Таифская роза адама / Розата от Таиф на Адам: 6глава

Руски оригинал Перевод на български

6 глава
— Какова сучка, а?! — злобно ругается он, резко заваливаясь в кресло, от чего то жалобно скрипит. На нем уже нет пиджака, рукава белоснежной рубашки закатаны, ворот расстегнут. На рыжую глянцевую поверхность стола опускается, едва не расплескивая содержимое, рокс виски, который он себе сам налил, стоило только им зайти в кабинет.

#3

6 глава

Sheba 17.05.23 в 19:55

— Господин, если только бы я знал, — трясясь от страха, начинает умоляющим голосом Омар, но Адам резко и нетерпеливо его прерывает.

#4



- Каква кучка, а?! — изруга той сърдито, рязко падайки в едно кресло, скърцайки жално под него. Той вече не носи сако, ръкавите на снежнобялата му риза са навити, яката е разкопчана. Върху червената лъскава повърхност на масата, едва не разплисквайки съдържанието си, се изсипаха капки уиски, които той сам си наля, щом влязоха в офиса.

-Господарю, само ако знаех“, започва Омар, треперещ от страх, с умоляващ глас, но Адам рязко и нетърпеливо го прекъсва.

-Млъкни, спести нелепите си извинения за курвите, които контролираш. По-добре намери тази кучка Марта сега.

-Вече е намерена, сър! Тя не се е скрила! Нямала представа какво се случи тук! Наши хора вече са я разпитали. Тя се кълне, че не е подозирала, че момичето ще се осмели... - той отново млъкна, сякаш се страхуваше дори да говори на глас за случилото се току-що, - тя дошла в трупата им по препоръка, като обещаваща челистка. Самородно злато…

-По препоръка на кого? — пита грубо Адам, разтърсвайки евнуха със зъл поглед.

Той знаеше как да разпитва,умееше да изтръгва информация от хората, без дори да прибягва до физическо насилие. Неговото умствено превъзходство винаги е потискало другите не по-лошо от острите езици на камшика ...

Sheba 16.05.23 в 11:44
0




#29


— Преподавателят във Флорентинската консерватория. Ние също вече го проверяваме, но изглежда всичко е чисто там ...

-Явно…“ Адам го имитира,- „при теб винаги всичко е чисто. Междувременно тази кучка може...

Точно в този момент в стаята се почука леко. Един от шефовете на охраната на Макдиси се материализира на прага. Лицето на този сух, слаб човек, който се е научил да не показва емоции през годините на служба, беше смъртоносно бледо ...

— Господине — започна той, с продран глас, — шнолата, с която тази жена се опита да Ви удари, се оказа пропита с отровата на черна мамба... Ако успееше, щеше да е... моментално смърт. Тя не просто искаше да Ви нарани, тя е имала намерение да Ви убие...

Адам се засмя силно. И по някаква причина това, което току-що чу, не го изненада. И защото знаеше предварително какво ще каже сега охранителят.

Интуицията никога не подвеждаше Шейх Макдиси. В този миг, когато тънките ръце на това момиче се вдигнаха нагоре и пъргавите пръсти изтръгнаха от косата й фиба, тънка като игла за плетене, той усети докосването на ангела на смъртта, сякаш го галеше по бузата. Беше изпитвал това чувство и преди. И сега усещанията му не го разочароваха.



#30


Само годините на бойни ориенталски практики, перфектен контрол над телесния си апарат, способността да поема удар и да изпада в дълбока медитация му помогнаха да пресече ръката й буквално не на милиметър, а на микрон от смъртта с точен, уверен удар.

Ръцете й бяха силни въпреки крехката й физика. Момичето е добре подготвено. Охранителите, които веднага реагираха на призива му, го завъртяха здраво и я сгънаха почти наполовина. Друга на нейно място вече би вила от болка, но тази... Тази само му хвърляше изпод вежди изпълнени с омраза погледи , примижавайки сърдито...

- В наказателната килия , тази кучка. Без вода и храна, докато не реша как да я екзекутирам… – измърмори той студено, като отритна шнолата с крак. -той си спомни възмущението си в момента, в който се случи всичко.

-Не разбирам защо тя направи това ..." каза Омар замислено, едва чуто. Дали за себе си, дали за Адам.

В този момент охранителят извади от джоба си малък правоъгълник и го постави на масата. До почти празната чаша с уиски ,легна карта с асо пика.

- Знакът на смъртта.. Най-изкусните убийци в Европа. - ужасено каза Омар, като дори не пребледня, а посиня ...




Момичето нарочно направи всичко възможно,да Ви заинтригува - той се изкашля, подбирайки думите си, - и спечели доверие, за да изпълни поръчката.

Адам не каза нищо. Просто ги помоли да си тръгнат и да го оставят на мира.

Пиеше вече третата си чаша уиски,все едно пиеше вода. Преживяването толкова го накара да клокочи отвътре, че алкохолът по никакъв начин не го отпусна. Дръзка кучка. Никой досега не се беше осмелявал да го предизвиква толкова нагло и откровено. Някаква малка шармута (на арабски - курва), която се озовала в двореца му само защото Кейтлин я сметна за интересно животно за неговия зоопарк, искаше да го убие. Той се засмя на себе си под носа си. Срамна би била смъртта - от ръцете на ескортница. Няма какво да се каже, достойна съдба за владетеля. Той стисна юмруци. Дори не от яд към глупавата нахалница. Имаше нещо друго, което го измъчваше по-зле от самия факт, че той, неуязвимият, всемогъщ шейх Адам, днес беше на прага на смъртта- разочарование. Беше смешно да си признае, но беше разсърден по-скоро от факта, че целувката им приключи, преди да започне, че не е разкрачила краката си пред него, че не я е пробвал. Имаше нещо в тази наглост, която го прихвана - и той самият още не можеше да разбере какво беше. Дръзкият поглед? Крехкото тяло? Мистерията?

Sheba 16.05.23 в 12:00
0





* * *

#32


— Омар! — извика той, знаейки, че онзи търпеливо и послушно го чака пред вратата отвън.

Миг по-късно в отвора се показа главата на евнуха.

-Заведи ме там… искам да говоря с нея…“

* * *


#33


Адам Макдиси влезе в слабо осветена стая и видя виолончелистката, седнала на пода, предпазливо, но агресивно, вперила огромните си черни очи в величествената му фигура в отвора на вратата на наказателната килия. Тялото й, все още облечено в червена рокля, успяла доста да се намачка и замърси, сега изглеждаше още по-крехко на фона на масивните недялани камъни на стените на затвора. Снежнобялата кожа блестеше със студена бледост в слабата светлина на оголена лампа на тавана. Долната устна на Ника беше разцепена и леко подута. Раната, засъхнала върху нея, изглеждаше като черешова капка червило ...

Той се приближи, почти докосвайки плата на роклята й с ботушите си. Погледна надолу...

Сграбчи я за косата, уви я около юмрука си и я принуди да вдигне глава,за да го погледне в очите.

Прострелващи, остри очи, излъчващи отровата на презрение и омраза. Реакцията й към него беше странна — дори интересна. Нито грам страх, който толкова остро усещаше във враговете, които беше притискал в ъгъла.

-По какъв начинда те убия,челистке?“ — започна той, — знаеш, че според законите на моя щат покушението срещу член на семейството на владетеля се наказва със смърт…

-Не ме интересува“, отговаря тя смело, предизвикателно, с предизвикателство.

Необясним ток преминава през гръбнака на Адам Макдиси. Нейната наглост караше сърцето му да бие бясно.

-Има много начини да направиш екзекуцията дълга и унизителна, Ника…“ Самият той не разбра защо я нарече по име. Кучката не заслужаваше това. Изобщо не заслужаваше да бъде запомнена. И изобщо - истинско ли е това име ...

- Повтарям - не ми пука - пак наглост, пак нито грам съмнение или страх в гласа...

Шейхът се засмя. Той пусна така косата й, че главата й потрепери.

Sheba 16.05.23 в 12:10
0






Тя беше в краката му, на колене - и това беше невероятно вълнуващо. Адам се улови на мисълта, че отдавна не е бил толкова развълнуван от нещо. Това беше смисълът, острото, живо чувство на похот, което му липсваше толкова дълго, откакто пресищането се превърна в синоним на начина му на живот. Или може би от самото начало, от момента, в който се е родил в едно от най-богатите и влиятелни семейства в региона. Притиснато в ъгъла и победено, това момиче все още беше несломено, все още решено да си отмъсти. Сладка. Колко хубаво беше да я гледа. Колко сладко ще бъде да я огъне под себе си, завладее, укроти... и после да изпие доброволното й предаване, задавяйки се в екстаза да притежаването на това съвършено тяло, сякаш излято с любов от Създателя специално за него. Сега той жадно погледна крехката й фигура и разбра какво иска. Желае я. Диво се нуждае от нея.

Беше неопитна - той го усещаше с изтънчената си мъжка вътрешност. Това опияняваше. Той спусна палец към устните й, леко разтворени от задъхване и го прокара по съвършено чистия им ръб. Алени, сочни. Можеше така да ги опорочи. И определено ще го направи.Ще изпие до дъното тяхната неопитност и нежност, сравнима само с коприната на венчелистчетата на неговите таифски рози.



#35


Високата еластична гръд се полюшваше от всяко рязко вдишване - и това караше члена му вече да се изпълва с болезнено, диво желание да я опита, да я отпие. Усеща го как почуква силно там, показвайки мястото ,където щеше да се впие в нейното тяло, но той съзнателно отлагаше този неизбежен момент. Твърде лесната победа винаги има тръпчивостта на зелен, неузрял плод. Принудителната победа, напротив, излъчва остарял,презрял вкус на гнило. В този свят всичко трябва да е на своето време и на мястото си. И тогава той реши да погледне на ситуацията философски - както го учи неговият кунг-фу ментор. Не е случайно. И сега тя е коленичила пред него с причина...

Това момиче се появи в живота му точно когато имаше най-голяма нужда от нещо толкова различно.. Когато стана непоносимо скучно и безвкусно. Е, Вселената отново е на негова страна - той с благодарност ще приеме нейния подарък, дори ако самият дар все още не е възхитен от съдбата си ...

- Кой те нае? - отговори на въпроса ми - и може би ще ти спася живота ...

-Не знам кой… Аз съм просто изпълнител…“, отговаря тя безстрашно.

- Колко? Колко струваше животът ми?

- Достатъчно.

Защо да те убивам? Ти си красива и можеш да изкарваш пари, като правиш това,за което те поканих на вечеря тази нощ.

-Не продавам тялото си“, отговаря тя предизвикателно, все още отчаяна и предизвикателна.Той безпогрещно усещаше,че е искренна.




Той се усмихва, поглеждайки я отново.

-Всеки си има цена, Ника...

- Аз нямам- не... - изгаря го с омраза.

-Да… ще ти платя много висока цена, виолончелистке – ще ти платя с живота ти. И за това ще станеш моя робиня. Ще правиш каквото ти кажа.

- Не... - пак протест, пак прилив на омраза.

- Ще станеш. Или твоите сценични спътнички - Марта и нейните момичета, както и старият ти учител в консерваторията, чието приятелство толкова цениш. Ще загубят живота си тази вечер вместо теб.

Тя потрепва при думите му като камшик.

-Мразя…те“ издишва тя и очите й се овлажняват, правейки ги да изглеждат като два огромни черни диаманта.

- Мрази ме.. не ми пука...

- Мразя-яяяяя...

Това нейно „мразяяяя“ още дълго звучеше в ушите му, дрънчейки с натрапчив, изтощителен звън. Връща се в офиса си, тръшва ​​се обратно пред масата, отново напълва чаша с уиски с лед.



Той отпива няколко глътки и вратата се отваря. Повдигайки шлейфът си, Кейтлин нахлува в стаята.

- Хабиби (на арабски - любим,а), в шок съм! — започна тя разпалено и развълнувано, предизвиквайки вълна от необяснимо раздразнениечак в стомахът му.

Тя изтича до Адам, падна на колене пред него, започна да покрива краката му с целувки точно над горницата на панталоните му.

-Сърцето ми се къса при мисълта какво можеше да направи тази гадина! Тя ще отговаря за всичко! Няма да й позволя да се измъкне...

— Стига, Кейти — отблъсна я той от себе си, изправяйки се рязко, — върви си в стаята. Стига драми за днес. Исках да се насладя на добро представяне, но в крайна сметка изиграх главната роля...

Жената стисна устни и леко се изчерви. Беше очевидно колко дълбоко е разочарована от случилото се. Тя стисна здраво ръцете си в юмруци.Надигна от коленете си, толкова грациозно, колкото й позволяваше позицията.

Обърна се,за да си тръгне, но тогава усети как Адам внезапно сграбчи ръката й, обръщайки я към себе си.

„Смучи го…“ каза той дрезгаво, облягайки се в креслото.

Нямаше нужда от втора команда.

Тя пак послушно коленичи пред него,отвори широко устните си и дълбоко пое внушителния орган на мъжа.

Той стисна със сила тилът й, без да щади гърлото на жената,се вбиваше дълбоко в него, отметнал назад глава и тласкайки се срещу изкусните ласки.

- Кучко, кучко о о о.. - шепнеха устните му, а пред очите му леко трепереха пухкави устни със засъхналата кръв с цвят на зряла череша..

Sheba 17.05.23 в 19:57

— Заткнись, оставь свои нелепые отговорки для шлюх, которыми ты управляешь. Лучше найди сейчас эту стерву Марту.

#5

— Уже нашли, господин! Она и не скрывалась! Понятия не имела, что здесь произошло! Наши люди уже допросили ее. Она клянется, что и понятия не имела, что девчонка посмеет… — снова осекся, словно бы боясь даже говорить вслух о том, что только что произошло, — она пришла в их труппу по рекомендации, как подающая надежды виолончелистка. Самородок…

#6

— По рекомендации кого? — спрашивает жестко Адам, впиваясь злым взглядом в евнуха.

#7

Он умел допрашивать. Умел выбивать из людей информацию, даже не прибегая к физическому насилию. Его ментальное превосходство всегда подавляло людей не хуже острых языков плети…

#8

— Педагог Флорентийской консерватории. Мы его тоже уже проверяем, но там, судя по всему, все чисто…

#19

— Судя по всему… — передразнил его Адам, — у вас все всегда чисто. А между тем, эта сука могла…

#20

Как раз в этот момент в комнату осторожно постучались. На пороге материализовался один из руководителей службы безопасности Макдиси. Лицо этого высохшего, поджарого мужчины, казалось бы, научившегося за годы службы не проявлять никаких эмоций, было мертвенно бледным…

#21

— Господин, — начал он, продрав горло, — заколка, которой эта женщина пыталась Вас ударить, оказалась отравленной ядом черной мамбы… В случае ее удачи, это была бы… мгновенная смерть. Она не просто хотела Вам навредить, она намеревалась Вас убить…

#22

Адам жестко усмехнулся. И почему то, что он сейчас услышал, его не удивило. И почему он заранее знал то, что сейчас скажет безопасник.

#23

Интуиция никогда не подводила шейха Макдиси. В тот момент, когда тонкие руки этой девки взметнулись вверх, а проворные пальцы выхватили из волос тонкую, как спица, заколку, он почувствовал прикосновение ангела смерти, словно бы погладившего его по щеке. Когда-то он уже испытывал это чувство. И тогда его ощущения его не подвели.

#24

Только годы боевых восточных практик, совершенный контроль над своим телесным аппаратом, умение держать удар и уходить в глубокую медитацию помогли ему перехватить ее руку в буквальном смысле не в миллиметре, а в микроне от того, чтобы сдохнуть от точного, выверенного удара.

#34

Ее руки были сильными, вопреки хрупкому телосложению. Девица неплохо подготовлена. Оперативно прореагировавшая на его клич охрана жестко скрутила ее, заломив почти пополам. Другая бы на ее месте уже выла бы от боли, а эта… Эта лишь кидала на него исподлобья полные ненависти взгляды, злобно щурясь…

#35

— В карцер эту суку. Без воды и еды, пока не решу, каким образом казнить ее… — процедил он холодно, брезгливо отшвыривая ногой заколку для волос. — вспомнил свое негодование в тот самый момент, когда всё произошло.

#36

— Не понимаю, зачем это ей… — задумчиво произнес Омар еле слышно. То ли для себя, то ли для Адама.

#37

В этот момент безопасник вытащил из кармана небольшой прямоугольник и положил на стол. Теперь возле почти пустого стакана виски лежал черный туз пик.

#38

— Метка фаталов. Самых искусных киллеров Европы. — в ужасе произнес Омар, уже даже не бледнея, а синея…

#39

— Девица преднамеренно втерлась к Вам… — кашлянул, подбирая слова, — в доверие, чтобы выполнить заказ…

#49

Адам не сказал ничего. Просто попросил их удалиться и оставить его одного.

#50

Он пил уже третий бокал виски, а словно бы воду. Пережитое настолько сильно заставляло у него внутри всё клокотать, что алкоголь никак не расслаблял. Дерзкая сучка. Никто и никогда так нагло и откровенно не смел бросать ему вызов. Какая-то мелкая шармута (араб. — шлюха), оказавшаяся в его дворце только потому, что Кейтлин посчитала ее интересной зверушкой для его зоопарка, хотела его убить. Усмехнулся сам себе под нос. Позорная была бы смерть — от рук эскортницы. Нечего сказать, достойная участь для правителя. Сжал кулаки. Даже не от злости на дуру-соплячку. Было что-то иное, что терзало его похлеще, чем сам факт того, что он, неуязвимый, всесильный шейх Адам был сегодня в шаге от смерти. Разочарование. Смешно было признаваться самому себе, но он был разочарован тем фактом, что их поцелуй закончился, не начавшись, что она не раздвинула перед ним ноги, что он не попробовал ее. Было что-то в этой нахалке, что цепляло его — и он пока сам не мог понять, что именно. Дерзкий взгляд? Хрупкое тело? Загадка?

#51

— Омар! — закричал он, зная, что тот терпеливо и покорно ждет его у двери снаружи.

Через мгновение в проеме показалась голову евнуха.

— Отведи меня к ней… Хочу с ней поговорить…

* * *





Адам Макдиси прошел в слабо освещаемое помещение и увидел сидевшей на полу виолончелистку, опасливо, но агрессивно сейчас впившуюся своими огромными черными глазами в его статную фигуру в проеме двери карцера. Ее тело, все еще облаченное в красное платье, которое успело изрядно пообтрепаться и помяться, сейчас казалось еще более хрупким на фоне массивных неотесанных камней стен тюрьмы. Белоснежная кожа отливала холодной бледностью в тусклом свете оголенной лампы на потолке. Нижняя губа Ники была разбита и немного припухла. Запекшаяся на ней ранка смотрелась как вишневая капля помады…

Подошел вплотную к ней, почти касаясь ткани платья своими ботинками. Посмотрел сверху вниз…

Схватил ее за волосы, намотал их на кулак и заставил задрать голову, заглянуть ему в глаза.

Ершистый, острый взгляд, отдающий ядом презрения и ненависти. Ее реакция на него была странной — даже интересной. Ни грани страха, который он так чутко умел ощущать у загнанных им в угол врагов.

— Как мне убить тебя, виолончелистка? — начал он, — ты же знаешь, что по законам моего государства за покушение на члена семьи правителя полагается смертная казнь…

— Мне плевать, — отвечает смело, дерзко, с вызовом.

По позвоночнику Адама Макдиси необъяснимо прокатывается волна тока. Ее дерзость заставляла сердце биться быстрее.

— Существует много способов сделать казнь долгой и унизительной, Ника… — сам не понял, зачем назвал ее по имени. Сучка не заслуживала этого. Не заслуживала, чтобы это имя вообще запоминали. Чтобы Он запоминал. Да и вообще — было ли это имя настоящим…

— Повторяю — плевать, — снова дерзость, снова ни грамма сомнений или испуга в голосе…

Шейх усмехнулся. Отпустил ее волосы, заставив голову дернуться.


0



Она была у его ног, на коленях — и это дико возбуждало. Адам поймал себя на мысли, что его давно ничего так не возбуждало. Вот в чем было дело — это острое, живое чувство вожделения, которого ему так давно не хватало, с тех пор, как пресыщенность стала синонимом его жизненного уклада. А может быть, так было с самого начала, с того момента, как он появился на свет в одной из самых богатых и влиятельных семей региона. Пусть и загнанная в угол, пусть и проигравшая, эта девочка была все еще несломленной, все еще переполненной решимости взять реванш. Сладко. Как же сладко было на это смотреть. Как же сладко будет прогибать ее под себя, покорять, укрощать… а потом пить ее добровольную капитуляцию, захлебываясь в экстазе обладания этим совершенным телом, словно любовно вылепленным Творцом специально для него. Он с жадностью оглядывал сейчас ее хрупкую фигуру и понимал, что хочет. Хочет ее. Дико хочет…

Она была неопытна — он чувствовал это своим искушенным мужским нутром. Это пьянило. Опустил большой палец на ее слегка приоткрытые от сбившегося дыхания губы и провел по их идеально четкой кромке. Алые, сочные. Он мог дать им столько порока. И даст обязательно. Изопьёт до дна их неопытность и нежность, сравнимые лишь с шелком лепестков его таифских роз.


0



Высокая упругая грудь колыхалась от каждого порывистого вздоха — и это заставляло его член уже сейчас болезненно наливаться диким желанием попробовать ее, пригубить — прямо здесь жестко отыметь, показав ее место, но он осознанно оттягивал этот неизбежный момент. Слишком легкая победа всегда имеет оскомину зеленого, неспелого фрукта. Вымученная победа — напротив, отдает несвежей приторностью перезревшего. В этом мире все должно быть в свое время и на своем месте. И тогда он решил посмотреть на ситуацию философски — как учил его наставник по кунг-фу. Все неслучайно. И она сейчас перед ним на коленях неслучайно…

Эта девчонка ворвалась в его жизнь именно тогда, когда он нуждался в этом больше всего. Когда стало невыносимо скучно и пресно. Что ж, Вселенная в очередной раз на его стороне — он с благодарностью примет ее подарок, пусть даже сам подарок пока и не в восторге от своей участи…

— Кто тебя нанял? — ответь на вопрос, — и возможно, я сохраню твою жизнь…

— Я не знаю, кто… Я только исполнитель… — отвечает она бесстрашно.

— Сколько? Сколько стоила моя жизнь?

— Достаточно.

— Зачем заниматься убийствами? Ты красива, могла заработать и тем, ради чего я пригласил тебя сегодня на ужин.

— Я не продаю свое тело, — отвечает с вызовом, все так же отчаянно и дерзко. Искренне.


Sheba 16.05.23 в 12:25
0



Он ухмыляется, в очередной раз оглядывая ее.

— У всего есть цена, Ника…

— У меня — нет… — прожигает его ненавистью.

— Есть… Я заплачу тебе очень высокую цену, виолончелистка — я заплачу тебе твоей жизнью. А за это ты станешь моей рабыней. Будешь делать все, что я тебе прикажу.

— Нет… — снова протест, снова шквал ненависти.

— Будешь. Или твои товарки по сцене — Марта и ее девочки, а еще твой старенький учитель в консерватории, дружбой с которым ты так дорожишь, лишатся сегодня же ночью своей жизни вместо тебя.

Она дергается от его слов, как от удара плетью.

— Ненавижу… — выдыхает — и ее глаза увлажняются, от чего они делаются похожими на два огромных черных бриллианта.

— Ненавидь… Мне плевать…

— Ненавижууу…

Это ее «ненавижууу» еще долго звучит в его ушах, дребезжа навязчивым, изматывающим звоном. Он возвращается в своей кабинет, снова плюхается за стол, снова набирает полный рокс виски со льдом…


0



Делает пару глотков — дверь настежь распахивается. Подобрав шлейф, в комнату врывается Кейтлин.

— Хабиби (араб. — любимый), я в шоке! — начала она горячо и взволнованно, вызвав волну необъяснимого раздражения во всем его нутре.

Подбежала к Адаму, упав перед ним на колени, начала покрывать поцелуями его ноги прямо поверх брюк.

— Мое сердце разрывается от мысли, что могла сотворить эта гадина! Она за все мне ответит! Я ей это так с рук не спущу…

— Полно, Кейти, — отстранил ее от себя, резко встав, — иди в свою комнату. Достаточно драм за сегодня. Я хотел насладиться хорошим представлением, а в итоге сам сыграл в главной роли…

Женщина поджала губы, слегка покраснев. Было видно, как глубоко она разочарована случившимся. С силой зажала руки в кулаки. Поднялась с колен, максимально грациозно, как это позволяло положение.

Повернулась было к выходу, но тут же почувствовала, как Адам резко перехватил ее руку, развернув к себе.

— Отсоси… — произнес хрипло, садясь в развалку опять в кресло.

Повторной команды ей не требовалось.

Она покорно опустилась снова на колени перед ним, расстегнула ширинку и глубоко вобрала внушительных размеров орган мужчины.

Он с силой сжимал ее волосы, не щадя горла женщины, запрокинув голову и подаваясь навстречу умелым ласкам.

— Сука, сука, суууккаа… — шептали его губы, а перед глазами были слегка дрожащие пухлые губки с кровоподтеком цвета спелой вишни…

#52

#31

#53

Момичето нарочно направи всичко възможно,да Ви заинтригува - той се изкашля, подбирайки думите си, - и спечели доверие, за да изпълни поръчката.

#54

Адам не каза нищо. Просто ги помоли да си тръгнат и да го оставят на мира.

#55

Пиеше вече третата си чаша уиски,все едно пиеше вода. Преживяването толкова го накара да клокочи отвътре, че алкохолът по никакъв начин не го отпусна. Дръзка кучка. Никой досега не се беше осмелявал да го предизвиква толкова нагло и откровено. Някаква малка шармута (на арабски - курва), която се озовала в двореца му само защото Кейтлин я сметна за интересно животно за неговия зоопарк, искаше да го убие. Той се засмя на себе си под носа си. Срамна би била смъртта - от ръцете на ескортница. Няма какво да се каже, достойна съдба за владетеля. Той стисна юмруци. Дори не от яд към глупавата нахалница. Имаше нещо друго, което го измъчваше по-зле от самия факт, че той, неуязвимият, всемогъщ шейх Адам, днес беше на прага на смъртта- разочарование. Беше смешно да си признае, но беше разсърден по-скоро от факта, че целувката им приключи, преди да започне, че не е разкрачила краката си пред него, че не я е пробвал. Имаше нещо в тази наглост, която го прихвана - и той самият още не можеше да разбере какво беше. Дръзкият поглед? Крехкото тяло? Мистерията?

#56

Sheba 16.05.23 в 12:00

#57

— Омар! — закричал он, зная, что тот терпеливо и покорно ждет его у двери снаружи.

#59

Через мгновение в проеме показалась голову евнуха.

#60

— Отведи меня к ней… Хочу с ней поговорить…

#61

* * *

#62

#32

#63

— Омар! — извика той, знаейки, че онзи търпеливо и послушно го чака пред вратата отвън.

#64

Миг по-късно в отвора се показа главата на евнуха.

#65

-Заведи ме там… искам да говоря с нея…“

#66

* * *

#67

Sheba 16.05.23 в 12:02

#68

Адам Макдиси прошел в слабо освещаемое помещение и увидел сидевшей на полу виолончелистку, опасливо, но агрессивно сейчас впившуюся своими огромными черными глазами в его статную фигуру в проеме двери карцера. Ее тело, все еще облаченное в красное платье, которое успело изрядно пообтрепаться и помяться, сейчас казалось еще более хрупким на фоне массивных неотесанных камней стен тюрьмы. Белоснежная кожа отливала холодной бледностью в тусклом свете оголенной лампы на потолке. Нижняя губа Ники была разбита и немного припухла. Запекшаяся на ней ранка смотрелась как вишневая капля помады…

#70

Подошел вплотную к ней, почти касаясь ткани платья своими ботинками. Посмотрел сверху вниз…

#71

Схватил ее за волосы, намотал их на кулак и заставил задрать голову, заглянуть ему в глаза.

#72

Ершистый, острый взгляд, отдающий ядом презрения и ненависти. Ее реакция на него была странной — даже интересной. Ни грани страха, который он так чутко умел ощущать у загнанных им в угол врагов.

#73

— Как мне убить тебя, виолончелистка? — начал он, — ты же знаешь, что по законам моего государства за покушение на члена семьи правителя полагается смертная казнь…

#74

— Мне плевать, — отвечает смело, дерзко, с вызовом.

#75

По позвоночнику Адама Макдиси необъяснимо прокатывается волна тока. Ее дерзость заставляла сердце биться быстрее.

#76

— Существует много способов сделать казнь долгой и унизительной, Ника… — сам не понял, зачем назвал ее по имени. Сучка не заслуживала этого. Не заслуживала, чтобы это имя вообще запоминали. Чтобы Он запоминал. Да и вообще — было ли это имя настоящим…

#77

— Повторяю — плевать, — снова дерзость, снова ни грамма сомнений или испуга в голосе…

#78

Шейх усмехнулся. Отпустил ее волосы, заставив голову дернуться.

#79

#33

#80

Следваща страница →

Минутку...