11 глава
Ника сякаш беше ударена от токов удар. Етооо, веднага щом загуби бдителността си само за секунда-хвърлянето на хищника я застигна. В един миг всяка клетка на тялото беше толкова напрегната, че буквално можеше да чуе кръвта си как тече през вените.
-Отпусни се…“ каза той измамно тихо. С леко забележима дрезгавост, която се появяваше в гласа му само при възбуда и хазарт. . Тя вече е успяла да го зафиксира.
Той се изправи някак си плавно и се приближи до смачканото от неочакваната му заповед, момиче, което се опита нелепо да се скрие зад инструмента си, сякаш зад преграда. Наивница…
Заобиколи я, стискайки пурата между зъбите си. Като в хамама, сложи ръце на раменете й.
-Недей да трепериш… Не така, Ника. Не от страх и унижение. Сега не се опитвам това да правя и не се опитвам да те плаша.Ти си прекрасна.
Трябва да обичаш тялото си.- Тя усещаше топлината, излъчвана от димящото крайче на пурата, можеше да почувства плътния й аромат, смесващ се с личния му мирис, тръпчив и шикарен.Чак получава световъртеж. И изобщо не е ясно - дали от страх, или от срам, или може би ...
Тъканта се стече като струи надолу по тялото.
- Точно така. Колко е красиво ... - казва той още по-тихо, едва докосвайки извивката на гърба й с пръсти, - най-хубавото на BDSM, Ника, също е, че партньорите обичат тялото си и го познават добре. А ти все още имаш проблеми с него. Седни.
Той се обърна на пети и се върна на креслото си.Зае същата поза, както няколко минути по-рано, когато току-що беше издал порочната си заповед.
Ника постави инструмента между краката си, за да скрие поне част от тялото си от пронизващия му поглед. Сърцето биеше бясно.
-Разтвори по-широко краката си, Ника“, продължи той, -Не е нужно така да се свиваш и срамуваш. Седни по такъв начин, че стойката ти да не влияе върху качеството на изпълнението. И не мисли за нищо. Влез в играта. Отдай се на усещанията.
Тя затвори очи, опитвайки се да се настрои. И тогава ръцете й я поведоха. Вероятно едва от третия или четвъртия акорд дойде разбирането, че тя изпълнява "Wicked game". По някаква причина подсъзнанието й извади сега тази конкретна композиция. Тя се съсредоточи върху добре познатите усещания, които й липсваха през всичките тези дни. Звуците пронизват съзнанието, мелодита се излива от дълбините на душата,търсеща освобождение ...
Тя вдигна поглед към него, за да види този поглед. Беше трудно да го опише с един-два акорда. Страст, секс, похот, дори алчност. И в същото време наслада и дори ... гордост? Не може да бъде... Въобразява си. Отново имаше онова странно, необяснимо впечатление за разговор между вътрешното им аз… Той и Тя… Той пушеше и слушаше, ту нежно, ту твърдо галейки я с очи. И можеше да се закълне, че усеща погледът му върху кожата си, сякаш е истинско докосване. С всяка секунда този мълчалив диалог ставаше все по-емоционален, по-ярък. Струваше й се, че атмосферата около нея се нажежава, че няма достатъчно въздух в дробовете й. Напрежението нарастваше,нейната експресия, също. Тя натисна с лъка по-силно, отколкото очакваше и... усети как тетивата се скъса под пръстите й. Тя ахна. Никога преди това не й се беше случвало.
Адам също сякаш издиша.Все едно пространството между тях, което досега беше наелектризирано до краен предел, се разреди в същия миг.
Аз… не мога да продължа да свиря…“ каза тя с дрезгав глас, свеждайки очи към пода.
Чу го как го бавно да става. Как се приближи до нея. Ръцете на Ника все още стискаха виолончелото с всички сили. Отново наивната илюзия за преграда между нея и него.
Той внимателно издърпа инструмента от ръцете й и го постави до нея и се наведе към Ника. Прокара ръце по шията, допря се малко по-силно до острите зърна с леко грапавите върхове на пръстите си.
-Виж колко вече си възбудена, Ника, даже гърдите ти говорят вместо теб. Ръцете преминаха през корема, надолу към цепката между бедрата й ... - и тук. Усещате ли колко е горещо? Усещам те,челистке…
Тя изхлипа и се опита да стисне краката си, но той не позволи, а с другата си ръка я притисна за рамото към един стол.
-Тихо, Ника. Спокойно. Сега просто си говорим... - нежните му, внимателни поглаждания са на ръба -дали на удоволствието,дали на болката от очакването. Всико вътре в нея някак си сви, и от това главата й чак се замая. ... - Хареса ли ти да изпитваш удоволствие, както миналия път? Беше ти за първи път, нали? Прав ли съм?
Тя мълчеше до болка, до металния вкус на кръв в устата си, прехапала устни. Опита се да се абстрахира, да мисли за нещо друго. Не помогна. Нито капка. Мислите й я връщаха към реалността отново и отново. На случващото се тук и сега между тях двамата. Непоносимо, диво, на ръба...
Устните му са върху врата й. Допирът им е горещ като лава. Тя отново потрепва, опитвайки се да избегне това непоносимо изкушение, но напразно. Той отново овладява нещата и я бута обратно в стола. И Ника сякаш наистина губи контрол над тялото си, инстинктивно се подава и отваря към опитните му пръсти, раздалечава краката си, подсъзнателно искайки да почувства това, което вече е преживяла с него. Тялото й е запомнило удоволствието...
- Искаш ли още? - тихо пита той, прокарвайки мокра пътека с език по вената на шията до ушната мида, - кажи ми: "да, господарю". Говори - и ще ти помогна да стигнеш до краят на изживяването.
Ника отваря очи, поемайки конвулсивно въздух. Мъзеливото очакване леко се снижава по интезитет,смесвайки се във взривоопасна смес от възмущение и съпротива. Само тези чувства я карат още повече да се движи нагоре-надолу на емоционална люлка. Хапе си,устните докато не я заболяха. Сдържа стенанията на нетърпението,жаждата и...досадата,че той спря.
-Говори, Ника. Ще ме наричаш свой господар - и тогава ще ти доставя удоволствие. Толкова е лесно, красавице.Ще изпиташ удоволствие и от подчиняването.
Тя продължава да се съпротивлява с ума си. Вътре всичко кипи и се усуква. Непоносимо. Горещо. Иска да…
Самата тя не разбра какво точно й позволи да прекъсне този порочен кръг, който я дърпаше все по-далеч от собствената й гордост. Може би това е виолончелото, което лежи малко по-далеч със скъсана струна. Такъв е и нейният живот. Пръсна се за една нощ по негова прищявка. Отнякъде дойде силата да го отблъсне от себе си. Тя скочи бързо, отдръпна се, предпазвайки се физически и ментално от него..
— Не, Адам. Ти не си моят господар…“ гласът й трепереше, но Нике се пребори, за да вдигне гордо глава и да го погледне в очите като равна него по сила и твърдост.
Да бъде прокълнат,дано.За малко да се самозабрави.
На Макдиси му бяха необходими няколко минути, за да възвърне самообладанието си. Възстанови дъха си, избистри очите си.
През цялото това време Ника седеше на пода, идвайки на себе си и тихо плачеше. Дали от досада, слабост, или от болезнената чувствителност на плътта между краката, която продължаваше,противно на разума, да жадува за неговото докосване ...
— Омар!- Адам извика силно, като същевременно вдигна халата й от пода и небрежно го хвърли към нея, без дори да я поглежда нея самата.
Миг по-късно на вратата се появи услужливият евнух.
Доведи ми Нина и Каролина. А нея… – момичето усети острия му поглед да изгаря кожата й – я отведи в харемът. Не искам да я виждам...
* * *
Адам погледна гъвкавите тела на двете момичета, които усърдно се опитваха да се възползват от дългоочакваната аудиенция с господаря. Голи и намазани с масла, те се извиваха на леглото като две кобри. Езиците им също бяха преплетени в изкусен танц, косите им се спускаха красиво по голото им тяло, ръцете им галеха загорялата плът, обещавайки да доставят много удоволствие на мъжа.
Нещо вътре в Макдиси,като че ли звънеше. Натрапчиво, като муха, от която толкова отчаяно искаш да се отърсиш, но не се получава. До такава степен, че напрежението, примесено с раздразнение, накрая избухна в агресия.
— Стига — извика той прекалено рязко,и момичетата се свиха уплашено, -Не ми е интересно! Отивайте си!
-Господине…“ започна една от наложниците му,с мек, кадифен глас.
- Казах да се махаш! - сега Адам изобщо не можа да се сдържи, хвърляйки чашата уиски в стената с всичка сила, чиито кристални парченца веднага се разпръснаха със звън по мраморната повърхност на пода.
Момичетата изпищяха и веднага се скриха зад вратата, без дори да имат време да прикрият голотата си.
Шейх Макдиси изруга и нетърпеливо се облегна на дивана. Малка кучка. И защо всяка среща с нея предизвиква толкова странни емоции. Тя беше враждебна, често абсурдна, изглеждаше съвсем разбираема като прочетена книга, а в същото време имаше някакво скрито, странно предизвикателство в очите й. Някаква тайна. И Адам не можеше да разбере - просто така му се струваше поради обстоятелствата на тяхното запознанство или всеки път тя наистина се опитваше да му каже нещо със собствените си очи. Имаше и нещо друго. Ника можеше да ужили с упорит въпрос или отговор по начин, по който дори членовете на неговия кабинет не винаги успяваха. Ето и днес. Струваше му се, че той напълно контролира разговора, напълно владее нейните емоции - и чрез тях, и своите собствени, се наслаждава на играта, в която води, и тогава ... Тогава този проклет неин контра въпрос ...
- Хм-хм - чу се зад гърба му гласът на Омар - няма ли да Ви ядосам с моето появяване?
Адам нетърпеливо разкопча горните копчета на ризата си, толкова рязко, че откъсна едно от тях, което се търкулна като малко колелце на пода.
-Няма никой наоколо, хайде без този проклет церемониал! Ела и налей на мен и на себе си...
— Отново ли се осмели да не се подчини, сър? — попита Омар с мрачна въздишка, гледайки виновно Адам.
Той махна с ръка, сякаш не искаше да го обсъжда.
-Откакто тя се появи, Вие станахте много по-раздразнителен, шейх. Това не е хубаво. Една жена трябва да носи радост и удоволствие, а не ненужни преживявания.
-Моите притеснения не са свързани с това девойче! -Адам го прекъсна. Той стана и закрачи нетърпеливо из стаята. — Глупаво упорито магаре! Ето какво е тя!
— Сигурен ли сте, че направихте правилния залог, Господине? — отново попита предпазливо Омар. Неговите глътки уиски бяха елегантни и малки. Нито за секунда не се отпусна в присъствието на владетеля, въпреки че в този момент той го беше дарил с благоволението си.
-Виждаш сам, Омар, че тя е естествена саб.(в БДСМ-роб,раб) Тя ще бъде отличен партньор. Тя е естествена в тази роля. Защото наистина чувствам, че вътрешните й скоби трябва да бъдат освободени. Не ми ли каза самият ти това в самото начало?
Омар кимна мълчаливо. За миг очите му придобиха по-наситен оттенък, толкова хитрост блесна в тях. Проницателният Адам познаваше този поглед.
-Може би и аз сгреших. Г-жа Кейт също реши, че ще ви подхожда. И сега…
— Господарката Кейт — имитира тона му Адам, — ти разчиташ твърде много на нея, Омар. Ти не си нейният паж нито нейн агент. Работиш само за мен...
— Никога не съм го забравил нито за секунда, Господарю. Искам само да кажа, че може би сме сбъркали в избора - и сега сте недоволен.
- Не ми е приятно, защото тя е упорита глупачка, която не разбира собственото си щастие! И нямам време да й обяснявам! Това е твоя работа, евнух! Трябва да ми водиш готови момичета!
- Нина и Каролина бяха готови ...
-Те са евтини курви, от които вече ми писна!Заплати им добре и да си вървят. И прекъсни договора. Намери нови. Нещо по-естествено или нещо... без този еротичен патос! Като например, образа, който Ника създаде с измама от самото начало! Намери нещо подобно! Това неумело момичене е извор на светлина?! И не искам да я виждам, докато не помъдрее! ее,само това липсваше - владетелят на Химярита да танцува със звънчета и тамбура около девственицата, убеждавайки я за неща далеко от секса!
Омар сведе очи.
- Да я пусна да си върви?- попита меко.
Поразен Адам хвърли шокиран и раздразнен поглед към евнуха.
- Съвсем ли си полудял? Тази планинска коза щеше да ме убие! Какво значи да я пуснеш?! Тя има само един шанс да излезе жива от този дворец - да стане покорна! Заведи я в женската част и й покажи какъв избор има. Повярвай ми, нищо не действа по-отрезвяващо на жената от осъзнаването на собствената й незначителност и мрачно бъдеще. Това е, Омар! Свободен си!
Мъжът отново кимна услужливо и отстъпи почтително назад. Вече на вратата той отново се обърна към Адам.
-Господарката Кейт се връща вдругиден, шейх Адам. Да изпратя ли самолет за нея?
Макдиси завъртя нетърпеливо очи.
-Омар, имам чувството, че си загубил хватката си. Може би е време да те сменя? Вече много дни заради теб се сблъсквам със задачи, които не отговарят на нивото на владетеля. Отначало аз, сякаш самият аз съм евнух, трябва да постигна послушанието и смирението на някаква си девица. Сега трябва да реша как Кейтлин да пристигне при мен. Направи си труда да се справиш сам с този проблем! Запомни, Омар, няма незаменими хора! Свободен!
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/95/409
Преводачи: Sheba
Готово: