората от масите, да изразходват по-голямата част от времето и енергията си на работното място, което им оставя малко енергия или време за придобиване на повече знания за политиката или изпълнение на практически политически задачи; липсата при повечето хора на достатъчна степен на онези психологически качества - амбиция, безпощадност и т.н., които са предпоставки за активен политически живот. thegreenmarker 23.10.20 в 9:51 | |
The deficiencies can all be overcome in the case of sections of the élite. These are comparatively small in size. Their members can and do acquire a good deal of knowledge about administration and rule. Since their members either inherit or discover a way of extracting a living from others without too much effort on their own part, they have available time and energy in which to cultivate political skills. They are careful not to overburden their ranks with squeamish idealists. There would thus seem to be no theoretic reason why sections of the élite should not be scientific about political affairs. If our reference is to the governing élite, we are asking whether rulers can rule scientifically; and the answer would seem to be that, up to a certain point, they can. We may add that, at certain periods in certain societies, they have done so, or come close to it. | Всички тези недостатъци могат да бъдат преодолени от части от елита. Тези части са сравнително малки по размер. Техните членове могат и придобиват доста знания за администрацията и управлението. Тъй като членовете им или наследяват пари, или откриват начини да изкарват прехраната си от другите, без твърде много усилия от тяхна страна, те разполагат и с време и с енергия, в които да култивират политически умения. Те внимават да не натоварват редиците си с претенциозни идеалисти. По този начин изглежда няма теоретична причина, поради която частите от елита да не са научни в политическите дела. Ако нашата препратка е към управляващата част от елита, ние питаме дали владетелите могат да управляват научно; и отговорът изглежда е, че до определен момент те могат. Можем да добавим, че в определени периоди в определени общества те са го правили, или поне са се доближили до това да управляват научно. thegreenmarker 23.10.20 в 9:55 | |
What exactly would this mean, for the rulers or some other section of the élite to be scientific about political affairs? And, if they were, would it be to the benefit of society as a whole? | Какво точно би означавало това за владетелите или друга част от елита да бъдат научни за политическите дела? И ако бяха, би ли било в полза на обществото като цяло? thegreenmarker 23.10.20 в 9:56 | |
It would mean, as always when conduct is scientific, that the section in question would pursue consciously understood and deliberately chosen goals. The goals would have to be real and possible. From these conditions it follows that the choice of alternative goals would be confined within very narrow limits. All utopias would be excluded, all those mirages of permanent and universal peace and plenty and joy. Moreover, since the general pattern of social development is determined by technological change and by other factors quite beyond the likelihood of human control, a scientific élite would have to accept that general pattern. It was an illusion, in 1800, to think that society could revive the social structure appropriate to the pre-steam-engine era; so today is it an illusion to dream that the 19th century structure can be retained on the technological basis of the assembly line, the airplane, electricity, and radio. From this point of view, we may say that a scientific élite would have to be “opportunist”—not in the narrower sense in which opportunism means taking the easiest course today with no clear thought of tomorrow, but in the broader perspective of not trying to buck the main stream of development, not fighting for causes that are already lost when the battle begins. | Това би означавало, както винаги, когато поведението е научно, че въпросният раздел ще преследва съзнателно разбрани и умишлено избрани цели. Целите трябва да са реални и възможни. От тези условия следва, че изборът на алтернативни цели ще бъде ограничен в много тесни граници. Всички утопии ще бъдат изключени, всички онези миражи на постоянен и всеобщ мир, изобилие и радост за всички. Освен това, тъй като общият модел на социалното развитие се определя от технологичните промени и от други фактори, които са извън вероятността за човешки контрол, един научен елит ще трябва да приеме този общ модел. През 1800 г. беше илюзия да се мисли, че обществото може да възроди социалната структура, подходяща за ерата на пред-парната машина; така че днес е илюзия да мечтаем, че конструкцията от 19-ти век може да бъде запазена на технологичната основа на поточната линия, самолета, електричеството и радиото. От тази гледна точка можем да кажем, че научният елит би трябвало да бъде „опортюнистичен“ - не в по-тесния смисъл, в който опортюнизмът означава да поеме най-лесния курс днес без ясна мисъл за утрешния ден, а в по-широката перспектива хем да не спира основния курс на прогреса, хем да не губи време да се бори за каузи, които са загубени още преди битката да е започнала. thegreenmarker 23.10.20 в 9:59 | |
In short, a scientific ruling group would not guide its political actions by myths. We must, however, repeat that our concern is only with political actions. Just as a man thoroughly scientific in the field of physics can accept the most naïve myths in the field of politics, so can another whose political actions are consistently scientific nevertheless believe all sorts of myths in other fields. We find a remarkable demonstration of this in the history of the Catholic Church. The upper hierarchy of the Church advocates and presumably believes very many non-scientific theories. However, since the time when St. Augustine made the wonderfully useful distinction between the “City of God” and the “City of Man,” this has not prevented the hierarchy, on frequent occasions and sometimes for centuries together, from acting scientifically in the field of organization and politics. | Накратко, научна управляваща група не би насочвала политическите си действия по митове. Трябва обаче да повторим, че нашата загриженост е свързана само с политически действия. Както човек, който иначе е напълно научен в областта на физиката, но извън това може да приеме най-наивните митове в областта на политиката, така може и друг, чиито политически действия са постоянно научни, да повярва на всякакви митове в други области. Намираме забележителна демонстрация на това в историята на католическата църква. Горната йерархия на Църквата защитава и вероятно вярва на много не-научни теории. Обаче от времето, когато св. Августин прави чудесно полезното разграничение между „Града на Бог“ и „Града на човека“, това не попречи на йерархията, при чести случаи, а понякога и от векове заедно, да действа научно в област на организацията и политиката. thegreenmarker 23.10.20 в 10:01 | |
We have seen that the primary real goal of every ruling group is the maintenance of its own power and privilege. Scientific conduct on the part of the group would not destroy this social fact, but, on the contrary, would require the group to recognize it frankly, and to take appropriate steps to insure power and privilege. Would it not seem, then, that scientific rulers would be the worst of all, that a scientific ruling class would mean in practice an eternal tyranny? Should the ruled not rather rejoice at every error, every illusion, every absurdity of the rulers? | Видяхме, че основната истинска цел на всяка управляваща група е поддържането на нейната собствена власт и привилегии. Научното поведение от страна на групата няма да унищожи този социален факт, а, напротив, ще наложи групата да го признае откровено и да предприеме подходящи стъпки за осигуряване на власт и привилегии. Тогава не би ли ли изглеждало, че научните управници ще бъдат най-лошото от всички, че една научна управляваща класа на практика ще означава вечна тирания? Трябва ли управляваните да по-скоро да се радват на всяка грешка, всяка илюзия, всяка абсурдност на управляващите? thegreenmarker 23.10.20 в 10:03 | |
Under some circumstances this would undoubtedly be the sensible attitude on the part of the ruled. Nevertheless, there is often a certain correlation between the interests of the ruler and the ruled in spite of the fact that the primary goal of the rulers is to serve their own interest. Examples are not at all hard to find. Everyone will doubtless admit that James C. Petrillo runs the Musicians’ Union first of all to his own benefit; and, if the published reports of his salary and other perquisites of office are correct, he does very well by himself. However, it is also plain enough that his regime has greatly improved the economic lot of the musician members of the union. During the 5th century in Athens, or in the Roman Empire, the ruled and the rulers flourished together and together met disaster, and so it often happens. The fate of an entire society is frequently—whether one likes it or not, and unjust as it may seem usually to be—bound up with the fate of its ruling class. The collapse of the French ruling class a few years ago meant a harsh tragedy for the entire French people, blameless as the French masses might properly be considered from a moral standpoint. Surely it would have been better for the French people if they had been ruled by an élite which knew its business, knew, among other things, how to keep itself in social power, and which was firm enough to take the necessary steps to do so. If the generals are no good, the army will be defeated; but the soldiers also—in fact, primarily—will be the ones who are slaughtered. A society—a city or a nation or an empire—may become as a whole so thoroughly rotten that it is better that it should be destroyed as a social organism; but this too is seldom fortunate for the individual members of the society, ruled as well as rulers. | При някои обстоятелства това несъмнено би било разумното отношение от страна на управляваните. Независимо от това, често има известна връзка между интересите на владетеля и управляваните, въпреки факта, че основната цел на владетелите е да обслужват собствения си интерес. Примери изобщо не е трудно да се намерят. Всички несъмнено ще признаят, че Джеймс С. Петрило ръководи Съюза на музикантите преди всичко в своя полза; и ако публикуваните отчети за неговата заплата и други привилегии са правилни, той се справя много добре сам. Достатъчно ясно е обаче, че неговият режим значително е подобрил икономическата позиция на членовете на съюза музиканти. През 