Глава 2
— Зачем пришла?
В участке, среди обшарпанных стен и старой мебель, Руслан выглядел чужеродно. Он привык к шикарным клубам, пентхаусам, крутым машинам. Привык к большим деньгами и огромной власти.
Я была одна. Зверь ждал меня за дверью.
Начальник полиции предоставил нам свой кабинет. Теперь он мялся рядом, смятенно поглядывая то на наручники на массивных запястьях Руслана, то на меня.
Я была в мокрой майке, волосы облепили щеки, и глаза, отражение которых я видела в зеркале напротив, были огромными, потрясенными и темными, как черная дыра. Я тяжело дышала.
По мне видно, что я не в порядке.
— Что случилось, Лили? — в полуоборот он бросил начальнику полиции. — Выйди.
Это звучало, как приказ, но тот послушался. #1 | Глава 2
- Защо дойде?
В участъка, сред опърпаните стени и стари мебели, Руслан изглеждаше чужд. Той е свикнал с луксозни клубове, мезонети, готини коли.Разполага с големи пари и огромна власт.
Бях сама. Звярът ме чакаше пред вратата.
Шефът на полицията ни даде кабинета си. Сега той тъпчеше колебливо из него, гледайки с ужас ту белезниците на масивните китки на Руслан, ту мен.
Бях с мокра тениска, косата ми беше полепнала по бузите ми, а очите, които видях отсреща отразени в огледалото, бяха огромни, шокирани и тъмни като черна дупка. Дишах тежко.
Виждашесе,че не съм добре.
-Какво се е случило, Лили? - на половин оборот подхвърли той на началника на полицията. - Излез.
Прозвуча като заповед, но униформеният се подчини. Sheba 21.05.23 в 11:42 | |
Ему не позавидуешь: самого влиятельного человека в городе обвинили в убийстве. Руслан убивал и прежде. Моего мужа, например… На это закрыли глаза. Мэр города — его лучший друг. Полиция — прикормлена. Здесь все подчиняются Руслану. Но в этот раз он убил не простого горожанина, а акулу не меньшую, чем он сам. И не просто на глазах у всех, а в прямом эфире, посвященному Дню города.
Мне всегда было интересно, где проходит та грань, за которой Руслана, преступившего закон в очередной раз, перестанут покрывать. Кажется, начальник полиции и сам этого не знает.
По глазам я видела, что Руслану безразлична его судьба. Он отомстил, не позволил собой помыкать, это главное.
— Кое-что произошло… — призналась я.
И не зная, как начать, судорожно вывалила на стол пробирки для взятия образцов. Руслан даже на миг не допустил, что я могла прийти из-за него, хотя мы вместе год прожили. Он знал, что не приду. #2 | Не беше никак добре: най-влиятелният човек в града беше обвинен в убийство. Руслан е убивал и преди. Съпругът ми, например ... Те си затвориха очите за това. Кметът на града е неговият най-добър приятел. Полицията е нахранена. Тук всички се подчиняват на Руслан. Но този път той уби не обикновен градски жител, а акула не по-малка от себе си. И не просто пред всички, а на празникът, в денят посветен на Деня на града.
Винаги съм се чудила къде минава границата, отвъд която Руслан, който за пореден път наруши закона, вече няма да бъде прикриван. Самият шеф на полицията май не знае това.
Виждах в очите му, че Руслан е безразличен към съдбата си. Отмъсти си,за да не се остави да го натискат, това е основното.
-Да,има нещо ново,което се случи… — признах аз.
И без да знам как да започна, конвулсивно извадих епруветките с пробите на масата. Руслан дори за момент не можеше да допусне, че мога да дойда заради него, въпреки че живяхме заедно една година. Знаеше, че няма да дойда. Sheba 21.05.23 в 11:43 | |
С каменным лицом он изучил раскатившиеся по столу пробирки, и взглянул мне в глаза. Не знаю, понял ли, что это. Когда-то я от одного его взгляда дрожала. Но с тех пор слишком много воды утекло.
Я распечатала набор для взятия эпителиального образца. Просто ватная палочка в пробирке. Нужно потереть ее об внутреннюю сторону щеки, и готово.
Проще простого.
— Мне нужна твоя проба ДНК, — запинаясь, сообщила я.
— Зачем? — у него остался равнодушный, спокойный взгляд.
Сердце стучало быстро, как у птички, и горячо. Я была полна надежды, хотя знала — кроме слов и догадок у меня ничего нет. Ни одного факта, ни одной улики, что мой ребенок жив.
Просто верила в это.
Не знаю, что будет, если надежды на подтвердятся.
#3 | С каменно лице той разглеждаше епруветките,които се търкаляха на масата, и ме гледаше в очите. Не знам дали разбираше какво е това. Треперех при вида му. Но оттогава твърде много вода е изтекла под моста.
Разпечатах комплект за вземане на епителни проби. Просто памучен тампон в епруветка. Трябва да се разтрие от вътрешната страна на бузата си и готово.
Много е лесно-само да се направи..
-Трябва ми твоята ДНК проба“, заекнах аз.
- За какво?- Погледът му беше спокоен и безразличен.
Сърцето ми биеше бързо, като на птица и ми беше горещо. Бях изпълнена с надежда, но знаех, че нямам нищо друго освен убеждаване и предположения. Нито един факт, нито едно доказателство, че детето ми е живо.
Просто повярвах в това.
Не знам какво ще стане, ако надеждите не се потвърдят.
Sheba 21.05.23 в 11:46 | |
Наверное, умру от отчаяния.
Взгляд Руслана был невыносим. Думала, я легко все объясню, но этот тон, глаза, лишали меня не только уверенности, а простой возможности дышать.
— Это связано с нашим сыном?
— Да, — выдохнула я. — Прошу, дай образец. Я хочу убедиться, что мы похоронили его, а не чужого ребенка…
Долгая пауза.
— Кто вбил тебе эту чушь в голову? Это был наш сын, — тон стал жестче. Я знала, что Руслан не обрадуется, когда я приду с этой просьбой.
Он уже пережил смерть ребенка. У мужчин горе короче, чем у матери. Материалист до последнего вздоха, он не станет цепляться за призрачные надежды, как я.
А у меня кроме них давно ничего не осталось.
— Его мог похитить мой отец, — я зажмурилась. — И заменить своим умершим сыном. Он там, где-то совсем один, Руслан… Счет идут на часы… #4 | Навярно ще умра от отчаяние.
Погледът на Руслан беше непоносим. Мислех, че мога лесно да обясня всичко, но този тон, очите, ме лишиха не само от увереност, но и от обикновената възможност да дишам.
-Това свързано ли е със сина ни?
-Да“, въздъхнах аз. - Дай ми проба, моля. Искам да съм сигурна, че сме погребали него, а не нечие друго дете...
Дълга пауза.
-Кой ти наби тези глупости в главата? Това беше нашият син.“ -Тонът стана по-груб. Знаех, че Руслан няма да се зарадва, когато дойда с тази молба.
Той вече е преживял смъртта на бебето. Мъжката мъка е по-кратка от майчината. Материалист до последен дъх, той няма да се вкопчва в илюзорни надежди като мен.
А аз отдавна нямам нищо освен тях.
-Той може да е бил отвлечен от баща ми.” Затворих очи. — И да го е заменил с мъртвия си син. Той е там, някъде съвсем сам, Руслан ... Може би часовникът отброява последните му мигове ... Sheba 21.05.23 в 11:45 | |
Я заплакала, увидев, каким взглядом Руслан смотрит на мой жалкий лепет.
— Это невозможно, Лили, — вздохнул он, откинувшись на спинку стула. — Наш сын умер в госпитале. Ребенка охраняли, вели круглосуточное наблюдение, поверь, это невозможно. Передай моему брату, чтобы нашел тебе хорошего врача. Мне жаль, что с тобой это произошло.
Выражение лица стало таким, словно во рту было что-то горькое, на челюстях выступили желваки. Руслан правду жалел меня. Жалел, что я помешалась.
Он вынул пробирку из моих пальцев, ватной палочкой потер во рту, и вложил обратно.
— Возьми, если нужно.
Я сжала пробирку.
Пора идти, но я сидела. Колени были слабыми и ватными, я просто не смогла встать. Первое время после гибели ребенка я не могла на Руслана даже смотреть. Впадала в истерику, орала, и пряталась от него.
Его брат за него зализал мои раны.
Он вернул меня к жизни, а не тот, кто должен был! #5 |
Разплаках се, когато видях как Руслан гледаше на жалкото ми бърборене.
— Това е невъзможно, Лили — въздъхна той и се облегна на стола си. -Синът ни почина в болницата. Детето беше охранявано, наблюдавано денонощно, повярвай ми това е невъзможно. Кажи на брат ми да ти намери добър лекар. Съжалявам, че с теб се случват такива неща-да си внушаваш несъществуващи неща.
Изражението на лицето му стана такова, сякаш изведнъж е налапал нещо горчиво в устата си и на челюстите му изпъкнаха малки мускулчета.. Руслан наистина ме съжаляваше.Как можах в такъв важен момент пак да се объркам и да не мога да го убедя да ми помогне.
Той взе флакона от пръстите ми, потърка го в устата си с памучният тампон и го постави обратно.
- Вземи го, ако ти трябва.
Стиснах шишенцето.
Време е да тръгвам, но аз седях. Коленете ми бяха слаби и меки, просто не можех да стана. Първият път след смъртта на детето не можах дори да погледна Руслан.Бях изпаднала в истерия, крещях и се криех от него.
Брат му ближеше раните ми вместо него.
Звярът ме върна към живота, а не този, който трябваше!
Sheba 21.05.23 в 11:47 | |
не смогла за это простить.
Это ты виноват. Ты, ты и только ты. Во всем, что с нами случилось, в нашей боли, и в том, что у нас одинаковая горечь в душе и боль в глазах. В том, что ты сам себя переиграл, потерял все, не сумел сохранить ребенка и заставил меня пережить это.
Теперь его ждет тюрьма.
Но сейчас Руслана было жаль.
— Что с тобой будет? — спросила я.
— Я не знаю, Лили. У твоего отца были влиятельные друзья. Возможно, меня отправят в столицу. Возможно, попытаются убить в камере. Тебе не все ли равно?.. — лицо ничего не выражало, словно ему все равно, жить, умереть или сидеть в тюрьме, в любом случае это не мое дело. — Позаботьтесь о моем приемном сыне, хорошо?
— Мы можем найти адвоката, — предложила я.
Не знаю, зачем.
— На свободе мне нечего делать, — ответил Руслан, и я все поняла: ему действительно все равно.
Его вид, спокойный, но безразличный, словно говорил: ты выходишь за другого, так иди к нему. #6 | Не можех да простя за това.
Това е по твоя вина. Ти, ти и само ти. Във всичко, което ни се случи, в болката ни и в това, че имаме една и съща горчивина в душите си и болка в очите. Фактът, че сам се надигра, загуби всичко, не успя да спасиш детето и ме накара да го преживея.
Сега той е в затвора.
Но сега Руслан съжаляваше.
- Какво ще стане с теб?- Попитах.
-Не знам, Лили. Баща ти имаше могъщи приятели. Може би ще ме изпратят в столицата. Може би ще се опитат да ме убият в клетката. Пука ли ти?.. - лицето му не изразяваше нищо, сякаш не го интересуваше,дали ще живее,умре или стои в затвора.Във всеки случай не е моя работа. „Погрижете се за осиновения ми син, става ли?
-Можем да намерим адвокат“, предложих аз.
Не знам защо.
-Нямам какво да правя на свобода''. отговори Руслан и аз разбрах всичко: наистина нищо не го интересува.
Все така равнодушеният му поглед, сякаш казваше: омъжваш се за друг, затова иди при него. Sheba 21.05.23 в 11:48 | |
И он прав.
— Я сообщу, что покажет тест, — пробормотала я, и встала.
В этой комнате было слишком много воспоминаний и концентрированной боли, убитые глаза Руслана. А за ее пределами меня ждали надежда, и Зверь.
— Не нужно, — голос догнал меня в дверях. — Тест покажет, что ребенок был нашим. Позаботься о себе.
Я вышла из комнаты, как из преисподней.
— Ну как, милая? — Зверь шагнул ко мне, ловя в руки.
Я молча протянула пробирку.
— Идем, — игнорируя начальника полиции, он увлек меня по коридору.
В окнах частной лаборатории горел свет несмотря на позднюю ночь. Меня отвели внутрь, дали полотенце вытереться, а затем усадили на стул. У меня тоже возьмут образец для сравнения, чтобы исключить возможную ошибку.
— Откройте рот, — попросила медсестра.
Царапающее ощущение на внутренней стороне щеки сделало то, что не смогла встреча с Русланом — привело меня в чувство. Я вправду делаю это, ищу своего ребенка. С пробой медсестра отошла от меня, а я осталась сидеть. #7 |
И е прав.
— Ще ти кажа какво показва тестът — измърморих аз и се изправих.
Имаше твърде много спомени в мъртвите му очи и концентрирана болка в тази стая. А извън него надеждата чакаше мен и Звяра.
