Ее каблуки отбивают неровный ритм по мрамору помпезного зала, давящего своим величием и надменностью. Именно надменностью — она читается во всём — в богатстве брендового убранства от Фенди, в роскоши и мягкости текстиля на пятиметровых окнах в пол, на лицах героев картин именитых художников на стенах — а Ника не сомневалась, здесь висят полотна-подлинники. У Него все может быть только оригинальным. На противоположной стороне залы распахивается дверь — в помещение проливается яркая волна солнечного света и на его фоне прорисовывается величественный силуэт статного мужчины. Девушка стискивает со всей силы кулаки, но не сбавляет темпа. Идет к нему навстречу под аккомпанемент словно бы насмехающегося над ней эха. #2 | Токовете й биеха в неравен ритъм по мрамора на помпозна зала, смазваща с величието и арогантността си. Тази арогантност се вижда във всичко - в богатството на маркови мебели от Fendi, в лукса и мекотата на текстила на петметрови прозорци до пода, на лицата на героите от картини на известни художници по стените - и Ника не се съмняваше, че тук не висят подменени платна. При Него всичко може да бъде само оригинално. От другата страна на залата се отваря врата - ярка вълна от слънчева светлина се излива в стаята и величественият силует на величествен мъж се очертава на нейния фон. Момичето стиска юмруци с всички сили, но не забавя бързото си темпо и тръгва към него под съпровода на ехо, което сякаш й се подиграва.
Стъпка, втора, трета - и ето ги един срещу друг, по-малко от метър между тях. Небрежният поглед на Адам Макдиси се вкопчва в отражението си в искрящите й очи, спуска се по-надолу - по гърба на гладкия нос до разтворените устни, стича се по тънък врат, изпъкнали кости на ключиците, спира на нивото на гърдите.
- И какво беше това? пита той с глас, който веднага предизвиква тръпки по голия й гръб, -„що за произвол?
Изражението му е сурово, но й се струва, че там, в дъното на изумрудените очи, играеха палави искрици ...
- Репертоарът е подбран безвкусно.
- Безвкусно? той повдига вежди, -в тази къща няма нищо безвкусно. С изключение на вашето неподчинение. Това е просто лошо възпитание.
Сега тя повдига вежда.
- И за това спряхте изпълнението ми и решихте да ми го кажете лично? Не е липод нивото за владетел?
-Шейх Макдиси“, казва той.
- Съжалявам?
-Никой в тази къща не смее да се обръща към мен без нужното уважение. Особено ти. За теб аз съм Шейх Макдиси, Ваше Величество или Господ...
-Аз не съм част от Вашият дом…
Той отново я гледа свирепо, остро, хищно. Ника неволно улавя на мисълта си, че каквито и думи да си казват сега, диалогът между неговия вътрешен мъж и нейната вътрешна жена продължава. Той не е прекъснат от момента, в който тя излезе на сцената. И сега тези вътрешни същества пеят един на друг съвсем различни песни.
- А защо смятате, че избраният репертоар е безвкусен? Смеете ли да поставите под съмнение признатите гении и техните творения?
- Въпросът е в неговата уместност. Кого искате да изненадате с емблематични творби за виолончело, Шейх Макдиси? Вашите гости могат да ги слушат във всеки театър или консерватория. Това не е оригинално,а Вие претендирате за оригиналност и изключителност. Кармен не е стандартна пиеса за виолончело, но един истински майстор ще може да разкрие нейната същност, нейната душа именно на този инструмент, по начин, по който дори цял оркестър не може. Като цяло съм убедена, че Кармен не е за оркестъра, да ме прости великият Бизе ...
Стори ли й се, или очите му светнаха някак по-ярко, по-богато? Неговият интерес ли им даде нови нюанси?
Шейхът махна с ръка, канейки я да го последва. Те излязоха през същите врати, от които беше дошъл. Озовахме се на огряна от слънце тераса с красиво подредена маса за двама. Той я покани да седне.
Услужливият сервитьор се материализира все едно от въздуха. Майсторски отвори "Кристал" (прибл. - марка шампанско) с две движения - изваждане на тапата с след няколко премерени удара по дъното, незабавно прикривайки палавото желание на мехурчетата да избухнат. Минута по-късно две тънки кристални чаши бяха пълни със златиста пенлива течност.
-Не пия шампанско“, предизвикателно отговори Ника.
- Не е вярно. Ти си склонна към рискове. А такива хора са склонни към рискове.
— Клише -тръсна тя. - А откъде Ви хрумна, че рискувам?
- Ти се осмели да ме предизвикаш със своето непокорство , нарушавайки установените правила, карайки ме да изглеждам като глупак в очите на гостите ми, объркано изгарящи програмата с очите си, когато това, което изпълняваше, не отговаряше на заявеното.
-Това не е риск. Това е изчисление...
- Каква е калкулацията?
-В присъствието си тук.
- Въпреки това шампанското е подходящо само при първите акорди на запознанството. Това е интригуващо.
— Харесвам червено полусухо вино. То дава интрига.
- Отново mauvais ton-(моветон). Червеното вино е вече е отлежала история, то е потапяне в същината. А ние сме само на повърхността. За червено се нуждаеш от съвсем различна атмосфера ... - Адам й подаде чаша, - чин-чин ...
Двамата дръннаха с кристалните си чаши Бакара. Ника не беше силна в марките, но по чистия, мелодичен звън разбра, че това е точно същият култов кристал ...
- Нали ние сами избираме атмосферата за себе си и тя не ни ли диктува условията? -Тя отпи, без да откъсва очи от неговите.
-Нелепо е да се бориш с неизбежното, виолончелистке… Има неща извън нашия контрол. Само глупак би го отрекъл. Този залез например. Не трябва да бъде променен. Той се е случвал преди нас , ще бъде с нас и ще продължи да напредва всеки ден към края на деня, когато се превърнем в пепел. Какъв е смисълът да се съпротивляваме на това, което е неизбежно? Вместо това мога да му предам на неговата красота и да се наслаждавам...
- Значи Шейх Макдиси знае как да се подчинява? - отпи отново. Приятна кисело-сладка пикантност на свежест се разля върху устните на момичето, удари малко главата й .Тя не беше свикнала да пие дори няколко капки алкохол. И вътрешно сама си се скара, че от прекомерно вълнение е опитала шампанско.
Той се усмихна в отговор, но не каза нищо.
- Напомни ми как се казваш.
— Ника, Шейх Макдиси.
— Ника — сякаш вкуси името й, — богинята на победата… Красива… Вярно, някои необразовани араби може да се смутят от името ти. Знаеш ли защо?
- Не, все още не съм имала работа с арабите преди Вас, шейх Макдиси ...
- „Ник“ на арабски е приблизително същото като на английски „майната ти“ ...
-Уф, колко грубо за естет като Вас…“
- Ни най-малко. Вярно е ... И с кого си имала работа?
- Съжалявам?- тя не разбра въпроса.
— Каза, че не е трябвало да се справяте с арабите. И с кого трябваше?
-Това е… –Тя се замисли – това вече няма значение.Имам право да не отговарям, нали?
Той се засмя.
- Споделете храната с мен, Ника ... Готвачът се е постарал.
Шейх Макдиси не обичаше да говори по време на хранене. Той принадлежеше към категорията на хората, които се наслаждават на богатството на вкуса, без да искат да бъдат разсейвани. Само от време на време разкъсваха напрегнатото мълчание с галантни въпроси - как й хареса това или онова ястие.Само и само да разчупи напрежението. Сервират се морски дарове. Шампанското беше заменено с бутилка идеално охладено бяло вино от собствените му лозя. Ника не искаше да пие повече, но сместа така приятно погали обонянието й и той толкова красиво говореше какво гастрономическо удоволствие ще й донесе този сорт вино със сокотрийските омари, че тя не издържа и отпи отново. ..
- И какво казахте за,, Кармен от Бизе'''? - той се върна към първоначалната тема на разговор, когато масата вече беше сервирана с десерти, - означава ли това, че музикантите на най-добрите сцени на света са глупаци и напразно свирят произведенията му в оркестъра?
— Въпросът не е за Бизе... Въпросът е за „Хабанера”... Това е историята на една жена... Нечестива, сложна, жива, страдаща и жадна за удоволствия, преживяваща драма. Това е партито на нейната душа. Именно виолончелото може да предаде тези емоции – инструмент, който свири със струните на душата. Инструмент, който е единственият, който може да говори с тялото ни така, както мъж говори с жена… Или обратното.
-Красиво изречено…“ -каза той, отдавайки почит на думите й.
Той даде знак с ръка да стане галантно от масата.
Отидоха до парапетите с изглед към долина, покрита с рози. Слънцето почти се беше скрило зад хоризонта.
- Когато свириш, разказваш ли и своята женска история, Ника? - попита той, обръщайки глава към нея...
- Като артист свиквам с ролята и се опитвам да разкажа на някой друг ...
— Блъф — приближи се той,толкова,че сърцето на момичето прескочи удар. Сега Адам нарушаваше личното й пространство. Това беше прекалено от негова страна... - художниците и артистите даряват героите със собствени черти. Всеки от нас играе роля, макар и замаскирана с чужди клишета... Каква е твоята женска история, Ника?
Ръката му легнала на кръста й леко я придърпва към себе си. Тя не може да не усети сега опияняващия аромат на тръпчивия му парфюм.Сърцето й бие с бурна сила ...
Погледът на Макдиси пада върху устните й.
— Сочни, мокри от объркания ти дъх. Забелязах ги още там, на сцената, когато ги захапа нервно.Долните ти и устнички също толкова ли сега са мокри? – пита той, прокарвайки пръст по извивките на розовата плът, леко докосвайки белоснежните зъби. Говори толкова чувствено, с ниски вибрации, че всичко в нея се обръща с главата надолу... - потече, щом ме видя, сигурен съм. Или дори по-рано?Възползвайки се от дадения шанс да бъдеш в моя дворец, ти се чудеше какъв ексцентричен трик да направиш, за да влезеш гарантирано в леглото ми. Мечтаеше за мен? а сега мислиш ли как ще свършиш с мен?
Sheba 16.05.23 в 11:35
0
Той нагло свежда уста до нейните и я целува. Не рязко, не стремително, дори малко лениво, но толкова порочно, така умело, че краката й се поддават.
Другата му ръка се премества от кръста й към гърдите и ги стиска.
— Как бие сърцето ти, челистке. Алегро, нали? Така ли го наричате в музиката?
Тя се усмихва в отговор.
-Мислех, Адам Макдиси. Мислех как Ти ще свършиш. С мен... - с тези думи тя изтръгва рязко фибичката от косата си и с всичка сила, с едно премерено движение, замахва и го удря точно в сънната артерия... Sheba 17.05.23 в 19:26 | |
Красиво… — сказал он, отдавая должное ее словам.
Пригласил рукой галантно встать из-за стола.
Они прошли к периллам, выходящим на долину, покрытую ковром из роз. Солнце уже почти скрылось за линией горизонта.
— Когда ты играешь, ты тоже рассказываешь свою женскую историю, Ника? — спросил он, поворачивая к ней голову…
— Как артист я вживаюсь в роль и стараюсь рассказать чужую…
— Блеф, — он приблизился. Так, что сердце девушки забилось. Сейчас Адам нарушал ее личное пространство. Его было слишком много… — артисты наделяют персонажей своими чертами. Каждый из нас играет свою роль, пусть она и закамуфлирована чужими клише… Какая твоя женская история, Ника?
Его рука ложится на ее талию и слегка притягивает к себе. Она не может теперь не ощущать пьянящий аромат его терпкого парфюма… Сердце заходится с неистовой силой…
Взгляд Макдиси опускаются на ее губы.
— Сочные, влажные от твоего сбивчивого дыхания. Я заметил их еще там, на сцене, когда ты нервно их кусала. Вторые твои губки сейчас такие же влажные? — спрашивает, проводя пальцем по изгибам розовой плоти, чуть задевая белоснежные зубы. Говорит так чувственно, на низких вибрациях, что у нее внутри все переворачивается… — потекла сразу, как меня увидела, уверен. Или еще раньше? Когда гадала, какую эксцентричную выходку выкинуть, чтобы гарантированно залезть в мою постель, воспользовавшись предоставленным шансом оказаться в моем дворце? Думала обо мне? Думала, как будешь со мной кончать?
Он нагло опускает свой рот на ее губы и целует. Не резко, не порывисто, даже немного лениво, но так порочно, так умело, что ноги подкашиваются.
Его вторая рука перемещается с талии на ее грудь и сжимает.
— Как бьется сердце, виолончелистка. Аллегро, да? Так это называется у вас в музыке?
Она улыбается в ответ.
— Думала, Адам Макдиси. Думала о том, как ты будешь кончать. Со мной… — с этими словами она резко выхватывает заколку из волос и со всей силы, одним выверенным движением замахивается и бьет его аккурат в сонную артерию… #18 | | |