5-ти век в Атина или в Римската империя управляваните и владетелите процъфтяват заедно и заедно се сблъскват с бедствия и така често се случва. Съдбата на цялото общество често - независимо дали някой го харесва или не, и независимо дали изглежда несправедливо - е свързана със съдбата на неговата управляваща класа. Крахът на френската управляваща класа преди няколко години означаваше сурова трагедия за целия френски народ, макар да не можем да виним за това френските маси от морална гледна точка. Със сигурност за французите би било по-добре, ако те бяха управлявани от елит, който си знаеше работата, знаеше, наред с други неща, как да се запази в социалната власт и който беше достатъчно твърд, за да предприеме необходимите стъпки. Ако генералите не са добри, армията ще бъде победена; но войниците също - всъщност преди всичко - войниците ще бъдат закланите. Обществото - град или нация или империя - може да стане като цяло толкова изгнило, че е по-добре то да бъде унищожено като социален организъм; но и това рядко е щастливо за отделните членове на обществото, както управлявани, така и управляващи. thegreenmarker 23.10.20 в 10:07 | |
The lessons of history show that a ruling class can seldom continue long in power unless it is prepared to open its ranks to able and ambitious newcomers from below. A scientific ruling class will therefore keep its ranks open; and this will also be to the benefit of the ruled both in providing an outlet for dynamic individuals, and even more through permitting a greater expansion of creative social energies. Political liberty, too, in the longer run, usually aids both rulers and ruled. We have already seen that this is so from the point of view of the ruled; from the side of the rulers, liberty is a safeguard against bureaucratic degeneration, a check on errors, and a protection against revolution. | Уроците от историята ни показват, че управляваща класа рядко може да продължи да бъде на власт, освен ако не е готова да отвори редиците си за способни и амбициозни новодошли отдолу. Следователно една научна управляваща класа ще запази редиците си отворени; и това също ще бъде в полза на управляваните, като осигури изход за динамични индивиди и дори повече, като позволи по-голямо разширяване на творческите социални енергии. Политическата свобода също в дългосрочен план обикновено помага както на управляващите, така и на управляваните. Вече видяхме, че това е така от гледна точка на управляваните; от страна на управляващите, свободата е предпазна мярка срещу бюрократична дегенерация, предпазен клапън срещу грешките и защита срещу революция. thegreenmarker 23.10.20 в 10:09 | |
If a considerable section of the élite proceeded more or less scientifically, catastrophic revolutions would be much less likely. It may not be so immediately clear that the elimination of revolutions would promote the welfare of society as a whole. The net result of at least some revolutions would seem to be to the benefit of the masses, at least when measured against the old regimes. However, the point is that a scientific ruling class could avoid catastrophic revolution not by stopping revolutionary change in society but only by guiding the change, controlling it, and thus bringing it about in a more orderly manner. Catastrophic revolutions occur when the conditions that require a drastic change in the social structure are present but the changes themselves are blocked; then, sooner or later, they burst out in full eruption. There is seldom anything inevitable about this process. The broad changes will take place in any event. If they can be carried through without the immeasurable blood and terror and brutality and chaos which are the sure accompaniments of modern mass revolutions, there are few who would be losers. But revolutions will nonetheless certainly come if their causes are not removed; and only a responsible leadership, understanding the laws of society and acting on that understanding, ready to sacrifice as it would have to sacrifice many of its own immediate interests, and blessed, moreover, with not a little luck besides, would have a chance of removing those causes. | Ако значителна част от елита продължи повече или по-малко да действа научно, катастрофалните революции биха били много по-малко вероятни. Може би не е толкова ясно, че премахването на революциите би насърчило благосъстоянието на обществото като цяло. Изглежда, че нетният резултат от поне някои революции е в полза на масите, поне когато се измерва спрямо старите режими. Въпросът е обаче, че една научна управляваща класа би могла да избегне катастрофалната революция не като спре революционната промяна в обществото, а само като ръководи промяната, контролира я и по този начин я осъществи по-подредено. Катастрофални революции се случват, когато са налице условията, които изискват драстична промяна в социалната структура, но самите промени са блокирани; след това, рано или късно, те избухват с пълно изригване. Рядко има нещо неизбежно в този процес. Широките промени ще настъпят във всички случаи. Ако те могат да бъдат пренесени без неизмеримата кръв и терор, жестокост и хаос, които са сигурният придружител на съвременните масови революции, малко са тези, които биха загубили. Но революциите със сигурност ще дойдат, ако причините им не бъдат отстранени; и само отговорно ръководство, разбиращо закономерностите на обществото и действащо според това разбиране, готово да се жертва, когато се налага много свои непосредствени интереси, и благословено с не малко късмет, ще има шанс да премахне на причините за революция. thegreenmarker 23.10.20 в 10:11 | |