-Няма нужда“, гласът ме настигна на вратата.- Тестът ще покаже, че детето е наше. Грижи се за себе си.
Излязох от стаята като из преизподня.
- Как си, скъпа? - Звярът пристъпи към мен, хващайки ме в ръцете.
Мълчаливо протегнах флакона.
-Да тръгваме“, без да обръща внимание на шефа на полицията, той ме дръпна по коридора.
Прозорците на частната лаборатория светеха въпреки късната нощ. Вкараха ме вътре, дадоха ми кърпа да се изсуша и след това ме настаниха на един стол. Ще ми вземат и образец за сравнение, за да се изключи евентуална грешка.
-Отвори си устата“, каза сестрата.
Усещането за драсване от вътрешната страна на бузата ми направи това, което срещата с Руслан не можа - накараме да се опомня. Наистина правя това,опитвам се да спася една невинна душа,независимо чие е това бебенце.. С пробата сестрата се отдалечи от мен, а аз останах да седя.
Sheba 21.05.23 в 11:49 | |
— Лили, — позвал меня Зверь. — Нам лучше вернуться домой.
— Анализ сделают здесь?
— Да.
— Долго? Может быть, подождем?
Я не хотела уходить, словно так надежнее.
— Для нас сделают срочно, но это минимум до утра. Тебе нужно поспать. Не бойся, я оставлю наших людей, ничего не подменят и не украдут…
Он прочел мои страхи. Хотя у убитой горем матери они все на поверхности… Я подошла вплотную, кому действительно нужно поспать — это Зверю. Грязный от могильной земли, с покрасневшими глазами, он выглядел утомленным.
— Спасибо, — прошептала я, ладонями обхватывая лицо и целуя в губы.
— Рано благодарить, милая, — хрипло ответил он.
Мы возвращались уставшие и притихшие. В салоне сонно гудела дорога, глянцевая от выпавшего дождя в свете фар. Я впервые заметила, как красива дорога в «Авалон»: загородный осенний лес, небо в косматых, почти черных облаках, кругом ни души. От усталости и нервов клонило в сон. #8 | „Лили“, обърна се към мен Звярът. -По-добре да се върнем у дома.
-Тук ли ще се направи анализът?
- Да
- Дълго ли ще продължи? Може би да изчакаме?
Не исках да си тръгвам, сякаш така беше по-надеждно.
- Ще ни го направят спешно, но това е минимум до сутринта. Имаш нужда от сън. Не се страхувай, аз ще оставя нашите хора, нищо няма да бъде заменено и нищо няма да бъде откраднато ...
Той буквално прочете страховете ми. Въпреки че при майката с разбито сърце-те всички са на повърхността ... Доближих се плътно до него и забелязах,че който наистина има нужда да спи - това е Звярът. Мръсен от пръстта на гроба, със зачервени очи, той изглеждаше уморен.
-Благодаря ти“, прошепнах, обхванах лицето му с длани и го целунах по устните.
— Рано е да благодариш, скъпа — дрезгаво отвърна той.
Върнахме се уморени и притихнали. В кабината на колата ласкаво бръмчеше мъркането на мотора. Попадналите пред фаровете парчета от асфалта блестяха под дъжда. За първи път забелязах колко красив е пътят към Авалон: крайградска есенна гора, небето в рунтави, почти черни облаци, нито жива душа наоколо. Умората и нервите ме приспиваха.
И когато се събудя, най-вероятно резултатите от теста ще ме чакат. Sheba 21.05.23 в 11:49 | |
И когда я проснусь, скорее всего, меня будут ждать результаты теста.
Только оказавшись под душем в «Авалоне», я поняла, как чудовищно вымоталась, и продрогла. Мысли крутились вокруг могилы с белым ангелом и встречи с Русланом. Не получалось забыть его убитые глаза. И твердость в голосе — «Это наш сын».
Да, моя уверенность строится на зыбком фундаменте.
Возможно, Руслан прав: мне нужен врач.
Только материнское сердце слишком настойчиво шепчет, чтобы я не сдавалась.
Страшно представить, что со мной будет, если это ошибка.
Второй раз оплакивать ребенка — врагу не пожелаешь.
Когда я вышла из душа, Зверь уже спал. Я присела рядом, ткнулась губами в плечо и на время застыла. Спасибо ему. Всем сердцем я чувствовала благодарность. Дышала его запахом с закрытыми глазами, и чувствовала себя, как дома. #9 | Едва когато бях под душа в Авалон, осъзнах колко ужасно съм изтощена и премръзнала. Мислите ми се въртяха около гроба с белия ангел и срещата с Руслан. Беше невъзможно да забравя загубилите му жаждата си за живот-очи.Както и твърдостта в гласа му - "Това там е нашият син."
Да, моята увереност е изградена върху нестабилна основа.
Може би Руслан е прав: имам нужда от лекар.
Само майчиното сърце шепне твърде настойчиво, за да не се предавам..
Страшно е да си представя какво ще се случи с мен, ако това е грешка.
Втори път да оплаквам дете - не пожелавам и на врага си.
Когато излязох от душа, Звяра вече спеше. Седнах до него, долепих устни до рамото му и за известно време замръзнах така.. Благодарение на него всичко ще се нареди.. Чувствах се признателна от цялото си сърце. Вдишвах аромата му със затворени очи и се почувствах като у дома си. Sheba 21.05.23 в 11:50 | |
Он мог не помогать, но все же сделал это.
Я уснуть не смогла, и вышла из спальни, чтобы не мешать Зверю. Он заслужил спокойный сон. На кухне взяла большую чашку успокаивающего чая, и направилась в подвал.
В медкабинете никого не было. Ясмина и Вика готовились к боям, зато на столе я увидела отчет о вскрытии, который читала подруга. Может, еще и с Ясминой его обсудила.
Выйдя, я уселась на матах за углом. Здесь была организована Викой курилка, а еще можно было спрятаться. Я включила телефон, чтобы прочесть новости.
Городские сайты уже заполнила информация о вскрытой могиле ребенка. Даже фото Зверя, копающего под плитой, было. В статьях — одни предположения, одно хуже другого. Ничего интересного.
Я поискала информацию о Девине. #10 | Можеше и да не поиска да ми помогне,но все пак го направи.
Не можах да заспя и за да не безпокоя,Кирил-излязох от спалнята. Заслужаваше спокоен сън. В кухнята взех голяма чаша успокояващ чай и се насочих към мазето.
В медицинския кабинет нямаше никой. Ясмина и Вика се подготвяха за двубоите, но на масата видях протокол от аутопсията, който приятелката ми четеше и го беше оставила разгърнат. Може би го е обсъждала и с Ясмина.
Влязох и седнах на рогозките зад ъгъла. Вика организира стая за пушене тук и също беше възможно човек да се скрие. Включих си телефона, за да прочета новините.
Градските сайтове вече се напълниха с информация за есхумацията на гроб на дете. Имаше дори снимка на Звяра, който рови под плочата. В статиите - едни предположения, едно от друго по-лоши. Нищо интересно.
Потърсих информация за Девин. Sheba 21.05.23 в 11:51 | |
На самом деле меня интересовал Руслан. Но я не знала, как найти то, что я хочу узнать. Он смирился, отказался от помощи и защиты, дал понять, что сам справится с ситуацией. Но какая-то заноза после нашей встречи осталась.
Новостей об убийстве Девина было полно.
Писали и о моем отце, и о Руслане. Строили версии и искали мотивы, но мне были неинтересны чужие домыслы. Я хотела знать, что его ждет. Нужно проконсультироваться с юристом. Узнать, на что Руслан может рассчитывать. Если захочет бороться, конечно.
Он выглядел так, словно ему все равно, что с ним сделают.
Я поняла, что меня так зацепило: Руслан абсолютно не проявил интереса к тому, что я рассказала. Его не воодушевил шанс, что наш сын может быть жив.
— Лиля?
Я подняла голову. Вика таращилась на меня.
— Уснуть не могу, — пояснила я. — Ты прочитала отчет?
— Сейчас принесу, — вздохнула она. #11 | Всъщност Руслан ме интересуваше. Но не знаех как да намеря това, което искам да знам. Той се е примирил, отказва помощ и защита. Даде да се разбере, че сам ще се справи със ситуацията. Но след срещата ни остана някакъв трън.
Новините за убийството на Девин бяха пълни.
Писаха за баща ми и Руслан. Те градиха версии и търсеха мотиви, но аз не се интересувах от чужди догадки. Исках да знам какво го очаква. Трябва да се консултираме с адвокат. Да знаем на какво може да разчита Руслан. Ако иска да се бие, разбира се.
Изглеждаше така, сякаш не го е грижа какво ще му направят.
Разбрах, какво толкова ме зацепи : Руслан не прояви абсолютно никакъв интерес към това, което казах. Не го въодушевяваше факта,че може синът ни да е още жив.
- Лиля?
Вдигнах глава. Вика се втренчи в мен.
-Не мога да спя“, обясних аз. — Прочете ли доклада?
— Сега ще го донеса — въздъхна тя. Sheba 21.05.23 в 11:51 | |
Мы уселись рядом, Вика закурила, листая бумаги. Лицо было сосредоточенным и серьезным.
— Лиль, не хочу тебя расстраивать… Но оснований полагать, что это другой ребенок, нет. Давай дождемся результатов теста.
— Уверена? — я не расстроилась, слишком рано сдаваться.
Отчет могли подделать. Скорее всего подделали.
— Я показала Ясмине, она согласна. Без подробностей, но то, что здесь написано, — она встряхнула отчетом, — соответствует твоей картине.
— Срок не совпадает.
— Срок очень примерная вещь, в конце концов, патологоанатом мог ошибиться с цифрой. Похороненный ребенок был глубоко недоношенным, и какое-то время находился на искусственной вентиляции легких.
Настя говорила, что ее ребенок родился уже мертвым.
Я кивнула. Не соглашаясь, просто показывая, что слышу. #12 | Седнахме една до друга, Вика запали цигара, прелиствайки документите. Лицето й беше съсредоточено и сериозно.
- Лил, не искам да те разстройвам ... Но няма причина да вярваме, че това е друго дете. Да изчакаме резултатите от теста.
- Сигурна ли си? - Не съм разстроена, рано е да се отказвам.
Докладът може да е бил фалшифициран. Най-вероятно фалшив.
- Показах на Ясмина, тя се съгласи. Няма подробности, но написаното тук - тя разклати доклада - отговаря на твоята картина.
- Датата не съвпада.
- Терминът е нещо много приблизително, в крайна сметка патологът може да сбърка цифрата. Погребаното дете е било силно недоносено и известно време е било на изкуствена белодробна вентилация.
Настя каза, че детето й е родено вече мъртво.
Аз кимнах. Не съм съгласна,но просто показвам това, което чувам. Sheba 21.05.23 в 11:51 | |
Вика с сожалением пошелестела бумагами.
— Я не хочу давать тебе ложных надежд. Это лучше, чем верить в неосуществимое. Прости, Лиля.
— Все в порядке, — я с трудом сглотнула.
— Мне нужно идти на бой…
— Иди, — я уверенно взглянула на нее. — Правда, иди. Я не свалюсь в истерику. Только отчет отдай, хорошо?
Вика протянула бумаги, еще раз с сожалением улыбнулась и ушла.
Во второй раз переживать было легче.
К словам Вики я не особо прислушаюсь, пока не получу результаты теста. Отчет могли подделать. Уверена, они так бы и поступили. Если мой отец хотел избавиться от ненужной свидетельницы — матери своего ребенка, то делал это не просто так. Возможно, он пытался скрыть, что у него родился мертвый ребенок.
Я взглянула, кто делал отчет — это был не коронер Зверя. Я ввела фамилию в поисковик, чтобы понять, с кем имею дело.
#13 | Вика разтърси със съжаление вестниците.
Не искам да ти давам фалшиви надежди. По-добре е, отколкото да вярваш в невъзможното. Съжалявам, Лили.
— Всичко е наред — преглътнах с усилие.
Трябва да отида долу на арената...
-Върви.” Погледнах я уверено. - Наистина, давай. Няма да изпадам в истерия. Просто ми дай отчета, става ли?
Вика протегна документите, усмихна се още веднъж със съжаление и си тръгна.
Вторият път да го преживея беше по-лесно.
Няма да се вслушвам в думите на Вики, докато не получа резултатите от теста. Докладът може да е бил фалшифициран. Сигурна съм, че щяха да направят същото. Ако баща ми искаше да се отърве от ненужен свидетел - майката на детето му, значи го направил с причина. Може би се опитваше да скрие факта, че има мъртво дете.
Погледнах кой е направил доклада - не беше съдебният лекар на Звяра. Въведох фамилията в търсачката, за да разбера с кого си имам работа. Sheba 21.05.23 в 11:52 | |
Я взглянула, кто делал отчет — это был не коронер Зверя. Я ввела фамилию в поисковик, чтобы понять, с кем имею дело.
На сайте городского департамента нашла фото. Немолодой мужчина в очках, больше похожий на политика, чем на врача. Важная фигура… Регалии я не дочитала, заметив, что фото перечеркнуто черной линией. Неделю назад мужчина погиб от инфаркта.
Я еще раз взглянула на фото и хмыкнула.
Ну да, возраст уже серьезный, смерть могла быть естественной. И все равно подозрительно. Подозрительным мне казалось абсолютно все.
Я поднялась в спальню, выключив телефон.
Понаблюдала за спящим Зверем, поиграла с Голди, которая без меня соскучилась. Нужно было у Вики взять снотворное. Я сильно устала, но понимала, что пока не получу результаты теста, уснуть не смогу.
В семь утра, не выдержав, я решила позвонить в лабораторию.
И либо узнать результат, либо поторопить их, пригрозив всеми карами.
Номер я нашла там же, в интернете, и отошла к окну, чтобы не мешать Зверю. Слушала гудки, и смотрела на кровать со спящим любимым… На фоне черной постели мускулистое тело и светлые волосы были еще красивее.
У него сильный характер. #14 | Намерих снимка в сайта на градската управа. Възрастен мъж с очила, който прилича повече на политик, отколкото на лекар. Важна фигура… Не дочетох регалията, забелязах, че снимката е зачеркната с черна линия. Преди седмица мъжът починал от инфаркт.
Погледнах отново снимката и се засмях.
Е, да, възрастта е вече сериозна, смъртта може да е естествена. И все пак ми се стори подозрително.
Качих се в спалнята, като изключих телефона си.
Гледах спящия Звяр, играх си с Голди, на която много й липсвах без мен. Наложи се да пия сънотворни от Вики. Бях много уморена, но разбирах, че докато не получа резултатите от теста, няма да мога да заспя.
В седем сутринта, не издържах, реших да се обадя в лабораторията.
И дали разбера резултата, или да ги накарам да побързат, заплашвайки ги с всички наказания.
Намерих номера там, в интернет, и отидох до прозореца, за да не безпокоя Звяра. Слушах звуковите сигнали и гледах леглото със спящия си любим ... На фона на черното легло, мускулестото тяло и русата коса бяха още по-красиви.
А на всичкото отгоре има силен характер. Sheba 21.05.23 в 11:52 | |
Доля правды в словах Вики была. Если наш сын жив, Руслан может попытаться меня забрать. Проблема в том, что я совершенно не представляю его реакцию в этом случае. Зная о моих чувствах к Зверю, он обещал, что отпустит меня, если я рожу наследника.
Но это давно было. Мы еще сами не знали, во что ввязываемся.
И для него, и для меня ребенок был еще чем-то очень неопределенным. Просто слово, за которым еще не существовало ни любви, ни боли, ни бессонных ночей. Теперь мы другие.
Он может не отпустить меня. И Зверь об этом знает.
И все равно пытается помочь.
— Алло, — неожиданно раздалось в трубке.
— Это Лилия Девин, — я взяла паузу, чтобы справиться с волнением. Голос звучал сухо и словно издалека. — Результаты анализа готовы?
У меня немного закружилась голова. #15 | Имаше доза истина в думите на Вики. Ако синът ни е жив, Руслан може да се опита да ме отведе. Проблемът е, че нямам абсолютно никаква представа за реакцията му в този случай. Знаейки за чувствата ми към Звяра, той обеща, че ще ме пусне, ако родя наследник.
Но това беше много отдавна. Дори не знаехме в какво се забъркваме.
И за него, и за мен детето беше все още нещо много неопределено. Просто една дума, зад която не стоеше нито любов, нито болка, нито безсънни нощи. Сега сме различни.
Може и да не ме пусне. И Звярът го знае.
И все още се опитва да помогне.
-Здравейте“, внезапно даде свободен сигнал телефонът.
-Това е Лилия Девин.“ Спрях, за да контролирам вълнението си. Гласът прозвуча сухо и далечно.- Готови ли са резултатите от теста?
Леко ми се зави свят.
Sheba 21.05.23 в 11:53 | |
Женщина молчала, то ли уточняя вопрос, то ли размышляя, стоит ли отвечать мне, а не моему хозяину. Наконец, решилась, наверное, помог мой деловой тон.
— Первая часть анализа готова — по матери, есть совпадения. Над материалом отца еще работают.
У меня в голове помутилось.
Я молча сбросила звонок, и от слабости съехала по стене на пол.
Есть совпадения.
Я старалась ни о чем не думать. Смогу ли я ни о чем не думать и ничего не ощущать еще несколько часов, пока они не закончат с результатом Руслана? Хотя нужен и он. По матери есть совпадения. Я уткнулась носом в колени и обхватила их помертвевшими руками.
Не хотелось искать причины, почему так могло быть. Снова цепляться за надежду. Мне просто стало страшно. Страшно, что все ложь, и на том месте сердца, где проросли зерна надежды, снова появится черная дыра.
Я всхлипнула, пытаясь успокоиться. #16 | Жената мълчеше, или уточняваше въпроса, или се замисляше дали да отговори на мен, а не на този,който е бащата. Най-накрая взе решение, вероятно подпомогната от деловия ми тон.
- Първата част на анализа е готова - според майката има съвпадения. По материала на бащата все още се работи.
Главата ми някак си стана мътна.
Мълчаливо изключих разговора и от слабост се свлякох по стената на пода.
Има съвпадения.
Опитах се да не мисля за нищо.Дали ще мога да не чувствам нищо след още няколко часа, докато приключат с резултата на Руслан? Въпреки че трябва да сравнят и неговата взета проба. Има съвпадение за майката. Зарових нос в коленете си и обвих внезапно изстиналите си ръце около тях.
Не исках да търся причини защо това може да е така. Отново се вкопчих в надеждата. Просто ми стана страшно.. Ужасно е, че всичко е лъжа и на това място на сърцето, където са поникнали семената на надеждата, отново ще се появи черна дупка.
Изхлипах, опитвайки се да се успокоя. Sheba 21.05.23 в 11:53 | |
Зверь приподнял голову, и огляделся.
— Лили? — он поднялся с постели. — Милая, ты что, так и не легла?
Он наклонился, глаза спросонья приобрели доброе выражение.
Зверь заметил телефон на полу.
— Я в лабораторию звонила, — прошептала я, не зная, как пережить следующие несколько часов.
— Не нужно было, они сами позвонят, когда закончат. Что тебе сказали?
— По матери есть совпадения.
Он вздохнул, бросил телефон на подоконник и поднял меня на руки. Отнес меня в постель, обнял, прижимая к себе. Зверь хотел спать. С закрытыми глазами, поцеловал мои запястья, и через минуту дыхание стало ровным.
— Дождемся полного анализа, — сквозь сон пробормотал он.
Я не ругала себя, не успокаивала. Просто ждала и время текло, как пытка. Вспоминала глаза Руслана и теперь понимала, почему он был таким спокойным. #17 | Звярът вдигна глава и се огледа.
— Лили? -той стана от леглото. – Скъпа, защо не си легна?
Той се наведе напред и сънливите му очи придобиха мило изражение.
Звярът забеляза телефона на пода.
-Обадих се в лабораторията“, прошепнах аз, несигурна как ще издържа следващите няколко часа.
- Не беше необходимо, те сами ще се обадят, когато свършат. Какво ти казаха?
- Има съвпадения по майката.
Той въздъхна, хвърли телефона на перваза на прозореца и ме вдигна на ръце. Заведе ме в леглото,прегърна ме. Любимият ми искаше още да спи. Със затворени очи той целуна китките ми и след минута дишането му стана равномерно.
-Да изчакаме пълният анализ“, измърмори той в просъница.
Не се обвинявах,но не можех да се успокоя.. Просто чаках и времето течеше бавно като костенурка. Спомних си очите на Руслан и сега разбрах защо беше толкова спокоен Sheba 21.05.23 в 11:53 | |
Он не верил, потому что это правда.
Тело затекло, одеревенело, но я боялась пошевелиться. Слова Вики, первая часть анализа — все было против меня, но вопреки всему, надежда еще теплилась и пульсировала в сердце.
Когда телефон зазвонил через несколько часов, я попыталась встать, но меня опередил Зверь.
— Сам отвечу, — он поднялся первым, и взял трубку, повернувшись ко мне спиной. — Да? #18 | Той не повярва, защото е истина.
Тялото ми беше изтръпнало, вдървено, но ме беше страх да мръдна. Думите на Вика, първата част от анализа - всичко беше срещу мен, но въпреки всичко надеждата все още трептеше и туптеше в сърцето ми.
Когато телефонът иззвъня няколко часа по-късно, се опитах да стана, но Звярът ме изпревари.
-Ще отговоря сам“, той стана пръв и вдигна слушалката, обръщайки се с гръб към мен. - Да? Sheba 21.05.23 в 11:54 | |
