| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
At the other end, rough laws have been discovered about large-scale and long-term social and political movements. These are the achievement of, for example and outstandingly, the Machiavellians; many instances are given in this book. However, most of them may also be found (often somewhat differently worded, but similar in content) in the works of other social scientists from the time of Karl Marx[*] onward. | В другия край са открити груби закономерности за мащабните и дългосрочните социални и политически движения. Това са постиженията, например и изключително на Макиавелистите (политическите учени - реалисти); много случаи са дадени в тази книга. Повечето от тях обаче могат да бъдат намерени (често донякъде по различен начин, но сходни по съдържание) и в трудовете на други социални учени още от времето на Карл Маркс [*] до днес. thegreenmarker 23.10.20 в 9:12 | +1 |
We have at our disposal a considerable body of knowledge of this “first approximation” sort. One example would be the rough laws of social revolution which we have examined in their application to the present period; or the summary list of Machiavellian principles stated at the beginning of this Part, as well as innumerable applications which can be made of these principles. There is enough knowledge at hand to have enabled us to realize that the Kellogg Pact was powerless to prevent war, and that the “Stimson doctrine” of non-recognition of territorial changes made by force never has and never will stop changes from being made by force. Professional New York gamblers, it is interesting to note, have never since the Civil War been wrong about the outcome of a Presidential election.[*] We know enough to be able to say now that there will almost certainly be widespread economic crisis shortly after the end of the present war—though this expectation will be carefully obscured by the parties at interest. We can predict, with reasonable assurance, that the public debt of this and of almost all other countries will either be repudiated outright, or reduced indirectly through a lowering of interest rates, inflation, or some other similar device. Reasoning on the analogy of comparable historical periods, we may conclude that the trend away from private capitalism is irreversible. | Разполагаме със значителен набор от знания от този тип „първо приближение“. Един пример биха били грубите закономерности на социалната революция, които разгледахме при прилагането им към настоящия период; или обобщения списък на принципите на Макиавели, посочени в началото на тази част от книгата (част 4-та), както и безброй приложения, които могат да бъдат направени от тези принципи. Налице са достатъчно знания, които са ни позволили да осъзнаем, че Пактът на Бриан-Келог е безсилен да предотврати възникването на войни и че „доктрината на Стимсън“ за непризнаване на териториални промени, извършени, чрез сила, никога не е спирала и никога няма да спре да се правят териториални промени чрез сила. Интересно е да се отбележи, че професионалните комарджии в Ню Йорк никога от Гражданската война насам не са грешили за резултата от президентските избори. [*] Знаем достатъчно, за да можем да кажем сега, че почти със сигурност ще има широко разпространена икономическа криза малко след края на настоящата война - макар че това очакване ще бъде внимателно скрито от заинтересованите страни. Можем да прогнозираме с разумна увереност, че държавният дълг на тази и на почти всички други държави ще бъде или направо отхвърлен, или косвено намален, чрез понижаване на лихвените проценти, чрез инфлация от печатане на пари или няколко други подобни механизми. Разсъждавайки върху аналогията на сравними исторически периоди, можем да заключим и, че тенденцията за отдалечаване от частния капитализъм е необратима. thegreenmarker 23.10.20 в 9:22 | +1 |
It is ludicrous for the authors of books like this one—that is, serious books about society—to pretend to speak to “the people.” The great bulk of the people in this country neither buys nor reads any books at all—thereby avoiding a great quantity of nonsense. The potential audience for this sort of book is, as statistics show, limited to a comparatively small section of the élite.[*] The absurdity does not at all prevent the authors from covering page after page with rhetorical advice to the masses about what they can and should do to run society for their own welfare and interest. | Нелепо е авторите на книги като тази - тоест сериозни книги за обществото - да се преструват, че говорят с „хората“. Голямата част от хората в тази страна изобщо не купуват и не четат книги - като по този начин избягват и голямо количество глупости. Както показва статистиката, потенциалната аудитория за този вид книги е ограничена до сравнително малка част от елита. [*] Абсурдът изобщо не пречи на авторите да покриват страница след страница с риторични съвети към масите за това, което те могат и трябва да направят, за да управляват обществото за собственото си благосъстояние и интерес. thegreenmarker 23.10.20 в 9:45 | +1 |
The words of the politicians do, however, reach the masses; and when the politicians say these things, it is not absurd but ominous. When it is accepted that the rulers rule as the mere agents for the will of the masses, then their rule becomes irresponsible. The rulers are no longer personally accountable for their actions: they may go to war, persecute, steal, violate freedoms, fail to prepare for social or military crises, and yet never be brought to task for whatever crime or failure—they have only, they say, carried out the people’s will; if the masses are stupid or selfish or easy-going or short-sighted, who are their humble rulers to be blamed? [*] Small wonder that rulers do not encourage the growth of a science of politics! | Думите на политиците обаче достигат до масите; и когато политиците казват тези неща, това не е абсурдно, а зловещо. Когато се приеме, че управляващите управляват само като агенти за волята на масите, тогава тяхното управление става безотговорно. Управляващите вече не носят лична отговорност за действията си: те могат да отидат на война, да преследват, да крадат, да нарушават свободите, да не се подготвят за социални или военни кризи и въпреки това никога да не бъдат подложени на отговорност за каквото и да е престъпление или провал - те ще кажат - просто изпълниха народната воля; ако масите са глупави или егоистични или лекомислени или късогледи, кои са техните скромни владетели, че да бъдат обвинени те? [*] Не е чудно, че управляващите не насърчават развитието на наука за политиката! thegreenmarker 23.10.20 в 9:47 | +1 |