It should not be imagined that even the most thoroughly scientific procedures on the part of a ruling class could “solve” all the problems of society. We have already remarked that the broad patterns of social change are established by factors beyond deliberate human control. Scientific action could, therefore, make a difference only within the framework of these general patterns. Many important social problems—permanent peace or permanent economic prosperity, for example—are very probably insoluble. Moreover, a scientific ruling class could never hope to do more than make the best possible use of what was at its disposal: if it led a nation poor in resources and numbers, it and its society might still be crushed no matter how brilliantly scientific its leadership. | Не бива да си представяме, че дори и най-задълбочените научни процедури от страна на управляващата класа могат да „решат” всички проблеми на обществото. Вече отбелязахме, че широките модели на социална промяна се установяват от фактори, които са извън съзнателния човешки контрол. Следователно научните действия биха могли да направят разлика само в рамките на тези общи модели. Много важни социални проблеми - например постоянен мир или постоянен икономически просперитет - са най-вероятно неразрешими. Нещо повече, една научна управляваща класа никога не би могла да се надява да направи повече от това да използва възможно най-добре това, което е на нейно разположение: ако тя води нация, бедна на ресурси и хора, тя и нейното общество пак ще могат да бъдат смазани, независимо колко блестящо научно е нейното лидерство. thegreenmarker 23.10.20 в 10:13 | |
However much might be accomplished, for itself and for the society it led, by a scientific élite, there are obstacles in the way of scientific political action by an élite, which, if they are not quite insuperable as in the case of the masses, are nevertheless very formidable. It is in general, as we have repeatedly seen, exceedingly difficult for men to be scientific, or logical, about social and political problems. If the élite has an advantage over the masses in this respect through the possession of more knowledge, more time free from the burden of getting food and shelter, and no doubt certain talents also, the members of the élite, in partial compensation, are subject to the inescapable corruptions of power and privilege. Those who have privileges almost always develop false or distorted ideas about themselves. They are under a compulsion to deceive themselves as well as others through some kind of irrational theory which will seek to justify their monopoly of those privileges, rather than to explain the annoying truths about how the privileges are in fact acquired and held. | Колкото и много да може да постигне елит ръководещ се от научния метод - както за себе си така и за обществото, което е ръководи, съществуват пречки по пътя на това даден елит да действа научно. Тези пречки, ако не напълно непреодолими - както в случая на масите - са преодолими в случая на елита, но са доста големи. Като цяло, както многократно сме виждали, е изключително трудно за хората да бъдат научни или логични по отношение на социалните и политическите проблеми. Ако хората от елита имат от една страна предимство пред хората от масите - притежавайки повече познания, повече свободно време (тъй като са освободени от тежестта да трябва да заработват прехраната и подслона си), и несъмнено притежавайки и определени таланти - от друга страна членовете на елита, са подложени на неизбежното корумпиращо влияние на властта и привилегиите. Тези, които имат привилегии, почти винаги развиват неверни или изкривени представи за себе си. Хората от елита са принудени да заблуждават както себе си, така и другите, чрез някаква ирационална теория, която да оправдава защо имено те държат монопола върху тези привилегии, вместо да трябва да обяснят досадните и неприятни за ухото истини за това как всъщност тези привилегии се придобиват и задържат. thegreenmarker 23.10.20 в 10:15 | |
A dilemma confronts any section of the élite that tries to act scientifically. The political life of the masses and the cohesion of society demand the acceptance of myths. A scientific attitude toward society does not permit belief in the truth of the myths. But the leaders must profess, indeed foster, belief in the myths, or the fabric of society will crack and they be overthrown. In short, the leaders, if they themselves are scientific, must lie. It is hard to lie all the time in public but to keep privately an objective regard for the truth. Not only is it hard; it is often ineffective, for lies are often not convincing when told with a divided heart. The tendency is for the deceivers to become self-deceived, to believe their own myths. When this happens, they are no longer scientific. Sincerity is bought at the price of truth. | С тази дилема се сблъсква всяка част от елита, която се опитва да действа научно. Докато политическият живот на масите и сплотеността на обществото изискват приемането на митове, то научното отношение към обществото не позволява вяра в истинността на митовете. Но лидерите трябва да изповядват, действително да насърчават вярата в митовете, или тъканта на обществото ще се спука и те ще бъдат свалени. Накратко, дори, самите лидери да действат научно, те трябва да лъжат. Трудно е през цялото време когато човек е под светлината на прожекторите да лъже, а междувременно на затворена врата да има обективно отношение към истината. Не само е трудно; често е неефективно, защото лъжите често не са убедителни, ако се казват с разделено сърце. Тенденцията е лъжещите да се самозаблуждават, да започнат да вярват на собствените си митове. Когато това се случи, те спират да са научни. Откровеността се купува с цената на истината. thegreenmarker 23.10.20 в 10:20 | |
In the light of these obstacles and this tragic dilemma, it would seem that the possibility of scientific political action, even on the part of a section of the élite, which is itself only a small section of society, depends upon favorable and temporary circumstances. From my own acquaintance with history, I should say that these have been most nearly realized at certain periods in the history of Rome, of the Catholic Church, of the Venetian Republic, and of England. They have evidently not existed, up to now, in the present century. Our leaders—not only the governing élites but those other sections of the élites, such as that grown out of the labor movement, which have been moving toward increased power—are for the most part non-scientific and even anti-scientific in their handling of major social issues, while at the same time they have adopted scientific techniques in dealing with narrower problems of mass-manipulation. The programs which they profess, as well as those upon which they act, are devoid of reality in their failure to recognize the general pattern of our age. They are content not simply with myths, but with remnants of outworn myths. They admit no responsibility except to the fiction of the mass, which is only the projection of their own unloosed will to power. Proceeding in this manner, with the material resources devised by physical science at their disposal, they have brought civilization to the most shattering crisis of recorded history. | В светлината на тези пречки и тази трагична дилема изглежда, че възможността за научно-политически действия, дори от страна на част от елита, която сама по себе си е само малка част от обществото, зависи от благоприятни и временни обстоятелства. От собствените ми познания по история, трябва да кажа, че такива са били почти осъществени през определени периоди от историята на Рим, историята на Католическата църква, на Венецианската република и историята на Англия. Такива благоприятни обстоятелства очевидно не са съществували досега през настоящия 20-ти век. Нашите лидери - не само управляващите елити, но и тези други части на елитите, като тези, израснали от работническото движение, които увеличават собствената си власт - в по-голямата си част са ненаучни и дори антинаучни в своите действия свързани с основните социални проблеми, докато в същото време са възприели научни техники за справяне с по-тесни проблеми на масова манипулация. Програмите, които те изповядват, както и тези, по които действат, са лишени от реалност, тъй като не успяват да разпознаят общия модел на нашата епоха. Те се задоволяват не просто с митове, а с останки от изчезнали митове. Те не признават никаква отговорност, освен за измислицата на масата, която е само проекция на собствената им отпусната воля за власт. Постъпвайки по този начин, с материалните ресурси, измислени от физичните науки, те са довели цивилизацията до най-разрушителната криза в историята. thegreenmarker 23.10.20 в 10:26 | |
It is probable that civilized society will, somehow, survive. It will not survive, however, if the course of the ruling class continues in the direction of the present, and of the past forty years. In that direction there lies destruction of rulers and ruled alike. But, during the monstrous wars and revolutions of our time, there has already begun on a vast scale a purge of the ranks of the ruling class. That purge, and the recruitment of new leaders which accompanies it, may be expected to continue until they bring about a change in the present course. Though the change will never lead to the perfect society of our dreams, we may hope that it will permit human beings at least that minimum of moral dignity which alone can justify the strange accident of man’s existence. | Вероятно цивилизованото общество някак ще оцелее. Но няма да оцелее, ако курсът на управляващата класа продължи в посока на настоящето и на последните четиридесет години. Тази посока води към унищожението както на владетелите така и на управляваните. Но по време на чудовищните войни и революции на нашето време вече е започнало в големи мащаби прочистване на редиците на управляващата класа. Това прочистване и набирането на нови лидери, които го придружават, може да се очаква да продължат, докато не доведат до промяна в настоящия курс. Въпреки че промяната никога няма да доведе до идеалното общество от мечтите ни, можем да се надяваме, че тя ще позволи на човешките същества поне онзи минимум на морално достойнство, който сам по себе си може да оправдае странния инцидент на човешкото съществуване. thegreenmarker 23.10.20 в 10:29 |