Глава1
Втори път се готвя за сватба.
Отново не се радвам на красивата рокля,а в очите ми има сълзи.
-Всичко ще бъде наред, скъпа“, изчурулика приятелката ми, изправяйки полата на булчинската ми рокля, така че да лежи на красиви драперии. Кирил те обича. Той ще те защити. Всичко останало е в миналото!
Поех си дълбоко въздух, опитвайки се да сдържа сълзите си.
-Ти заради Руслан ли плачеш?-тихо попита Вика.
Лекичко за да не чуе Звярът.
-Не-прошепнах
- Защо ме лъжеш? — попита тя сериозно. - Мога да видя!
-Не,Вика...Не е заради Руслан.
Не мога да я убедя. Вика ме изгледа ядосано, докато оправяше корсета си.
Права е.Трябва да забравя всичко.
Този път се омъжвам по любов.
Трябва да забравя как Руслан ме отвлече и ме принуди към интимност.Под натиск и напрежение подписах договор, според който трябваше да родя наследник. Не мога да забравя как забременях. И най-лошото: как ме отровиха. Родих недоносено бебе и то почина в ръцете ни.
Това промени не само мен,но и Руслан.
И сега ще се омъжвам за някой, когото наистина обичам. За брат му. Той не е подарък, изобщо не е ... Те се заслужават един друг. Но аз сама избрах Звяра. Той не ме е насилвал.
Не можеш да заповядваш на сърцето си.
Не мога да забравя тежкото си майчинство. Душата ми още плаче за мъртвото дете.
- Вика, ти си лекар...
- Все още не.
-Но ти разбираш от медицина. Кажи ми колко дълго ще живее недоносено бебе самичко в кувьоз.
Тя внимателно ме погледна.
— Скъпa… Защо имаш толкова ужасни въпроси?
Знаех, че е лудост. Нo не можех да спрa да мисля за това.
- Лили, не се обиждай, но аз ще извикам твоя ... - прекъсна приятелката ми каквото искаше да каже - ще извикам твоят човек? Ще се обадя на Звяра!
Остави ме пред огледалото и излезе от спалнята.
Погледнах се: в красивата рокля, която струваше колкото половин имение, черната коса се беше разпиляла по раменете ми. Това е просто по-подходящо за репетиция, а не за истинска сватба.
Но и тази съм на път да разваля.
Вратата се отвори за миг. Кирил застана на прага.
Висок и мощен, в негово присъствие веднага станах по-спокойна.Разбира се,не винаги така се получава. Той е получил прякора си с причина. Но за мен- винаги съм се чувствала добре с него, независимо кой беше той в града.
Остави ме пред огледалото и излезе от спалнята.
Аз пак се погледнах: в красивата рокля, която струваше колкото половин имение, черната коса разпиляна по раменете ми. Това е просто по-подходящо за репетиция, а не за истинска сватба.
Но и нея успях да разваля с настроението си.
Вратата веднага се отвори и Кирил застана на прага.
Висок и мощен, в негово присъствие веднага ми стана по-спокойно.Разбира се не винаги е така,но в повечето случаи.Той е получил прякора си с основателна причина. Но с него винаги съм се чувствала добре, независимо какво положение,заемаше сред населението,тук.
Ако Руслан беше господар на този град,то Звярът е неговият ужасен кошмар.
Психопат, убиец, садист, пълен с пороци и мрачни страсти.
— Лили, какво стана?- Той се приближи решително.
Той ме обърна към себе си и се наведе, сякаш искаше да ме целуне. Светло сините очи, като есенно небе, се взираха строго в мен.
Вика му е доложила всичко.
Защо смяташ, че детето е живо? — дрезгаво попита той. - Кого сме погребали? Нали бях на погребението и видях тялото. Какво има, малката? Защо започна изведнъж да задаваш такива въпроси?
Очите му бяха разтревожени..
Дали пък не съм полудяла от мъка? И изведнъж настояването ми да проверим истината за детето!
-Годеницата на баща ми каза, че той е отвлякъл някакво бебе. Тя плачеше и крещеше, че след смъртта му детето е останало само и може да умре... Ами ако беше моето? Все пак това беше негов внук. И той не може да има синове. Можеше като нищо да го отвлече! Напук на Руслан - можеше!
- Това ли е всичко? -Звярът въздъхна с видимо облекчение.
- Не ти е достатъчно?
-Ела тук, скъпа“, прошепна той, като нежно хвана лицето ми в ръцете си. -Хайде, не плачи
Звярът въздъхна с облекчение, галейки лицето и шията ми. После ме целуна — почти насила, защото не ми беше до това.Просто разтвори устните ми с палец, прониквайки вътре с език.
— Скъпа, успокой се — въздъхна той. - Тя е луда.
-Не мога да го оставя това така“, изпаднах в паника. „Баща ми е убит. И ако някъде умира някое дете, макар и да не е моето?!
За мнозина Звярът е чудовище.
Но винаги ми е помагал.
Прокарах ръце по гърдите му, опипвайки с пръсти неравностите под тениската му - това бяха белезите, останали след като издълба името ми на гърдите си.
-Скъпа, помисли сама… Едно дете не може да бъде само, някой трябва поне го храни, да се грижи се за него…“, започна да изброява той.
Аргументите звучаха разумно. Но аз продължих да го гледам с болка в очите.
Когато говорим за баща ми, не можем да знаем със сигурност. Ако подозираше, че може да бъде убит, тогава можеше да скрие детето преди това, да направи всичко. И Звярът го знае.
Не можех да се успокоя.
„Моля, Звяр...
Много му харесваше, когато го наричах така.
— Добре — предаде се той. „Ще уведомя властите, че някъде може да има скрито бебе.
Продължих да го гледам в очите, галейки мускулестия му корем. Засега над дрехите,но след това издърпах тениската от дънките му и докоснах голата му кожа, усещайки задъханото му дишане, извивките на мускулите му и стоманения корем.
Вече правихме секс. Преди сватбата.
И то повече от веднъж.
Но няма още истинска пълнотата на чувствата. Още не съм се съвзела от шока. Звярът следеше изражението на очите ми. Той хареса инициативата ми.
-Ако ти си права, а аз греша, няма да ми простиш“, каза той. - Облечи се. Отиваме при съдебния лекар. Да проверим кого всъщност сме погребали.
Той излезе от спалнята, краката ми се подкосиха и се облегнах на стената. Уплашена Вика влетя в спалнята.
-Помогни ми да се преоблека“, опитах се да смъкна ръкава от рамото си, забравяйки, че корсетът е с връзки, и дружката ми се втурна към мен. - Можеш ли да дойдеш с нас? Не мога сама.
-Ако детето е живо, ти отново ще станеш собственост на Руслан“, изсъска тя. - Разбираш ли?
Очите на приятелката ми бяха остри и зли.
-Аз не съм ничия собственост“, сопнах се.
- Така мислиш ти. Но той е различен. Той се би с брат си. Застреля баща ти, съпругът ти. Сериозно ли мислиш, че някакви си думи ще го спрат?
-Руслан е в затвора“, напомних й. - И аз се обърнах към теб да ми помогнеш, а не да ми четеш лекции. Ще помогнеш ли Вики?
Вместо отговор изстенах от предположението й.
Но не се уплаших.
Руслан беше прав, когато каза, че в нас двамата вътре гори един и същ огън до постигане на целта си. Много си приличаме. Сега този пламък изгаряше сърцето ми, принуждавайки ме да вървя напред, без да се обръщам.
Седях в колата, докато Звярът говореше представители на властите. Случаят се раздвижи бързо. Съдебният лекар беше вдигнат от леглото и десет минути по-късно този мъж на средна възраст, измъчен от живота, седеше пред нас.
-Ето доклада от аутопсията“, тънка книжка от няколко страници лежеше пред Звяра. -Ако искате, можем да направим ДНК тест. Но има трудности.
- Какви? – попита Звяра.
— Мостра за сравнение. С какво можем да сравним ДНК на едно дете?
Звярът и аз се спогледахме.
Той лесно би дал своята проба, но двамата с Руслан са доведени братя.Кирил сякаш мълчаливо ме питаше: казваме ли това на глас? Какво всъщност подозираме?
— Сравнете с пробата на Девин — предложих аз. - Днес беше убит. Аз съм негова дъщеря, мога да дам разрешение за това.
Съдебният лекар облиза устни. По изражението на лицето си разбрах, че сме в беда.
— Не мисля, че е възможно в близко бъдеще… Убийството е нашумяло. Докато не приключим със следствените действия, е малко вероятно да успеем да направим това, без да привлечем внимание ... Но ако не искате да запазите процеса в тайна, можете да опитате. Просто имайте предвид. Убийството на Девин е достояние на всички.. Всеки момент ще започне да привлича лешояди от цял свят.
Отново погледнах зад Звяра, търсейки съвет.
В паузата се чуваше как дъждът удря по прозореца.
Исках да направя всичко по-бързо, но ... И ако синът ми наистина е жив - да разтревожа и уведомя останалите недоброжелатели за това и отново да го застраша?
Ще сравнимкато вземем образец от Руслан“, реши Звярът.
-Той е в затвора...
-Нищо, Лили. По-лесно е. Руслан ми е брат, лесно ще се среща с него.
— Добре — въздъхна съдебният лекар и несъзнателно докосна няколко залепени листа от доклада. — Относно аутопсията… Беше недоносен плод на възраст от двадесет и две до двадесет и четири седмици.
— Бях на двадесет и шест!
— Лили — каза съдебният лекар, сякаш минаваше през минно поле. - Разликата от няколко седмици не винаги е диагностична и е допустима.Всяка патология, хипоксия, дори наследственост, може да доведе до забавяне на развитието ...
- Бях здрава.За това следяха най-добрите лекари!
Звярът стисна ръката ми и потърка брадата си в горната част на главата ми като огромна котка. Но не можех да се успокоя. Наполовина слушах съдебния лекар, исках възможно най-скоро да разбера резултатите от тестовете и да започна да търся.
Баща ми е рядко копеле.
Той измъчи майка ми до полусмърт. А към жените, които му родиха деца, от които останахме живи само аз и сестра ми, се отнасяше като към добитък, а не като хора.
Руслан застреля това копеле
Но ако Девин е отвлякъл сина ни, той може да ни остави жесток урок за бъдещето. Страхувах се, че детето бавно умира в кувьоза, оставено само.
Видях, че съдебният лекар не ни повярва.
Звярът също,но просто направи каквото поисках, като видя, че полудявам. С това ме спечели. Звярът винаги е заставал зад мен , във всички ситуации. Той е на моя страна.
Той не вярва, но действа, защото знае, че иначе няма да се успокоя.
Върнахме се до колата. Съдебният лекар се качи в своя очукан стар седан. Той ще ни последва. Полицейска кола с мигащи светлини ще се движи напред. Всъдеход с наша охрана ще затвори колоната.
Звярът седна зад волана, нагласи огледалото, погледна назад - ту към задната седалка, където Вика кротко ни чакаше да тръгнем,ту към колата зад нас,с размит силует в потоците от есенен дъжд.
- Как си, скъпа? -той се обърна към мен.
Около устата мусе появиха твърди гънки.
Той не флиртуваше, не се забавляваше, беше, по дяволите, на ръба, като че ли в предусещане на капан пред себе си.Почти съм сигурна,че вече ми вярва.
Звярът изглеждаше готов да отблъсне атака.
Преглътнах.
Пред Вика внезапно почувствах скованост и се ограничих до сдържаност:
- Всичко е наред. Да тръгваме скоро.
Тръгнахме към гробището. Не знаех дали си струва да ходя там, съмнявах се до последно. Но когато стигнахме, сама излезязох от колата.
Преди това предадох документите на Вика.
- Прочети.
— Разбираш ли, че не съм професионален следовател, нали? — уточни тя, но взе книжата. - Какво може да не е наред?
- Твоето мнение е важно за мен.Ти много научи и знаеш ,докато се подготвяше за прием в медицинският,но ти си беше зубрачка.
С въздишка тя прочете репликите и светна горната лампа в колата.
Руслан погреба детето ни по най-висок ранг.
Единственият роден син.
Белият ангел в края на алеята - надгробният камък на нашето бебе, предизвика такъв остър пристъп на болка в сърцето ми, че едва потиснах импулса да се втурна към гроба и да го разровя с ръце.
— Изчакай тук — каза мрачно Звяра. - Сам ще свърша работа.
— Мога да помогна — предложи съдебният лекар.
- Не. Това е семеен въпрос“, тросна се той, взе лост и сапьорна лопата от полицая и отиде до гроба.
Спрях под един бъзов храст, скривайки се от ледения дъжд. Когато се чу първият удар на лоста в мрамора, затворих очи. Не искам да гледам как разбиват детски гроб. Който и да е погребан в него, е невинна душа, намерила там покой.
Въпреки нощта и студа, Звярът скоро захвърли якето си и остана по една тениска под дъжда. Тя бързо се намокри и залепна за мускулестия торс. Ръцете и мощната шия станаха влажни и лъскави на светлината на фенера.
Накрая ковчегът беше изваден от земята. Малък, като играчка, и гледката му разби сърцето ми. Но не можах да си наложа да вляза в колата.
И Звярът не можа.
Както каза, това е нашият семейно дело.
-Лили, стой настрана“, предупреди ме той, когато дървената кутия беше спусната върху мраморната плоча и съдебният лекар забърза към него.
Няколко минути по-късно Звярът дойде към мен, миришещ на дъжд и пот. Русата му коса беше сплъстена и той беше мокър. Но широките ми гърди закриваха погледа ми към гроба. Оставих се да бъда прегърната и се зарових в гърдите му.
-Пробата беше взета в мое присъствие“, прошепна той. - Ще окажа натиск чрез моите връзки, ще платя, бързо ще разберем резултата.
Звярът отметна мокри кичури от студените ми, хлъзгави бузи.
— Благодаря, че повярва — прошепнах.
-Въпрос на дребни неща“, продължи той. - Остава да убедим Руслан да направи теста. Трябва да тръгваме, скъпа. Той няма да иска да говори с мен.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: в процес на превод
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/466
Преводачи: Sheba
Готово: