Глава 2
- Защо дойде?
В участъка, сред опърпаните стени и стари мебели, Руслан изглеждаше чужд. Той е свикнал с луксозни клубове, мезонети, готини коли.Разполага с големи пари и огромна власт.
Бях сама. Звярът ме чакаше пред вратата.
Шефът на полицията ни даде кабинета си. Сега той тъпчеше колебливо из него, гледайки с ужас ту белезниците на масивните китки на Руслан, ту мен.
Бях с мокра тениска, косата ми беше полепнала по бузите ми, а очите, които видях отсреща отразени в огледалото, бяха огромни, шокирани и тъмни като черна дупка. Дишах тежко.
Виждашесе,че не съм добре.
-Какво се е случило, Лили? - на половин оборот подхвърли той на началника на полицията. - Излез.
Прозвуча като заповед, но униформеният се подчини.
Не беше никак добре: най-влиятелният човек в града беше обвинен в убийство. Руслан е убивал и преди. Съпругът ми, например ... Те си затвориха очите за това. Кметът на града е неговият най-добър приятел. Полицията е нахранена. Тук всички се подчиняват на Руслан. Но този път той уби не обикновен градски жител, а акула не по-малка от себе си. И не просто пред всички, а на празникът, в денят посветен на Деня на града.
Винаги съм се чудила къде минава границата, отвъд която Руслан, който за пореден път наруши закона, вече няма да бъде прикриван. Самият шеф на полицията май не знае това.
Виждах в очите му, че Руслан е безразличен към съдбата си. Отмъсти си,за да не се остави да го натискат, това е основното.
-Да,има нещо ново,което се случи… — признах аз.
И без да знам как да започна, конвулсивно извадих епруветките с пробите на масата. Руслан дори за момент не можеше да допусне, че мога да дойда заради него, въпреки че живяхме заедно една година. Знаеше, че няма да дойда.
С каменно лице той разглеждаше епруветките,които се търкаляха на масата, и ме гледаше в очите. Не знам дали разбираше какво е това. Треперех при вида му. Но оттогава твърде много вода е изтекла под моста.
Разпечатах комплект за вземане на епителни проби. Просто памучен тампон в епруветка. Трябва да се разтрие от вътрешната страна на бузата си и готово.
Много е лесно-само да се направи..
-Трябва ми твоята ДНК проба“, заекнах аз.
- За какво?- Погледът му беше спокоен и безразличен.
Сърцето ми биеше бързо, като на птица и ми беше горещо. Бях изпълнена с надежда, но знаех, че нямам нищо друго освен убеждаване и предположения. Нито един факт, нито едно доказателство, че детето ми е живо.
Просто повярвах в това.
Не знам какво ще стане, ако надеждите не се потвърдят.
Навярно ще умра от отчаяние.
Погледът на Руслан беше непоносим. Мислех, че мога лесно да обясня всичко, но този тон, очите, ме лишиха не само от увереност, но и от обикновената възможност да дишам.
-Това свързано ли е със сина ни?
-Да“, въздъхнах аз. - Дай ми проба, моля. Искам да съм сигурна, че сме погребали него, а не нечие друго дете...
Дълга пауза.
-Кой ти наби тези глупости в главата? Това беше нашият син.“ -Тонът стана по-груб. Знаех, че Руслан няма да се зарадва, когато дойда с тази молба.
Той вече е преживял смъртта на бебето. Мъжката мъка е по-кратка от майчината. Материалист до последен дъх, той няма да се вкопчва в илюзорни надежди като мен.
А аз отдавна нямам нищо освен тях.
-Той може да е бил отвлечен от баща ми.” Затворих очи. — И да го е заменил с мъртвия си син. Той е там, някъде съвсем сам, Руслан ... Може би часовникът отброява последните му мигове ...
Разплаках се, когато видях как Руслан гледаше на жалкото ми бърборене.
— Това е невъзможно, Лили — въздъхна той и се облегна на стола си. -Синът ни почина в болницата. Детето беше охранявано, наблюдавано денонощно, повярвай ми това е невъзможно. Кажи на брат ми да ти намери добър лекар. Съжалявам, че с теб се случват такива неща-да си внушаваш несъществуващи неща.
Изражението на лицето му стана такова, сякаш изведнъж е налапал нещо горчиво в устата си и на челюстите му изпъкнаха малки мускулчета.. Руслан наистина ме съжаляваше.Как можах в такъв важен момент пак да се объркам и да не мога да го убедя да ми помогне.
Той взе флакона от пръстите ми, потърка го в устата си с памучният тампон и го постави обратно.
- Вземи го, ако ти трябва.
Стиснах шишенцето.
Време е да тръгвам, но аз седях. Коленете ми бяха слаби и меки, просто не можех да стана. Първият път след смъртта на детето не можах дори да погледна Руслан.Бях изпаднала в истерия, крещях и се криех от него.
Брат му ближеше раните ми вместо него.
Звярът ме върна към живота, а не този, който трябваше!
Не можех да простя за това.
Това е по твоя вина. Ти, ти и само ти. Във всичко, което ни се случи, в болката ни и в това, че имаме една и съща горчивина в душите си и болка в очите. Фактът, че сам се надигра, загуби всичко, не успя да спасиш детето и ме накара да го преживея.
Сега той е в затвора.
Но сега Руслан съжаляваше.
- Какво ще стане с теб?- Попитах.
-Не знам, Лили. Баща ти имаше могъщи приятели. Може би ще ме изпратят в столицата. Може би ще се опитат да ме убият в клетката. Пука ли ти?.. - лицето му не изразяваше нищо, сякаш не го интересуваше,дали ще живее,умре или стои в затвора.Във всеки случай не е моя работа. „Погрижете се за осиновения ми син, става ли?
-Можем да намерим адвокат“, предложих аз.
Не знам защо.
-Нямам какво да правя на свобода''. отговори Руслан и аз разбрах всичко: наистина нищо не го интересува.
Все така равнодушеният му поглед, сякаш казваше: омъжваш се за друг, затова иди при него.
И е прав.
— Ще ти кажа какво показва тестът — измърморих аз и се изправих.
Имаше твърде много спомени в мъртвите му очи и концентрирана болка в тази стая. А извън него надеждата чакаше мен и Звяра.
-Няма нужда“, гласът ме настигна на вратата.- Тестът ще покаже, че детето е наше. Грижи се за себе си.
Излязох от стаята като из преизподня.
- Как си, скъпа? - Звярът пристъпи към мен, хващайки ме в ръцете.
Мълчаливо протегнах флакона.
-Да тръгваме“, без да обръща внимание на шефа на полицията, той ме дръпна по коридора.
Прозорците на частната лаборатория светеха въпреки късната нощ. Вкараха ме вътре, дадоха ми кърпа да се изсуша и след това ме настаниха на един стол. Ще ми вземат и образец за сравнение, за да се изключи евентуална грешка.
-Отвори си устата“, каза сестрата.
Усещането за драсване от вътрешната страна на бузата ми направи това, което срещата с Руслан не можа - накараме да се опомня. Наистина правя това,опитвам се да спася една невинна душа,независимо чие е това бебенце.. С пробата сестрата се отдалечи от мен, а аз останах да седя.
„Лили“, обърна се към мен Звярът. -По-добре да се върнем у дома.
-Тук ли ще се направи анализът?
- Да
- Дълго ли ще продължи? Може би да изчакаме?
Не исках да си тръгвам, сякаш така беше по-надеждно.
- Ще ни го направят спешно, но това е минимум до сутринта. Имаш нужда от сън. Не се страхувай, аз ще оставя нашите хора, нищо няма да бъде заменено и нищо няма да бъде откраднато ...
Той буквално прочете страховете ми. Въпреки че при майката с разбито сърце-те всички са на повърхността ... Доближих се плътно до него и забелязах,че който наистина има нужда да спи - това е Звярът. Мръсен от пръстта на гроба, със зачервени очи, той изглеждаше уморен.
-Благодаря ти“, прошепнах, обхванах лицето му с длани и го целунах по устните.
— Рано е да благодариш, скъпа — дрезгаво отвърна той.
Върнахме се уморени и притихнали. В кабината на колата ласкаво бръмчеше мъркането на мотора. Попадналите пред фаровете парчета от асфалта блестяха под дъжда. За първи път забелязах колко красив е пътят към Авалон: крайградска есенна гора, небето в рунтави, почти черни облаци, нито жива душа наоколо. Умората и нервите ме приспиваха.
И когато се събудя, най-вероятно резултатите от теста ще ме чакат.
Едва когато бях под душа в Авалон, осъзнах колко ужасно съм изтощена и премръзнала. Мислите ми се въртяха около гроба с белия ангел и срещата с Руслан. Беше невъзможно да забравя загубилите му жаждата си за живот-очи.Както и твърдостта в гласа му - "Това там е нашият син."
Да, моята увереност е изградена върху нестабилна основа.
Може би Руслан е прав: имам нужда от лекар.
Само майчиното сърце шепне твърде настойчиво, за да не се предавам..
Страшно е да си представя какво ще се случи с мен, ако това е грешка.
Втори път да оплаквам дете - не пожелавам и на врага си.
Когато излязох от душа, Звяра вече спеше. Седнах до него, долепих устни до рамото му и за известно време замръзнах така.. Благодарение на него всичко ще се нареди.. Чувствах се признателна от цялото си сърце. Вдишвах аромата му със затворени очи и се почувствах като у дома си.
Можеше и да не поиска да ми помогне,но все пак го направи.
Не можах да заспя и за да не безпокоя,Кирил-излязох от спалнята. Заслужаваше спокоен сън. В кухнята взех голяма чаша успокояващ чай и се насочих към мазето.
В медицинския кабинет нямаше никой. Ясмина и Вика се подготвяха за двубоите, но на масата видях протокол от аутопсията, който приятелката ми четеше и го беше оставила разгърнат. Може би го е обсъждала и с Ясмина.
Влязох и седнах на рогозките зад ъгъла. Вика организира стая за пушене тук и също беше възможно човек да се скрие. Включих си телефона, за да прочета новините.
Градските сайтове вече се напълниха с информация за есхумацията на гроб на дете. Имаше дори снимка на Звяра, който рови под плочата. В статиите - едни предположения, едно от друго по-лоши. Нищо интересно.
Потърсих информация за Девин.
Всъщност Руслан ме интересуваше. Но не знаех как да намеря това, което искам да знам. Той се е примирил, отказва помощ и защита. Даде да се разбере, че сам ще се справи със ситуацията. Но след срещата ни остана някакъв трън.
Новините за убийството на Девин бяха пълни.
Писаха за баща ми и Руслан. Те градиха версии и търсеха мотиви, но аз не се интересувах от чужди догадки. Исках да знам какво го очаква. Трябва да се консултираме с адвокат. Да знаем на какво може да разчита Руслан. Ако иска да се бие, разбира се.
Изглеждаше така, сякаш не го е грижа какво ще му направят.
Разбрах, какво толкова ме зацепи : Руслан не прояви абсолютно никакъв интерес към това, което казах. Не го въодушевяваше факта,че може синът ни да е още жив.
- Лиля?
Вдигнах глава. Вика се втренчи в мен.
-Не мога да спя“, обясних аз. — Прочете ли доклада?
— Сега ще го донеса — въздъхна тя.
Седнахме една до друга, Вика запали цигара, прелиствайки документите. Лицето й беше съсредоточено и сериозно.
- Лил, не искам да те разстройвам ... Но няма причина да вярваме, че това е друго дете. Да изчакаме резултатите от теста.
- Сигурна ли си? - Не съм разстроена, рано е да се отказвам.
Докладът може да е бил фалшифициран. Най-вероятно фалшив.
- Показах на Ясмина, тя се съгласи. Няма подробности, но написаното тук - тя разклати доклада - отговаря на твоята картина.
- Датата не съвпада.
- Терминът е нещо много приблизително, в крайна сметка патологът може да сбърка цифрата. Погребаното дете е било силно недоносено и известно време е било на изкуствена белодробна вентилация.
Настя каза, че детето й е родено вече мъртво.
Аз кимнах. Не съм съгласна,но просто показвам това, което чувам.
Вика разтърси със съжаление вестниците.
Не искам да ти давам фалшиви надежди. По-добре е, отколкото да вярваш в невъзможното. Съжалявам, Лили.
— Всичко е наред — преглътнах с усилие.
Трябва да отида долу на арената...
-Върви.” Погледнах я уверено. - Наистина, давай. Няма да изпадам в истерия. Просто ми дай отчета, става ли?
Вика протегна документите, усмихна се още веднъж със съжаление и си тръгна.
Вторият път да го преживея беше по-лесно.
Няма да се вслушвам в думите на Вики, докато не получа резултатите от теста. Докладът може да е бил фалшифициран. Сигурна съм, че щяха да направят същото. Ако баща ми искаше да се отърве от ненужен свидетел - майката на детето му, значи го направил с причина. Може би се опитваше да скрие факта, че има мъртво дете.
Погледнах кой е направил доклада - не беше съдебният лекар на Звяра. Въведох фамилията в търсачката, за да разбера с кого си имам работа.
Намерих снимка в сайта на градската управа. Възрастен мъж с очила, който прилича повече на политик, отколкото на лекар. Важна фигура… Не дочетох регалията, забелязах, че снимката е зачеркната с черна линия. Преди седмица мъжът починал от инфаркт.
Погледнах отново снимката и се засмях.
Е, да, възрастта е вече сериозна, смъртта може да е естествена. И все пак ми се стори подозрително.
Качих се в спалнята, като изключих телефона си.
Гледах спящия Звяр, играх си с Голди, на която много й липсвах без мен. Наложи се да пия сънотворни от Вики. Бях много уморена, но разбирах, че докато не получа резултатите от теста, няма да мога да заспя.
В седем сутринта, не издържах, реших да се обадя в лабораторията.
И дали разбера резултата, или да ги накарам да побързат, заплашвайки ги с всички наказания.
Намерих номера там, в интернет, и отидох до прозореца, за да не безпокоя Звяра. Слушах звуковите сигнали и гледах леглото със спящия си любим ... На фона на черното легло, мускулестото тяло и русата коса бяха още по-красиви.
А на всичкото отгоре има силен характер.
Имаше доза истина в думите на Вики. Ако синът ни е жив, Руслан може да се опита да ме отведе. Проблемът е, че нямам абсолютно никаква представа за реакцията му в този случай. Знаейки за чувствата ми към Звяра, той обеща, че ще ме пусне, ако родя наследник.
Но това беше много отдавна. Дори не знаехме в какво се забъркваме.
И за него, и за мен детето беше все още нещо много неопределено. Просто една дума, зад която не стоеше нито любов, нито болка, нито безсънни нощи. Сега сме различни.
Може и да не ме пусне. И Звярът го знае.
И все още се опитва да помогне.
-Здравейте“, внезапно даде свободен сигнал телефонът.
-Това е Лилия Девин.“ Спрях, за да контролирам вълнението си. Гласът прозвуча сухо и далечно.- Готови ли са резултатите от теста?
Леко ми се зави свят.
Жената мълчеше, или уточняваше въпроса, или се замисляше дали да отговори на мен, а не на този,който е бащата. Най-накрая взе решение, вероятно подпомогната от деловия ми тон.
- Първата част на анализа е готова - според майката има съвпадения. По материала на бащата все още се работи.
Главата ми някак си стана мътна.
Мълчаливо изключих разговора и от слабост се свлякох по стената на пода.
Има съвпадения.
Опитах се да не мисля за нищо.Дали ще мога да не чувствам нищо след още няколко часа, докато приключат с резултата на Руслан? Въпреки че трябва да сравнят и неговата взета проба. Има съвпадение за майката. Зарових нос в коленете си и обвих внезапно изстиналите си ръце около тях.
Не исках да търся причини защо това може да е така. Отново се вкопчих в надеждата. Просто ми стана страшно.. Ужасно е, че всичко е лъжа и на това място на сърцето, където са поникнали семената на надеждата, отново ще се появи черна дупка.
Изхлипах, опитвайки се да се успокоя.
Звярът вдигна глава и се огледа.
— Лили? -той стана от леглото. – Скъпа, защо не си легна?
Той се наведе напред и сънливите му очи придобиха мило изражение.
Звярът забеляза телефона на пода.
-Обадих се в лабораторията“, прошепнах аз, несигурна как ще издържа следващите няколко часа.
- Не беше необходимо, те сами ще се обадят, когато свършат. Какво ти казаха?
- Има съвпадения по майката.
Той въздъхна, хвърли телефона на перваза на прозореца и ме вдигна на ръце. Заведе ме в леглото,прегърна ме. Любимият ми искаше още да спи. Със затворени очи той целуна китките ми и след минута дишането му стана равномерно.
-Да изчакаме пълният анализ“, измърмори той в просъница.
Не се обвинявах,но не можех да се успокоя.. Просто чаках и времето течеше бавно като костенурка. Спомних си очите на Руслан и сега разбрах защо беше толкова спокоен
Той не повярва, защото е истина.
Тялото ми беше изтръпнало, вдървено, но ме беше страх да мръдна. Думите на Вика, първата част от анализа - всичко беше срещу мен, но въпреки всичко надеждата все още трептеше и туптеше в сърцето ми.
Когато телефонът иззвъня няколко часа по-късно, се опитах да стана, но Звярът ме изпревари.
-Ще отговоря сам“, той стана пръв и вдигна слушалката, обръщайки се с гръб към мен. - Да?
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: в процес на превод
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/470
Преводачи: Sheba
Готово: