7 глава
Глава 7
Те дойдоха за Ника няколко часа по-късно, когато тя сякаш успя да потъне в сън, облегната на една от стените на наказателната килия. Три жени със строг вид в дълги до земята рокли влязоха в стаята, дрънкайки с тежка връзка ключове. Без да кажат дума, те я придърпали към себе си, принуждавайки я да се изправи и веднага закопчаха ръцете й зад гърба с белезници. Без церемонии буквално я изритаха до изхода и после я блъскаха по тесен коридор. След по-малко от няколко минути се озоваха в доста просторна, светла стая с неприятна миризма на дезинфектант, напомняща на болница. От контраста на светлината, след дълги часове, прекарани в наказателната килия, Ника трябваше да затвори очи. Затова тя не видя веднага величествената млада жена, застанала пред нея. Тя абсолютно не се вписваше в обкръжението - красива, облечена скъпо и с вкус... И невежият можеше да разбере ,оглеждайки я-че тя принадлежи към света на Макдиси.
Жената се приближи до Ника, внимателно се вгледа в лицето й и с всичка сила й удари плесница.
-Мръсница…“ измърмори тя ядосано.
Ника усети металическия солен вкус на кръв в устата си. Раната на устната й трябва да се е отворила отново. Тя се опита да се съпротивлява, докато я влачеха в наказателната килия след неуспешният й опит да убие деспота. Съпротивата бе потушена с всички възможни средства, включително и бой.
-Заслужаваш дълга, мъчителна смърт“, изплю жената отново с омраза.
Ника повдигна глава.
#39
— Тогава защо съм още жива? - тя се опита да се държи възможно най-уверено, въпреки че имаше все по-малко сили за това.
-Само защото обича да си играе с екзотични играчки, глупачко. Не си прави никакви илюзии. Лошо ще свършиш. Точно преди това той ще си прекара добре с теб. Дори не можеш да си представиш колко порочни и извратени могат да бъдат желанията на Адам Макдиси,ти наивна идиотке. Повярвай ми, смъртта не е най-лошото нещо, което може да ти се случи в стените на този дворец...
— Затова ли го държиш толкова здраво? Марта ми разказа. Знам коя си. Рибка-прилепало, която се надява толкова много години да стане нещо повече за него от просто...
Нямаше време да довърши, защото усети как хапещият шамар изгаря и другата й буза.
- Коя си ти, твар, че да се обръщаш към мен на "ти". За теб аз съм господарка.
-Не е ли само един господарят в тази къща? Шейх не е женен. Ти си просто неговата любовница. Не си по-различна от другите.
Кейтлин изсумтя ядосано, приближавайки се до Ника толкова много, че можеше като си поемеше дъх, да го усети така сякаш също беше парфюмиран.
-Аз съм това, което ти никога няма да бъдеш! И никоя от вас няма да бъде, глупава,млада постелка! Какво имаш? Само младост! Най-ликвидните и евтини стоки в наши дни! Повярвай ми, няма да останеш при него повече от месец. Знам го. Въпреки че ... ,,В живота" - за човек като теб, това е голяма дума. Ти нямаш място там.Ти си за него като клозет, съд за уриниране.
Устните на Ники леко потрепнаха в нещо като усмивка.
-Ти толкова упорито си го внушаваш,че дори започнах да придобивам страхове, че наистина мога да остана тук повече, отколкото бих искала... Само че не взе предвид едно нещо - нямам нужда от твоя шейх и не ми пука какво място мога да заема в живота му. Вчера исках да умре. Пропуснах. Но това не означава, че не го искам сега. И това не означава, че няма да опитам отново.
Кейтлин леко наклони глава, сякаш гледаше Ника.
— И защо те остави жива? Безполезно слаботелесно същество. Нямаш нищо, само си зла и глупава. Не мисля, че ще издържиш и месец. Д-р Маурер, извика жената силно.
Мина секунда - и от съседната стая се появи дебел възрастен мъж в медицински халат и очила, почти старец.
- Внимателно огледайте новата играчка на владетеля. Вижте всичките й дупки. Не внимавайте. Сигурен съм, че тази кучка е преминала през цял легион мъже.
Кейтлин излезе от стаята и Ника едва сега осъзна колко силно бие сърцето й. Словесният двубой с ревнива любовница е глупост на фона на случилото се с нея в световен мащаб. И тук и сега тя трябваше да изтърпи първото от многото си унижения в този дворец. Точно сега я обхвана горчивината от осъзнаването на този факт. Там, в тъмнината на наказателната килия, тази истина сякаш беше скрита. Колко отвратително, колко срамно.
Мъжът преценяващо заобиколи момичето, разкопча белезниците. Ника веднага си сграбчи китките и запона да ги разтрива.Ръцете й са много изтръпнали.
- Ника, а? Така ли се казваш? Бъди добро момиче. Очевидно не съм човекът, с когото трябва да се биеш. Пази силата си за други противници, реални. Ето роклята за проверка. Съблечи всичко, облечи това и отиди в съседната стая.
Ника едва потисна силното ридание - тонът на този възрастен мъж, който беше подходящ да й бъде баща,моментално събуди такова съжаление в душата й, болка за себе си. Колко й беше обидно. Тук и сега тя не беше нищо друго освен малко, притиснато в ъгъла момиче, което нямаше никого на света. Един на един с всичките си демони, които са измъчвали душата й толкова много години.
Тя свали роклята си за нула време, стискайки зъби, навлече омразната роба, оставяйки я напълно отворена зад гърба си. Мисълта, че ще стане играчка в ръцете на този тиранин, беше непоносима. Тя знаеше, че щом опитен лекар я погледне, всичко веднага ще стане ясно. Вече си представях пълните с триумф и похот очи на омразния Макдиси. Не, не ... Тя няма да му даде такава радост!
Очите й трескаво се стрелнаха из стаята, където, изглежда, нямаше нищо освен личните вещи на доктора. Погледът й попадна на дълъг бастун, явно използван от стареца, за да се подпира на него при ходене – тя веднага забеляза, че той накуцва.
Без да мисли за последствията, тя изтича до него, сграбчи го, разтвори краката си и се опита да си го натика навътре в себе си с всички сили, така че ...
Не успя. Старецът беше по-бърз, отколкото си мислеше. С един замах той беше до нея, хвърли бастуна си настрани и я разтърси с всичка сила за раменете.
Какво правиш, глупачко?! — извика, тръскайки я пак.
- Не! - не издържах, избухнах в ридания, - той няма да получи моята невинност! Той няма... Не! Искам да си мисли, че съм имала стотици, хиляди мъже! Че не е първият! тя извика, "моля ви, виждам човечност в очите ви!" Вие не сте като всички негови верни кучета! Кучета в служба на дявола! Отнемете ми девствеността - знам, че така може да направи лекар. Кажете му, че вече съм имала... мъже .
#43
— Просто момиче, защо правиш това? — продължи докторът с тих, успокояващ тон. Ако не беше нейната истерия, сега щеше да забележи, че той стои и я гали по главата - това, напротив, може да стане твое предимство!
- Какво предимство?! Не искам да съм му курва!
— Тогава защо си тук?
-Трябваше да го убия! Просто... Всичко се разпадна.
Докторът си пое дълбоко въздух...
— Тогава си наистина тъпанарка, момиче. Агне, пълзящо в устата на лъв. Никой, никой не може да избяга от пламъка на дракона, Ника. Все едно-ще те изпепели или промени. Няма друг изход. Подчини се и се адаптирай - и тогава можете да оцелееш. Шейх Макдиси е мил и справедлив, той не се кара с жените, той ги опитомява. Въпрос на време е. Не само тялото ти, но и разумътти ще са в неговата власт. Така че защо да усложняваш живота си? Отдай се на течението, не хаби енергията си. Ти си безумно красива, нежна, невинна, истинска таифска роза. Произведение на изкуството. Не му позволявай да те пречупи. Позволи ми да погаля листенцата ти, без да причинявам излишна болка ...
– Не… Не… Не… – прошепнаха конвулсивно устните й, а лицето й бе скрито зад разматаната й коса.
Докторът само въздъхна.
* * *
#44
-Не ме карай да викам за помощ и да използвам сила. Отиди до следващата стая за проверка. Всичко ще бъде бързо. Не ти желая зло и болка...
Тя затвори очи, опитвайки се да не мисли за унизителната манипулация, на която след малко ще бъде подхвърлено тялото й. Опита се да изключи ума и мозъка, да се абстрахира. Започна да си мисли за хубави неща, спомни си редките усмивки на майката си, усещанията за пръстите си, плъзгащи се нежно по струните, сякаш с любов подреждаше косата на любим човек.
-Готово, момиче. Можеш да станеш и да се облечеш. Там, в съседната стая, те чака прислужница, която ще те заведе до банята и ще ти даде нова рокля. Този, в който дойде, вече е мръсна и прилича на парцал. А в този дворец няма нищо грозно и мръсно. Такива са само мислите на някои от жителите му.
* * *
Sheba 16.05.23 в 18:40
0
Отново пиеше ... И отново напразно. Нито грам пиянство. И защо тази ситуация не го отпусна? Опитваха се неведнъж да убият Шейх Макдиси . Той беше свикнал с факта, че врагът може да го атакува от всякакъв ъгъл. Ето защо той ходеше на дълги, изтощителни тренировки. Той владее техники, които му позволяват не само да защитава, но и да прогнозира, предотвратява. Но това момиче... защо й е да го убива? Перфектна красота, перфектно изпълнение. Тя можеше да бъде звезда, пред която най-богатите и влиятелни мъже на този свят биха се поклонили, а тя .представителка на жалки мизантропи на фатални случаи, отчаяни самоубийци, готови да поемат всякакви рискове в името на изпълнението на поръчка. Извратен орден по подобие или на йезуитите ( духовния орден на християнските аскети), или на асасините ( членове на религиозната паравоенна формация сред мюсюлманите исмаилити през 11-13 век), само че в по-безсмислено, безполезно представяне... И все пак на масата пред него лежеше картата асо пика, намерена у нея, визитната картичка на фаталните, които оставят такава следа на мястото на убийството... Кой я е вербувал? Кой я е изпратил по този начин? Защо са я учили на убийство, а не на любов?
На вратата се почука. Омар се появи на прага, гледайки шейха многозначително, въпросително. От един поглед стана ясно, че той му носи друга важна информация.
-Господарю, трябва да погледнете това. Резултатите от медицинския преглед на момичето.
Той протегна красива кожена папка.
- Какво има там? Кучката успя да се скрие и под маската усойница ? Това ли е последната й изненада? Тя ще се справи с всичко — изсмя се той мрачно.
Погледна доклада на лекаря. Прочете отново. Устните му се извиха в леко доловима усмивка. Добре, че седеше на голямата си масивна маса. В противен случай Омар щеше да види как членът му се възбужда и изправя отново, щом потвърди собственото си предчувствие.
Красавицата е невинна. Веднага усети тази неопитност, неумело прикрита от грубост и перчене. Мислеше си, че просто никой не я е открил за себе си, не й е показал как да бъде жена, но такава... Абсолютната невинност на тялото й говореше за много неща. Всичко. Старият Маурер знаеше как точно да определи всичко, което една жена може да направи, дори от това, което не оставя следа. Физиологията все още дава всички отговори, казваше старият лекар. Той беше сигурен, че устните й също не са целувани ... Човешкият инстинкт му каза това веднага щом докосна червеникавите, подути венчелистчета. Това го дразнеше толкова много, когато вместо вкусно продължение трябваше да спаси собствената си кожа от отровата на бърза смърт.
Той се облегна на стола си. Погледна Омар.
Марта беше ли ти казала това?
- Не, Господине. Знаете ли, винаги уговаряме всичко отделно за девиците, така че никой да няма оплаквания. Каналът на Марта е сръчни момичета, които знаят как да угодят на мъж, готов на всичко. Винаги набираме невинни отделно.
-Не ме открехвай сега до тези ненужни глупости. Къде е тя сега?
Отредена й е малка, скромна стая. Нахранихме я и я затворихме.
Изпусна бавно,задържаният си дъх.
— Добре, ще отида до хамама след час. Доведи я там.
Омар леко потрепна.
-Господарю, Вие… г-жа Кейтлин… се готвеше да дойде с Вас…
Адам се засмя.
Не съм казал нищо за това, че господарката Кейтлин няма да дойде.
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/95/403
Преводачи: Sheba
Готово: